Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2010 18:56 - Трети Март - да си спомним за кап. Петко Войвода - еманацията на нашия XIX век !!!
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 7653 Коментари: 9 Гласове:
11

Последна промяна: 03.03.2010 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
     Честваме поредната годишнина от началото на Третата българска държава. Трети март е повод да си задаваме много въпроси, да  спомняме за героите и съдбата българска. Ако в  българският  път към независимост и национално осъзнаване има европейска визия, то тя е тази на Петко Калоянов Киряков, останал в историята ни като Петко Войвода. Единственият, който не гони румънските пътища на хъшовете, а избира  Средиземноморието, Леванта, Крит и Италия. В малката му армия има българи, гърци, арнаути, хървати и критяни. Войводата няколко пъти изправя европейските дипломати "на нокти", но отстоява "владенията" си за България. Е, не всички, но родопските извоюва напук на Турция, Англия и дори ... Русия.  Изкушавам се да ви предложа едно слово, което четох на гроба на този велик българин във Варна през 2004 год.  Всъщност, изключителната личност на Петко Войвода изпълва Нашият 19 век, българският !



    
Еманацията на българския XIX век - капитан Петко Киряков /Петко Войвода/

                                                                                                       

 

            “Царят на Родопите”, “Владетелят на планината”, “Родопският герой”, “Спасителят на Одринско”, “Гарибалдиецът”, “Властелинът на Мароня”, “Господарят на Гюмюрджина”.

            Това са малка част от характеристиките за българина Петко Киряков, дадени му от най-безпристрастния съдник – народа – в най-истинското, което е създал – народните песни. Те не са оспорвани, дори от враговете му.

            Има люде белязани от съдбата, докоснати от Бога да представят етнотипа на нацията си. Нашият герой е от тези редки личности.

            На 16 години, роденият в дедеагачкото село Доганхисар, Петко Киряков е водител на чета и мъсти за убийството на брат си Матьо и братовчед си Вълчо. За три години води над 50 сражения, на 20 години учи в Атина във военното училище, а на 22 години е доверен човек на Джузепе Гарибалди и оглавява доброволчески отряд от 230 души в Критското въстание. След това ще го срещнем в Египет, Франция и отново Италия. После европейската си обиколка отправя възвание за обединение на силите и освобождение на целокупна България. С него той става последният представител на романтичното хайдутство и един от първите борци за осъзнато национално освобождение.

            Този самороден военен талант през 1869 год. идва в българските предели като водач на Тракийската родопска дружина “Защита”, която има свой Устав, печат и ежегодишен бюджет.

            За десет години, до 1878 год., Петко войвода се превръща в пълновластен господар на Одринско, Кешанско, Гюмюрджинско, Смолянско, Хасковско, Ференско. За дълго тези региони са формално отцепени от турската империя, а българското население се чувства реално защитено. При всяки тормоз върху българи от страна на властта, господарят на Родопа, пленява някой или някои от турските първенци и ги освобождава при адекватна реакция на властите.

            Две години преди Априлското въстание, през 1874 год., България и съдбата на българите е по страниците на европейската преса. Причината са Петко войвода и началника на ж.п. станцията в Дедеагач – немеца Хумберт. “Този човек, освен че се обръщаше постоянно зле с работниците, но и всякога се подиграваше с българщината – разказва по-късно войводата пред биографа си Стою Шишков. Мене ме страшно изяде този горд немец и исках да му дам да разбере какви са българите. Той се отнасяше крайно безчовечно с работниците, дори ги карал да работят в Света Неделя и отбивал от седмичната им заплата”.

            Един юлски ден станцията е обкръжена, войводата конфискува 450 лири и ги раздава на работниците. Избухва дипломатически скандал и Турция плаща обезщетение на Германия от 2 000 лири.

            Обещана е награда от 5 000 лири за главата на “Господаря на планината” и е изпратена редовна турска войска от 2 000 души срещу доганхисарския самобитен дипломат.

            На многобройните хайдушки подвизи на войводата няма да се спирам – те са доволно и съзнателно описани от биографите му – Стою Шишков, Филип Симидов, Христо поп Константинов, Илчо Димитров, Николай Хайтов и Борислав Дряновски.

