Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
04.11.2009 14:04 -
Разказът от мавзолея за "Мавзолей"
Разказът от мавзолея за „Мавзолей”
Христо МАРКОВ
„Мавзолей” е поредната книга за комунистическа България, писана извън родните ни граници и кореспондира с новата тенденция за описание на зловещото „червено време”, чиято представителка Херта Мюлер наскоро получи Нобеловата награда за „фундаментален принос в осмислянето на общественото проклятие”. Опит за наваксване на десетилетното мълчание, когато личните гласове бяха държани умишлено заключени.
Книгата на Лазарова се чете на един дъх, защото прихващаме гласовете от „мавзолея” /синоним на комунистическа България/ сякаш са продумани много, много близо до нас, всъщност намираме в разказа собствения си разказ за „онова” време, претеглено през живота на три жени /баба, дъщеря и внучка/ или както авторката го е видяла: „Заедно с неподчинението тя ми завеща страха. Животът на мнозина от нас мина по тънкия ръб на сподавения бунт, на провокацията, която спирахме, щом станеше опасно".
Героите на "Мавзолей", в които се оглеждат изгубените поколения на комунизма, мълчат от страх, сподавят бунтовете си, но мразят режима и неговата сивота. И в същото време страдат от озлоблението, дори и да не го осъзнават. Гневът на авторката е насочен и към неразбирането на комунизма във Франция, неразбирането на повсеместното насилие, преживяно в бившия съветски лагер. Неслучайно споделя, че елитът във Франция е много „културен и отговорен, но доскоро бе еднопосочен и едностранчив”, докато не се сблъсква с истината за комунизма на 20 век и започна да осмисля същността на големите обществени злини.
За написването на „Мавзолей” Ружа Лазарова се връща многократно в България, разпитва хора, преминали през лагери и затвори, събира истории, спомени и вицове, търси целенасочено определени типажи. В началото забелязва, че хората избягват да откровеничат, предадени на усета за безнадеждност, после с радост открива, че има хора, които са намерили свободата си да разказват. Завършва книгата си през 2007 г. с тази искрица надежда и още докато е по рафтовете на парижките книжарници, „Мавзолей” е приета като литературно събитие във Франция. Защото е разказана на френски историята на българския комунизъм в сегашно време с документалност и много автентичност. В текста има и достатъчно хумор, разказан под смазващото небе на родния тоталитаризъм.
А обществените реакции във Франция правят събитие от романа, защото по странен начин преоткриват личните истории на емигрантите от бившия съветски лагер. Авторката получава писма като: „Най-сетне разбрах съпруга ми. Женени сме от дълго време, чувствах, че у него има тъмни страни, той не говори, но вече го разбирам и много ви благодаря". "Мавзолеят" като брачен консултант, каква ирония, нали?
Вече втора седмица романът е по българските книжарници и авторката е удивена до каква степен хората тук все още се страхуват. „Колко дълбоки са следите от комунизма, се вижда и от това, че все още не можем да приемем за нормално, че някой някъде е написал книга за България. Но освен страха, има и друго. Тоталитаризмът беше изключително затворена система, буквално лагер. Тази затвореност води и до нетолерантност, невъзможност да се чуе другият. Ние се слушахме сами себе си. Бяхме много идеологизирано общество, а идеологията не допуска диалог", разсъждава Лазарова.
Парадоксално, но на подобно отношение се е натъквала и във Франция - попадала е на много крайни левичари, сталинисти, с които диалог не е възможен. "Аз говоря и те си говорят каквото си искат”, разказва с усмивка младата българка, опитала се да разкаже историята на нашенския комунизъм във Франция през погледа и личните истории на три жени. Струва си да отделим време и прочетем „Мавзолей”, защото наистина се чете на един дъх, както е написана.
