Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2010 16:17 - АСЕН ХРИСТОФОРОВ - 40 Г. ОТ СМЪРТТА, 100 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 35539 Коментари: 38 Гласове:
22

Последна промяна: 19.06.2011 06:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

image

image
image

       Асен Христофоров – 40 години от смъртта, 100 от рождението на великия българин

            Познавах  го. Неведомите пътища на съдбата ме сблъскаха  с него, когато не бях прехвърлил десет години. В Говедарци, столицата на Мальовишка Рила. Остави ми спомените за дългите преходи в планината, странна двойка бяхме - един прехвърлил „попрището жизнено” и едно невръстно дете – и още спомени останаха: няколко странни имена на рилски върхове, вкусът на сладко от боровинки, разказите за Лондон, Цариград и Цюрих, обръщението на местните  „професоро”, книжките с автограф, които тогава не прочетох, безкрайните разговори с дядо в селската кръчма, неземният вкус на горски гъби, нелогичният звук на пишеща машина в покоя на боровата гора,  зелена раница, от която вадеше сланина за „чушка-пръжка” под Големия Мечит, нарязаната амбалажна хартия от смесения магазин, къщичката, която не заключваше, защото често я разбиваха,  мирисът на окосена „трава” и овце, големият човек с черни ръце, който наричаше Вуци-дей…

            Всичко и всички ги няма отдавна. Преселиха се в безкрая на спомените.

            Предлагам ви един текст отпреди две години. Май съм успял да кажа това, което съм искал за  уникалния човек и българин. Струва ми се, че е време да го припомня, защото няма никой да го направи. Нашата памет е къса, особено за великите люде, родени по тази земя. Не ще го направят нито пловдивчани, нито шопите от Самоковско, нито литераторите, нито антикомунистите, нито икономистите, нито академичното тяло. А всеки от тях би трябвало. Чичо Асен едните ги обезсмърти, за други престоя невинен в концлагера Белене, а на третите създаде условия за голяма наука. Да не говорим, че конгениално преведе Джойс, Джером Джером, Филдинг, Дж. Лондон, Ем. Бронте… Там, в самотната къщичка без ток на 3 км. от Говедарци, на амбалажна хартия, само в компанията на Вуцидей и дивите животни. Тези, които са чели книгите му ще открият самобитен автор, може би първият, за който се отнася модерното определение  нарация, за присъствието на разказвача в епическия текст.  

            А се връща в България с амбицията и възможностите на големия учен-икономист. Преди години един съвременен политикономист ми каза, че черпят/преписват/ от блестящите трудове на Христофоров: Развитие на конюнктурния цикъл в България. 1934-1939. София, Придворна печатница, 1939; Кратък курс по стопанска география. 1945; Конюнктурният анализ на цените. София : Българска наука, 1944. Имало и още много други, но се намирали само в университетските библиотеки. Британски икономисти през 80-те години го споменавали по БиБиСи като първият критик на икономическия модел на социализма. По това време в страната никой не е чувал за него, освен съселяните му от Говедарци. В родния Пловдив отдавна е забравен, имотите на богата фамилия са конфискувани и родата разпиляна.

 

            Преди 40 год. на днешния ден си отиде чичо Асен. Намериха го в къщичката до гората, никой не можеше да каже кога си е отишъл, можело да е  преди ден или два, три…. След това години се носеха слухове за смъртта му. Някои много основателни и упорити. Разбрах за системния тормоз, който е упражняван от ДС върху кроткия човек, за безкрайните обири със съмнения, че  говорил с чуждите радиостанции /??!/, за големия брой изчезнали картини на приятелите Христо Йончев-Крискарец и Наум Хаджимладенов, за приятелството с Георги Марков, за конфликтите му с местните първенци и за много други неща, но късно, много късно.

            Познат, до болка познат български наратив.

            Дано тук, в Блогария,  дам скромния си дял в двете годишнини – 100 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Асен Христофоров.

         

Под гранитния юмрук на Сахат тепе

И днес името му знаят малцина, а е европейски интелектуалец, писател, учен и преводач, с който не само Пловдив, но и България с основание трябва да се гордее. Просто малцина такива хора е раждала  земята ни и мнозина с толкова трагична съдба.