            Истина и безспорни исторически факти са над 100-те сражения с редовна турска войска, факт са 33-те рани по тялото на планинския властелин и 37-те народни песни за Петко войвода, събрани и записани от хасковския краевед Борис Колев.

            Петко Киряков Калоянов е еманацията, личностна и етническо-християнска на стихийния бунт, на съпротивата в родопско-тракийския регион, където се подреждат такива легендарно-митологични първенци като Караджа войвода от Давудево, Дельо войвода от Даръдере, Мирчо от Райково, Дойчин от Езерово, Чило войвода от Петково, Гордьо войвода от Момчилово, Ангел войвода от Хасковско.

            Но стихийният бунт Петко войвода вече осъзнава като организиран, защото в архивите намираме приетия “Устав на първата, българска, родопска, революционна дружина “Защита”, чиято цел според чл.1 е: “да защитава морално българския народ, страдующ под турско иго и да му се помага всячески за религиозното му и политическо развитие”, а в сметка на дружината от 1872 год. четем за приходите и разходите на четниците, отразени стриктно и описателно – така, както са правени в прословутото тефтерче на Апостола.

            Безспорен исторически факт е писмото  на войводата до водителите на Априлското въстание, с което ги уведомява, че е готов с другарите си за бунт – за съжаление то пристига късно – комуникациите са били такива – бавни и несигурни. Но пък е запазено писмото до Петко от Мехмед бинбаши от 18 май 1876 год., където обръщението към него е следното: “До главатаря на комитската чета в Балкана изетлю Петко ефенди” и уверява бинбашията, че “аз оттеглих моята войска далеч от вашия лагер, само и само да можем да додим до едно приятелско споразумение” и иска по нататък бинбашията “да ми определите точно вашето искание”.

            По време на Освободителната война Петко Киряков води сражения по фланга на руските войски. Пълно е удивлението на руските военачалници, когато в Маронската и Ференска околности ги посреща българин, реално управляващ тези предели. Земите са очистени от башибозуци и турски войски, а русите посрещнати от тамошния горд властелин – Петко от Доганхисар. Самият велик княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски пожелава да се запознае с войводата. На него той е представен от генерал Скобелев и награден за героичните си подвизи.

            Договорите от Сан Стефано и Берлин не носят радост – териториите, завоювани от Петко Киряков остават в пределите на Турция и Гърция. Новопокръстените български политици са вече заети с мирни дела, а граничната демаркационна линия в Родопите още не е установена. И войводата се заема с очертаване границите на новата държава. От февруари 1878 год. до октомври същата година Петко Киряков води ожесточена война срещу ордите на Сенклер – англичанин по произход и мюсюлманин по вяра и фанатизъм. Четата на родопския войвода нанася серия от тежки поражения на Сенклер и принуждава европейските сили да създадат специална международна родопска комисия, която да направи анкета за положението на бежанците и все още неустановените граници. В борбата със Сенклер вече Петко войвода е вдигнал над 10 български села, което спомага за изместването на границата доста по на юг. Европейската комисия задължава руското управление да ликвидира дружината на Петко войвода. Този е вторият случай, когато Европа се ангажира с делата на нашия герой. Той се явява в цялото си великолепие на среща с комисията в Инджекароския хан /на 6 км. от Чепеларе по пътя за Устово/, придружават го живописни негови четници и разобличава турския делегат, а на въпрос от руския представител дали да бъде задържан, английския дипломат отговаря: “Не, не, по-скоро да се отдалечим от това място на смъртта.”

            Благодарение воинските и дипломатически победи на Петко Киряков в границите на България остават земите около Чепеларе, Смолян и Широка лъка. За да са в границите на България сега Пампорово и околностите заслугата е изцяло и единствено на Петко Войвода!

            След нови протести на Европейската комисия Петко войвода е арестуван и отведен в Пловдив, където княз Дондуков-Корсаков го награждава, но пък му е забранено да живее в пределите на цяла Източна Румелия. Въпреки това ,“властелинът на планината” се връща в Чепеларе, за да възстанови комитета “Единство”. В края на 1879 год. е единственият българин приет от император Александър Втори в Петербург, награден с Георгиевски кръст за храброст, удостоен със званието капитан и му е подарено имение в Киевска губерния.

