2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 15358 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2010 19:24
Десети януари – началото на Голямата лъжа
Спомняте ли си? На днешния ден преди 12 год. за втори път улицата, свободните хора, ако щете гражданското общество натикаха комунистите в ъгъла. БСП и протестиращите бяха в клинч и от него с нокаут можеше да загуби само бившата ком-партия. И пак нещо не завършихме, нещо не достигна или просто за пореден път ни излъгаха... За разлика от началото на 90-те сега не бях в Парламента, а извън него, на улицата, сред хората, които мръзнеха денонощно по улиците. Ако знаех тогава какво ще последва щях да се махна, да се спася, да избягам – и от уличните протести, и от страната. Защото впоследствие ни излъгаха нагло и безочливо, а БСП оцеля и укрепи здраво в икономиката на страната своите хора.
Спомняте ли си заклинанието на Иван Костов след като се бяха разбрали с БСП да върне мандата? От стълбите на храма произнесе сакралната фраза, която чакахме всички на площада: „Няма да ви излъжем!” И какво последва – най-безобразното, най-наглото, най-безкрупулното разхищение на обществена енергия в новата история на страната. Никога преди това властта не е предоставяна така безрезервно на една политичаска партия. Хората искаха само две неща – справедливост и нормалност. И някакво минимално възмездие, насочено към комунистическите тумори.
Та преди 12 год. на този ден за втори път протестиращите, улицата щурмува и влезе в парламента. И пак не довършихме щурма. Нещо ни спря някъде около стаята на Нора Ананиева и десния кулоар. Все недовършена остава битката ни с комунизма... За щурма на сградата трябва да благодарим на агитката на футболния клуб „Левски”, на дежурните митингаджии и на няколко провинциални активисти. После социалистите разправяха, че имало хора на силовите структури. Може и да е имало, но са били пренебрежимо малко – първите редове от протестиращите бяха познати хора и в никакъв случай не принадлежаха към силоваците, които тероризираха държавата след това. Основната част от атакуващите бяха преди всичко левскари от трибуните. Отделен е въпросът кой ги организира. Така или иначе не успяхме да „превземем” сградата на законотворците, а трябваше. И зимата на 1989 год., и през 1997 г. и сега съм убеден, че трябваше да се стигне до край, да се екстремизира максимално обществената енергия. Това е всъщност тежък и сложен проблем, но последвалите събития ме убедиха, че липсата на страх у управляващите от улицата, доведоха до по-сетнешното чувство на безнаказаност.
Какво последва след януарските протести? Чаканото с надежди правителство на ОДС умело изполваше в икономиката „инструментите” на БСП – масовата приватизация и работническо-мениджърските дружества с подставени лица. Някъде там прозираше, че парите и обществените ресурси са предопределени за другарите. Стартира възхода на червени олигарси като Георги Гергов, Вълчо Арабаджиев, Валентин Златев, Емил Кюлев, Николай Банев и още стотици „наши момчета”. Все продукти на масовата приватизация и РМД-та. За капак единствената ни рафинерия бе продадена на ... руснаци. В митниците се разпореждаше всесилния главен секретар на СДС Христо Бисеров, в строителството Бакърджиев, а в туризма Валентин Василев. Даже Марио Тагарински бе министър на държавната администрация. Извечната борба в капитализма бе спечелена или подарена на ... наследниците на БКП.
Вторият голям провал бе темата с досиетата. Битката с тайните на ДС бе загубена умишлено от СДС – останаха тежките въпроси, на които никой не отговори. А можеше всичко да бъде приключено много бързо, ама много бързо. За сметка на това тези пусти досиета се отваряха избирателно най-напред от ... Богомил Бонев, за който покойния Татарчев казваше, че е най-големия мръсник, който е виждал през живота си, а след това честно, но късно се зае с „отварянето” Методи Андреев. Да не говорим, че разсекретяването на тайните комунистически досиета се използваше за политическа разправа. Мога да посоча поне три конкретни случая. Да не говорим за покриването на истината за убийството на писателя Георги Марков от мазния седесарски хранилник Димо Гяуров, който направиха шеф на разузнаването. След провала при разкриването на истината за комунизма и тайните му служби за мен вече бе ясно, че сините другари работят в тясно и приятелско сътрудничество с БСП. Окончателно се убедих в правотата си при скриването досието на агента Гоце. Но това е дълга и обширна тема.
Не искам да пренебрегна и доброто, което донесоха януарските протести – преодоляването на финансовата криза и срива на банките, Валутния борд, обмяната на парите, поставянето на ДПС на мястото им, недопускането на бежанска вълна от Косово, достойната външна политика и т.н., но всичко се разми в арогантното загърбване исканията на протестиращите през зимата на 1997 год., които всъщност им подариха властта.
В крайна сметка, след като се забравиха и поразиите на комунистите у тогава протестиращите остана горчивия вкус на Голямата договорка, Големия пазарлък, а зад тях прозират лицата на пияния Николай Добрев, доносника Гоце, Петър Стоянов и Иван Костов. Гадна история. Защо ли я написах?!
Тагове:
Добре, че си го написал. Такива, като мен, има много, чрез твоите спомени добиваме по-ясна представа за случилото се.
10.01.2010 15:44
Поздрави!
11.01.2010 03:17
Какъв може да е човек ,който цял живот е драскал за да се докопа до някое връхче-па било то и това на властта в BG
На първо място да си дадем сметка, че протестите бяха АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ. Протестираше се срещу еднопартийното правителство на БСП и голямата лъжа. Дори не говоря за лустрация, а за нормалност, справедливост и идеологически сблъсъци в рамките на нормалното. Ако искате нека отворим дискусия какво стана в правителството на ОДС - бъкаше от бивши членове на БКП и при министрите и при заместниците им. Ако искате мога да ви изброя колко такива имаше в двете правителства на Костов. Да не говорим за доносниците в тях. Нима си мислите, че не са се знаели ? Оттам започна ерозията в доверието.
На второ място никъде не съм споменал , че хората от улиците са очаквали с магическа пръчка да им се напълнят хладилниците. Никъде в текста няма такова нещо. Дори съм отбелязал успехите в овладяването на фин. криза, валутния борд и т.н. НО, големият въпрос е защо в тези 4 год. избуяха червените олигарси. Гергов с техниките на БСП и с благословията на правителството на СДС закупи "Санкт Петербург" и "Слънчев ден", Николай Банев се разпищоли с масово - приватизационния си фонд. Ами Златев, Кюлев и компания. Не придобиха ли по това време богатствата си. За тази икономическа справедливост говоря, не за пълни хладилници. Тези факти не е честно да ги премълчавам, защото си ги задаваха милиони българи. И още ги задават, а никой не даде адекватен отговор.
И на последно място - досиетата. Големият провал на СДС. За четири години - нищо. Две безплодни комисии, напълно безплодни като гледаме сега какво излиза. А ако прочетете книгата на разследващия журналист Хр. Христов "Убийте Скитник" ще разберете, че човекът който е скрил истината за физическия убиец на писателя Г. Марков е продукта на СДС и настоящ депутат Димо Гяуров. Гнусна история, ама много гнусна.
Та това са за съжаление големите провали, които се превърнаха във времето в голямата лъжа. Тежко е , но трябва да си го признаем.
За лустрацията - също. Само в БГ не се извърши под някаква форма такава. Дълго съм изследвал този въпрос - само в БГ е така. И до днес в Германия е немислимо например в съдебната система да има бивш сътрудник на ЩАЗИ или член на тяхната ком. партия. Да не говорим за Полша, където бе проведена мащабна лустрация. В Чехия този въпрос бе решен още през 1991 год. в един много рестриктивен закон, който обаче техния Конст. НЕ отмени, а го остави в сила.
Може би за истински десен проект ще дойде време след делетилетие, когато има млади хора, които да го формулират по подходящия и правилен начин. Но това е друга и много дълга тема.
11.01.2010 10:04
Че то и сега пъка от такива добряги.За какво пазарно стопанство и демокрация говорим ,когато всеки лев у богатите е откраднат.
11.01.2010 11:15
11.01.2010 11:19
И никой не научи, че пътят към истинската демократизация има цена и колкото е по-истинска и дори малко жестока - толкова повече ще се цени и внимава за извървяването на този път. Уви!
Едни и същи изедници, макар с различни имена и говорещи различно - а правят едно и също. Построиха си личен частен капитализъм, който е същия този комунизъм, който преподаваха до 10 ноември.
Обаче ние чакахме по две денонощия за бензин, запасявахме се със захар и олио, възторгвахме се от лъжите им от всякакви трибуни и си останахме лумпени. Пиянството на един народ, както е казано, си остава само реалното напиване у дома или в кръчмата, докато се оплакваме пред чаша менте.
11.01.2010 11:57
Когато това се случи аз бях на 7 години. Родителите ми бяха изпълени с надежда за промяна. след години започнах да се интересувам и осъзнах, че тази надежда е била силна и истинска. Това, което се случи беше подигравка с надеждите на хората. Тези, които ни управляват сегаса същите, но ново поколение. Ти се надяваш да бъдем по-умерени, но тези лъжци заслужават не просто шествия, а брутална чистка - те ограбиха България, осъкатиха българина, като му хвърлиха жълти стотинки, мнима демокраци и унижение! Не можеш да искаш умереност, когато хиляди души са брутално излъгани от пасмина крадци на материално и духовно! Искрено съжалявам, когато си спомням как в януарския студ баща ми ме носеше на рамене и скандираше "Победа!". Чувствам се ограбена и няма да бъда умерена!
Няма да споря, не оставайте с такова впечатление. Дори не съм писал нищо при себе си по повод тази "годишнина". Ако седна за всяка годишнина от минало политическо събитие да пиша, няма да ми остане време нито за настоящето, нито за бъдещето. Ще се опитам обаче да напиша нещо при себе си за "големите лъжи", които сте изброил, и то не под формата на собствено тълкуване.
Накрая, съжалявам и се надявам да не се засегнете като филолог - бъркате употребата на "Й". На две места при това - "митингаджий" и "поразийте", което показва постоянство, а не неволна грешка. И в двата случая е дълго "И", а не "Й".
Поздрави, и успешна седмица.
11.01.2010 13:29
„Навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.”
Когато това се случи, аз бях също на 6-7 години. Разбирам много добре болката ти, защото мен също ме боли за всичко, което стана тогава, а и след това. Мисля си обаче, че не чистка щеше да ни реши проблемите. И аз, като почнах да се интересувам от тези събития в повече детайл, научих от близки източници, че комунистите са планирали да вкарат и армията в София, за да разпръснат протестиращите. Ако бяха направили това, може би наистина щяхме да се сбогуваме с тях веднъж завинаги, но на цената на много кръв, много невинни убити и жестока гражданска война. И може би много от нас нямаше да ни има днес, за да видим смисъла на жертвата на всички останали. Нека не забравяме, че човешкият живот е висша ценност. Докато човек е жив и диша, той може да поправи много неправди. Наистина, преходът ни не беше това, което очаквахме, камо ли това, което искахме. Но аз мисля, че дори фактът, че не се стигна до ексцесии спрямо комунистите е показателен за това, че сме развили нещо по-различно от инак естественото желание за мъст - развили сме цивилизационен усет за това, че насилието води до насилие, което води до друго насилие и така до безкрайност. Някъде тази спирала трябваше да спре и тя спря от страна на демократично мислещите българи у нас. Отсега нататък ни трябва не революция, а еволюция. Дано доживеем да видим, че от това е имало истински смисъл.
11.01.2010 19:28
Иначе - с интерес ще очаквам реакцията за "големите лъжи" от твоя страна. Най-малкото заради гледната точка. Моята е написана тук. За съжаление и много болка, но ... Имах редкия щанс или нещастие да бъда в началото на 90-те от едната страна и по-късно от другата /уличната/. Нещата са съвсем, съвсем различни откъм личностно възприятие, бъдете логично подозрителен, но е така. Друга е гледната точка, ако имате симпатия и съчувствие към Иван Костов или ДСБ /и аз имам, най-малкото съм изкарал два мандата като негов колега, но в ранните години на "прехода"/. За съжаление - този е моят поглед.
Поздрави, хубава седмица и късмет и на теб !
10.01.2012 19:56
от Simeon Ivanov на 6 ноември 2011 г. в 09:48
Г-жо Вачева,сега като се разбра,що за СДС е било тогава и сега,аз просто се смайвам, че Костов е успял и това да направи-изгонени бяха руските шпиони,не пусна косоварите в страната ни,въпреки натиска на САЩ,не пусна руските самолети да помогнат на Милошевич,на когото Първанов пишеше писма,направи приватизацията от която се възползваха и другарите,дето мрезеха частниците и кулаците/др.Нора Ананиева си загради нивите с бодлива тел/,извършени бяха реформите в държавата,което даде старт да бъдем приети в НАТО и ЕС .Та затова тоталитарната машина 10 години не може да му прости на Костов.Като всеки човек и той си има грешки и пропуски,но я погледнете премиерите преди и след него що за птици са.Какво направи Луканов,Виденов,Царчето,Станишев-Доган и кво праи сигичка бат Бойко.Криза било,ами в 1997 г.не бяхме ли в криза,А?Тогива бехме очен хорашо,така ли бе народе мой или заборави колко беа заплатите и пенсийте,които ни подари др.Виденов.Кажете го на младите и да не си мислят и да им внушават,че ГЕРБ е дясна партия.
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов