2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 9812 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2009 16:33
Другари! Първом пребройте колко избихте на 9-ти. После празнувайте.
PlovdivMedia - Пребройте колко избихте на 9-ти!
Късният следобед на 9.09.1944 г. Част от червенобрежкия партизански отряд „Георги Бенковски”, наречена „Дядо Вълко” е в лозята между селата Торос и Дъбен. Предната вечер са обрали кметството и селския магазин в с. Дерманци/кметът е племенник на великия Христо Чернопеев/ и делят плячката. Ни знаят, ни подозират, че сабахлем още Кимон Георгиев е прочел по Радио София „новото отечественофронтовско правителство”. Чакали в лозята на с. Торос Червената армия да мине и през Луковитско и да ги короняса за владетели. В отряда са Митка Гръбчева – Огняна, Пеко Таков, бъдещата му съпруга Вълка Горанова, Дочо Шиков, Никола Станев и още десетина „нелегални” от околните села, Луковит и Червен бряг.
Удивени са, когато виждат по пътя за Торос камион, от който се развява червено знаме – техни другари от близкото село Тодоричене ги търсели да се прибират като победители. Отрядът се натоварва на камиона и с песни и гърмежи се стоварват в най-близкото село Торос, където влизат в кметството без съпротива, арестуват кмета Станьо Улиев и попа на селото Марин, а после се насочват към дома на училищния директор Коцо Бочев, който бил общински съветник. В дома му влизат Митка и Вълка с още двама местни побойници, но ятаци на отряда. Коцо Бочев е със съпругата и петгодишната си дъщеричка Магдалена. Двамата пройдохи го пребиват, а дъщеричката се моли на партизанките. Той има неблагоразумието да извика, че не заслужава жестокия бой български даскал пред очите на цялото село. В изблик на „справедлив комунистически” гняв Митка Гръбчева и Вълка Горанова вадят пистолети и го правят на решето пред очите на дъщеря му Магдалена. Стените на стаята били целите в кръв. Жена му припада, а детенцето млъква ужасено.
Кметът и попа са отведени в Луковит и на другия ден са докарани в затворени ковчези. Синът на свещеника отваря сандъка и баба ми разказваше, че гледката била ужасяваща – брадата му била оскубана косъм по косъм, а на тестисите му вързани две тухли. Тялото било мораво. На роднините на кмета въобще не разрешили да отворят ковчега. Директорът на училището пък бил погребан тайно вечерта само в присъствието на жена си и дъщеря си Магдалена.
С „революционният камион” групата спира в гр. Луковит пред къщата на Командирът на 4-та армия генерал Стефанов – герой от войните. Пред очите на семейството му генералът е извлечен на улицата и показно разстрелян от „народните синове и дъщери”. От каросерията Пеко Таков държал пламенна реч, че възмездието щяло да застигне „всички думбази и народни изедници”. За два дни в луковитската полиция са избити 49 мирни граждани без съд и присъда. В Червен бряг, където се разпореждали Пеко и Вълка – точно 58.
Гореописаните истории са ми разказани от баба и дядо, описани са в спомените на Митка Гръбчева-Огняна и Цола Драгойчева. Почти всички участници в тях са вече покойници, но е жива Магдалена, детенцето видяло разстрела на баща си, живее в Пловдив и понякога разказва спомените си от ония страшни дни. От 1954 г. не е стъпвала в бащината си къща в Торос. Майка и` умря тихо през 1998 г. в същата стая, където убили мъжа и`. Комшиите разказваха, че кървавите следи още личали по стените.
Разказаната история е много дребен щрих от страшните дни след Девети септември 44 г. Такива има още хиляди, но българската историография така и не посегна сериозно към тези страници на „кървавия септември”. Тук-таме някой използва свободата в мрежата да припомни откъслечно за някой щрих... Като хасковския разстрел.
