Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2010 20:45 - ПЛОВДИВ, МАЙ 1953 - ПЪРВАТА СТАЧКА СРЕЩУ КОМУНИЗМА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 28977 Коментари: 37 Гласове:
24

Последна промяна: 21.05.2011 09:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Пловдив, май 1953 г. – първата стачка срещу комунизма в Източна Европа

            4 май 1953 год. Пловдив. По икиндия на сегашния бул. „Руски” се стоварват министрите Георги Цанков /на МВР/, Антон Югов/на промишлеността/, Райко Дамянов /подпредседател на Министерски съвет/, Станко Тодоров /на земеделието/, Георги Чанков /на държавната планова комисия/. Придружавани са от кмета на града Никола Балканджиев и Секретаря на окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Пръмов/Да, да свекърът на еврокомисарката на кадета Рилски другарката Меглена/. Булевардът е отцепен от стотици милиционери. Тежката комунистическа делегация е проводена по необичаен и стряскащ повод – първата стачка в пределите на Източния блок, окончателно предаден под  господството на Съветския съюз.

            За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства, много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив, а настоящите пловдивски краеведи и „местни патриоти” умишлено избягват темата, просто защото са си производни на същата БКП, която удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси, завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново.

            Беше зимата между 1990 и 1991 г. Течеше стачката срещу второто правителство на Луканов. На един от митингите ме пресрещна шефът на униатите в Пловдив отец Храбър Марков /Бог да го прости!!!/ и ми разказа прелюбопитна история. Радваше се като дете, че „правителството е пътник”, но държеше да се припомни „за тютюневата стачка” в града през 1953 г. – с двама от водачите и` лежал в Белене, та му разказали в подробности за нея. Тогава държах да го запиша, после разрових и оскъдните документи, а тия дни се опитах да допълня фактите. Почти нищо не открих, но ще споделя какво научих за наистина уникалния политически протест. Той има и своята симптоматична предистория.

            След  1878 г. в Пловдив се произвежда преди всичко рязан тютюн до 90-те години на 19 век, когато начва пълненето на цигари. Първопроходник е фирма „Златен лев”, която през 1885 г. внася машина за рязане на тютюн. През 1909 г. се създава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики” или „Картела”. След 1922 г. в Пловдив се откриват фабриките „Зора” на Димитър Спасов и „Златен лъв” на братята Тютюнджиян /1922г./. По време на войната градът е център на  скромната промишленост, която захранва с цигари половин Западна Европа. Откриват се още три фабрики в Пловдив: „Родина”, „Болярка” и „Изгрев”.  В града е и производството на най-качествените цигари по онова време с марката „Томасян” /един от преките наследници Ервант Хугасян доскоро беше жив/. Фамилията налага марката с качествената технология за ферментация, цигарената смеска, ниските цени на папиросите и достига през 30-те години до 1 милион цигари на смяна. По това време в Стара Загора се налага и производството на фабрика „Слънце” на братя Белчеви /наследникът Койчо Белчев е жив и здрав и досега/.  В страната най-големите играчи на този пазар са братя Чапрашикови, Палавееви, Добри Кършев, Слав Константинов и разбира се магната Анжело Куюмджийски – един от най-богатите хора в страната. Всички те имат търговски представителства в Пловдив. Но…

            През 1947 г. комунистите приемат Закона за учредяване в България на държавен тютюнев монопол и всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари на … 81/осемдесет и една !!!/ чуждестранни и български тютюно-търговски фирми в Пловдив стават „общонародна” собственост, т.е. комунистическа. Вливат се в пловдивския клон на Държавния тютюнев монопол /ДП„Тютюнева промишленост”/ от 1 юни 1947 г. В производството, ферментацията, обработката,  опаковката, експортирането, търговията с тютюн и цигари по това време в Пловдив и околността са ангажирани над 30 000 души, предимно от близките села и градския пролетариат.  В пловдивската тютюнева промишленост има подписан един от първите колективни трудови договори, съществуват реално и три синдиката: необвързания с партии Съюз на съюзите, Свободния общ работнически синдикален съюз/СОРСС/ на широките социалисти и Общия работнически синдикален съюз/ОРСС/ на тесните социалисти, разбирай - комунистите. През 1934 г. е създаден и единния Български работнически съюз. Всички те са ликвидирани след 1944 г. и на тяхно място е създаден през март 1945 г. Общ работнически професионален съюз или прословутия ОРПС/по-късно БПС, а сега КНСБ/, който официално е обявен като поделение на БКП.

            Тъй като комунистите са се борили за „благото и просперитета” на работническата класа са ликвидирани всякакви привилегии за „класата на тютюноработниците”, конфискувани са почивните станции/имало е и такива/, избити или пратени по лагери са собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, защото снабдявали с цигари „фашистка Германия”. Завинаги отиват в историята „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян”.  Сменени са имената на фабрики и складове.  Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка в определени периоди на годината. „В цигарената фабрика по онова време беше единственото място, където се назначаваше без проверка на ОФ, без искане за „партийна чистота”, даже започнаха да пращат принудително там „нездрави елементи”. Наричаха ги суинги и зози. Събраха  се и доста католици, дъновисти, униати, мюсюлмани или просто „бивши хора”. Трябваше им работна ръка за тютюна.” – така разказваше симпатичния и добър мъченик на комунизма отец Храбър Марков.

            Да, но поради умността на новите соц-директори работата е сезонна  – от късна есен до пролетта. Практически половин година работниците са без никакво препитание. Заплащането е в пъти по ниско от това преди 1944 г. След паричната реформа от началото на 50-те години нещата стават още по-тегави. В същото време с пълна сила си върви „вторият петгодишен народо-стопански план”, който иска и съответните „дажби” или наряди в натура.

На 5 март 1953 г.  умира „бащата на народите” Йосиф Сталин. Дали смъртта е причината, дали се е усетило леко разпускане, но в  началото  на април пловдивските тютюноработници решават да защитят правата си, колкото наивно и обречено да е изглеждало намерението им.  По това време са спуснати годишните списъци за освобождаване на работниците, които остават без препитание до следващата кампания. Стари синдикални дейци, загубили перспективата „нездрави елементи” и окомуш  представители на работническата класа решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. Добавят и няколко чисто синдикални искания за възстановяване на бонусите, които са ползвали преди национализацията. На 20 април пишат исканията си и ги пращат на премиера Вълко Червенков като изрично подчертават, че в началото на май ще напуснат работа и протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив.  Същата вечер се избира и стачен комитет. Безспорно установих, че членове в него са били: Кирил Джавезов,  Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево - общо били към двадесетина души, включително трима свещеници/двама православни и един католически, вероятно намерили препитание като работници/. Сред тях и няколко анархо-комунисти, които вероятно са мислели, че със смъртта на Сталин са си отишли и репресиите. Пък и те обичат стачките и бурите. Вероятно Червенков е получил искането на тютюноработниците, но защо не са взети веднага мерки?!... Не е ясно и защо пловдивските първенци не предприемат нищо почти две седмици. Може и да не са счели за сериозно недоволството, може и да са се опитали да предотвратят „мирно и тихо” протеста с внедрени люде, сега само ще гадаем, но е факт, че след 20 април започват събрания по тютюневите складове в Пловдив с намерение да се протестира. Трябва да са били смели тези хора,  много смели, нали?

Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на медицинския университет. Май още е там. На 3 май нощната смяна в склада, носещ името „Иван Караджов”  изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. Вероятно не се намесват по-грубо, защото повече от протестиращите са жени. Сабахлем  на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. Насочват се към окупирания склад „Иван Караджов”, където става нещо удивително – стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите, които явно са били в ступор от нечуваната дързост. Стрелят във въздуха няколко пъти и се оттеглят.

Стачкуващите от трите склада правят митинг в двора на „Иван Караджов”, където се присъединяват и работници, които не са на смяна. Говорители били водачите на стачния комитет и анархиста Станьо Вътев, който ги уверил, че „делото им е право и трябва да направят демонстрация до секретариата на  монопола” – колко ли трупа са останали след заблудата, че „комунистите мислят за трудовата класа”?

Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират протестиращите – едни казват стотици, други – хиляди. Историчката на БКП Искра Баева в книгата си сочи, че в акцията участват около 20 000 работници/стр. 86-87/,  други „изследователи” подхвърлят за стотици, най-много 3 000 протестиращи. Истината няма да разберем никога, вероятно е по средата. Тук се оформят синдикалните искания: целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица/по това време се работи и събота/, и  разни такива. Явно по това време се стоварва делегацията на БКП, с която започнах. Като пловдивски комунистически деец и стар деятел за „работническа справедливост”  желае да говори другаря Югов.  Придружаван от тежките тела и авторитет на държавните първенци се възправя на импровизираната трибуна в двора на днешната стоматология и започва: „Другари и другарки …” Какво е говорил историята никога няма да научи, но … към него полетяват камъни. Пише го дори комунистическата историография в лицето на споменатата Баева. Разиграва се на живо в центъра на Пловдив сблъсъкът от романа „Тютюн”, но вече в „демократичните и щастливи” времена на втория петгодишен план на родната икономика.  И тук се намесват местните величия. Другарят Иван Пръмов като пловдивски комунистически шеф се хвърля да спасява министъра, а милицията стреля във въздуха. Протестите не спират и думата взима другаря Станко Тодоров като земеделски шеф, но следва същата реакция – камъни, псувни, викове.  Тогава другаря Иван Пръмов извиква от трибуната „Стреляйте!!!” и народната милиция го прави – стреля в телата на стачкуващите. Комунистическата историчка Баева и самата БКП признават за 3/трима/ убити, 50 ранени и стотина арестувани.  Моите източници говорят за доста повече.  Протестиращите се разбягват, милиционерите стрелят сред викове, псувни и проклетисване. От трибуната разправата командва другарят Пръмов от Войнягово и пловдивският кмет Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”.  Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който тръгнал да бяга и се натресъл  в група стачници. Оказва се, че сред протестиращите има цивилни агенти на ДС. Един от тях на втория етаж на фабриката/сегашната стоматология/ застрелва анархиста Станьо Вълев/и досега се говори, че убиецът е дядо на един от демократичните пловдивски кметове/; Станка е убита при първия залп, падат още няколко души – дали са останали живи – никой не може да каже.  До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов/погребан е в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили … протестиращите/; Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев”. Умира на другия ден в областната болница.

Интересна съдба имат оцелелите. Димитър Бахаров и Златка Влайчева успяват да напуснат България и работят в радио „Горянин” чак до закриването му през 1962 год. /За сведение имало е такова радио с мото „гласът на българската съпротива”, което излъчва с два предавателя на различни честоти от околностите на Атина и е заглушавано от техническите отдели на ДС в продължение на десет години. В предаванията си разказва за дейността на горянските чети в страната и нейната съветизация./

Любопитно е делото за смъртта на анархиста Станьо Вътев, който има сериозни бонуси в биографията си отпреди 9 септември като „участник в съпротивата”. Убийците му са оправдани като Пловдивският окръжен съд се позовава на Указ № 359 на Президиума на НС, приет на 28 август 1952 г. и според текстовете му е разрешено да се стреля на месо/демек да се убива/ в случаите, когато лица правят опит да преминат държавната граница. Та, според пловдивските магистрати, тоя Станьо се опитал да премине държавната граница от…Пловдив като стачкувал и едни добри момчета го пушнали /пак припомням, че според слуховете убиецът е дядо на един от последните пловдивски кметове/.

На 26 и 27 април 1954 г. се гледа процеса срещу членовете на ДП Стойчо Мошанов и Методи Янчулев /бащата на столичния кмет от 1991 – 1995 г. Александър Янчулев/, които са обвинени, че внедрили в РП полицая Никола Милев. Осъдени са на 3 години затвор. Изведнъж се намесва ЦК на БКП и добавя още едно прегрешение на старите демократи – „организирали и подпомагали стачката на тютюноработниците в Пловдив от май 1953 г., тъй като искали да върнат „монопола в тютюна” на съпартийците си братя Чапрашикови”. Делото е преразгледано на 3 декември същата година и „организаторите” са осъдени, както следва: Янчулев на 15 год., а Мошанов на 12.  Именно с Методи Янчулев и Усин Мутов се засича отец Храбър Марков в Белене. Те му разказват и за събитията по стачката.

Партията пък се отблагодарява подобаващо на верните си другари, потушили стачката с цената на невинни жертви. Командващият разстрелите тогавашен секретар на БКП в Пловдив Иван Пръмов е  произведен в министър на земеделието. Сега се питам дали е разказвал на снаха си Меглена Кунева-Пръмова за „подвизите си” на трудовия фронт, та и тя да осветли  Барозу и компания за „тежкия живот на семейството си”??? Кметът Балканджиев е награден с орден за „гражданска доблест”, а шефът на пловдивската милиция е направен … шеф на обединението Тютюнева промишленост. За проявеното малодушие и недостатъчен плам в речите са наказани по партийна линия Югов и Дамянов, а след смяната на Червенков са отстреляни въобще от състава на ЦК.  Припомнено им е за тютюневата стачка, както дълги години ще е наричан протеста от 4 май 1953 год.  Въобще, от потушителите на стачката след десетилетия оцелява по върховете на комунистическата власт само тогавашния земеделски министър Станко Тодоров, но при тях нещата са винаги абсурдни и идиотски.

След 10 ноември 1989 год. синът на Кирил Джавезов прави опит да изиска есхумация на тялото на баща си, за да докаже, че е застрелян в гръб от милиционерите и предизвика съдебно дирене за убийците. Около десетина души от ония бурни времена са готови да свидетелстват, но „демократичните” лекари от пловдивската съдебна медицина му отговарят, че е невъзможно, защото минало много време и било безсмислено. Това „заключение” е подписано от бащата на един друг демократичен пловдивски кмет. През 1993 год. синът на водителя на стачката емигрира с цялото си семейство в Канада и няма никакво намерение да се връща в демократичната си родина.

Ами това е. Бях длъжен да напиша горното. През годините правих опити да разкажа за ония зловещи времена, но никой не се заинтересува. Правя го сега с леката надежда, че ще остане в паметта на читающите люде.

image

 image




Гласувай:
24
0


Вълнообразно


1. raders - Винаги са били убийци. За тях чов...
22.05.2010 21:28
Винаги са били убийци. За тях човешкият живот не означава нищо.
цитирай
2. lambo - Сега трябва да издириш и друга пловдивска история
22.05.2010 22:54
За оня дето купил всички банички, и започнал да ги раздава безплатно.
За да видел какво щяло да стане при комунизма
цитирай
3. hatanasov - 2. lambo - Сега трябва да издириш и друга пловдивска история
23.05.2010 01:20
http://svejo.net/comment/show/60365
цитирай
4. анонимен - tokirt
23.05.2010 01:25
много добре разказано нека се помни
цитирай
5. анонимен - Здравей!
23.05.2010 10:02
Благодаря искренно за статията ти. Като погледнеш от страни историята на БКП /БСП/, ще лъсне една проста истина. Няма такова нещо като класова борба, борба за освобождение на някои си от нещо си. Елементарна борба за кокала от класически, криминален тип. Всъщност, някой да вярва на комунистите и тяхната пренаписана история?
цитирай
6. анонимен - АНБОСС
23.05.2010 10:57
ОТЛИЧНА СТАТИЯ! ПРЕВЪЗХОДНО ОПИСАНО И ОТЛИЧНО ,СЪПОСТАВЯНЕ НА СЪБИТИЯТА !!! ХОРАТА ,ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ИСТИНАТА ЗА ТИЯ ЧЕРВЕНИ УБИЙЦИ!!!
ЗАПОМНЕТЕ:...ИСТИНАТА, ЕДИНСТВЕНО ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА,ЗА ТАЯ
КОМУНИСТИЧЕСКА СГАН, ЩЕ ПОМАГНЕ НА НАРОДА НИ!!!!
СТРАХЪТ, Е ПОДЛОСТ!!!! ГОРДОСТТА-ПИЯНСТВО!!!
НЯМА ,КАКВО ДА ГУБИМ! КОМУНИСТИТЕ ,НИ ОГРАБИХА ТОТАЛНО!!!
НЕКА ПОНЕ ,КАЖЕМ ИСТИНАТА,...ЗА ДА СПАСИМ ,ПОНЕ ЧЕСТТА СИ НА ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ!!! СТИГА ЧЕРВЕНИ ЛЪЖИ И ПРОСТОТИЙ!!!!!
СМЪРТ, НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА, СЪВЕТСКА ИЗМЕТ!!!!!ДОЛУ!!!
цитирай
7. анонимен - Защо се премълчава за Тодор Звездов ...
23.05.2010 11:20
Защо се премълчава за Тодор Звездов ? Та тогава той бе най-силната личност на Пловдив. Интересното е, че преди 9-ти септември, точно Пловдивските тютюноработници са едни от най-активните в борбата срещу монархофашизма. Това бе време на контраста - със ли си или си против нас. Само осем години след 9-ти септември 1944 год. Времето бе все още революционно. Тъй че, каквато и стачка да се предприемаше, тя щеше да бъде потушена. Сега се приказва много лесно. Но за тези, които са живеели в тези времена, много добре знаят, че идеите на комунизма се приемаха от огромната маса народ. Съзнанието на хората бе овладяно от тези идеи. Абсурдо бе шепа хора да дръзнат да се съпротивляват срещу власта. Набързо биваха смачквани. Населението го приемаше, като нещо нормално. Едва през седемдесетте години започна промяна на съзнанието, отслабваше доверието в ръководството на Комунистическата партия. Колкото повече членове влизаха в БКП, толкова повече намаляваше това доверие. Интересното бе, че най-голямо недоверие изпитваха старите комунисти, които виждаха извращенията, които бяха в противоречие с тяхната идейност. Мнозина от тях бяха изключвани от БКП. Власта бе не само тоталитарна, но и еднолична тоталитарна - култът към Червенков, бе сменен от култа към Тодор Живков, към неговата фамилия. Дори и сега някои изпитват носталгия към него и особенно към смахната му дъщеря. В средата на осемдесетте бях наречен враг и предател, защото казах, че България върви към лошо, няма да се оправи и ако се оправи, то ще е много трудно. За мене, голяма част от тогавашната милиция са много мръсни хора , като насочиха стрелите си не толкова срещу мене, колкото срещу семейството ми, използувайки курви и безработни, подвластни на тях жени. Голяма част от тях и днес не са стока.
цитирай
8. hatanasov - 7. анонимен - Защо се премълчава за Тодор Звездов ...
23.05.2010 11:41
Анонимните агенти пишат за царство България, което беше в 20-те най- развити страни, за измислен фашизъм, за да оправдаят избиването на елита на нацията. А в какво са вярвали хората се вижда при погребението на Цар Борис III, когато милиони го изпращаха в шпалир.
цитирай
9. анонимен - Статията е чудесна!!! Благодар...
23.05.2010 11:43
Статията е чудесна!!! Благодаря!!! За съжаление фактите все още не са публично достояние!!! А, сигурно има и много подобни. И всичко това е дело на комунистическата измет под ръководството на съветските окупатори!!! Но и нашите демократи са си виновни-- няма закон за лустрацията. Защо след 1989г. не бе осъдено цялото Политбюро и ЦК на БКП. Най- малко за нацинално предателство!!! Maй нещо и на демократите не им стиска-- и нищо чудно.Нали не малка част са отрочетаименно на комунистическата измет или агенти на ОЩЕ действащата ДС.
цитирай
10. boristodorov56 - Поздрав!
23.05.2010 15:30
Поздрав!
цитирай
11. toross - Искрено се изненадах и то
23.05.2010 17:51