            Още през 1880 год. продава имението за 15 000 рубли и тръгва към Родината, но  в Бургас е посрещнат от Алеко Богориди, който му заявява, че не може да живее никъде в Източна Румелия. Това било съгласувано и с Министерството на многостранните работи на Русия. В Централния държавен архив, фонд 1325 се пази писмо на кап. Петко войвода до Стоян Заимов, в което той описва неволите си във вече свободна България – цялото правителство на Турция се интересувало той да не е в пределите на Източна Румелия и според самия княз Батемберг, “ако живеел в България трябвало да е много тихо”.

            Идва времето, когато 33-те рани от турско оръжие се увеличават с пъти, 25-те дни турски затвор се заменят с 80 дни български зандани, където е изтезаван нечовешки.

            Заселва се капитан Петко Киряков във Варна, живее в три малки стаички на ул. “Плевенска” №411, жени се за двадесет години по-младата казанлъчанка Радка Христева Кравкова – единственото хубаво нещо, което му се случва в свободна България. Занимава се със земеделие, за кратко адвокатства, после е назначен от правителството на Петко Каравелов за касиер на Общонародните полезни каси – въобще слуша съветите да живее мирно и тихо, защото пак ще стане дипломатически скандал, ако се мерне пред очите на политици. Опитва се Петко, защото наградата от 10 000 лири за главата му остава – турското правителство вече общува с нашенските политици, но е непримиримо, ако стане дума за родопския размирник. Управленците в Цариград оставят депозит в руското посолство, щото “ако бъде уловен да се платят веднага”.

            По време на Съединението е повикан отново в Източна Румелия и организира превантивно отбраната на южната ни граница в Чепеларския район. Тук Петко войвода е посрещнат от населението на Родопа като месия.

            Връща се във Варна като убеден привърженик на Петко Каравелов. На изборите през 1886 год. за Трето Велико народно събрание е арестуван и държан, докато мине гласуването. От това време е и споменът на Константин Божков, намиращ се сега в Народната библиотека, където четем: “Капитан Петко бе от сърце и душа демократ. За него Петко Каравелов бе всьо и вся. Стамболовистите го преследваха, защото не бе от тяхната партия”.

            Арестуван е отново на 2 юни 1890 год.  по подозрение, че “дошъл в София да освобождава майор Коста Паница”. Разкарван е почти две седмици през Пловдив, Първомай, Нова Загора, Сливен, Ямбол и Тополовград с намерение да бъде предаден на Турция, но навсякъде Петко войвода е посрещан като национален герой, което принуждава правителството да се откаже от намерението си и да върне войводата във Варна.

            След като не успява да го привлече на своя страна Стефан Стамболов предприема мерки за окончателното му отстраняване. Чрез шпионина Ангел Райчев се опитват да го обвинят в опит за организиране на преврат срещу премиера Стамболов, който по това време, лятото на 1892 год.,  е на почивка в Евсиновград. Петко войвода и жена му са арестувани, а при обиск са иззети всички документи, ценни книжа и пари, които са намерени в дома им. Повече от 50 дни Петко Киряков е изтезаван в свободния български затвор. Документите и материалите по следствено дело № 13 от 1894 год. бяха издадени през 1994 год. в самостоятелна книжка. Там четем в протокола за разпит следното: “замотаха ме като кълбо и ме биха до толкова, щото паднах в несъзнание. Минаха се няколко дни, биха ме по краката, а подир още няколко дни с клещи късаха месо от краката ми.”

            Медицинското освидетелстване на кап. Петко войвода по случая е потресаващо – намира се в Централния държавен архив, фонд 173 и на повече от 4 страници варненските лекари описват над 40 рани от зверски изтезания и побой.

            По-късно този мечтател и българин е интерниран в гр. Трявна, където се подписва по три пъти на ден в полицията. Връща се във Варна чак след падането на Стамболовото правителство.

            В края на живота си великият войвода се отдава на обществена деятелност във Варна. Вече е болен, уморен и разорен. От отчаяние пише писмо до поборническата комисия към Народното събрание да бъде поне призната народополезната деятелност на него и дружината му. Подписва се с гордост като “бивш Родопски войвода кап. Петко Киряков” и за да не ощети държавната хазна изпраща на Иван Белинов пощенска марка за отговор. Това писмо на великия войвода се пази в архива на Народната библиотека под арх. № 228. Парадоксално, но до края на живота си не е признат за поборник, независимо че прилага дори “четири документа за една мое изоставено право”.

