2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3910 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2009 00:18
Защо не трябва да вярваме на вестниците и да не ги купуваме.
От дълги години имам една слабост, която не мога да преодолея. Може би сто пъти съм се заричал да не купувам вестници – просто излишното пръскане на два-три лева непрекъснато създава и гложди самочувствието ми при положение, че в мрежата мога да си „набавя” необходимата информация. Е, не мога да се отърва от вредния навик – все намирам повод, колчем мина ли покрай вестникарска будка да взема някое „книжно тяло”. Игнорирам от десетилетие само в-к „Труд”. Накрая ще обясня защо го правя. И не спирам да се удивлявам на рядката способност у журналистите да пишат във вестниците за нестанали събития, неверни факти, откровени лъжи или просто чисти измислици. А „светските клюки и събития” са като нафора. Често нямам никакво разумно обяснение на това, освен неинформираност, нехайство, граничещо с лека дебилност. Май по-точната думичка е манипулация. Съзнателна при това.
Днес ми се поднесе поредната порция вестникарска рядка каша. Вчера бяхме решили създателите на СДС в Пловдив да се съберем, да изпием по чаша вино и да си припомним времената отпреди 20 год., когато ръшкахме по площади, събирахме хората на митинги, говорехме със самочувствие и плам, обещавахме, че ще разкараме комунистите и се опиянявахме от собствената си смелост. Е, нещата се оказаха по-други, но това е друга тема. Събрахме се около двайсетина души в Гражданския клуб в Стария град и с радост констатирахме, че от дошлите никой от учредителите на синята коалиция не е бил доносник на ДС /поне тези, които са били депутати и проверявани по няколко пъти/ - каквото и да говорим, но това си е постижение. Е, остаряли сме с 20 год., разделили сме се, изпокарвали сме се монократно в тези две десетилетия, но не е малко и да си запазиш човешките отношения.
Не бяха предвидени журналисти, но както винаги има някой, който да предаде четата и пишещите братя от пловдивските медии ни чакаха. Тъй като се бяхме събрали на приятелска седянка ги допуснахме на срещата ни. Говорехме си открито и непринудено. Повече споменно и по-малко констативно и анализаторски.
Да де, но днес някои от участниците ми звъннаха със съвет да прочета как е отразена скромната ни среща в неделния ден. Меко казано бяха удивени. Купих си вестник „Марица”/бр. 299, 21.12.2009, стр. 4/ и още се питам дали съм присъствал на срещата, защото там с изключение на имената няма нито една вярно предадена дума. В кратичкия репортаж колегата журналист е направил опит да съчини нещо, но ... Преди 20 год. на Коледа създадохме в Пловдив не ОДС, както пише в газетата, а „Форум Шести септември”, за да се отличаваме от столичани. Д-р Емануил Манев не е бил от групата на 39-те, които не подписаха Конституцията, както се твърди в статията, а точно обратното – бе в групата на останалите в Народното събрание. Този, който не подписа Конституцията и се включи в групата на 39-те бе моя милост, но нейсе. По-лошото е, че са ни вмъкнати думи и изрази, които не сме споменавали или поне не в представения контекст. Всъщност, ако човек не е присъствал на срещата ще разбере нещо съвсем друго от „средството за информация”. Факт.
Конкретният случай е само дребен повод да прекъсна общението си с всекидневниците, но не е нито изолиран, нито симптоматичен и въпреки това не спирам да се дивя на пълното пренебрежение на фактите, откровените лъжи, странното препредаване на чуждите думи или манипулативните внушения. Така преди години престанах да поглеждам вестника на агента „Бор” Тошко Тошев, когато ми попадна извънреден брой с огромното заглавие „България уби дете!”. Нали си спомняте „случая Пепи” за онова нещастно детенце, което бе убито от лудата си майка? Та, в-к „Труд” тогава вмени зловещото престъпление на ... България. Гадна, жалка, доносническа история. Трудова и типична.
Всичко щеше да е относително безобидно, ако след време историци и анализатори не разгръщат вестниците с плахата надежда за „обективност” и „независимост”. То, какво ли ни е като хората в този посткомунистически „преход”, та и вестниците ли?... За себе си открих много повече интелигентност, безпристрастност, точни анализи и интересни ракурси в блогърското пространство.
Всъщност на споменатата среща единодушно констатирахме, че България е обладана за още поколения напред от тежък, зловещ и безчовечен комунизъм. Навсякъде, дори в така нареченото „медийно пространство”! Засега си оставам в полето на блогърските приятели. Те поне са истински.
Комуно-фашизма в настъпление - писачите ...
Списък на 93 достойни български Учители....
Писаното слово има своето място в човешкото общество, но за вестниците си 100% прав - на списващите им убягва и езиковата, и всякакава друга култура. Най-добрите отдавна са в блогове, даже колумнисти добри няма вече. Но няма да остане следа за поколенията, ако се мине на електронните медиатори .Бъдещите антиквари няма да могат да намерят прашясал вестник на тавана с безценна информация за каквото и да било...
Иначе поздравления за колегата, който се е сетил да напише нещо за Й. Ковачев. Между другото той е бил и блестящ адвокат. Имал съм възможност да чета някои негови пледоарии - страхотен юрист.
http://kobata.blog.bg/izkustvo/2009/06/04/bylgarskiiat-mahatma-gandi.344210
17.01.2010 14:44
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов