Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2010 19:19 - Конституционната битка за ДПС - 1991 - 1992 г.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4017 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Конституционната битка за ДПС – 1991 - 1992 год.

 

            Първата конституционна криза в новата българска история бе свързана с ДПС и нейното присъствие в политическия живот. Дело № 1 от 1991 год. е внесено от депутати на БСП, които оспорват конституцинността на политическата партия ДПС и нейното присътвие в 36 – то народно събрание. Президент бе Желю Желев, който не криеше топлите си отношения с лидерите на движението. В парламента за няколко месеца управляваха заедно СДС и партията на Доган. Както се оказа по-късно целта е била да се узакони присътвието на етническата партия в политическия живот. Описаните събития ставаха пред очите ми по време на 36-то Народно събрание, а фактологията се забрави твърде бързо, активните участници замълчаха, а някои и до днес не желаят да си спомнят подробностите.

            Непосредствено преди обявяване на решението на Конституционния съд се чу в кулоарите на Парламента, че съдиите клонят към решение, което да прогласи незаконния характер на партията с основен аргумент – създаването и функционирането и` се основава изключително на етническия характер на организацията. И започнаха совалки на депутатите от ДПС между лобитата в Конституционния съд. След време се оказа, че активно в лобирането за ДПС са се включили бившите кадри на Държавна сигурност. По това време досиетата бяха тема табу след скандалите за тях, изкуствено предизвикани от комисията Тамбуев във Великото народно събрание.

            В крайна сметка от 12 съдии 6 се подписаха с особено мнение и делото остана висящо, защото за забраната на ДПС трябваха 7 гласа. И досега има специализиран спор дали това е номинално решение или въпросът е останал висящ. Спорът е строго юридически, но и мастите юристи избягват тълкуванията. По-любопитни са аргументите на съдиите, които подписаха с особено мнение решението през 1992 год.

            Основният им аргумент е, че ДПС нарушава българската конституция, защото основните права и свободи принадлежат на отделната личност, а не на група, основана на етнически или друг религиозен, имуществен или верски признак. Същите тези права и свободи подлежат на индивидуална, а не на колективна защита, каквато е прогласена в основните партийни документи на  Движението. Като типична затворена партия, заключават топ-съдиите, ДПС нарушава драстично Конституцията, защото е „изградена на специфична и религиозна основа”. Тук се цитират програмата за изборите през 1991 год., в която навсякъде се говори за „мюсюлманско население”  и  изучаване на турски език. Посочват се и резултатите от изборите за доказателство на затворения консервиран електорат на партията. В интерес на истината аргументите на противниците на съществуването на ДПС бяха къде-къде по-солидни, но се получи споменатата патова ситуация.  Любопитно за читателя ще е да научи кои бяха категоричните противници на догановата партия. Ами представителите на БСП в конституционния съд, с която партия по-късно движението управлява три мандата. Това бяха съдиите Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов /!??/, Пенчо Пенев /?/ и Александър Арабаджиев. Значи тогава за тях ДПС дифинитивно е била незаконна организация, а после спокойно управляват с тях. Пенчо Пенев бе министър на вътрешните работи, а Любен Корнезов е бившия заместник-председател на Народното събрание. Някаква постановка ли бе разиграния юридико-политически театър или „тълкувателното решение” е плод на чисто правни аргументи и досега обяснението тъне в мъгла и потайност.

            Съдиите, които насилиха съвестта си и оставиха ДПС в политическия живот бяха: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев и Младен Данаилов. Всички без изключение юристи с огромен авторитет, но времената бяха крайно политизирани, управляваше първото демократично правителство на Филип Димитров, а той бе от яростните защитници на ДПС. Де да знаеше какво му готвят другарите и  Доган?! Всъщност най-активните лобисти пред Конституционния съд в защита на ДПС бяха президента Желю Желев и премиера Филип Димитров. Без тяхната категорична подкрепа за етническата партия недостигащият един глас не би бил проблем.

            Окончателното решение на Конституционния съд бе публикувано през месец май 1992 год., а през месец август правителството с бабуването на президента получи прословутия „депесарски шут”.  Всъщност етническия шандаж на ДПС започна още от далечната 1991 год., така както продължи и при НДСВ, и при БСП. А тя е огледален образ на двойствеността в живота на лидера Ахмед Доган. Настоящият защитник на турското малцинство започва битието си в службите още от 1974 год. като кадър на военното контраразузнаване с псевдоним Андреев и топи изключително представители на своя етнос. И като агент Сергей, и като агент Сава продължава зловещата си дейност и пак срещу себеподобните. Гнусно, нали? А после е пръв защитник на правата и свободите на тези хора. Същите права и свободи, за които е доносничел. Нещо не мога да разбера този „философски камък”.

            Ето затова още в началото на прехода трябваше да се знае всичко – от досиетата, до връзките с бизнеса и тъмната страна на политиката.  Има една древна мъдрост, че няма ненаказано добро. Първи я изпита СДС от ДПС, после и други изживяха аналогина „благодарност” от етническата корпорация.

            Докато се научим ще мине много време, но сами сме си виновни, няма как да не го признаем...



Тагове:   Доган,


Гласувай:
5
0



1. krotalka - Благодаря!
09.01.2010 22:08
Това са факти известни на малцина! Струва си да се замислим над тях!
цитирай
2. nadagr - Има и една друга поговорка за камъните -
10.01.2010 09:49
били те и философски - с нашите камъни по нашите глави.
Хак ни е! - казано на "чист" български
цитирай
3. toross - Точно така мили момичета -
10.01.2010 13:50
абсолютно сте прави "с нашите камъни по нашите глави" ...
цитирай
4. анонимен - Do kato..
10.01.2010 22:59
Do kato ne se osaznae, 4e pravata na 4oveka sa ot rojdenie,bez razlika na pol,rasa,vqra,ezik, i natsionalnost.
Do kato nqkade v novinite satane vapros za "tur4in" i vsi4ko jivo si izliva otrovata i omrazata.
Do kato se radvat na "edin tur4in po-malko"za zaginal v edno patno transportno proi6estvie:
Do kato ob6testvoto ne osaznae,4e saseda ne mu e VRAG i SASED pri nujda se poznava;
Do kato balgarsokoto ob6testvo ne razbere,4e prez 4ernata zima na 1993-94 ,4e i po-kasno kogato be svar6ilo jitoto parvo ot Turciq doide pomo6tta i vsi4ki silozi na Trakiq bqha izprateni za Balgariq;
Do kato ne razberat vsi4ki 4e: KOGATO VİE OTGLEJDATE DETSATA Sİ KATO VALTSİ,NİAMA SMİSAL İ NA4İN NA6İTE DA Gİ OTGLEJDAME KATO AGNETA İ OVTSİ......
цитирай
5. анонимен - na6ite detsa ne biva da sa agneta za jertvoprino6enie..
10.01.2010 23:04
Kogato vie otglejdate detsata si kato valtsi, nqma na4in i smisal da vazpitavame na6ite detsa kato agantsa i ovtsi....Te trqbva da pritejavat sa6tite ka4estva i vazmojnosti kakvito i va6ite....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5521708
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9221
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930