Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2010 16:40 - НЕОМИТОЛОГИЯТА НА КИНЖАЛИТЕ В СДС /щрих от 1996 г. /
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 6106 Коментари: 10 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

image


Неомитологията на кинжалите в СДС

/Най-страшното е да попаднеш в ръцете на жив Бог ! /

 

            „Кинжали” са групата предвождана от Филип Димитров, която се самоопредели за „четвъртата вълна в СДС” и се прогласиха едновременно за обновители и създатели на „истинското СДС” в бурните времена 1992 – 1995 год. Защо точно „четвърта вълна” никой не обясни, може би, защото числото четири се дели на две без остатък, а тази група не обича дроби, нюанси, проценти и т.н. Просто всичко е цяло при тях, безалтернативно, ясно,  праведно, истинско и само те и никой друг има монопол върху истината, т.е. основният постулат в СДС за тях е: „Ние сме Христос, и истината, и живота, и единствено правилната политика на СДС!” Точка, останалото е мълчание. Всъщност наименованието на групата е доста фриволно, неточно и до известна степен напълно нелогично, но така остана в новата ни история. Даже според мен бе измислено от разни комунистически хумвейбини, за да внушат на покорния си електорат някакви страшни заговори, тайни и т.н., а всъщност точно тази група свърши най-добрата работа на БСП преди изборите за 37 НС. Колкото и парадоксално да звучи, но фактите говорят най-добре.

           Основните деятели на „кинжалското движение в СДС” са: Филип Димитров, Иван Костов, Едвин Сугарев, Васил Михайлов, Светослав Лучников, Васил Гоцев, Павел Шопов, Христо Бисеров, Свободка Стефанова, Константин Мишев, Асен Агов, Муравей Радев, Марио Тагарински, Тошо Пейков, Руслан Сербезов, Евгений Михайлов,  Йордан Соколов, Любо Пъпката, Йордан Василев, Стоян Райчевски, Иван Куртев, списъкът може да бъде продължен още доста, но бележа тези имена на прима виста без стремеж за обобщения и конкретни илюстрации. Водачът и идеологът е Филип Димитров.

Краят на този кръг има точен ориентир – вечерта след изборите за 37 НС, който по-късно ще избере Жан за шеф на държавата. Ива Петрони пита Филип Димитров дали ще си подаде оставката след катастрофалното представяне на СДС,  но след дълги увъртания не получава ясен отговор, а много условни наклонения. Това се случва в Зала 7 на НДК, където се стига до директни обвинения и ругатни. Лидерът се оттегля, но поставя някои условия, за които още се мълчи. На мястото на Филип идва Иван Костов и част от споменатия кръг се прехвърля към новия водач, което по-късно ще му изяде главата и на него, но Костов винаги се е славел като човек, който не може да работи с хора, иначе щеше да е наистина голям политик.

А кинжалът го счупи няколко дни преди това бившият политически затворник № 1 Янко Янков на своя пресконференция от 2 декември 1994 г. от 14.00 часа в БТА, където буквално казва: „Проруските среди около Емил Кюлев, т.е. Луканов се подсигуриха на всички фронтове. Преди десетина дни Филип Димитров отиде на коктейл на „Турист-спорт банк” и дружески прегърна Кюлев.  Той получи пари за изборите от ТСБ и „Трон” и изглежда, че даде гаранции на същите групировки, че ще са неприкосновени и в следващото Народно събрание. Така председателят на СДС сключи сделка с мафията, с която уж щели да се борят.”

Горното като необходимо отклонение в близката история.

            Иначе някои от членовете на този условен кръг съвсем искрено са ми споделяли умозаключението, че „Филип не е за тук, той е Бог” и с него трябва да се съобразяват „земя и небо, звяр и природа”.  За тях престъпление № 1 в държавата, което трябва да се наказва задължително със смърт е счупването на очилата на живия Бог, защото през тях гледало прозрението, че ще се спечелят с „над 50 %” предстоящите избори. Венци Коня/който счупи божествените очила / е за кладата, защото се усъмнил  в прозрението, че няма да се спечелят изборите.  В края на 1994 г то се забрави, защото природата не се съобрази с „прозрението филипово” и комунистите спечелиха изборите, та се турна Жан, вместо непогрешимия Филип.

            В средите на този кръжец се създаде своеобразна неомитология, която с убийствена упоритост бе налагана методично в средите на СДС. Ако някой земен се усъмнеше в нея, то биваше изхвърлян веднагически и горестно, травмиращо  заклеймяван.

НЕОМИТ  № 1 – Той гласи: „Филип Димитров е достоен за всичко и няма нужда от други хора около себе си. Той, Богът си е самодостатъчен и не е нужно да му се пречкат”. И без това на Земята Богът не ходи уверено и може някоя зла сила да го бутне. Типичен пример. Зала „Изток” на Народното събрание, целокупният български народ и сините депутати чакаме предложението за състав на първото антикомунистическо правителство. Депутатите  от ПГ на СДС в 36 НС сме в приповдигнато настроение, но … Филип Димитров съвсем сериозно се появява един час преди пленарното заседание … без кандидатури за министри на културата и външните работи.  Според неговите приближени можел  да се справи  с тях без никакви затруднения. Два часа парламентарната група го убеждаваме, че ще станем за смях. За сметка на това премиерът Филип поема в ръцете си закриването на министерството на външно-икономическите връзки и истината за задграничните дружества на Държавна сигурност потъва завинаги някъде в ръцете на Бога.

            Друг пример. На ул. „Узунджовска” се конструира предварително правителството на СДС. Участват и ДПС – Доган и Октай. Подмятат се кандидатури, отхвърлят се, после пак се превъртат имена, всеки се стреми да налага свое протеже. Ахмед Доган и Васил Велинов питат бъдещия премиер за неговото лично мнение по кандидатурите, а той хвърля всички в потрес с думите: „Господа, не разбрахте ли, че мен Бог ме е определил да управлявам кабинета, а не да правя опции за министри?!”.

НЕОМИТ № 2. Той звучи горе-долу така: „Ние сме кристално честни и чисти. Не взимаме пари, когато правим парламентарен бойкот, не ползваме коли на Народното събрание. Загърбили сме човешките неща и сме се отдали на народно служение”. Типичен пример. Гръмват оръжейните сделки с Македония, после с „Кинтекс” и „Тератон”/но директорите-комунисти Салджийски и Мудафчийски си остават на местата/, после първата зърнена афера с прословутата фирма „МИТ 87”, създадени са първите частни банки с пари от БНБ, щедро отпуснати от Тодор Вълчев с благословията на финансовия министър и премиера, адвокатката от кръга Костадинка Терзийска взима немислими хонорари, а кампанията ни за 36 НС е финансирана от Кредитна банка на Илия Павлов. Договорът с банката е подписан от Васил Гоцев и Асен Мичковски, упълномощени от … Божия наместник Филип Димитров.

            Друг типичен пример. „Кинжалите” правят парламентарен бойкот, но не пропускат нито една регистрация в началото на заседанията, за да им върви дневната надница. Съгласно справка от  гаража на Народното събрание от 14 юни 1993 г.  техни представители са рекордьори в ползването на парламентарните мерцедеси, въпреки че „бойкотират” благините.  На първо и второ място са Свободка и бай Васил Златаров. Същата русенска депутатка и Сербезов категорично отказват да си плащат и глобите за отсъствия от заседания на парламентарната група на СДС. А парите от тези глоби отиват в … касата на СДС.

НЕОМИТ № 3. Той се налага упорито от самото начало на 1994 г. и звучи така: „Ще спечелим убедително изборите. Подкрепата за нас е всенародна. В бъдещето Народно събрание ще бъдем само ние и комунистите. ДПС и „Народен съюз” нямат шанс да преминат бариерата от 4 %.”.  Във в. „Новинар” от март същата година Васил Михайлов/Нубиеца/ се хваща на бас, че „СДС ще има група от над 160 народни представители и може да промени Конституцията”. Паметен остава денят, в който на „Раковски” 134 влязоха Жан Виденов и Красимир Премянов, срещнаха се с Филип Димитров и Иван Куртев, та се договориха за предсрочни избори през декември. Тази договорка кинжалите отчетоха на национална конференция като „значим успех и нормализиране на политическия живот”.  Ето как вижда България и СДС след изборите за 37 НС самият вожд и учител Филип Димитров: „След изборите ще се нормализира политическия ландшафт в страната като ние очакваме убедителна победа на СДС, отпадане от парламента на ДПС и коалицията на Савов и Мозер и дълбока опозиция на бившите комунисти.” Нали се сещате за резултатите: мнозинство на БСП със 125 депутати и Жан на власт, 18 депутати за „Народен съюз”, 17 за ДПС и 69 на СДС. Па даже 11 и на одеозния Жорж. Да, ама май това разпределение бе повече от удобно на кинжалите, защото в 37 Народно събрание не стана и дума за парламентарен бойкот. Съвсем, съвсем принципно, нали ?...

НЕОМИТ № 4. Председател на СДС може да е само и единствено Филип Димитров. Типичен пример: През декември 1990 г. същият се договаря с Петър Дертлиев, Стефан Гайтанджиев и Сашо Каракачанов да бъде предложен за председател като „мъдър компромис”, независимо от решенията на националната конференция в Пловдив, а през 1994 г. организира с верния му Куртев побой пред сградата на СДС върху Стефан Савов, защото си позволил да се кандидатира също за председател, което в очите на живия Бог е светотатство. Софиянски и Аспарух Панов  се разплакват пред камерите.

НЕОМИТ № 5.  Главен секретар на СДС може да са само двама - Иван Куртев и Христо Бисеров. Само те имат право на монопол върху структурите на СДС. Типичен пример. Преди да стане главен секретар на СДС /по предложение на Георги Марков-Николай/ Иван Куртев се кандидатира последователно за заместник на ПГ на СДС, шеф на комисията по външна политика в 36 НС, председател на ПГ и винаги получава по 15 – 20 гласа от 110, което води до безумната аргументация на Георги Марков и Венци Димитров да се създаде тази длъжност, защото … „той е добър и безобиден човек, отдели БСДП от Дертлиев, беше застъпник на Венци в Лозенец през 1990 г., а остана без пост в парламента и СДС”. Фундаменталната важност за СДС на приятеля си Христо Бисеров пък Филип Димитров обяснява така: „Да, той загуби в изборите за ВНС, но премина през горнилото на тежкото поражение, освен това е много толерантен в рамките на Зелената партия”./!!!???/

НЕОМИТ № 6.  Проф. Елка Константинова, Проф. Николай Василев, Маргарит Минков, Сашо Йорданов или Мишо Неделчев са комунисти, защото са издавали книги преди 1989 г. Истинският антикомунист е Филип Димитров, защото през 1992 г. издаде литературната класика „Ибо живяхме, Господи”. Типичен пример. За премиерата на „Ибо…” на действащия министър-председател се раздават покани на „подбрани” ценители по списък, утвърден с личния подпис на автора. Покана получава „антикомуниста” и най-младия член на БКП в историята на страната Богомил Бонев /тогавашен главен секретар на МВР/, но няма ценна хартийка с подписа на синия Бог Стефан Савов, който поне е председател на ПГ на СДС.

След известно време е обявено за връх на публицистиката есето на г-н Лучников „Митовете”, появило се в няколко броя на в. „Демокрация” , където черно на бяло четем: „Жената е за разплод, а момчето за удоволствие.”

НЕОМИТ № 7. Ние сме истинските християни в СДС, защото Филип може да пее православни песнопения. Типичен пример. По това време Асен Агов се венчава в църква след десетилетен брак, защото … щял да става председател на ХДП в СДС /имаше и такава, където водители бяха Агов, Павката Шопов и компания/, ама преди 1989 г. пропуснал да влезе в църква и да сложи брака си за одобрение пред олтара, та да свърши тази работа на дърти години.  По това време вече се замита близкото битие на същия преходен герой. Например как се отчита пред ген. Д. Стоянов и ген. Нанка Серкеджиева, относно дейността си по възродителния процес /пазя някъде това писание на кинжала Агов/ или как на първите избори за ВНС се кандидатира като независим  срещу кандидата на СДС Стефан Радославов, получи 1-2% другаря Агов и прати СДС на балотаж. Или как води първия митинг на БСП пред Народната банка. Ех времена, ех нрави агови…

НЕОМИТ № 8. Той е насочен към вътрешните врагове и звучи така: „Стефан Савов е предател и комунист”. Често питат, че не било ясно кой е Димитър Савов или дали въобще е баща на шефа на Демократическата партия, а пък дядо му Стефанаки Савов… Не е предател и комунист единствено Филип и още е с безупречно родословие.

Типичен пример. Врачанският род Савови оставя трайна диря в историята на България. Стефанаки е секретар на революционния комитет, Димитър е министър и много крупен индустриалец, а по-късно синът Стефан го погребва в лагера в Белене, после препогребва останките му. За сметка на това вуйчото на „антикомуниста” Филип, носи партизанското име Огнян, лично изпълнява смъртните присъди в Пазарджишко след Девети, когато кръщават селото с концлагер на него. Същият чист и непорочен Филип ползва огняновите привилегии за влизането си в английската гимназия. За „огняновото” родословие никой нищо не знае и не коментира. Защо ли ?

НЕОМИТ № 9. Той е „черешката на тортата”” и е предназначен да „обяснява” на електората непогрешимостта на Филип Димитров дори в абсурдно-невъзможни ситуации. Нека го нарека условно „Кинжалска логика”. Типичен пример. Военният министър Димитър Луджев се ползва с доверие и популярност. Пред парламентарната група премиерът аргументира желанието си да го смени от поста по следния начин: „Имаме непреодолими несходства в характерите с него и не можем да работим”, а депутат контраатакува: „Ама Филипе, вие да не сте любовници, че да си търсите сходствата в личен план?!”/ Из протокол от заседание на ПГ на СДС от 36 НС/. Друг пример пак от инфарктно заседание на ПГ на СДС. Подготвяме ново предложение за правителство на „живия Бог” след парламентарна рулетка, а Едвин Сугарев произнася невинно-изненадано: „Ама вие, какво? Ами, ако вземе да мине този състав на кабинета…”.  Друг кинжал пък, Руслан Сербезов от филиповата Зелена партия прави изказване в наивно-категоричен стил пред депутатите: „Ние трябва да изключваме от СДС всеки, който иска да купи България”. /!!!???/

            Своеобразен връх на този неомит стана посещението на синия ни лидер в Израел, когато стана първият министър-председател в света, който заведоха/или той пожела/ да възкачи пущинаците на Голанските възвишения, от което последва безпрецедентен дипломатически скандал със Сирия и целия арабски свят. Валят протестни грами във Външно министерство, а на другия ден Филип обявява пред израелските медии: „От утре преставаме да продаваме оръжие на арабския свят!”/по това време над 80% от износа ни на специална продукция е именно за арабските страни/. Нали се сещате какво последва с военно-промишления ни комплекс и кои държави заеха нашите пазари в ускорен порядък?... На въпрос за катеренето по Голан вече в България отговорът е: „В дългосрочен план е важно, че усетих Божия промисъл.”/!!!???/

            Нали след този митологичен строй звучи доста логично репликата на Иван Пушкаров на едно от заседанията на ПГ на СДС в разгара на „отлюспванията” – „Най-страшното е да попаднеш в ръцете на жив Бог!”.

 / Текстът е от началото на 1996 г. От  дистанцията на годините търпи доста корекции и различни оценъчни нюанси, но го публикувам като документ на времето. Фактите обаче са безспорни и предадени напълно буквално и без намеса. Струва ми се, че така е по-честно пред читателите. /




Гласувай:
11
0


Вълнообразно


1. boristodorov56 - Точно, прекалено точно!
27.04.2010 21:13
Правилно - нека се знае за какво става въпрос!
цитирай
2. анонимен - Благой
28.04.2010 10:33
Освен "живи богове", явно има и живи пророци! Поздравления!
цитирай
3. kalin8 - Да!
28.04.2010 12:15
Трябва да се знаят и помнят някой неща...
Б.
цитирай
4. анонимен - Така е - за съжаление
28.04.2010 12:44
колега сте абсолютно прав. За част от проявите на живия Бог знам, други научих сега. Симптоматично и точно - хубаво е да се пишат и говорят тези неща ...
цитирай
5. demokratizator - Благодаря ти за този постинг
29.04.2010 01:22
Не мога да опиша колко много и полезни неща научавам, четейки тези редове. Като че ли голяма част от хората в България оставаме с нереална представа за СДС и лидерите му, особено в частност за Филип Димитров, "честния, почтения, добрия" и т.н. Виждам, че става въпрос за нещо твърде различно. Полека-лека се сглобява една картинка, която е толкова грозна, че е тежко да се гледа. Но трябва да се постигне този катарзис, да разберем какво представлява миналото ни, което толкова влияе на нашето настояще, за да най-накрая да можем да имаме нормално бъдеще.
цитирай
6. rebu - Много емоционално
29.04.2010 08:47
Остава да кажеш, че тогава си виждал в бъдещето или емоцията е плод на лична неудовлетвореност от това ръководство тогава. Интересно сега каква алтернатива би видял за този исторически момент, не че няма?
цитирай
7. toross - Към предходните колеги -
29.04.2010 12:55
Благодаря ви за отзивите, независимо че текстът е с повече от десетилетна давност, но такива бяха нещата, разбира се от моя ъгъл. И веднага искам да коригирам един от вас - няма и капка лична неудовлетвореност. За каква лична нееудовлетвореност може да става дума - по това време бях депутат, секретар на парламентарната група, председател на анкетна комисия за селските бунтове, общо-взето не мога да се оплача от липса на политическа кариера, но имаше неща, които трябваше да бъдат изговорени още тогава, а партийната вярност ни караше да си мълчим, да преглъщаме, докато пропуснахме най-големия шанс на сдс от това време - да се разправим с наследството на комунизма. Създаваше се изкуствена митология, налагаше се упорито и методично, докато се превъртя цялата идея наопаки- За случая на ул. "Узунджовска" съм личен свидетел, ами абсурда първият демократичен премиер да дойде в НС без кандидатури за външен министър и министър на културата. Ами Елка Константинова милата стана министър на културата буквално от кухнята си с един плетен на ръка пуловер ли бе, жилетка ли бе - имам снимка от този незабравим миг. Просто да не ти се връща към онези спомени.Ами какво да кажа за министъра на строежите на Филип Димитров - излезлият активен агент на ДС Никола Карадимов??? Още преди съставянето на кабинета ни предупредиха, че му викали в института "Конникът без глава" и било обществена тайна, че е сътрудник на службите, а Филип го защити с фразата - "аз гарантирам". Е този гарантиран министър после стана съветник на Гоце Първанов... Гнусна работа, откъдето и да го погледнеш...
цитирай
8. toross - Андрей,
30.04.2010 13:02
Съгласен съм с теб, но до известна степен. В никакъв случай не се опитвам да митологизирам Савов - той имаше много слабости, правеше и грешки, но в онази ситуация бе просто добрият избор и имаше наистина някакъм ореол /дали изкуствен е друг въпрос/ на истински консервативен лидер. Бил съм много, много близко до него, карали сме се често, но едно мога да кажа с абсолютна сигурност - Савов беше просто опериран от желание да се обогати от политиката. Писал съм , че той единствен си връщаше командировъчните от чужбина, че прословутата му каща на "Врабча" след реституцията дълго време си бе детска градина и не му даваше сърце да си я възстанови чак докато сина му я продаде на онова царско месере и архикрадец Спас Русев. За този Пенков нищо не знам, за Школагерски мога да кажа, че бе един от малкото изключително добри юристи от комунистите, струва ми се, че бе и почтен човек /има и такива понякога/. Иначе в глобален мащаб си абсолютно прав, че всичко си бе договорен преход и такива случайно попаднали като мен в голямата политика дълго време вярвахме в някакви много искрени намерения на "лидерите". Жалко, но е така...
цитирай
9. lambo - Тоя Павел Шопов седераст, не е ли ?
30.04.2010 14:22
Не е ли сегашния Павел Шопов - ултранационалист от хА-така ? ?
Само питам де - не че не знам ...
цитирай
10. toross - Жоре, lambo -
30.04.2010 15:36
Знаеш, че е същия, който тогава бе от най-видните филиписти и от него тръгна мълвата, че ФД е "Българския Кенеди", да точно Павката бе автор на това "прозрение". Но ... Знаеш ли, че Павката преди 1989 г. е бил съдия в твоя град Карлово и сега ... а знаеш ли защо е отстранен като съдия там ?! /Първо се замисли кого назначаваха за съдия преди 1989 г./ И второ - една щастлива за демокрацията година Павката като съдия постановява 287 решения на Карловския районен съд и от тях 274 са върнати от Окръжния съд в Пловдив. Това за сведение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5596509
Постинги: 889
Коментари: 5998
Гласове: 9239
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031