Трагедията в Охридското езеро

 

         Не ни се размина в навечерието и на този празник. Стана сякаш проклета българска традиция големите ни празници да се бележат от страшни трагедии. Само като си ги спомним да ти настръхнат косите – дечицата удавили се в река Лим, войничетата в Ирак, загиналите в катастрофата на моста до гр. Бяла, изгорелите във влака до Червен бряг...

         Сега в навечерието на празника на Съединена България сънародници  се удавиха в Охридското езеро. Някакво престаряло македонско корито/ на 60 год.!/, наречено „Илинден” се обърнало посред бял ден и повече от десет българи намерили смъртта си на път за манастира „Св. Наум”. И пак национален траур, пак свалени знамена и стряскащи близките новини.

         И пак в деня на траур социалисти друсат хора`, тъпчат се с кебапчета  и се наливат с бира. Градската организация на БСП в Пловдив си спретна подобаващо тържество на Копривките послучай пустия им девети септември под наслов „Да съхраним историческата памет”. Веселял ги оркестър „Родопи”, а оптимистична реч дръпнал самия Сергей Станишев, придружаван от Румен Петков, Захари Георгиев и други видни червени началници. Спомняте ли си хорото на Жан Виденов в деня, когато няколко войничета изгоряха като факли до София? А да забравяме ли за ловния излет на президента Първанов, когато девет българи загинаха в горящия влак до Червен бряг?! Не се ли превръщат в някаква зловеща традиция тези социалистически веселби?! Само Господ може да ни каже, но са факт. За съжаление.

         Иначе за пореден път най-адекватно реагира спихнатата кабеларка на Сашо Диков. Веднага след трагедията включи на директно излъчване, откри и разговаря с оцелели пасажери, намери дори премиера Бойко Борисов за интервю, а в същото време заместник-министъра на външните работи Марин Райков не знаеше откъде са загиналите, колко са и не беше осведомен за туристическата агенция. Научи ги от кабеларката.

         То и името на кораба е симптоматично, защото на празника Илинден има поверие, че морето прибира жертвите си. Отсега нататък Охридското езеро освен с песента, посветена на Биляна ще свързваме и със страшната трагедия в навечерието на Съединението. Страшна съдба – българска. Преди век народния поет написа, че сме се пръкнали „во чрево адово” и май няма измъкване от него...

за бездънния си садизъм и тази пошла бг чалга политика е без край..
Разрушени православни църкви и манастири; Могилино и още много мизерни детски домове пълни с изоставени деца; милиони български съдби разпиляни по чужбина; бездомници, за които не се намриха нито български нито европейкси пари поне за един приют.

Българите били сме най-умните, затова ето какви съвременни бизнес и политически „икони” си създадохме, покорили невиждани върхове на човешкия интелект и морал. На тях се кланят нашите деца.

И гневът Божи няма да се смири.

Сн Серафимова

Прекъснала се е най-необходимата връзка.
Бог да прости:(

http://vbox7.com/play:1e3bddcc

Не "во чрево адово", а "во дупе адово" сме! Ако политиците ни са политици (за каквито се имат) ще дадат добър урок на македонците. Но пак ще им лизнем ЗАДНИКОТ!