Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2009 16:23 - Химна на Пловдив ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 6278 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 17.09.2009 11:02



image

 

За химна на Пловдив


ХРИСТО МАРКОВ

            Пловдив си има антични стадион и театър, тепета, Стар град, цели четири футболни отбора, президент/Бат Петьо/, даже Гергов/Гочето/  и Капон/Мисса/, но явно на някой му се стори, че е малко и се спретна конкурс за  химн на града вековен. Имаше си изисквания, параметри, че даже и избрано жури, което тия дни трябваше да провъзгласи тържествено химна на града.  Уви, независимо от усилията химно-творчеството за Пловдив ще продължи до Нова година и може да участват нови химнописци.

            Провалът на идеята бе заложена още в началото на заданието „писане на химн за Пловдив”, защото химн не се пише по поръчка, а сам се НАЛАГА, СЪЗДАВА, УТВЪРЖДАВА като такъв, демек в 95 % от случаите тези тържествени песни не са били обект на предварително задание. Така е станало с „Шуми Марица”, „Боже, Царя ни пази” „Горда Стара планина” или „Върви народе възродени” – песните са се запявали масово и естествено, не са продукт на поръчка или административна хрумка. След 1944 г. комунистите се опитаха да редактират или пишат химни, но претърпяха провал /”Българийо мила, земя на герои”/,  после събраха пет-шест поети и в текста на националния ни химн се появи Москва, Великият Съветски съюз, Ленин и Сталин и още тъпизми, но и това химноинженерство не издържа, та си останахме с чудесните два куплета на Цветан Радославов.

            Химнът е  специлен жанр в стара Елада и древен Рим /hymnus/  и означава хвалебствена песен в чест на Богове и герои, имало е тогава специални химнописци и химночетци, през Средновековието се придвижва до клерикалния ареал и значението се измества към тържествена църковна песен, а в съвременното си разбиране като музикален символ на държава става едва след Френската революция. През 20 век вече значението на тържествената песен е максимално разширено и се появяват химни на футболни отбори, политически партии, градове, райони като Сицилия с „ Parla piu piano”  и дори на световните комунисти  – Интернационалът.

            В България особена популярност придобиват химните на футболните отбори, а някои от тях са си направо добри – на Левски-Сф – „Само Левски-шампион, идваме от Север, идваме от Юг” по музика на Стефан Димитров, на ЦСКА – „Сърца червени” в изпълнение на Й. Христова; някои са чужди заемки „Блю, блю канари” на Ботев-Пд и т.н. От градовете най-известни са химните на Шумен – „Оттука започва България” на Мисакян и Горчев, а плевенчани са особено горди, че „Песен за Плевен” на великия Емил Димитров е първият градски химн. Той излиза през 1970 г. в албума на Емил „Моя страна” и досега е задължителен в заведенията по Кайлъка. С  „Плевен – град на мойте детски дни ... мойто сърце ти ми отне, при теб си спомням младостта” се посрещат официални делегации, а неправителствена организация  има за цел популяризиране творчеството на великия им съгражданин. Безспорен лидер в градските химни е незабравимата „Бургаски вечери” на композитора Иван Коларов и поета Иван Ванев, изпълнена за първи път от група „Корали” през 70-те години на 20 век от неповторимия им фронтмен Симеон Събев /Монката/, после се изпълнява от заглъхналия фолк-певец Руси Русев, след това от  Ева и Гого, а преди няколко години авторските права бяха дарени на общината като официален химн на Бургас и не се минава вечер в заведенията или на официални церемонии без:

Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

            Във  всички нови химни има задължително присъствие на типичните местни, регионални,градски символи и в никакъв случай не се подчиняват на строгите канони на класическите мелодии. Все пак става дума за по-свободни, по-лежерни, някак си по-естрадни песни, които са придобили популярност във времето, без конкурси, поръчки или задания.  От тази гледна точка каква е ситуацията в Пловдив?

            За съжаление в Пловдив не се създаде типично градска култура, която да излъчи песен, приета без резерви от хората. И ми се струва, че това е причината за провала на обявения конкурс за химн. Не, че не е имало опити през годините, но стигаха до „цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика”,  „Густо, майна Филибето” или „Денонощен магазин” на Бат Петьо. После се направи опит официално да се приеме химн във връзка с българо-съветската дружба и една девочка на име Зара изпя в ботуши и военна куртка  „ Песня Альоша”. Спомняте ли си: „Стоит над гарою Альоша, Альоша, болгарский и руский солдать...”, по едно време се изпълняваше и от Маргрет Николова и Георги Кордов, но нищо не се получи и се върнаха градските тарикати към „джиткам с кифла под тепето”.