            Протестира срещу заема, който сключва правителството на Васил Радославов за откупуването на южнобългарските железници, инициира създаването на емигрантската тракийска организация “Странджа”, на която става подпредседател, ръководи Македоно-одринското спомагателно дружество “Родопи”-Варна, а през 1895 год. за последен път е в родните земи. Установява се в Асеновград, за да организира четата на Минчо Томов и уверява, че е готов, ако се наложи да се бие за освобождението на Беломорието. Уникален е бил този българин, просто неповторим!

            В Музея за история на Варна откриваме и първите протоколи за създаването на Демократическата партия. Те са под №-ра 3609 и 4814, откъдето разбираме, че “под ръководството на председателя на събранието г-н Петко Киряков е избрано бюро с председател адвоката Кръстю Иванов  Мирски”, а сред членовете на ръководството е войводата.

            После обикаля и организира, води митинги на опозицията и ръководи заседанието, на което активистите на Демократическата партия Кръстю Мирски, Петко Киряков, Драган Бянов, Филип Христов, Илия Шотов, Дяко Бедлев и Димитър Ралчев взимат решение да участват самостоятелно в общинските избори на 9 май 1899 год. От протокола с № 3609 се разбира, че мотивите им били “да не стават общинските избори с “партизански характер”.

            Печелят демократите на Петко Киряков 850 гласа, срещу 2 000 на правителствената листа и само 250 на стамболовисти, народняци и цанковисти. Така демократите стават първа опозиционна партия по това време във Варна.

            През 1899 год. Петко Каравелов предприема обиколка из страната и във Варна, естествено, е посрещнат от съмишленика си Киряков, който ведно с Кръстю Мирски вече е основал читалище в Трети участък.

            Последният обществен ангажимент на кап. Петко войвода е от 3 януари 1900 год., когато е избран за председател на дружество “Родопи” във Варна.

            Един месец по-късно, на 7 февруари 1900 год. “родопският властелин” тихо угасва от рак на стомаха в дома си. В началото на новия век си отива еманацията на българският героично-романтичен 19 век.

            Некролог публикува единствено партийният вестник “Пряпорец” в своя бр. 79 от 10.02.1900 год., подписан от съпругата и тъщата, а в него скромно се отбелязва, че “след кратко боледувание 5 часа сутринта е предал Богу дух”.

            Погребението е на 8 февруари и според в. “Славянин” от 2 до 4.30 часа след пладне се е стекла “многобройна публика” в черквата “Света Богородица”.

            Говорят приятелите от Демократическата партия Кръстю Мирски и Драгулев – споменават, между другото, че покойникът през последните си години с поръчителства е изгубил цялото си състояние и било безсрамие на погребението да присъства тогавашния варненски кмет Ранков, който не признавал заслугите на войводата.

            Вестник “Поща” нарича кап. Петко войвода “Крали Марко на Одринския край”, демократическият “Пряпорец” ще отбележи, че покойният е бил член на ръководството на партията и “по стамболово време бил мъчен и адски изтезаван”.

            На 56 години си отива самотен и оскърбен, загубил и четирите си деца, най-яркия представител на левантийско-родопската освободителна кауза, така себеотдайно защитавана, както самия войвода я нарича в споменатото писмо до Стоян Заимов “заради человеческото право”.

            Двадесет години воюва срещу османската власт за това “человеческо право”  и още двадесет години в свободна България за същото това “человеческо право” с администрация и политици...

Със сигурност по-щастливи за капитан Петко Войвода са били първите двадесет години, когато всичко е зависило от него.

            Никой не е успял и след век да обхване пълно делото на Петко Киряков. Плах опит направих да се докосна до него и аз, но дано тук, на неговия гроб, с това напомняне, изкупуваме част от дълга на поколенията към този наистина велик, ама много велик българин !

            Бог него е простил, дано поколенията просто го обичат !

 

        # Слово, четено на гроба на кап. Петко Киряков във Варненските гробища пред Върховния партиен съвет на ДП  и граждани на 25 септември 2004 год. във връзка със  160 год. от рождението на Войводата.

           

 

 

 




Гласувай:
11




1. lado - Христо, длъжни сме на този титан на ...
02.03.2010 20:02
Христо, длъжни сме на този титан на свободния български дух!
И не само на него.И на един Левски, че и на Ботев, поп Минчо Кръстев ..., знайните и незнайни български ,чисти духом, герои ..
Пиша ти и плача...
И не ме е срам от сълзите ми , а от овчедушието българско...
Боже, какви светли хора, боже, и как са им се отблагодарили съратниците им!
И близките на героите - и те са носили кога с чест, кога с горест издевателствата на вече примъкналите се към политиката някогашни радетели за освобождението ни.
Една Гина Кунчева - която скача в кладенеца .....тъй и българинът мята достоинството си в хендека, сякаш е тегоба
Няма мъже , няма воеводи, Христо
цитирай
2. toross - Така е приятелю,
03.03.2010 03:54
липсата на подобни хора е симптоматично, защото са резултат от едно друго време на национална кауза, идея и достойнство. Трудно се осмислят подобни люде, а ние за добро или зло ги имаме в изобилие, липсва ни обаче тяхното достойнство и дебелоглавие в добрия смисъл - дори след 1878 г- този титан разиграва европейската дипломация, за да защити хайдушките си мечти, до смъртта си не мирясва да организира чети за битка за българските земи. Уникален, просто труден за осмисляне е този Петко. И сигурно е плакал в нощите за съдбата си...
цитирай
3. анонимен - Сериалът "Капитан Петко войвода"
03.03.2010 22:39
Сериалът "Капитан Петко войвода"
http://www.youtube.com/user/ilinden1903#g/c/CF88685F69ADCFA6
цитирай
4. анонимен - Благой
04.03.2010 00:42
Христо, Христо, възхищавам ти се, ти си велик! На фона на цялата пошлост,политическо чергарство и политическа проституция, дано повече хора разберат какво е значела България. Опорочили сме всичко, предали сме се, това е!За хора на нашата възраст вече няма на къде, изморени сме, не сме се предали!
P.S. На 3 март Националният ни празник ,по НоваТВ излъчваха само турски сериали!?
Аз ли не съм в ред, или има нещо сбъркано някъде?!!!
Къде ли сбъркахме, кажи , къде?
цитирай
5. toross - Благой, благодаря ти - но аз
04.03.2010 09:03
не съм по-различен от всички на моята възраст. Може би в отчаянието си се ровя малко повече в историята и политиката по обясними причини, може би животът ми премина много по-цветно отколкото на връстниците ми, но - нищо особено, само малко повече човещина - това е. А сбъркаността в живота ни се е случила много, много отдавна с унищожаването у българите на чувството за общност, обединеност и разпиляването на общия дух. Естествено най-голямата вина е на комунизма, но ще е едностранчиво да виним само тях - има и други причини. В резултат на това самоубийство сега ни остава единствено да се спасяваме поединично, защото чувство за общност просто няма, няма и лидери, които да вдъхват доверие, сигурност и притежават излъчване на водачи. "Сбъркването " ни е дълго, протяжно и устойчиво и колкото и да не вярвам в митовете за конспирации имам чувството, че последния век българина е съзнателно унищожаван и май вече нищо не може да се направи. Това е истината, според мен, разбира се.
цитирай
6. eien - Посланието е: дано поколенията го обичат!
05.03.2010 04:32
Дадох постинга Ви на сина ми да го прочете. Говори и чете безгрешно.Той живее и работи в Токио и е половин българин. Когато свърши текстът, очите му бяха навлажнени. Помълчахме...
цитирай
7. toross - eien - ти осмисли деня ми -
05.03.2010 10:24
Само това да е резултатът от скромните ми занимания ми стига - че някъде на другия край на земята някой се е докоснал до българското величие на един идеалист и много българин. Благодаря ти и от все сърце ви пожелавам късмет, радост, здраве и много усмивки !
цитирай
8. анонимен - Русия? Стамболов?
09.09.2010 09:26
Филмът беше тотална манипулация - възвеличаване на русофилите и очерняне на българофилите.
цитирай
9. анонимен - cheap Xenical
11.02.2012 05:07
I am curious to find out what blog platform you have been utilizing? I'm experiencing some minor security problems with my latest blog and I'd like to find something more safeguarded. Do you have any suggestions?

Buy cheap generic drug order price without prescription side effects http://health-drugstore.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540400
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031