Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2009 15:40 - Другари ! Пребройте си жертвите и после празнувайте !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 9812 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 09.09.2009 16:33


Другари! Първом пребройте колко избихте на 9-ти. После празнувайте.

 


image
image

PlovdivMedia - Пребройте колко избихте на 9-ти!

 

 

 

 

 

         Късният следобед на 9.09.1944 г. Част от червенобрежкия партизански отряд „Георги Бенковски”, наречена „Дядо Вълко” е в лозята  между селата Торос и Дъбен. Предната вечер са обрали кметството и селския магазин в с. Дерманци/кметът е племенник на великия Христо Чернопеев/ и делят плячката. Ни знаят, ни подозират, че сабахлем още Кимон Георгиев е прочел по Радио София  „новото отечественофронтовско правителство”. Чакали в лозята на с. Торос  Червената армия да мине и през Луковитско и да ги короняса за владетели. В отряда са Митка Гръбчева – Огняна, Пеко Таков, бъдещата му съпруга Вълка Горанова, Дочо Шиков, Никола Станев и още десетина „нелегални” от околните села, Луковит и Червен бряг.

 

 

 

         Удивени са, когато виждат по пътя за Торос камион, от който се развява червено знаме – техни другари от близкото село Тодоричене ги търсели да се прибират като победители. Отрядът се натоварва на камиона и с песни и гърмежи се стоварват в най-близкото село Торос, където влизат в кметството без съпротива, арестуват кмета Станьо Улиев и попа на селото Марин, а после се насочват към дома на училищния директор Коцо Бочев, който бил общински съветник. В дома му влизат Митка и Вълка с още двама местни побойници, но ятаци на отряда. Коцо Бочев е със съпругата  и петгодишната си дъщеричка Магдалена. Двамата пройдохи го пребиват, а дъщеричката се моли на партизанките. Той има неблагоразумието да извика, че не заслужава  жестокия бой български даскал пред очите на цялото село. В изблик на „справедлив комунистически” гняв Митка Гръбчева и Вълка Горанова вадят пистолети и го правят на решето пред очите на дъщеря му Магдалена. Стените на стаята били целите в кръв. Жена му припада, а детенцето млъква ужасено.

 

         Кметът и попа са отведени в Луковит и на другия ден са докарани в затворени ковчези. Синът на свещеника отваря сандъка и баба ми разказваше, че гледката била ужасяваща – брадата му била оскубана косъм по косъм, а на тестисите му вързани две тухли. Тялото било мораво. На роднините на кмета въобще не разрешили да отворят ковчега. Директорът на училището пък бил погребан тайно вечерта само в присъствието на жена си и дъщеря си Магдалена.

         С „революционният камион” групата спира в гр. Луковит пред къщата на Командирът на 4-та армия генерал Стефанов – герой от  войните. Пред очите на семейството му генералът е извлечен на улицата и показно разстрелян от „народните синове и дъщери”. От каросерията Пеко Таков държал пламенна реч, че възмездието щяло да застигне „всички думбази и народни изедници”. За два дни в луковитската полиция са избити 49 мирни граждани без съд и присъда. В Червен бряг, където се разпореждали Пеко и Вълка – точно 58.

         Гореописаните истории са ми разказани от баба и дядо, описани са в спомените на Митка Гръбчева-Огняна и Цола Драгойчева. Почти всички участници в тях са вече покойници, но е жива Магдалена, детенцето видяло разстрела на баща си, живее в Пловдив и понякога разказва спомените си от ония страшни дни. От 1954 г. не е стъпвала в бащината си къща в Торос. Майка и`  умря тихо през 1998 г. в същата стая, където убили мъжа и`. Комшиите разказваха, че кървавите следи още личали  по стените.

         Разказаната история е много дребен щрих от страшните дни след Девети септември 44 г. Такива има още хиляди, но българската историография така и не посегна сериозно към тези страници на „кървавия септември”. Тук-таме някой използва свободата в мрежата да припомни откъслечно за някой щрих... Като хасковския разстрел.

В продължение на четири дни полка в Хасково отказва да предаде властта на доведените от съветските войски партизани. Едва на 13 септември 1944 г. комендантът и командир на полка в гр. Хасково полк. Велико Маринов получава предложение от партизаните за помиряване на "народните бойци" и войската. Полк. Маринов- достоен офицер и герой от 2 войни приема предложението за побратимяване. Пред щаба на полка се строяват войници, партизани и офицери. Очаква се идването на командира. Когато той излиза от щаба с група офицери партизаните откриват огън с шмайзери и убиват полковника, заедно с още 8 командващи офицери. След това пред очите на гражданите някакъв съветски другар минава покрай труповете на българските офицери и демонстративно „произвежда контролен изстрел”.  Ако не вярвайте – питайте бай Киро Алипиев – син на един от разстреляните офицери. И той живее в Пловдив.

Та, мили другари, колко години трябва да минат, за да си преброите жертвите след тази дата?... Вие си го направете, защото стряскат и официалните /поне досега/ исторически факти. Така ли е?  Според специалната комисия, разследваща жертвите на комунистическия режим убитите от 9 до 12 септември 1944 г. без съд и присъда са 18 742 души;  осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” – 2 730 министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, а преминалите през лагери, затвори и интернирани в периода 1944 – 1962 г. – 298 000 души. Това са само „официалните данни”, т.е. намерените имена „по документи”...