        В края на 60-те години на миналия век аптеката в с. Говедарци, където работеше майка ми, често бе посещавана от висок, леко прегърбен странник с челюст "тип Марлон Брандо" и неизменна раница на гърба. Застояваше се дълго, увлекателно разказваше за рилските върхове от Мальовишкия дял, за дивите гъби из гората, за боровинки и горски ягоди. Понякога ме водеше и мен из шубраците и научавах чудни имена на гъби като мръчкула, рижика, масловка, челядинка, пачи крак или гълъбка. Живееше извън селото, досами гората в малка къщичка, в която нямаше нито ток, нито вода и ако не обикаляше рилските поляни, потропваше на стара пишеща машина, но по-често пишеше на ръка по някакви кафяви амбалажни листи, с които тогава в магазина увиваха сиренето. Носех му цели топове от нея. Често питаше за дядо ми и след време се видяха - последва здраво черпене в селската кръчма, което завърши с мълчалив мъжки плач. От тях май за първи път чух "безобидната" думичка „Белене”. Доста години след това разбрах, че прекарали на остров Персин около две години и се прехласвали по най-красивите изгреви и залези, та и тогава си обясних сълзите в очите им. По това време, в края на 60-те години, не ми бяха интересни разговорите на дядовците за планини, гъби и ракия. А са били млади хора - нямали са и 60 години. Какви дядовци?!... Преждевременно състарени мъже. Понякога носеше свои книжки, оставяше ги с автограф и мълчаливо потегляше към самотната си къщичка. Пиеше някакво лекарство с много сложното име "Брадилан", което поддържало сърцето и понякога го носех в къщичката до гората. В тези случаи изпълнявах доставката с удоволствие, защото получавах в замяна дъхаво домашно сладко от боровинки или диви ягоди. Лекарството, изглежда, не му помогна, защото едно жежко лято си отиде от този свят.

Не бе навършил 60 год. Пресели се в отвъдното от любимото му Говедарци със старо име Мацакурово. Сега на негово име в родния Пловдив има улица - поне това направи града за него. Поне това!.


         Асен Георгиев Христофоров е роден в Пловдив на 16.12.1910 год. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа - английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от Фондация „Рокфелер" и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел.
         Но... След 9.09.1944 год. Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 год.  уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За "сигурност" комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се "смиляват" над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седем годишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си.
        Междувременно е издал една чудесна книга "Скици из Лондон"/1945/, която е наградена от Фонд "Алеко Константинов" и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - "Такъв писател няма". Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за "класова неосъзнатост" и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене. До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за "прегрешенията си". В книгата с блестящи есета "Откровения" /1970/ месеци преди смъртта си пише: "И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите..."
След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - "Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа".
Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена "Дъблинчани" на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата "Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още "Брулени хълмове" на Ш. Бронте, "Белият зъб" на Дж. Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: "В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров". Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите /нали и той е работил като преводач/ и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: "В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той". Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков-Джери е носил свои сценарии на Христофоров за превод на английски.


         В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната "Мацакурци"/1958/, на която след жесток натиск е принуден да смени името на "Вуцидей" /1962/, историческата сага "Ангария" /1960/, "Иманяри" /1965/ - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните "Скици из Рила", "В дебрите на Рила", "Трима с магаре из Рила","Искровете","Откровения".


        След 1990 год. за забравения автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов, Димитри Иванов и Йордан Василев - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната "Вуцидей" е всъщност първообраз на "Хайка за вълци" - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в творчество си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист.


        Ходил е до София само за ден-два да си занесе преводите или книжките, да се види с пловдивските си приятели като леля Ивон /съученичка от Роберт колеж/ и поговорят за отнетата й аптека "Калмар", да му напомнят, че е "опак човек" /така започва "Вуцидей"/ и отново да поеме към планината. Пловдив е посещавал вече много, много рядко, но в последната си книга с есета "Откровения" /1970/ оставя най-поетично написаните страници за родния град. Прочетете малка част от произволно избран текст: "Пловдив! И площад "Преслав" под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя... И къщата по северната страна на площада - двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто... От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площада Пикадили; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали на възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!".
Сякаш се е прощавал Асен Христофоров в последните си месеци и с Пловдив! Там някъде из рилските красоти...
         Градът ни е беден откъм европейски интелектуалци, откъм писатели също, а дали този горд българин заслужава само една улица в родния Пловдив?! Едва ли, но поне може да го прочетем.


image

 На полянката пред "бърлогата", над Говедарци. Снимката е вероятно последната на големия интелектуалец, правена е през 1970 г. от Златко Стайков.