приятно от реакцията на читателите. Оказва се, че има нужда от подобни текстове, независимо от огромната трудност да се добера до безспорни исторически факти - да стачката няма нито ред в комунистическите вестници, например. Шанс за мен бе познанството ми с хора като отец Храбър, с роднините на някои от участващите в протеста, попаднах и на някои откъслечни спомени, но трябва да се пише, да се припомня, защото историографията след 1989 г. е в тежък дълг към антикомунистическата съпротива. Прави се може би съзнателно.
Иначе за Т. Звездов не открих по никакъв начин данни за негово участие тогава. В комунистическата висша номенклатура се появява по късно - ръководи БКП в Пловдив от 1961 до 1966 г. А окончателно е отсвирен през 1972 г. за участие в някакво подобие на партиен преврат на пиянска сбирка в избата в Първенец. Двигателите на разправата през 1953 г. са другаря Иван Пръмов, Станко Тодоров и пловдивския кмет Балканджиев.
Парадоксалното е, че преди 1944 г. сред местните тютюноработници наистина има сериозно влияние РП-т.с. - разбирай БКП, но изглежда, че нещата в началото на 50-те са придобили съвсем друг смисъл. За промяната в съзнанието на "раб. класа" е важно да се проследят тенденциите, но за такава работа трябват и доста факти, които липсват по обясними причини. Ценни сведения могат да се получат и от малцината свидетели на този протест, но изглежда, че разправата е била доволно жестока. Дано един ден се намерят и документи от ония времена.
цитирай
12. анонимен - Аз се разрових в руските опозиционни сайтове
23.05.2010 18:18
И от там излязоха доста истини.Комунистите нямат друг избор освен да се хлъзгат по наклонената плоскост на лъжите. Много ненавреме им се срути режима. Останаха живи свидетели на техните времена. Няма какво да ни спре в битката за истината и тяхното изобличаване. Не могат да ни купят всичките. Някои от нас не се продаваме.Бъдете жив и здрав и няма да се предаваме.
цитирай
13. анонимен - Това просто племе да се вдигне?
23.05.2010 19:13
Добре, че има добре забравено старо, че да си повдигате духа ;)
цитирай
14. krotalka - Поздрави за спомените Христо!
23.05.2010 19:37
Малка съм била по това време и нямам спомени за тая стачка.
Продължавай да издирваш подобни събития, имаме нужда да ги знаем! Не трябва да минат в забвение престъпленията извършени от комунистите в "името на народната власт"
цитирай
15. анонимен - Шапка свалям на автора -
24.05.2010 11:01
много малко са хората, които пишат откровено, задълбочено и много интелигентно за близкото ни минало. От този блог аз лично научих повече отколкото историческите книги. Браво, браво, хиляди пъти браво за текстовете на автора!!!
Бих искал да прочета още такива материали, а най-добре ще е ако могат да се съберат в отделна книжка, защото българския народ има нужда от подобни хора.
цитирай
16. meto76 - Интересно четиво.Поздравляния!
24.05.2010 18:04
Интересно четиво.Поздравляния!
цитирай
17. tili - Поздравления за материала!
25.05.2010 17:31
Така се събира истинската история - троха по троха.
цитирай
18. zaw12929 - Поздравление за постинга
25.05.2010 21:17
Поздравление за постинга
цитирай
19. анонимен - Един подобен случай
25.05.2010 23:20
Ицо, прави са читателите, че трябва да направиш цяла книга. А аз ще ти разкажа за подобен - макар и много по-дребен - случай. Ноември 1052 г., Тетевен. Работех като гатерист в "ДИП полк. П. Абаджиев. Наскоро комунистите бяха въвели т.н. "зделно-разрядна" система на заплащане на труда. Това беше заплащане "на парче", срещу което в началото на века заедно със социалдемократите водят непримирима борба. С една разлика изработеното не се разпределя по равно, а в зависимост от"разрядите". Дойде време за получаване на заплатите. Платиха на администрацията, а на нас работниците ни казаха че "има преразход" и банката не отпуска пари. Минаха два дни, оставахме вече без пари за хляб. В почивката по средата на работния ден обясних на колегите две неща. Първо, че себестойността на един кубически метър дъски беше около 50 лв., а се продаваше за 450 и че не може да става въпрос за безпаричие на завода. и второ - дори и да е станала някаква финасова бъркотия, то тя е по вина на администрацията, която, обаче, си получи заплатите. На въпроса какво да се прави отговора дойде лесно - дърпаме шалтерите и ако не получим заплати, не почваме работа. започна една паника и няколко часа по-късно започнаха да плащат. Интересно беше, че когато след десетина дена ме арестуваха, обвиненията бяха за най-различни врели некипели, а за мини стачката въобще не ставаше дума. Демек в "държавата на работниците и селяните" няма недоволни "трудящи се" и още повече стачки. Бачо ти Кольо.