            Ако се опрат авторите на знаците, на символите на Пловдив какво става – ами прекалено тежък, муден и натоварен текст, който няма да се запее, тъй като ще натегне от символи и метафори, защото кои са основните „репери”? Ами доста са – Антични театър и стадион, тепетата, река Марица, Панаир, Альоша, „майна”, Стария град , етническо многообразие, Съединението, Тримона, местни чешити – може още доста да се продължи и ще получи тюрлю-гювеч от рода на:

„Пловдив – град на античността и бъдещето

 с Панаир, Альоша и Тримона.

Град на футболни мечти и възрожденски къщи,

 дишам и живея с пъстрото ти етническо сърце”

 и после припев:

„Майни, айде на гьозмето,

на гьозмето  дето,

Бат Петьо, Гергов и Капон

ще ни вардят под тепето, под тепето на гьозмето”.

 Общо-взето с такъв „всеобхватен и тържествено-закачлив текст” ще се удовлетворят всички страни – местният патриотизъм с президента и единствената парламентарна мисс, българо-съветската дружба с почетния консул на Русия и собственик на Панаира, като бъде осъществен и прехода античност – настояще – бъдеще. Не са забравени футболните страсти, стария град и тарикатския сленг. Абе, удовлетворителна е работата, според „изискванията на конкурса”. Запомня се и ще се запее от млади и стари. За етническото многообразие може да се предвидят варианти на арменски, иврит, турски, цигански и руски. Наслагва се върху призивно-тържествена мелодия с леки чалга-рап елементи и готово.

Иначе фиксацията само до един елемент от „символния корпус на Пловдив” ще ни доведат за река Марица до „На брега на тихата Марица” на Емил Димитров; за типичния местен сленг до „майните” на Бат Петьо; за Стария град  до вариация на градска песен тип „сестри Аджови”; за Тримонциум  ще се съобразим с турските му собственици с шлагера „От Тримона да гепиме файтона”; за Панаира ще стигнем до любимата изпълнителка на собственика му Ивана... Абе винаги ще има недоволни. Така че – прочетете пак предложения текст.

И в крайна сметка защо не си спомним за чудесната мелодия на безспорния класик Митко Щерев и текста на Николас Гилен, която знаят всички майнички след първото изпълнение на Васил Найденов през 1981 г. като „Малка балада за Пловдив”, а после просто „Балада за Пловдив” в изпълнение на Илия Ангелов и „Диана Експрес”. В нея има и типичната тракийска меланхолия, баладично-романтичния лъх на топлия град, любовта и носталгията. Какво ще кажете за:

Във Пловдив, във града вековен,
там далеч, там далеч...
Една нощ спря да бий сърцето ми
и нищо друго...
Един зелен безспирен поглед,
там далеч, там далеч...
Две влажни устни недостъпни
и нищо друго...
Небето българско сияеше,
там далеч, там далеч...
С трептящите звезди препълнено
и нищо друго...
По улицата бавни стъпки,
там далеч, там далеч...
Завинаги последни стъпки
и нищо друго, нищо друго...



 




Гласувай:
6



1. dorichela - www. respect-bg. com - Древен и в...
15.08.2009 16:44
www.respect-bg.com - Древен и вечен! Надявам се това да спечели конкурса!! :)
цитирай
2. toross - Приятна песничка,
15.08.2009 18:13
която никога няма да се запее, по-скоро с приспивни функции, за съжаление, а пеенето им е ужасно - писукане и мрънкане. Съжалявам...
цитирай
3. анонимен - Не съм от Пловдив, само няколко пъти ...
15.08.2009 21:12
Не съм от Пловдив, само няколко пъти съм била там,
но "...във града вековен..." винаги ми идва наум, като чуя името му.Пак заръди тази песен, а не под специфични преживелици, считам Пловдив за много романтичн град!
Поздрав!
цитирай
4. santiment - toross,
15.08.2009 21:14
Не, това не може да звучи като химн. За съжаление и със сигурност доста ще се озорят докато напишат нещо подходящо. От миналото нито една песен не става.
цитирай
5. toross - Колеги,
15.08.2009 22:02
Първо благодаря за мненията. Тит - точно една от причините за моето предложение е рамантиката в песента.
Сантимент - вярно, че не звучи като химн, но така наречените градски химни, поне в България, имат точно това звучене и Песен за Плевен и Бургаски вечери са с типично такова звучене. Иначе чух някои от предложенията и съм просто потресен - уникални простотии, а за музиката - да не говорим. Ича иначе чудесни текстове като на Д. Тонев, но са прекалено метафорични и не стават за такива цели. Бе, голям джумбуш настана с този химн.
цитирай
6. santiment - Прав си. Като че ли на майтап работа. ...
16.08.2009 10:45
Прав си. Като че ли на майтап работа. Конкурса трябва да продължи още поне една година - може би все пак някой ще получи голямото вдъхновение и Пловдив ще намери своята песен?
цитирай
7. анонимен - Най-подходящ химн на Пловдив е &...
08.07.2010 23:37
Най-подходящ химн на Пловдив е "Чшае шукарие".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540792
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031