PlovdivMedia - Разказът от мавзолея за „Мавзолей”
Ружа Лазарова е млада дама, която от 1991 г. живее във Франция, приета е за свежо име във френската литература /нещо много трудно за тамошните нрави/, впечатлила с книгата си „Мавзолей” културните средища около Айфеловата кула и намерила време да отскочи до София, за да представи творбата си, написана на френски език и преведена на български.Христо МАРКОВ
„Мавзолей” е поредната книга за комунистическа България, писана извън родните ни граници и кореспондира с новата тенденция за описание на зловещото „червено време”, чиято представителка Херта Мюлер наскоро получи Нобеловата награда за „фундаментален принос в осмислянето на общественото проклятие”. Опит за наваксване на десетилетното мълчание, когато личните гласове бяха държани умишлено заключени.
Книгата на Лазарова се чете на един дъх, защото прихващаме гласовете от „мавзолея” /синоним на комунистическа България/ сякаш са продумани много, много близо до нас, всъщност намираме в разказа собствения си разказ за „онова” време, претеглено през живота на три жени /баба, дъщеря и внучка/ или както авторката го е видяла: „Заедно с неподчинението тя ми завеща страха. Животът на мнозина от нас мина по тънкия ръб на сподавения бунт, на провокацията, която спирахме, щом станеше опасно".
Героите на "Мавзолей", в които се оглеждат изгубените поколения на комунизма, мълчат от страх, сподавят бунтовете си, но мразят режима и неговата сивота. И в същото време страдат от озлоблението, дори и да не го осъзнават. Гневът на авторката е насочен и към неразбирането на комунизма във Франция, неразбирането на повсеместното насилие, преживяно в бившия съветски лагер. Неслучайно споделя, че елитът във Франция е много „културен и отговорен, но доскоро бе еднопосочен и едностранчив”, докато не се сблъсква с истината за комунизма на 20 век и започна да осмисля същността на големите обществени злини.
За написването на „Мавзолей” Ружа Лазарова се връща многократно в България, разпитва хора, преминали през лагери и затвори, събира истории, спомени и вицове, търси целенасочено определени типажи. В началото забелязва, че хората избягват да откровеничат, предадени на усета за безнадеждност, после с радост открива, че има хора, които са намерили свободата си да разказват. Завършва книгата си през 2007 г. с тази искрица надежда и още докато е по рафтовете на парижките книжарници, „Мавзолей” е приета като литературно събитие във Франция. Защото е разказана на френски историята на българския комунизъм в сегашно време с документалност и много автентичност. В текста има и достатъчно хумор, разказан под смазващото небе на родния тоталитаризъм.
А обществените реакции във Франция правят събитие от романа, защото по странен начин преоткриват личните истории на емигрантите от бившия съветски лагер. Авторката получава писма като: „Най-сетне разбрах съпруга ми. Женени сме от дълго време, чувствах, че у него има тъмни страни, той не говори, но вече го разбирам и много ви благодаря". "Мавзолеят" като брачен консултант, каква ирония, нали?
Вече втора седмица романът е по българските книжарници и авторката е удивена до каква степен хората тук все още се страхуват. „Колко дълбоки са следите от комунизма, се вижда и от това, че все още не можем да приемем за нормално, че някой някъде е написал книга за България. Но освен страха, има и друго. Тоталитаризмът беше изключително затворена система, буквално лагер. Тази затвореност води и до нетолерантност, невъзможност да се чуе другият. Ние се слушахме сами себе си. Бяхме много идеологизирано общество, а идеологията не допуска диалог", разсъждава Лазарова.
Парадоксално, но на подобно отношение се е натъквала и във Франция - попадала е на много крайни левичари, сталинисти, с които диалог не е възможен. "Аз говоря и те си говорят каквото си искат”, разказва с усмивка младата българка, опитала се да разкаже историята на нашенския комунизъм във Франция през погледа и личните истории на три жени. Струва си да отделим време и прочетем „Мавзолей”, защото наистина се чете на един дъх, както е написана.
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В РИСК: Античен мав...
Блог – вълна „Културно наследство в риск...
Античен мавзолей ли? По-добре квартален ...
Блог – вълна „Културно наследство в риск...
Античен мавзолей ли? По-добре квартален ...
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