В продължение на четири дни полка в Хасково отказва да предаде властта на доведените от съветските войски партизани. Едва на 13 септември 1944 г. комендантът и командир на полка в гр. Хасково полк. Велико Маринов получава предложение от партизаните за помиряване на "народните бойци" и войската. Полк. Маринов- достоен офицер и герой от 2 войни приема предложението за побратимяване. Пред щаба на полка се строяват войници, партизани и офицери. Очаква се идването на командира. Когато той излиза от щаба с група офицери партизаните откриват огън с шмайзери и убиват полковника, заедно с още 8 командващи офицери. След това пред очите на гражданите някакъв съветски другар минава покрай труповете на българските офицери и демонстративно „произвежда контролен изстрел”. Ако не вярвайте – питайте бай Киро Алипиев – син на един от разстреляните офицери. И той живее в Пловдив.
Та, мили другари, колко години трябва да минат, за да си преброите жертвите след тази дата?... Вие си го направете, защото стряскат и официалните /поне досега/ исторически факти. Така ли е? Според специалната комисия, разследваща жертвите на комунистическия режим убитите от 9 до 12 септември 1944 г. без съд и присъда са 18 742 души; осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” – 2 730 министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, а преминалите през лагери, затвори и интернирани в периода 1944 – 1962 г. – 298 000 души. Това са само „официалните данни”, т.е. намерените имена „по документи”...
А да спомним и някои от безспорните факти след Девети. Според официалната история на БКП към 1. юни 1944 г. в китните гори е имало точно 1 432 партизани, включително и нелегални, а според мемоарите на Цола Драгойчева те са по-малко и не надхвърлят 1 000. А според Централния партиен архив до 1989 г. там е имало регистрирани ни повече, ни по-малко от 269 000 „активни борци срещу фашизма и капитализма”. И един напълно безспорен резулатат от „победната дата”. Точно шестима министър-председатели на България, които са били съветски граждани. В периода 1944 – 2009, т.е. досега. Да ги припомним: Георги Михайлович Димитров, Васил Петрович Коларов, Вълко Вельович Червенков, Гриша Станчеевич Филипов,Андрей Карлович Луканов и неотразимия Сергей Дмитриевич Станишев. Ама наистина - комунизмът някога тръгвал ли е от тази злощастна страна?!...
КИНОСПОМЕНИ – ЮГОСЛАВСКИТЕ ФИЛМИ
СНИМКИ ОТ ОКОЛНОСТИТЕ НА С. ТОПЛИ ДОЛ /С...
Как се възстава срещу "освободители"?
09.09.2010 12:44
02.02.2011 07:39
02.02.2011 07:42
..............................................
До създаването на „народните съдилища”, в които чистката тръгва по „законни пътища” в България са убити 40 хиляди души.
От тях – 17 хиляди с висше образование и 8 хиляди със средно. За една не многобройна земеделска страна със селско население, това означава само едно: целенасочено е избит цветът на нацията, интелигенцията и образованите хора.
02.02.2011 07:43
ПИТАМ АЗ - както убихте ген.Луков пред входа му , ако аз застрелям ген , Бойко Борисов - с руски пистолет , руски патрони , руски инструктор - ще направят ли за мен филм - "ЧЕРНИТЕ АНГЕЛИ" ??
Или да ми вдигнат паметник ?
Или ако избягам в гората - ставам борец за правда и свобода ??
Или ако тръгна сега по селата да избивам кметове и полицаи -- ставам герой ??
Глупости ! Само болни хора така мислят !
Болни като вожда им - Ленин ! Сифилистик !
Или Сталин - 10 год --в каторга , за убийство и кражба на милиони от царската хазна !
Или като циганина Т. ЖИВКОВ !!
Това ли ви са водачите бе , плюнки червени ? храчки !!
30.07.2011 23:19
Не може да има истинска Демокрация в България , докато българските червени престъпници - комунисти не платят с живота си за извършеното от тях след 09.Септември1944 г. до 10.Ноември.1989 г. !
Няма "нежна революция" за тази каскетаджийска червена измет - само масови разстрели за тях и котилото им ..............!
25.02.2012 08:51
Общо жертвите на комунизма, като си затворим очите за убитите просто в общия смут хора (дори сега ако настъпят смутни времена, ще има хиляди жертви, породени от лична вражда) са 6235. Имената им са изписани върху Стената на жертвите на комунизма пред НДК в София, създадена във времето, когато антикомунистическата истерия бе достигнала апогея си.
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов