Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2010 17:37 - 14 февруари в Пловдив, Панихида, празници, масова лудост. Лейди Мери и Сашко ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4094 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 28.02.2010 23:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

14  февруари – ден за празници и панихида в Пловдив или Лудостта на един град. Лейди Мери и синчето Сашко.

 

            Почивен, празничен, но и тъжен пловдивски ден. Неделя е. Киша и непривично топло за февруари.  Лека маришка мъгла ме облива по разкаляните улици. Мръсен сняг навява носталгия по бялото и чистото. „Душата ми плаче за сняг, за чисто, за бяло душата ми плаче” – започваше едно стихотворение, а не мога да се сетя за автора. Май Стефан Цанев беше?...

            Отправям се към митрополитския храм „Св. Богородица”, където неправителствени организации са ме поканили на Света панихида за избитите преди 65 години достойни българи – регенти, министри, депутати, интелектуалци. След присъдите от Народния съд са разстреляни като кучета в Софийските гробища от комунисти-фашизоиди. Според някои данни основните главорези са били Лев Главинчев, Цола Драгойчева и Фердинанд Козовски. Изкопали са общ гроб, строили са пред него цвета на българската нация и са започнали касапницата. Убийците дори се скарали кой да разстреля Кирил Преславски, български княз и регент. Накрая оставили световноизвестният хирург Александър Станишев да констатира смъртта на убитите. После го разстреляли и него. Надве-натри покрили телата с пръст и сняг. Разпоредили на войници с шмайзери да пазят общия гроб – сакън да не ги опеят по християнски и роднините да не правят поклонение. „Снегът кървав, примесен с  кал и камъни. Войничетата бяха строени в кръг наоколо, а ние хвърляхме цветя и палехме свещи отстрани. Попът го изгониха. Майките ни тихо плачеха, а ние треперехме от страх и студ.” – така разказваше за следващата сутрин след разстрела бате Сашо Сталийски, чийто баща е бил сред жертвите на касапницата, устроена от българските комунисти.

            Пред храма за панихидата чакат двадесетина души от СДС и ДСБ, един земеделец, един последовател на Янето, кметът на община Калояново Сашо Абрашев, един социалдемократ и разбира се, Стефчо Автографа.  Това е. Службата я води млад и гласовит свещеник, има хор и помощник. Журналисти липсват. Свещичките в ръцете ни догарят и се оказва, че трябва да бъдат поставени в притвора, защото вътре е … забранено. Опушвал се храма от светата църковна свещица. Разпореждане на лудия владика-владелец  Николай Севастиянов. Него го няма. Зарязвал лозя и благославял благодетелите си Гергов, Батков и Бареков.

            Поменахме с „Бог да прости” мъчениците на комунистическия режим в България. Тихо, кротко и почти миролюбиво.

            Слизам от Стария град и поемам по Главната. Неделен ден – 14 февруари, 11.15, сабахлем. Група педераси са се окичили с червени сърчица и разни дрънкулки – празнуват си Свети Валентин. Двама се награбват до Римския стадион и се мляскат/целуват/ под одобрителните възгласи на останалите. Обръщам се настрани да не повърна. Гадно е. Гадни са. Педали.В кафенетата и магазините е даден приоритет на този странен и напълно неразбираем за мен празник на любовта – послания за „вечна вярност”, картички в уголемен размер,  надписани с претенции за оригиналност и неповторимост: „Обичам те, кат Бат` Бойко”, „Вярвам ти като Сергей на Азер” или „Липсваш ми като на Царя – Мусала” /това са съвсем документални „картички” по пловдивската Главна/. Защо ли ми става по-тъжно, отколкото в църквата.

            Пред пловдивската община на площад „Стефан Стамболов” вие фолклорен самодеен колектив, после пускат на запис „Бяла роза” и я „затапват” с „Червено вино снощи пих”.  До „състава” се е паркирала опашка от поне 200 души. Приближавам. Чевръсти девойки и момчета раздават на народонаселението „дажба”, включваща  1 пластмасова чаша с 200 млл. червено вино, 1 кебапче, 1 филия бял хляб, 1 целувка/сладкарското изделие/ и 1 календар на ПП „Герб” за 2010 г. Дръпвам се настрани и бившия национал по баскетбол Доко ме светва, че раздаването е организирано от предприемачите, старейшините и младежите от Герб във връзка с многобройните празници. Тутакси ми светва защо от партията  Герб липсваха хора на панихидата за избитите българи от комунистите. То имало празници. Към задължителната политическа порция „кебапче+пиячка”, съобразявайки се с българския „ден на влюбените” последователите на Бойко тематично са добавили и сладкиша „целувка”, а като бонус печатарското изделие „календар за 2010 г”. На това се вика с един крушум няколко заека.

Ашколсун !!!

            До фонтана пред пловдивската община се е заформил кютек. Две млади горили млатят здраво четирима смутители на празника. Ресорните градски пияници се наредили няколко пъти на опашката и на „копчетата” до фонтана си спретнали пикник с десетина кебапчета, сладкиши, бели филии и няколко чаши с винце. Пенсионерската общност от опашката ги разкрила и тутакси натопила на охранителите, а тези последните наказваха с празнична жестокост  веселяците в светлите дни. Разля се вино по плакатите на управляващата партия, а един от пияниците падна във фонтана. Изрева жестоко.

            Псевдо-аристократично  и в тоалет 50-те години на 20 век до кино-бинго „Балкан” е изпружена  лейди Мери и държи реч на квартална дружка – „Па моят Сашко като е задънил в къщи едни рокове. Тревожа се, че няма социален живот детето. Можеше да пие едно вино с мен. Мъка, макааа.” Угрижена е воалетката лейди Мери. Митето Локомотивеца с усмивка подхвърля: „Лельо Мери, ами то „детенцето” ти прехвърля 50-те години, к`во да пра`и? Останал е чекии да праска”.  Бившата ОФ-активистка поглежда с изпепеляващ поглед и го „парира”: „И ти не си в първа младост, арогантен тип, такъв. Простак. Сашко е интелектуалец пловдивски. Тъпак.”  Пасивната събеседничка на лейдито вади салфетка, завива останалата „целувка”, мушка я в джоба и допива чашката с винце. Кротичко се обръща към другарката си: „Айде Мери, ще се видим по Великден. Поздрави  Сашко. То ще се оправи детето…”. Фенът на „Локо” с ехидна усмивка също се оттегля: „Ебати кукунделите има в тоя град…”.

            От общинската сграда излизат младоци във фолклорни униформи, подреждат зурни и тъпани, после се връщат за микрофони и кабели, но при пренасянето се отцепват от опашката с пенсии, дето дават кебапче, чашки, филия и целувка/те, пенсиите винаги се редят на опашки, стига да има кльопане/. Зад шадравана са монтирани надписи от клуб „Сороптимист-Интернешънъл”, общината, пловдивска масонска ложа „Слънце” и „младежкото ВМРО”, които призивно-граждански мълвят: „Честит 42-ри рожден ден Славчо!”, „Кмете! Ние сме с теб!”, „Славчо – с втори мандат!”, „Г-н Атанасов – имаш моята Валентинка!” и подпис – Семиха, 12 годишна. Лейди Мери се е пласирала в новата агитка и компетентно разяснява на Благо Нежното: „Нашият Славчу има рожден ден. Кмета бе. Поздравяват го младежите.” Нечия зловеща ръка е маскирала със спрей „В” на „М” и е станало „Младежкото МВРО е зад Славчо за кмет”. Надписът май е от последните избори…

Завива ми се свят и тръгвам към пощата.

Някъде там неуморимата оф-общественичка лейди Мери е дала воля на разочарованието си: „Детето ми Сашко трябваше да направи артистично обяснение в любов/”то може, милото”/, да танцува горещо, да се представи пред обществеността… Наградата му е в кърпа вързана, а после – „спа-процедури, козметика и масажи.  Награди, награди…” Няма го Локото да и` припомни, че „детенцето” отдавна е надхвърлило 50-те, но … мълчи сърце. Лейди Мери потръгва с обратен завой към общината за рождения ден на Славча.

Току-до пощата ме пресреща симпатична девойка с предложение … да си направя „безплатен и анонимен преглед за СПИН”. Явно съм заприличал на кенгуру в басейн, на Георги Гергов при Иван Костов или на „детенцето Сашко” пред режисьор,  защото девойката е конструктивна: „акция на Общинския център за превенция на Спин и полово предавани болести, ама моля ви се…профилактично”.  „Имаме специален мобилен кабинет, ние сме доброволци на фондациите „Панацея” и „Авис вита”, контролират ни от РИОКОЗ-Пловдив.” – в скороговорка милото девойче ме агитира да се „бодна” за СПИН.