 

 

      image




Тагове:   пловдив,   рила,   Мальовица,   терор,


Гласувай:
22


Вълнообразно


1. анонимен - Искрено ти завиждам,
10.08.2010 16:33
че си го познавал. Аз го "открих" първо като преводач на Джером К. Джером, после - като велик писател от ранга на Емилиян Станев. "Вуцидей" е гениална книга и дори се чудя как са я издали още през 1962 г. Явно са били убедени в "победилия" социализъм, защото в книгата е осмян саркастично както новият строй, така и "текезето".
А Христофоров е бил икономист от класа и е бил против централизираната планова икономика. Затова му спретват един студентски комплот (уж студентите не го искали за преподавател) с помощта на студенти комунисти (Боже, какъв оксиморон!) и той се принудил да търси убежище в Говедарци. Но това е описано във "Вуцидей".
Поздравления за постинга!
цитирай
2. toross - Приятелю parasol - Благодаря ти -
10.08.2010 16:49
Всъщност бях дете тогава и ме разхождаше из Рила, майка като дъщеря на "засегнати от мероприятията на народната власт" бе разпределена за аптекар в Говедарци и това ми бе шанса да се срещна с този удивителен човек. Но тогава не го разбирах, детски акъл, бяха много близки с дядо ми, при майка идваше да си купува лекарства, да си донесе поредната книжка,а аз гледах да ме вземе да берем гъби или боровинки, да ме разхожда из планината, защото я познаваше и разказваше все интересни истории. По-късно, когато вече го нямаше разбрах какъв титаничен ум е бил този човек. Дядо разправяше ка в Белене разказвал, че го арестували на реката , когато бил за риба и понеже нямали доказателства го обвинили, че слуша западни радиостанции, а в къщичката му имаше само транзисторче, което лови радио София. Там го подигравали надзирателите, че щял да научи икономиката на копаенето, на робския труд. Представяш ли си - възпитаника на Роберт колеж, икономиста, английския възпитаник - под гаврата на комунистическите примати??!
Този човек превеждаше и пишеше при първобитни условия, но какво да прави... Не познавам човек, който така да се възхищава на красотата на Рила, на природата, да познава до детайли всяка местност в оня дял на планината. Абе такива хора сме - добре , че в Пловдив преди години с много усилия убедих съветниците да кръстят една улица на негово име.
цитирай
3. анонимен - Прави ти чест! Паметта му трябва да се увековечи, макар че той вече го е направил
10.08.2010 17:03
с книгите си. Неотдавна ми се обади Николай Аретов, Институтът по литература изглежда се гласи да отбележи годишнината му с научна конференция или по друг подобаващ начин. Вероятно ще бъде издаден сборник. Непременно опиши нещата, които помниш. Ще ти пиша по-късно, когато науча повече подробности.
цитирай
4. toross - Дано, дано направят нещо, но съм
10.08.2010 17:12
дълбоко подозрителен към тези "мероприятия" на официозите. Досега можеха да направят толкова много за Христофоров - името му е тотално забравено. Нали ти споменах, добре че кръстиха една уличка в Пловдив на него. Иначе за него имам доста неща - преди години бяхме решили да направим нещо с едни приятели , но нещата се разсъхнаха. Тогава ми изчезнаха и няколко снимки с него пред къщичката му в Говедарци . между другото, не знам какво стана с нея. До 1985-6 г. още стоеше, но след това...
цитирай
5. анонимен - Не, е съвсем забравен.
10.08.2010 17:16
Ти сам пишеш кои са повдигнали въпроса за него. Освен това е споменаван многократно по време на конференцията, посветена на антитоталитарната литература. Но при него нещата са сложни - той всъщност е бил издаван, макар и премълчаван. Издават го не кой да е, А ...СБП, откъдето е бил изключен след 9-ти. Това е част от партийната политика тогава - уж не го забраняват, но го премълчават. Няма такъв все едно.
Всъщност ние имаме също важна роля - трябва да го популяризираме, както ти правиш с този постинг.