а въпроса
цитирай
20. toross - Бачо Кольо - това, което разказваш
26.05.2010 11:15
е изключително интересно. Наистина подобни случаи са уникални, а за тази система "зделно-разрядна" пък въобще не съм чувал... Ето , една история как отключва толкова различни истории. И разбира се - в онова справедливо общество няма протести и стачки.
цитирай
21. анонимен - до автора на статията
30.05.2010 12:53
Много интересно, поучително и ценно за историята! Поздравявам ви, умението ви, стила ви, характера, който излъчвате и заслугите ви за запълване на белите петна.
Влезте във връзка с мен - 0878537607 аз пиша научна история, гледната ни точка е сходна.
Благодаря предварително.
Пловдивчанин
цитирай
22. hatanasov - Научна история
30.05.2010 23:32
Че то друга има ли?
цитирай
23. анонимен - до № 22
31.05.2010 15:04
Видно е, че не сте живяли дълго време в България затова ще се обърна към вас на английски:
You may purchase as many books published by BASc, or, by any Bulgarian university between 1947 and...well...2010 and enjoy as much scholarly written history as your heart desires.
цитирай
24. raders - Видно е, че не сте живяли дълго време ...
04.06.2010 21:27
анонимен написа:
Видно е, че не сте живяли дълго време в България затова ще се обърна към вас на английски:
You may purchase as many books published by BASc, or, by any Bulgarian university between 1947 and...well...2010 and enjoy as much scholarly written history as your heart desires.


сега остава да напишеш и нещо на китайски
цитирай
25. анонимен - toross
16.06.2010 18:47
Здравей, имам едни въпроси лично. Може ли да ми пишеш на мейл ivo.hristov1@gmail.com, заглавие за Ангел. Благодаря
цитирай
26. анонимен - Господин Марков, скоро открих в...
19.06.2010 12:02
Господин Марков, скоро открих вашето местенце в мрежата и сега чета. Пишете моите мисли. И тъй като преди време участвах в подобно събитие /учителската стачка/, направих някои сравнения. Средното поколение, към което се включвам и аз, е безнадждно увредено от социализма и от прехода. Младото поколение пък - от прехода и чалгата. И нищо от това не може вече да се случи.
Бъдете здрав и продължавайте да пишете!
цитирай
27. анонимен - Тъжно,
24.07.2010 16:55
но това, което сега се задава като Европейски съюз и неговото по-нататъшно развитие, ще бъде едно повторение на комунизма, дори по-лошо, защото от него спасение няма да има!
цитирай
28. hatanasov - Какъв Съюз?
24.07.2010 22:12
По-добре Европейски Съюз от равнопоставени членове, отколкото погребаният вече СССР с кандидат член, предложен от БКП.
цитирай
29. sparotok - Ще бъде запомнено!
28.08.2010 21:18
Ще бъде запомнено!
Поздрави за труда по създаването на този постинг!
цитирай
30. ranik56 - До ,анонимен №19 - Един подобен случай
28.08.2010 21:24
Човече ти на колко години си ??! Ти ,би трябвало да познаваш -
Исус Христос . . . .1052 г.
Ега ,ти - ти ме развесели . . .
цитирай
31. анонимен - Както казват Старите Хора - докато ...
29.08.2010 11:08
Както казват Старите Хора - докато изтече мътната вода, оправяне няма. Интересен случай и добре описан, поздравления! Сигурен съм - не е бил единствен.... за Провдив и други интересни неща има. Направи ми впечатление нещо - като се представя едната страна се говори с точност, използват се силни думи.... , а когато става въпрос за другите се казва Вероятно..... За тютюна - нормално е там да е съсредоточаването, Родопите са на хвърлей място, няма да е Добруджа нали :). И все пак мисля, че тези работи водят след себе си само разделение. А колко Вода е изтекла ..
Херодот разправя за нашите прадеди кимериите или скитите следното:
Веднъж персите ги нападнали. Те се събрали на съвет да решат, какво да правят. По-имотните казали , че трябва непременно да се защитават, та ако и всички би погинали. "Ако избегаме от тук , къде можем да идем и каква ще бъде нашата съдба" казали те. Другата партия била на мнение да не се бият , а да бегат. И понеже била по-многобройна и по-силна , тя се нахвърлила върху оние, които искали да се бият и ги избила. Тогава нахлули персите и безпрепятствено заели кимерийската земя. Избегалите отишли да си търсят прехрана у други народи. Херодот ги нарича "доулои" т.е. слуги , роби , което латинците отсетне нарекоха склавени (слуги, роби), а по-новите писатели ги нарекоха славени.
След освобождението българският народ се разделил на два дела. Единият дел, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България требва да се постави под протектората на Руся , защото тя сама не могла да се управлява.
Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения , като комунисти, социалисти и други исти , които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок , за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума , че е пат
цитирай
32. анонимен - Понеже мястото някак си не стигна. . ...
29.08.2010 11:13
Понеже мястото някак си не стигна.... Това пък е случка разказана от друг Човек, живял в друго Време. Сега , след около стотина и кусур години, филите и фобите май могат да се допълнят... :)
Поздрави!
цитирай
33. анонимен - Поздравления! Добро четиво. ...
30.11.2010 16:45
Поздравления!
Добро четиво. Истините на историята, трябва да излизат наяве!
цитирай
34. анонимен - jIFAdwOVwUtuGGxKS
31.10.2012 00:07
mryi3t <a href="http://redkpjuhvojg.com/">redkpjuhvojg</a>, [url=http://wbihhsfbgvfg.com/]wbihhsfbgvfg[/url], [link=http://mnsrcybzbvtj.com/]mnsrcybzbvtj[/link], http://srxtaxijllfq.com/
цитирай
35. анонимен - xSYOgDhS
31.10.2012 08:40
Y74xVj <a href="http://sebfuqtpqmuq.com/">sebfuqtpqmuq</a>, [url=http://zqypfpfvxlcd.com/]zqypfpfvxlcd[/url], [link=http://hycvflgylfaw.com/]hycvflgylfaw[/link], http://nadvatikihja.com/
цитирай
36. анонимен - kbQPiZUs
31.10.2012 12:44
6wzFe1 <a href="http://tokrxbycpyta.com/">tokrxbycpyta</a>, [url=http://ntsvvwwtkzdv.com/]ntsvvwwtkzdv[/url], [link=http://dmgtxahxqgst.com/]dmgtxahxqgst[/link], http://wzjxtipbsqrj.com/
цитирай
37. santimento - 1953г.
17.09.2013 17:38
Абе, хора, говорете за 60-те и 70-те години. Тогава имаше ли недоволни? Какво ми говорите за началото на II-ра петилетка, когато още капитализмът не е напълно разграден и национализацията още тече? Нормално е било да има недоволни, но те са толкова малко, че един такъв случай на недоразумение се тиражира вече толкова години, защото друг няма?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5589407
Постинги: 888
Коментари: 5996
Гласове: 9238
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031