А да спомним и някои от безспорните факти след Девети. Според официалната история на БКП към 1. юни 1944 г. в китните гори е имало точно 1 432 партизани, включително и нелегални, а според мемоарите на Цола Драгойчева те са по-малко и не надхвърлят 1 000. А според Централния партиен архив до 1989 г. там е имало регистрирани ни повече, ни по-малко от 269 000 „активни борци срещу фашизма и капитализма”. И един напълно безспорен резулатат от „победната дата”. Точно шестима министър-председатели на България, които са били съветски граждани. В периода 1944 – 2009, т.е. досега. Да ги припомним: Георги Михайлович Димитров, Васил Петрович Коларов, Вълко Вельович Червенков, Гриша Станчеевич Филипов,Андрей Карлович Луканов и неотразимия Сергей Дмитриевич Станишев. Ама наистина -  комунизмът  някога тръгвал ли е от тази злощастна страна?!...

 




Гласувай:
6



1. alexooo - край нямат!
09.09.2009 15:51
край нямат!
цитирай
2. nadagr - Един страшен риторичен въпрос,
09.09.2009 15:58
без отговор. Поне в близките години.
Как се възстава срещу "освободители"?
цитирай
3. анонимен - Вината
09.09.2010 12:44
"Те" ще "поемат вината, но с мезе!" - подигравка, изречена от брата на Генералната директорка на ЮНЕСКО и син на Главния редактор на в-к "Работническо дело".
цитирай
4. анонимен - В ПАРЛАМЕНТА ДНЕС - ДЕЦАТА НА УБИЙЦИТЕ !
02.02.2011 07:39
Според специалната комисия, разследваща жертвите на комунистическия режим убитите от 9 до 12 септември 1944 г. без съд и присъда са 18 742 души; осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” – 2 730 министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, а преминалите през лагери, затвори и интернирани в периода 1944 – 1962 г. – 298 000 души. Това са само „официалните данни”, т.е. намерените имена „по документи”...
цитирай
5. анонимен - БОЛШЕВИШКИ ГЕНОЦИД СЛЕД 9 септ !!
02.02.2011 07:42
ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.60
..............................................
До създаването на „народните съдилища”, в които чистката тръгва по „законни пътища” в България са убити 40 хиляди души.

От тях – 17 хиляди с висше образование и 8 хиляди със средно. За една не многобройна земеделска страна със селско население, това означава само едно: целенасочено е избит цветът на нацията, интелигенцията и образованите хора.
цитирай
6. анонимен - никога помирение с убийци-червени банкери !
02.02.2011 07:43
А вчера по СКАТ 2 СТАРИ ХИЕНИ - Солаков , и Чакъров , оядени и тлъсти , носеха вода от 9 дерета , само да докажат , че след комун. преврат на 9 септ. , партизаните са упражнили терор и смърт спрямо хиляди българи , защото имали да отмъщават за убити " борци" за свобода (според юдейско-болшевишката терминология ) !! Демек - убити партизани !
ПИТАМ АЗ - както убихте ген.Луков пред входа му , ако аз застрелям ген , Бойко Борисов - с руски пистолет , руски патрони , руски инструктор - ще направят ли за мен филм - "ЧЕРНИТЕ АНГЕЛИ" ??
Или да ми вдигнат паметник ?
Или ако избягам в гората - ставам борец за правда и свобода ??
Или ако тръгна сега по селата да избивам кметове и полицаи -- ставам герой ??
Глупости ! Само болни хора така мислят !
Болни като вожда им - Ленин ! Сифилистик !
Или Сталин - 10 год --в каторга , за убийство и кражба на милиони от царската хазна !
Или като циганина Т. ЖИВКОВ !!
Това ли ви са водачите бе , плюнки червени ? храчки !!
цитирай
7. анонимен - Смърт на Българските комунисти !
30.07.2011 23:19
МИТКА ГРЪБЧЕВА - ЧЕРВЕНА ПРЕСТЪПНИЦА И УБИЙЦА !

Не може да има истинска Демокрация в България , докато българските червени престъпници - комунисти не платят с живота си за извършеното от тях след 09.Септември1944 г. до 10.Ноември.1989 г. !

Няма "нежна революция" за тази каскетаджийска червена измет - само масови разстрели за тях и котилото им ..............!
цитирай
8. анонимен - Преброени са и са точно 6235 фашиста.
25.02.2012 08:51
Във Франция хората на Де Гол убиват без съд 30000 човека, а проститутките на немците са остригани и линчувани на улицата. И забележете, там не е дошъл комунизмът. Грешката ви е, че приемате Народния съд като комунистическо деяние. Тук комунизмът няма значение. Каквато и власт да беше дошла, Народен съд щеше да има. Ако Чърчил се беше намесил тук по- сериозно, осъдените щяха да са доста повече, а всеизвестно е, че Чърчил не е комунист. Но по предложение на У. Чърчил в страните, окупирани от нацистка Германия или нейни съюзници, са създадени народни съдилища под надзора на Съюзническата контролна комисия (САЩ, Великобритания и СССР). Oсъдените от народните съдилища в Дания- 15 хиляди, в Унгария – 26 хиляди, в Чехословакия – 38 хиляди, в Холандия – 45 хиляди, в Норвегия – 46 хиляди, в Белгия – 53 хиляди, във Франция – 90 хиляди. В България са осъдени 9606 души, в това число на смърт 2730 души, като само около половината присъди са изпълнени. Каква е тази мода, която ни е обзела нас българите е много интересно. Как във Франция или в родината на фашизма- Италия няма такъв сантимент към убитите фашисти и защо никой там не нарича фашистите герои, патриоти и т.д. и т.д.
Общо жертвите на комунизма, като си затворим очите за убитите просто в общия смут хора (дори сега ако настъпят смутни времена, ще има хиляди жертви, породени от лична вражда) са 6235. Имената им са изписани върху Стената на жертвите на комунизма пред НДК в София, създадена във времето, когато антикомунистическата истерия бе достигнала апогея си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9542495
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031