Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 15:07 - Божана Апостолова - пловдивският "глас и съвест на епохата".
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4348 Коментари: 1 Гласове:
4



Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата" , Юлиян Вучков под тепетата

image

PlovdivMedia - Божана Апостолова – „глас и съвест на епохата" , Юлиян Вучков под тепетата

Христо Марков

            Да изясня в началото – заглавието е заемка от „барабанчика в похода” Пеньо Пенев, наивен, поетичен мечтател в комунизма. Търсих, търсих е не открих по-добър аналог за пловдивската поетеса, мемоаристка, издателка, меценатка, телевизионна водеща, общественичка и не на последно място физическа двойничка на Йосиф Кобзон Божана Апостолова. Че е явление, явление е, но е преди всичко боркиня срещу несправедливостта, далаверите, кражбите, „врътките” в Стария град и боклука, срещу Чомаков и  Гергов,  но винаги нали има едно НО.

            Няколко пъти в пловдивска телевизия попадам на личното, публицистично-изповедално предаване, озаглавено по интимно-домашному „Часът на Божана”.  Горещо го препоръчвам на всички пловдивчани, защото става дума и за планетарни проблеми, които авторката решава с воинствен радикализъм – „Ако съм аз ще режа ръце и крака”. По някакъв друг повод се закани още по-авангардно – „Ще ми се да взема един „Калашников” и ...” В последният случай май ставаше дума за реиновиране на „Братската могила”, но разговорът, както винаги, се отнесе по тангентата. Така си обяснявам и „избора” на оръжието, именно „Калашников”, а не например израелски автоматичен пистолет „Узи”.

            Не може да се отрече на г-жа Апостолава всеотдайност и поетична ангажираност по всички пловдивски значимости и често чуваме от екрана: „Мен все ме боли”, а когато наскоро гостуваше областния управител направо се изплака – „Аз съм човек с будна съвест” и „Мойта работа е да пазя културата”, за да продължи в характерна поза: „Грижата ми е Стария град”. Бил подарен, харизан направо, обречен на съсипия и непобедим кич, но се почудих защо г-жа Апостолова за изначалната причина на тази съсипия не попита за повече подробности приятелката си Мария Капон – Мисса, която на 15.6.2006 год. прелетя специално от София, за да участва в злополучното заседание на ОбС, което взе решение № 177, с което се хариза „емблемата на Пловдив”.  И нещо ми прищрака – нали истината трябва да се споделя докрай, особено с доверилата ти се аудитория?!

            После гледам повторението от гостуването на Иван Тотев и аха да хвана хронометъра, та да установя той да слуша ли е в „Часът на Божана” или да каже нещо.  „Решена” в черен тоалет и колие, имитиращо SD Апостолова го засима с пламенен монолог, не спря да заклеймява и сочи „единствено правилния път”. Подобна сценка се разигра и във въпросното предаване за Братската могила. Тогава, иначе разговорливия Цвятко Сиромашки в края гледаше напълно бъзмълвен пред речевия порой на водещата. Така и не разбрах защо се канят гости в предаването за „спасение на Пловдив”. Напълно удачно е да се „реализира” като плътен монолог, още повече, че такъв жанр е вече разработен в ефира. Първопроходник му е безподобния Юлиян Вучков. Иначе за подобни предавания с гости рецептата е отдавна посочена от Дейвид Летерман: „Водещият ползва максимум 20% от времето, а останалото е за госта.” Ама къде е Летерман, къде Божана...

            Иначе „пловдивският глас и съвест на епохата” е организатор на инициативата „Пловдив чете”, която се подпомага финансово от общината и още по-щедро от омразния на Божана Георги Гергов. Например, посещението на съветската звезда от 60-те год. Евгени Евтушенко бе подплатено с могъщото финансово рамо на местния представител на Руската федерация, та дори обемното му томче се раздаваше безплатно на поетичните фенове. А нали знаем, че безплатен обяд няма. Стихосбирката  май я  плати пак Гергов. По случай тази деятелност  г-жа Апостолова стана носител на наградата „ Золотая муза” за „принос в българо-руските отношения”.

            Поетичният меценат Апостолова  и съвсем нагледно посочи пътя на младите автори  към славата. Един от нейните автори пусна в сайта си незабравимата сценка в „Найлона”, когато „будната съвест” награбва младия поет Тома Марков и му натиква главата в нейното междукрачие, явно, с желание за публично фелацио. Веселата сценка между поетесата с моряшка фанелка и обещаващия поет се наблюдава  снизходително от Мартин Карбовски, също поет и сторонник за поетично-сексуалната фриволност, която му се демонстрира нагледно в пловдивската кръчма. Върти се още в мрежата филмчето, изгледайте го. Полезно е за всеки начинаещ поет.

            Най-силно привлече вниманието госпожата при скорошното откриване на 65 есенен панаир.  Сред публиката се открояваше фигурата на маститата  защитничка  на всичко пловдивско, която заглуши ръкоплясканията след речта на Бойко Борисов с футболни викове „Браво! Браво!”, а после чевръсто разбута кибиците, за да наблюдава отблизо рязането на лентата от премиера. Все пак добре, че Бойко не попадна в ролята на Тома  Марков...

            Ако последната година Мара Мисса заболя тежко от политическа хипербулия, то физическата двойничка на Кобзон Апостолова  явно прихвана нещо като обществена хипербулия, което си е почти същото в крайна сметка, без извинение.  Но не се успокоявайте драги пловдивчани, че ще бъдем спасени откъм „духовна пустота” от свърхдеятелната поетесата, защото народа има приказка за тая работа – „Мисирка, която хапе, не мъти”.

 



Тагове:   мара мисса,


Гласувай:
4
0



1. анонимен - Страхотно и вярно написано!
01.09.2010 21:40
Поздравления за смелостта, защото тази дама в Пловдив е като свещена крава - никой нито дума срещу нея...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5524777
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930