Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2010 20:45 - Никога не ставай за ташак... Райко от Торос...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 22728 Коментари: 16 Гласове:
18

Последна промяна: 19.08.2010 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Никога не ставай за ташак…

/разказче за познатия герой Райко и житейската му система/

Нали си спомняте, че оставихме безподобния герой Райко Йотов на брега на река Вит, след като бе прегръщал  Фрида от АББА, свирил с „Диана Експрес” в Норвегия и разтърсил България с доброволното си прибиране. Абе – неповторима, страховита и жестока история. И жесток герой !... http://toross.blog.bg/politika/2010/03/17/potresyt-norvegiia-frida-i-reka-vit.512927

С една дума Райко се прибра и потъна в проблемите на село Торос, Луковитска община на Ловешка област. А такива имаше. Например всенародните спартакиади, където можеше да  премерят сили спортните надежди от селския плебс  с профи-звездите, въпреки че при социализма всички бяха аматьори, но едните получаваха държавни заплати в ЦСКА или Славия, а други самодействаха. На спартакиадите се даваха точки за участие  и пишман спортисти получаваха стимули във вид на „възпоменателни  флагчета”, фланелки, анцузи и т.н. В по-редки случаи получаваха и сакове с надписи. На местните активисти дори се отпускаха пари по списък и под контрола на Комсомола.

1984 год. в България имаше такава Спартакиада. В чест на 40 г. от „народно-демократичната революция”  и малоумното решение на комунистите да бойкотират Олимпиадата в Лос Анджелис. Като компенсация СССР организираха „Игри на добра воля” в Москва, където щяха да участват само соц-спортисти и в определени спортове да се раздават олимпийски премии – „Волга” или „Лада”.  Победителите в родната спартакиада отиваха директно в Москва, за да се защити „масовостта на социалистическите спартакиади”.

Компанията ни в Торос още преживяваше по пейките Фрида, АББА, фиордите и на техния фон – Райко Йотов. Едни бутаха казармата и набиваха крак в поделенията, щастливците вече бяха „от запаса”,  други мъчеха науките по университетите на народната република, местните красавици като Невена и Снежа джиткаха с нови гаджета, а Валя заби любовник от съседното Дерманци и се наложи да направим малка троянска война за финото гадже с много кръв, милиция и справедливи наказания; после удостоихме с бойкото си присъствие и близкото село Дъбен, където се прояви Васко Пушека заради изгора, гостуваща на баба и дядо. След посещението ни и битката с местните ергени баба и‘ влезе в болница, а дядото отведе скоропостижно внучката в София при мама и тате, ама тя се върна, заради дивото очарование на Пушека. Общо-взето след поредната порция селски бой се планираше следващия, ако не бяхме дали много фира в луковитската милиция. Този път ни предадоха отвътре и десетина от най-активните биткаджий ни проводиха в Торос, За да е унижението пълно  ни предадоха на единствения милиционер и кмета, под чието ръководство трябваше да се трудим петнадесетина дни на „ползу роду”.  Работа практически липсваше, но всяка сутрин се явявахме пред канцеларията на кмета за проверка и подпис, а после разпускахме, отдадени на задълбочени разговори за собствениците си подвизи.

На третия-четвъртия ден от наказанието ни побара местния спортен организатор Васко Щангата/Бог да го прости!/ и произнесе патриотична и припламваща реч: „Има спартакиада в Ловеч. Пътят, спането и яденето се поемат от организаторите – важно е да има повече участници. Дават се точки и за присъствие. Ако вземем над 50 точки в олимпийските спортове ще ни отпуснат пари за стадиона и за футболния отбор.  Три дни сте на хотел в „Стратеш” с храна, поркане и екипи, само трябва да направим повече участия. Аз ще уредя с милицията и кмета да го минем като изпълнение на наказанието.” Врътна се и потъна в кметската канцелария да уговори щурмуването на спортните върхове. След един час възторжено ни извести, че ако представим пълни отбори в четири вида спорт не ни мърдат точките за финансиране на футбола. Извади дълги списъци и тайничко ни запозна с „плана си”. За отборите по борба и лека атлетика нямало проблем с „окомплектоването”.  Краят е борчески и пълен с момчета и мъже, калени в преборвания по събори и панаири /щяхме да вземем и попълнения от близкото Кирчево/, а бегачи и скачачи – дала природата в изобилие. В борбата дори се надявахме на призови класирания в десетката, което носеше допълнителни точки като бонус. Като бивша олимпийска надежда се захванах с отбора по щанги, разбира се имаше мегдан и за тежката атлетика – гюле, копие, диск.