Аз имах намерение да напиша нещо в поредицата "Моите факултети", но не ми остава време.
цитирай
6. анонимен - Имах възможността да опозная кн...
10.08.2010 18:08
Имах възможността да опозная книгите му и любовта му към планината. Колко пъти съм чел "Трима с магаре из Рила", "Скици из Рила", "Вуцидей" и "Иманяри" само аз си знам. Години по-късно успях да си купя и "Скици из Лондон" и имаше един син с твърди корици сборник с разкази за Пловдив, но не си спомням как се казваше (истината е, че една приятелка пловдивчанка все още го чете! :) ). Доста интересно четиво с описания за стария град и наводнението след войната. Като млад човек с определени интереси и продукт на времето си, признавам си, че не всичко ми беше ясно и понякога ми домиляваше за "профестора" и житейските му неволи с местните, а и коментарът на самия Вуцидей за къщата му все още ми е в главата - "У гората вуци, у селото айдуци, а тизека баш между них!".
Явно тогава не съм разбирал, че част от нас винаги са обитавали това стратегически обречено място - между айдуците и вуците.
цитирай
7. toross - Нали знаеш, че блатото "и други" е
10.08.2010 18:22
най-страшното блато не само в литературата, а и въобще. Доколкото знам първите му издадени неща са от "Медицина и физкултура", туристически издателства, всъщност май само изданието на "Вуцидей" от 1970 г. от БП. След смъртта му съм разпитвал за книгите на Христофоров - имало е някаква договорка между него и Съюза на преводачите - превежда със занижен /мизерен/ хонорор, а те му осигуряват излизането на няколкото му книжки.
Не знам, признавам си, за тази конференция за антитоталитарната литература, но едва ли могат да кажат нещо, защото не я познават, просто не я познават. Пък и Христофоров няма претенции след лагера да е някакъв дисидент. Всъщност след 1944 г. в България излиза само една книжка /като книжно тяло/, която може да се нарече антикомунистическа и съм горд, че неин евтор е чичо ми Трифон Кунев - "Ситни-дребни, като камилчета", след това създават Главлит и антитоталитарната бълг. л-ра става тази на емигрантите около няколко издателства главно във САЩ и Франция: Г. Марков, Хр. Огнянов, Груев, Карабулков. В БГ пишещите антикомунисти се броят на пръсти, най-мащабният е Георги Заркин, после Й. Русков, П. Манолов, няколко поети-земеделци и това е... Останалото е конюктура, за съжаление. И разбира се, щастливите изключения - К. Павлов, Б. Христов, Р. Ралин, Св. Игов, ами това е общо-взето.
цитирай
8. анонимен - "Вуцидей" (имам това издание)
10.08.2010 18:30
излиза през 1962 г. в издателство "Български писател".
Да, в антитоталитарната литература са включени предимно автори "невъзвращенци". Повече инфо можеш да намериш в "Де зората".
цитирай
9. анонимен - Ето, не е непознат Асен Христофоров! Толкова по-добре! Той е от най-големите ни
10.08.2010 18:32
анонимен написа:
Имах възможността да опозная книгите му и любовта му към планината. Колко пъти съм чел "Трима с магаре из Рила", "Скици из Рила", "Вуцидей" и "Иманяри" само аз си знам. Години по-късно успях да си купя и "Скици из Лондон" и имаше един син с твърди корици сборник с разкази за Пловдив, но не си спомням как се казваше (истината е, че една приятелка пловдивчанка все още го чете! :) ). Доста интересно четиво с описания за стария град и наводнението след войната. Като млад човек с определени интереси и продукт на времето си, признавам си, че не всичко ми беше ясно и понякога ми домиляваше за "профестора" и житейските му неволи с местните, а и коментарът на самия Вуцидей за къщата му все още ми е в главата - "У гората вуци, у селото айдуци, а тизека баш между них!".
Явно тогава не съм разбирал, че част от нас винаги са обитавали това стратегически обречено място - между айдуците и вуците.


писатели. Рано или късно ще влезе в програмите на училището и университета на мястото на разните соцтворци..
цитирай
10. toross - Дано си прав, надявам се, че
10.08.2010 19:17
нашата литература няма да стои само в сегашните рамки на соц. реализма.
цитирай
11. vidrica - Колкото и да търся книги от него, ...
10.08.2010 22:01
Колкото и да търся книги от него, досега съм прочел само ,,Мацакурци" и малкото качено в интернет. Антикварите обикновенно не са чували за него. Няма ли някой да сканира и пусне за четене книгите му? Търся и негова снимка, да знам как е изглеждал, но в нета няма.
цитирай
12. анонимен - kosan
10.08.2010 22:50
Най лесно става като се скенира и посредством програмата Fine Reader се прехвърля на Word. Необходимо е само нечетливите места да се пипнат. След това разпространението и опазването за вечни времена е гарантирано. Това си е гарантирана предпечатна подготовка.
цитирай
13. анонимен - Скоро ще кача малко материали в моя блог ;)))
10.08.2010 22:54
vidrica написа:
Колкото и да търся книги от него, досега съм прочел само ,,Мацакурци" и малкото качено в интернет. Антикварите обикновенно не са чували за него. Няма ли някой да сканира и пусне за четене книгите му? Търся и негова снимка, да знам как е изглеждал, но в нета няма.

цитирай
14. анонимен - Ето линк за някой от книгите му
11.08.2010 10:56
На този линк излизат някои от книгите на Асен Христофоров

< http://knizhen-pazar.net/index.php?search=%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD%20%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2&searchin=name >

Може и да намерите нещо, което търсите...
цитирай
15. boku - blagoaria
11.08.2010 13:04
mnogo vylnyvashto naisano,gordeia se s takiva veiki bylgari,riaten den !!!
цитирай
16. анонимен - Ей, браво бе Торос, аз съм от върлите
11.08.2010 13:39
почитатели на Христофоров, сега разбирам че имало човек тук , който така добре го познавал. Написал си поста със страхотна обич към писателя, браво. Опиши всичко, което си спомняш, защото той го заслужава. Благодаря ти !
цитирай
17. анонимен - Е КАК ДА ГИ ОБИЧАШ
11.08.2010 17:09
Благодаря ти parasol, чета и тръпки ме побиват, мамка им на комунистите. Затриха цвета на нацията ни, унищожиха бисерите на България, които светеха и проправяха пътя й към прилични бъднини. Самозванци ни довлякоха до днешния ден, за да да се питаме: " а сега накъде?" и "с кого?" . Политици, стратези все недоносчета, а онова зрялото, плодоносното го унищожиха до девето коляно.
АСЕН ХРИСТОФОРОВ днес трябва да се издигне на пиедестала на големите българи. Житейският му път да достигне до подрастващите, за да знаят за онази смъртоностната коса, която ни е обезглавила.
цитирай
18. kundalini - Впечатлена съм от това, което научих за Асен Христофоров,
11.08.2010 20:34
както и от начина, по който сте го направил.
В края разбрах какво е посланието на началната снимка, в която на близък план са планински цветя.
Ще потърся неговите книги.
цитирай
19. templar - Ще се включа с радост в разпространението на информацията
12.08.2010 11:27
за името на забележителния Ас. Христофоров. Чел съм прекрасните му книги.

Имаш ли информация дали той е роднина на геолога Любен Христофоров?

През 20-те и 30-те години на 20. век геологът Любен Христофоров работи в Американския петролен концерн “Пантепек”. Тази компания организира експедиции за нови петролни параметри в Южна Америка.
Около 20 години броди Христофоров по джунглите, ляносите, реките гиганти Амазонка, Ориноко. Преминава през Внецуела, Еквадор, Гватемала, Бразилия, Гвиана, Колумбия, Перу. Подложен на прищевките на жестоката и неумолима природа, той неведнъж е заплашен от смъртна опасност. За щастие, оцелява и се завръща в родината си, където умира през 1963г. Той написва 6 книги, от които “Скритата река” и отчасти “Съкровищата на дяволската планина” се отнасят за Венецуела. Изходните пунктове за пътешествията му са Сиудад де Боливар и Каракас. Христофоров ни разказва увлекателно за Ориноко, джунглата, а също и за задкулисните борби за петрола-интриги, подкупи и др. Пише и за президента Гомес, който “жонглира с властта, трупа пари и никого не жали”. Книгата му е полезна за географа, геолога, зоолога и за обикновения читател.
цитирай
20. toross - templar, колега -
12.08.2010 15:18
За съжаление не мога да ти дам достоверна информация. Малко са останали хората, които са го познавали лично, а аз не съм се интересувал достатъчно. Чул съм и две противоположни версии. Едната е, че нямат нищо общо, а другата е, че му е брат, но и двете са от хора, които не са познавали лично Асен, още по-малко Любен. Ще се поинтересувам и ако науча нещо сигурно ще ти пиша. Фамилията е рядка /доколкото знам има три в БГ/ така че нищо чудно да имат нещо общо.
цитирай
21. vidrica - Благодаря ти parasol, чета и тръпки ...
13.08.2010 15:50
анонимен написа:
Благодаря ти parasol, чета и тръпки ме побиват, мамка им на комунистите. Затриха цвета на нацията ни, унищожиха бисерите на България, които светеха и проправяха пътя й към прилични бъднини. Самозванци ни довлякоха до днешния ден, за да да се питаме: " а сега накъде?" и "с кого?" . Политици, стратези все недоносчета, а онова зрялото, плодоносното го унищожиха до девето коляно.


