Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2009 20:52 - Пловдивските седесари пак са в ерекция
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 971 Коментари: 1 Гласове:
5



Пловдивските седесари пак се разделиха

image


Умора нямат сините под тепетата. Отново са на на вълна битки в стил „гуша за гуша”, но този път не за местни началници, а ще избират на 29 ноември всякакви ръководни органи на уморената партия – председател и членове на НИС. Оставиха ги дори без сграда в града, но и това не ги възпира. Да завиди човек на ентусиазма, ако продължават така нищо чудно да се възродят на местна почва.

Христо МАРКОВ


Излизам сутринта и се сблъсквам с един от малкото останали седесари в Кършияка, който лепи някакви листовки на Битовия комбинат. Наско Паламуда се е заел да разпространява по нетрадиционен начин ... политическа поезия. Подава ми листче с римите:

Както и да смята Костов,
сметката е много проста:
С коалиция в Парламента
“сините” са 2 процента.

С който и да е начело
СДС е дало-взело.
Ваньо Костов да е здрав,
че да ви го сложи прав!

Двете четиристишия имат за цел да минират кампанията за преизбирането на Мартин Димитров за председател и да заклеймят ролята на Иван Костов в „Синята коалиция”, защото Паламуда е върл противник на Костов, независимо че през 1990 год. му бе застъпник в „Кючук Париж”, когато Костов би в мажоритарния си район Анжел Вагенщайн. После нещо го намрази, а сега е убеден, че и без него СДС щяло да си вземе мизерните проценти, ама „Мартин е такава мъгла, че няма равен”, тъжно констатира кършакалията, палитически ветеран на сините. Става ми интересно и засядаме на сутрешно кафе.
Чакала се люта битка за председател, защото „той пишел листите за всякакви избори”. Любимецът на Наско Паламуда Иван Сотиров отказал да се кандидатира, защото изпълнявал длъжността главен секретар, но имало мноооого по-свестни от Мартинчо, според класификацията на Наско – например Любен Петров или Румен Христов, който незаслужено обвинявали, че е човек на Ахмед Доган и Христо Бисеров. До окончателната регистрация на 9 ноември можело да се издигнат и други кандидатури, засега били само Мартин Димитров, Любен Петров, Румен Христов и Иво Цанев. Този последният бил „конте и провокатор” като Димо Гяуров, категоричен е събеседника ми. Следва тирада как обмислял да напусне партията преди изборите като видял името на Гяуров начело на
пловдивската листа, но ... „Накрая се отказах, ама пуснах бюлетина за Герб и Менда Стоянова” – болезнено е откровен Паламуда. Пали цигара и продължава кахърен: „Тоя Мартин ни разсипа в града с Димо Гяуров. Жалка работа. Сега се опитва да командва в пловдивското СДС, да кадрува. А при избора за НИС ще е истинка какафония. Поне пловдивската група е напълно неясна. Траят си. Само оня папатак Йордан Бакалов е тръгнал да обикаля из областта. Аз съм голям негов противник, защото е десет години депутат, а по-безличен човек не съм виждал, но умее да се нагажда навсякъде. Има някаква уйдурма в тази работа, но откакто Бакалов е шеф на СДС в областта вървим само надолу на всички избори.”
Гледам го Наско Паламуда и ми става тъжно като се сещам колко такива искрени, честни и всеотдайни хора си тръгнаха от синята партия, в която членувахме заедно преди доста години. Обикаляли сме по селата да правим Координационни съвети, временни управи или ликвидационни съвети. На едно място, ако има само земеделци и социалдемократи създавахме радикалдемократическа партия или демократическа, за да има КС, на друго място сме правили НДЗПЧ или „Подкрепа”. Да се съберат, да се научат на политическа
работа, да се търпят. Търсили сме под дърво и камък образовани хора за временни изпълнителни комитети преди местните избори през 1991 год., после смело се хвърлихме да назначаваме грамотни хора в ликвидационните съвети. Някъде водихме истинска война. В Цалапица застреляха наш активист, заради тази пуста земя. Сега се срещаме случайно тук-там, ближем си раните и се смеем на цветни спомени, но не забравяме, че през 1992 год. СДС в Пловдив имахме две сгради / на ул. „Вълкович” 2 и на „Р. Даскалов” 44/с общо 40 стаи и повече от 60 клуба във всички райони, имахме дори ежедневник /първо „Свобода”, а после „Глас”/, а сега няма къде да си приютят архива дори. Надойдоха такива като Бакалов през 1997 год., когато Иван Костов реши да лансира „новите лица” и бастисаха всичко. Припоняме си ги нещата с Наско Паламуда и при последния спомен той тръгва с тестенцето нагледна агитация.
Стори ми се, че като обърна гръб изтри сълза.


Тагове:   ерекция,


Гласувай:
5
0



1. haralanov - Хм...
30.10.2009 22:07
Боже,Боже...Накрая единственият истински Седесар ще остане Наско Паламуда от Пловдив.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5683747
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930