-         Трябва да скалъпим още два отбора. Пускаме девойките от селото в турнира по баскетбол – има две-три бая височки. За един ден ще им обясня криво-ляво правилата да не станем съвсем за смях. Спретваме и един отбор по бокс. Тук всички сте известни с побоищата си – все ще се намерят двама-трима да изядат един бой. Намерил съм и ръкавици. – с категоричен  тон ни „запали” Васко.

-         Щанга ти си луд, бе. – пръв реагира Черкеза – Да беше футбол иди дойди, но баскетбол и бокс ставаме за резил и ще ни разнасят с години. Остави тая. Ще си правят ташак с нас.

-         А още десет дена да стоиш пред канцеларията, не ставаш ли за резил? Не си ли правят ташак?! Може и да те приберат пак в районното. Футбол няма на спартакиадата. Точки дават само за олимпийски спортове. В Ловеч са състезанията по борба, щанги, бокс, баскетбол и лека атлетика. Това е – другите спортове са в Русе, а за там пари няма. Направете си сметката. И без това цяло лято се биете, там и да ви бият ще е с ръкавици. – сложи закономерната точка Васко Щангата.

Висенето пред кметската канцелария всяка сутрин ни правеше за резил, а така го отървавахме и дори получавахме няколко дни с гаджетата в областния град. Пък и спортния организатор накрая бе употребил зловещото заклинание, че участието в спартакиадата било „комсомолско поръчение”. По онова време всичко минаваше за  някакво поръчение и звучеше респектиращо и тежко.

Криво-ляво сглобихме отборите. Улесни ни програмата: петък -женски баскетбол и борба, събота - лека атлетика и щанги,  а в  неделя – бокс. Не се предвиждаше участие във финали и така можехме да се включим в два-три вида спорт. Точките ги гарантирахме само на олимпийския принцип.  Е, имаше и някакви надежди. В борбата се разчиташе на Иван Мирославов /брат на известната след години Круша – легендарен ловешки мафиот, но преди това талантлив борец/, на още две-три момчета, в леката атлетика бяхме сигурни, че Румен Шелека ще триумфира, където и да участва. Абе можеше и чудо в бокса да стане – взаимно си давахме кураж, повече от притеснение. Почти цялата мъжка група бе обръгнала в уличните боеве, а Райко от години срещу скромни възнаграждения рипаше в свободни битки, дори с приятели, а с другоселците бе неудържим. Съвсем естествено стана  при него прехода от барабаните на някое войнишко изпращане да се включи в поредния естествен масов северняшки бой.

В една прекрасна петъчна сутрин се натоварихме в 42 местен „Чавдар” и поехме славния път към Ловеч, за да защитим славата на Торос и да наберем точки. Акостирахме въодушевени на стадион „Христо Кърпачев”. По това време в областния град всичко се казваше „Христо Кърпачев”, после започна преименуването, според новите времена: ЛЕКС, просто Ловеч, а в последно време – „Литекс”. Имаше откриване, знамена, речи, маршове, мажоретки, закани и бира на крак.

-         Всички вие трябва да защитите спортната чест на Родината, да излъчите най-достойните за „игрите на добра воля” и докажете на империалистическия Запад първенството на социалистическия спорт. – нахъсваше ни Трендафил Мартински – шеф на БСФС.

-         България  днес ви гледа с надежда и вяра! Вие сте спортната гордост на Комсомола! – виеше от трибуната като линейка Станка Шопова – предводителката на ДКМС по това време.

-         Тия що не си ебат  майката скапана?! За к‘во сме дошли бе, Щанга? Почнаха ташаци да си правят. – естествено реагираше Райко.

-         Млъкни и слушай, че ще те приберат пак. И стой в строя. – по войнишки предупреждаваха свободния дух, който бе прегръщал Фрида в Норвегия.