АСЕН ХРИСТОФОРОВ днес трябва да се издигне на пиедестала на големите българи. Житейският му път да достигне до подрастващите, за да знаят за онази смъртоностната коса, която ни е обезглавила.

Мисля, че и сега ако се появи такъв човек в България няма да му е лесно.
цитирай
22. vidrica - Колкото и да търся книги от него, ...
13.08.2010 15:58
parasol написа:
vidrica написа:
Колкото и да търся книги от него, досега съм прочел само ,,Мацакурци" и малкото качено в интернет. Антикварите обикновенно не са чували за него. Няма ли някой да сканира и пусне за четене книгите му? Търся и негова снимка, да знам как е изглеждал, но в нета няма.


Ще бъде отлично! Toross благодаря за снимката !
цитирай
23. toross - vidrica , Това е
16.08.2010 21:40
най-малкото , което мога да направя за паметта на този човек!
цитирай
24. анонимен - Благодаря ви, аз съм един от
17.08.2010 11:17
почитателите на Христофоров, но не знаех толкова интересни подробности от живота му. Наистина ви благодаря и ви завиждам леко за познанството ви с този уникален човек, жалко за българската литература и наука, че не са го забелязали, а книгите му наистина са класика.
цитирай
25. kasnaprolet9999 - Наистина е бил велик човек, с висок ...
17.08.2010 15:14
Наистина е бил велик човек, с висок дух и много скромен, вероятно планината го е зареждала за да може да издържи на цялата тази гадост, можем само да се учим от него как се оцелява в такива нечовешко условия. Сърцето му не е издържало на тях, но духът му не се е пречупил, горда съм че има такъв човек и за това, че е българин, роден в Пловдив. Трябва да се направи нещо повече от това само една улица да носи името му. Чест ти прави, че даваш толкова подробна информация за него.
цитирай
26. toross - Благодаря Невена -
17.08.2010 19:29
наблюденията ти са точни за този уникален човек, така е , но в БГ никой не се интересува от такива хора, за съжаление...
цитирай
27. injir - Всичко вече е толкова комерсиал...
18.08.2010 22:56
Всичко вече е толкова комерсиализирано. Негови близки или приятели, ако имат възможност, да издирят и отпечатат книгите му. Иначе никой няма да се сети на държавно ниво - министерства и т . н.
цитирай
28. анонимен - Vidrica-Мисля, че и сега ако се появи такъв човек в България, няма да му е лесно.
02.09.2010 13:33
Стечение на обстоятелствата ме "сблъска" с близки на автора на "Вуцидей" хора. В края на 80-те (1971-1980) и началото на 90-те (1981-1990) по университетска линия ми се случи да се запозная с брата на автора - проф.Веселин Христофоров от ВИИ "Карл Маркс", както и с неговата (на проф.Асен Христофоров) очарователна племенница - Албена Христофорова. Разговорите ни - освен на баналните университетски теми - непременно се отбиваха и в руслото на изумителния и неподражаем селски епос, известен като "Вуцидей".

