Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2009 19:18 - Окончателното падение на СДС
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1740 Коментари: 2 Гласове:
5



Чомаков се завръща

image

PlovdivMedia - Чомаков се завръща

Заседание на Координационния съвет на СДС-Пловдив, средата на 1993 г. е. Избухва луд скандал между представителите на „Екогласност”. Депутатът Здравко Кацаров оспорва присъствието на Милко Чомаков от квотата на екологичната организация. Възрастният лекар декларира, че той не иска постове в организацията, но синът му, който не бил в страната, имал перспектива да се развива като седесар, щом се върне.

Христо МАРКОВ

Кацаров му отвръща – „Ти, какво, място ли му пазиш?”. В крамолата се намесва Държавна сигурност и БКП, та се налага председателя на СДС-Пловдив Теодор Димитров да усмирява еколозите.
Зимата на 1996 г. по време на протестите срещу правителството на БСП един висок човек плътно придружава районния кмет на „Западен” Недялко Генчев на барикадите на Пещерско шосе. Генчев ми го представи като „ново лице в СДС”, но се сетих, че мястото му се пазеше в синята организация още на онова бурно заседание през 1993 г.
Нямаше да разказвам тази история, ако оня ден не видях бившия син кмет Иван Чомаков, на заплата при червен партиен лидер днес, да „анализира” състоянието на СДС и общинската управа в
Пловдив, Пловдивския панаир и завода за боклука от екрана на регионална телевизия.
След като повече от две години се обви в мълчание, сегашната поява на Иван Чомаков съвсем не е случайна. Първото му твърдение просто „изби рибата”, защото той, който беше двигателят на създаването на "Пълдин туринвест", убедено твърдеше, че било въпрос на воля от страна на общината да влияе на управлението на международното изложение, че даже и да получава неполучените дивиденти. Твърдението на бившия
пловдивски седесарски лидер буди пълно удивление. Защото под устава на злополучното дружество седи неговият подпис. А инициаторите да мине като решение на Общинския съвет беше именно той и парламентаристката Мария Капон-Мисса – достатъчно е да се прочете протокол №10 от 15.06.2006 г. на пловдивския Общински съвет.
Следващата фиксация на Иван Чомаков бе посветена на темата за „неговата партия”, която той обяви, че била само и единствено... СДС. Аз пък си спомних как през 2007 г. половината от общинската му администрация се пренесе в щаба на независимия кандидат Каймаканов. А близки до него люде си спретнаха отделна листа за съветници. И остатъчният седесариат под тепетата окончателно лудна кой кой е в сините списъци. Всъщност тогавашният син кандидат Николай Караиванов достатъчно обилно разказваше за усилията чомакови да „помага” на СДС. Злите езици в
Пловдив твърдяха, че двете паралелни сини кампании се финансирали от всемогъщия Чомаков приятел и собственик /вече/ на Панаира Георги Гергов, който бе предложен за кандидат-кмет от НДСВ, но нещо не стана работата, та се кротка в партията-майка БСП. След края на кметуването му Чомаков изведнъж се оказа телевизионен спец, та Гергов го сложи начело на закупената „Евроком”. Всички тези дреболии сега са забравени. Публиката трябва да повярва на думите на Иван Чомаков, че е „седесар по душа” и ...
Всъщност това си е откровена заявка за връщане в сините стройни редици. Защото палачинката е обърната и трябва да се подсигури на един виден деятел на стопанската инициатива път към сърцето на десницата, която сега е на власт. Това може да стане много лесно, като се експулсира крупната фигура на бившия
пловдивски кмет. Той не пропусна и да отбележи недоволството на хората от кмета Славчо Атанасов, което на прост език означава – „видите ли колко добре бе при мен”. Да де, но по „онова” време имаше какво да се подарява – къщи в Стария град, общински терени, розариуми, завод за отпадъци, чистенето боклука на града. Тези подробности вече са забравени.
Всъщност късата памет и на българина, и на
пловдивчанина винаги е била убежище за добре обмислените олигархични ходове и интереси. Пък и пловдивските кметове винаги ги е бивало да поднасят скъпи и незабравими подаръци на богатите си приятели, нали така?
Заявката на Иван Чомаков за завръщане в СДС съвсем не е лишена от смисъл, не е самодейна проява и не е временна прищявка. След кметуването на бившия седесар сините в града останаха толкова малко и толкова безпомощни, че ще приемат „офертата” му за спасение безпроблемно. Дори радостно. Нищо чудно да го обявят за Месия.
Започнах с поучителна история, ще завърша с още една. Обструктираният председател на СДС Мартин Димитров поискал съвет от варненеца, но
пловдивски депутат Димо Гяуров кой да поведе сините редици към обновление и послушание на централата. Отговорът на генерала бил еднозначен – само бившият кмет Чомаков. Ползвал се с доверието и одобрението на едрия бизнес и местните задкулисни комбинатори. То, какво ли им е нужно повече на клекналите седесари?


Тагове:   мара мисса,


Гласувай:
5



1. zaw12929 - Интересно е !
19.10.2009 19:45
Интересно е !
цитирай
2. анонимен - Ще поведе кравите на паша
19.10.2009 22:00
Ако Мартин Димитров направи тази грешка, то СДС-Пловдив ще бъде намразено от пловдивчани заради Чомаков. Тогава не за едно кафене членове ще има СДС, а няма да има и за едно каре.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9542273
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031