С Луканов, Жан Виденов и Сергей ще строим живота нов!!!

PlovdivMedia - С Луканов, Жан Виденов и Сергей ще строим живота нов!!!

Днес отбелязваме 20 години от вътрешнопартийния преврат, който БКП си спретна, за да спаси оформената си олигархия и запази финансовите лостове на управление на държавата. Да почнем да сучем от Запада, без да късаме пъпната си връв с Русия, или както си я знаехме СССР.

Христо МАРКОВ 

Българските комунисти през тези двайсет години запазиха дори физическото усещане за „неразривната” връзка със съветските другари. За 45 години власт на БКП четирима български министър-председатели са били съветски граждани. За 20 години „промяна и преход” още двама премиери бяха граждани на великата „съветска страна”.
Сергей Станишев е шестият съветски поданик, който става министър-председател на България. Първият е дългогодишният коминтерновски апаратчик Георги Димитров, когото Сталин изпраща в България през есента на 1945 г., за да довърши съветизацията, започнала с окупацията на “червената армия” през септември 1944 г. Той изпъква като един от най-верните сталински емисари. Показателно е, че на изборите за Велико народно събрание през октомври 1946 г. дори процентите, които печелят БКП, т. нар. „Отечествен фронт” и съответно опозицията, са продиктувани от Молотов на Георги Димитров по телефона. Московска е и инициативата за “македонизирането” на българите във Вардарска Македония и в Пиринския край. България не се превръща в югославска провинция и се запазва поне формално като отделна държава, само заради конфликта, който избухва между Сталин и Тито, поради нежеланието на югославския комунистически диктатор да се подчини безпрекословно на Москва.
Следващият съветски поданик, начело на партията и държавата у нас, е Васил Коларов, който също с години работи в Коминтерна. Той поема поста на партиен вожд и премиер след смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г.. Няма много време, за да засвидетелства верноподаничеството си към Сталин, тъй като умира през януари 1950 г. Наследява го поредният съветски поданик – Вълко Червенков, който е зет на Георги Димитров и живее в Русия от 1925 до 1945 г. След смъртта на Сталин Червенков се опитва да се нагоди към задаващата се десталинизация и през 1954 г. издига за първи секретар на ЦК на БКП свой верен и също толкова безгръбначен човек - Тодор Живков. През април 1956 г. Червенков се разделя и с премиерското си място.
Четвъртият съветски поданик, начело на Министерския съвет в България, е Гриша Филипов. Той е роден в Кадиевка, Украйна /в Украйна е роден и Сергей, но в гр. Херсон/ и така и не смогва да научи добре български. Тодор Живков го налага за премиер през юни 1981 г., но по това време постът вече не се заема от партийния и държавен вожд, а от по-второстепенни лица.
Петият съветски поданик, който става премиер на България, е Андрей Луканов. Избран от Народното събрание през февруари 1990 г. Роден е в Москва. Като член на върхушката на БКП и като премиер той играе ключова роля при разграбването на националното богатство от верни кадри на БКП и на комунистическата ДС, които се превръщат в “честни частни бизнесмени”. Луканов е запомнен с мораториума, който обяви върху външния дълг на България. И с “Лукановата зима”, белязана с режим на тока, празни магазини и драстично обедняване на населението. Убийството му на 2 октомври 1996 г. напомня по почерк последвалите убийства на видни фигури от подземния свят. Както и на едри представители на “национално отговорния капитал” като Илия Павлов и Емил Кюлев. Вероятно също като тях той е знаел много за каналите, по които се разпределяха парите за верни партийни другари. И за връзките им с различни клонове на руската мафия, произлезли от структурите на КГБ.
С фалшификации и натиск върху избирателите, особено в малките селища, Луканов спечели изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Още през зимата на същата година червеният лозунг “Сполука за България” се превърна във всеобща катастрофа. С катаклизъм завърши и управлението на Жан Виденов, дошъл на власт в резултат на изборната победа на БСП през декември 1994 г. с повика “Да спрем разрухата!”.
Сега т. нар. Българска социалистическа партия е пълноправен член на Социалистическия интернационал и смята това за доказателство, че вече се е социалдемократизирала. Както изглежда, в Брюксел трудно могат да вникнат във факта, че в БСП продължават да се кланят на второкалибрени сталински функционери като Георги Димитров и да се подчиняват подсъзнателно на всичко съветско и руско, което очевидно не е съвместимо със социалдемокрацията.
Луканов и Виденов са последните двама премиери на България, които можеха да се опрат на удобно еднопартийно парламентарно мнозинство от комунисти. По всичко личи, че червените стратези са си давали сметка за неизбежното отслабване на политическото им влияние още в началото на 90-те години, когато доносници на комунистическата ДС начело с Доган учредяват ДПС. Същите подбуди са и в основата на активното мероприятие Национално движение Симеон Втори. Наред с всичко останало управлението на Симеон Сакскобургготски и бившата тройна коалиция от БСП, ДПС и НДСВ се отличават и със забележителната последователност, с която се отстояват стратегическите домогвания на Русия. Изграждането на АЕЦ “Белене” например ще задълбочи още повече зависимостта на българската енергетика от руските суровини. Тази „статистика” определено смущава, защото нищо чудно следващите активни мероприятия да бъдат пак за лансиране на някой съветски другар, начело на държавата. Вече се убедихме, че българинът има много, ама много къса памет. Нейсе, да живее 20-годишнината от Великия 10-ти ноември!

Не се ли пролее кръв, няма реална революция!

"нищо чудно следващите активни мероприятия да бъдат пак за лансиране на някой съветски другар, начело на държавата"
след още 100 дни ще започнат, а може и по-рано!
Те "другарите" ... умора нямат! :(

Къса памет или помни избирателно.