От тези най-близки хора на писателя знам, че той е бил не твърде долюбван от местното население, което смятало себе си за опозорено с тази книга. По-късните ми контакти с хора от Говедарци потвърдиха това. Впрочем, по подобен начин са се отнасяли и не само "шопите"-мацакурци, но и героите на Чудомир - "планинците" от село Турия, обезсмъртени в писанията на големия шегаджия (не мога да приема, че крадливостта е характерна за шопите, нито пък сръдливостта - за планинците). Иди ги разбери... човекът ги обезсмъртил, а те му се цупят!

Що се отнася до допускането на творба като "Вуцидей" да види бял свят по онова време, нейното появяване подсказва поне две хипотези: първо, не всичко по времето на социализЪма е било само "черно" или само "бяло" (както днес единайсетоноемврийци изтъкват в опит да си изградят образ на борци - постфактум - срещу тоталитаризма); и второ, публикуването му по някакъв начин е обслужвало ако не стратегически, поне тактически, интереси на преобладаваща част от тогава управляващите [случайно ли, според вас, бяха допуснати на сцената бардове като Висоцки, Окуджава, Евтушенко, а в същото време автентични борци срещу загниващата система с години търкаха наровете на Софийския Централен, Пазарджишкия, Старозагорския - пример - Янко Н. Янков-Вельовски?; в едно от интервютата си Висоцки споменава за свой концерт, изнесен през осемдесетте години на ХХ век (1971-1980) на неизвестна сцена пред непозната, но изключително възторжена публика - оказало се, че това е част от личния състав на КГБ на Грузия...); впрочем, сериозната подготовка и в България за "обръщане на резбата" е започнала още в далечната 1975-а, когато под ръководството на тогавашния министър на Външните работи Петър Младенов се сформира свръхсекретен екип от специалисти, предназначен да разработи план за свалянето на Тодор Живков и трансформиране на част от червените комунисти в тъмносини капиталисти; отказът на младия тогава перспективен автор на дисертация на тема "Прогностика" Янко Н. Янков-Вельовски да участвува в заговора го захвърля за шест години по социалистическите зандани (ако не изпитвате интелигентски мързел, а истински се интересувате от истината, можете да погледнете в http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4398.html )].

Съзвучна на темата на "Вуцидей" е забравената днес, но изключително честна, правдива и емоционално поднесена книга на забележителната българска етноложка Елена Огнянова "Ние, шопето..." Авторката описва не по-малко колоритно и затрогващо огромния потрес от колективизацията, причинила кончината на не един и двама Вуцидейци в този недолюбван от набедената българска интелигенция регион. Допускането до публикуване на "Ние, шопето..." също не е било извън периметъра на "Страната "Х" след момента "Т" ( http://iankov.blogspot.com/2007/07/t.html http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_22.html http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4331.html ).

Което подсказва, че "Вуцидей" и Асен Христофоров са "повлекли крак" не само за "Хайка за вълци" и Ивайло Петров, но и за "Ние, шопето..." и Елена Огнянова.

Уви, само нищожен процент от бъдещите интелектуалци ще се опитат да прогледнат за истината зад тривиално необяснимата поява на тези каверзни книги в онова страшно време.

За тях проф. Янко Н. Янков-Вельовски удря камбаната днес - той е наясно, че гласът й целенасочено е заглушаван - както от властите, така и от интелигентствуващи съвременни интелектуалци - свили се в удобната си филистерска черупка.

Но биещия камбаната го бият - е, не улучиха главата, но поне счупиха рамото на пет места...

Някой в този форум да си спомня за 21 юни 2010 година? Да е казал нещо повече от две-три думи по повод на опита за убийство? Да е излязъл с протест в защита на човека, юриста, правозащитника, учения, политика?

Или поне да не е възпрепятствувал протеста срещу насилието над биещия камбаната?!
цитирай
29. toross - Не си прав в твърдението си -
02.09.2010 16:29
"Някой в този форум да си спомня за 21 юни 2010 година? Да е казал нещо повече от две-три думи по повод на опита за убийство? Да е излязъл с протест в защита на човека, юриста, правозащитника, учения, политика?"

Пишещият тук посвети един постинг на покушението срещу Янко Янков, виж го тук - http://toross.blog.bg/politika/2010/06/28/ianko-iankov-i-dyrjavata.568843

цитирай
30. анонимен - Не съм прав и моля да бъда извинен
03.09.2010 00:26
toross написа:
"Някой в този форум да си спомня за 21 юни 2010 година? Да е казал нещо повече от две-три думи по повод на опита за убийство? Да е излязъл с протест в защита на човека, юриста, правозащитника, учения, политика?"

Пишещият тук посвети един постинг на покушението срещу Янко Янков, виж го тук - http://toross.blog.bg/politika/2010/06/28/ianko-iankov-i-dyrjavata.568843


Разбира се, че не съм прав, г-н Марков.
Просто в бързината не премахнах цитирания текст - той беше предназначен за и публикуван в друг блог.

Забелязах грешката си и потърсих начин да я коригирам, но се оказа, че е невъзможно - липсва опция за редактиране.

Многократно препрочитах Вашата изключителна (без преувеличение: най-добрата) публикация, посветена на опита за убийство на българския юрист, правозащитник, учен (автор на повече от петдесет книги), политик, професор - Янко Николов Янков-Вельовски. Виждам и днес, че почти 2000 души са прочели тази публикация. В този аспект цитираният текст е абсолютно неуместен, що се отнася до Вашия сайт.

Поради което още веднъж моля да бъда извинен за неволната си небрежност.

С уважение: Николай Гусев
цитирай
31. анонимен - Благодаря
31.10.2010 02:22
Браво за пореден път, пълниш ми душата празна.
цитирай
32. анонимен - Поклон
01.11.2010 23:35
Поклон пред НЕЗНАЙНИТЕ за мнозина от нас велики българи, мълчаливи мъченици!.....
.... Има с какво да се гордее България и от какво да се срамува!..
цитирай
33. анонимен - 100 години от рождението на Асен Христофоров
02.12.2010 21:58
Поклон пред човека и писателя. Открих го през далечната 1970 г когато си купих издадената от "Български писател"негова книга "Вуцидей.Иманяри".Забележителна книга. Наистина местните не го долюбваха. Крадяха го. Предполагам няма да отбележат 100-годишнината от рождението му. Дали ще се сетят и в Самоков? Не съм почитател на FACEBOOK, но би било добре да се спомене и там за тази годишнина.
цитирай
34. анонимен - Не се гаси туй що не гасне.
04.01.2011 21:59
Най-малкото, което можем да отдадем като почит към нашия сънародник-ТИТАН е да не допуснем да се забрави творчеството му като сканираме всички негови книги, до които се доберем.
Правим го тук - http://planina.e-psylon.net/viewforum.php?f=2
Апропо - "бърлогата" :-) му си стои още на мястото си - дори реставрирана от неговия племенник. Благодаря му за това.
Намира се на ~ 300 метра преди бившия параклис сега манастир Св.Георги. От центъра на Говедарци се тръгва по чисто новия асфалтиран път към почивните станции, намиращи се южно от селото. Като се достигне до горичката със станциите се тръгва по черните пътища изтачна от нея. Сле километър, ЮИ от това място е "бърлогата" Посетете това място. Не е случайно избрано от него. Ще се потопит в преживяванията на великия българин.
Поклон
цитирай
35. анонимен - Шаламанов - Да се обединим
07.02.2011 14:34
Малко познавам творчеството на Асен Христофоров, но от прочетеното дотук стигам до идеята да се организираме и да предприемем нещо за него. Да предложим на кметовете на Пловдив, София, Самоков и Говедарци да са домакини на инициативи, свързани с неговото дело. Същото предложение да бъде отпратено до държавни институти и университетите - Икономическия и Софийския, до СПБ и т.н.
цитирай
36. анонимен - Великан
05.04.2012 18:34
Наскоро открих Асен Христофоров. Поразен съм от таланта му на разказвач. За учения икономист само мога да гадая. Какво сме изпуснали.
цитирай
37. анонимен - Spomeni
13.08.2012 11:09
Chicho mi e bil zaedno sas Prof.Assen Hristoforov zaedno w Belene.Sled izlizaneto si mi spomenache e imalo edin pat ,ot negowa strana silno kritichna zabelezka srestu intelektualnia bagag na georgi Dimitrov i negowia nachin na goworene.Chicho mi smjatashe ,che towa e edna ot prichinite za negowoto uvolnenie.
цитирай
38. ganini - Голям човек
07.11.2020 19:02
и да се отнасяш така с него...??? Бедна Българио, твоите властимащи са правили толкова поразии, че ме е срам от тяхната простотия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541698
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031