Бързам към автобусната спирка. Лейди Мери се е отправила и към …  фиксираната спинова лаборатория, а я следват „дружки от маалата”  и  стари спомени за „детенцето Сашко”, което да прави  театър.

Още раздават по едно кебапче, една чашка мерло, една филия леб, една целувка/сладкарска/ и един календар за тази година. Хаир от Политическа партия Герб, а аз все не мога да открия и окосъзря астралната си близначка Дани Каназирева… Славчувите благодетели пък подкачат минувачите  по Главната – „Не бързайте, не обръщайте глави към провокацията/ВМРО-МВРО/, истинското вино ще раздаваме…” . До лимузината за „безплатни СПИН-прегледи” вече се е появил Стефчо Автографа – „Кметът Славчу трябва да се подпише на рождения си ден и после … Гинес!!! Ама де е Славчу ?!”

Свървам на лево от „Тримона”. Към спирката за автобуси. Неделя е. 14 февруари, 14.30 часа. Не идва нито Четворката, нито  № 44.

Тоя град, всъщност нормален ли е, драги читатели ??!

14 февруари 2010г.; Пловдив, Свети Трифон, Свети Валентин,   Разстрел, Панихида, Рожден ден, СПИН-профилактика – шоу да става, нали така? Празници, много и различни празници. И панихида.

Прибирам се тъжно-весел, даже романтично настроен.

 



Тагове:   Пловдив,   наглост,


Гласувай:
8
0




1. krotalka - Пловдив не е това, което беше. . .
14.02.2010 18:43
Пловдив не е това, което беше...
цитирай
2. toross - Така е Танче,
14.02.2010 18:46
така е ... за съжаление, но пък става весело, ако разгледаме персонажите...
цитирай
3. анонимен - Най-жалкото е,
14.02.2010 21:29
че България не е това, което трябваше да бъде.
А защо да не приемем, че от 65 години това се прави целенасочено и планово ?
ПРОСТ И МАНИПУЛИРАН НАРОД, БОГАТИ УПРАВЛЕНЦИ.
цитирай
4. анонимен - Уточнние
15.02.2010 11:48
Червените палачи не си бяха направили труда да копаят гроб за жертвите си. Бяха ги нахвърляри в яма от авиационна бомба и отгоре бяха изсипали два-три камиона згурия. И тава в централните гробища на столицата. Това от Бачо ти Кольо, който го е видял с очите си.
цитирай
5. toross - Бате Кольо - благодаря ти за
15.02.2010 15:39
информацията. Тези свидетелства са изключително ценни и трябва да останат под каквато и да е форма. Поздрави!
цитирай
6. анонимен - Имената на главните палачи
15.02.2010 16:35
Кимон Георгиев- министър-председател; Антон Югов - министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Георги Петров - член на Политбюро на ЦК на БРК(к); Трайчо Костов; Никола Гаврилов; Петко Кунин; Минчо Нейчев; Георги Чанков; Владимир Димчев; Върбан Ангелов; Добри Терпешев; Георги Димитров; Васил Коларов; Цола Драгойчева; Александър Оббов; Адам Трънка; Димитър Ганев; Вълчо Червенков;Титко Черноколев; Менахем Файонов; генерал-лейтенант Добри Терпешев; д-р Любен Герасимов; д-р Иван Пашов; Стефан Тончев; д-р Михаил Геновски; Иван Харизанов; Георги Кулишев; Васил Юруков; генерал Мархолев; Здравко Митовски; Димитър Братанов; Иван Попов; Райко Дамянов; Георги Дамянов; Владимир Поптомов и други подписвали директивите и решенията на ОФ, ЦК на БРП(к); БЗНС, Народен съюз „Звено" и БРСДП (155).

Интересен факт е, че Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Димо Казасов са главни участници в превратите през 1923, 1934 и 1944 година.
цитирай
7. toross - Да и още нещо към последния коментар -
15.02.2010 17:16
Кимон, Д. Велчев и Д. Казасов - участвали във всички преврати са видни български масони и най-парадоксалното е, че нареждат смъртта и репресията на други техни братя по убеждения в ложите като Никола Мушанов например. С което отново си доказваме колко сме нефелни дори като конспиратори. А като добавим, че към изброените от вас трябва да бъдат присъединени и още стотици , участвали в различните състави на Нар. съд по страната списъкът на извергите става страховит. Но това е дълга, обширна и все още недостатъчно проучена тема. За съжаление, разбира се.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5683711
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930