Мина официалната част и по силата на жребия нашите девойки трябваше да се пуснат в турнира по баскетбол. Едва седем момичета бяхме убедили да дойдат – пет на терена и две резерви. Щангата им бе обяснил предния ден в сладкарницата правилата и нахъсал подобаващо, но… Катастрофата надхвърли очакванията ни. Женският баскетболен отбор на „Марица”-Пловдив май не успя да стигне до 100 точки       , но нашите диви се отчетоха едва с … 2, т.е. за 40 минути вкараха топката едва един път в коша. Някъде на полувремето Павлина се сби с някаква другарка от публиката, Гюлбахар метна напосоки топката, а тя взе че влезе в коша.  В края публиката виеше от удоволствие, а Щангата още след първото полувреме взе да подвиква на съдията да свири края. Отпадането нямаше да е толкова тежко, ако не заплашиха верния комсомолец и ръководител на делегацията на гордия ни женски тим с … глоба, заради „несериозно отношение към спортните комсомолски поръчения” или нещо такова. Просто другарката Шопова се случила да зърне злощастната среща и побесняла. Да, но отчетохме присъствие в баскетболния турнир за жени и получихме заветните точки, според плана. За успокоение Черкеза бе констатирал, че „наш‘те са най-убави”, което не бе никакво утешение, защото от нашите хубавици имаше и състезателки, добре познати на всички в най-интимни подробности. 

Следобедната програма започна на няколко тепиха с преборвания, където се представихме с достойнството на обречените. Голямата Круша Иван Мирославов се бори интелигентно и хитро. Стигна до полуфинал, където отпадна от национален състезател. Останалите ни борчета също добутаха добри класирания, та Щангата обяви вечерята за „банкет”, защото сме надхвърлили очакванията с точките. Провалът на гаджетата в баскетбола бързо се забрави, а и те отдавна бяха поели към покрития мост в града да огледат терена и направят пазара.

Петъчната вечер премина в наздравици, непринудени свалки и диви танци. Станка Шопова пак дръпна някаква реч за „непобедимия дух на Димитровския комсомол” и разни такива. В събота сутринта първом се издънихме с щангите драматично. Двама се явиха във видимо нетрезво състояние,  организаторите обявиха със строг глас, че дисквалифицират отбора, писаха нещо по протоколите и артисахме. Съботният следобед бе на Румен Шелека. Роденият талант стана трети на дълъг скок,   четвърти на копие, втори на 400 метра и остана без конкуренция в спринта на 200 метра. Имаше награждаване, цветя, целувки и покани за кариера. Румен бе свикнал на такива похвали и приемаше всичко с пренебрежителни ръкомахания. Останалите се постарахме да се представим на гюле, копие, диск и висок скок, но снощният алкохол ни предаде, а Черкеза се пусна на 1 500 метра, но някъде по средата просто спря и повърна обилно на пистата на накичения ловешки стадион „Христо Кърпачев”. Щангата прекрати немедлено участието на гордия ни лекоатлетически отбор от страх да не дисквалифицират всички. За една бройка да изпортим феноменалните успехи на Шелека и с противоречиви помисли в махмурливите глави пристъпихме гордо към боксовите рингове със самочувствието от победните междуселски битки.

Боксовата надпревара се провеждаше на два ринга и започваше с предварително пресяване още  късния следобед в събота, а останалите срещи продължаваха от неделя сабахлем. Жребий. В първия кръг почиваше, естествено Райко в категория 71 кг., а останалите трябваше да се пускаме. В най-леката категория до 48 кг. бяхме писали Стефан Шайката, който смело се изтъпани срещу някакъв дългуч от Перник, който при това бил проекто-национал. Първи рунд. Шайката смело се втурва „да трепе”, но оня се дръпна и леко нацели главата на приятеля. Втори път атакува смелото момче и пак същото. После пак. На четвъртия опит Шайката беше отказан категорично. Опита се да стане, но съдията прецени, че не е в състояние. Същото се случи и с  Петьо Тумангелов в следващата категория до 51 кг., но този път още в първите секунди някакъв дзвер от сливенските махали го простря като прани гащи. Тумангела, като наследник на дядо славен анархист  се опита да си отмъщава извън  ринга,  намеси родната милиция и озапти дребничкия пишман боксьор. В кат. 60 кг. се завърза здрава битка между някаква надежда от Плевен и нашия Кънчо Мравката – оня налиташе, а Кънчо умело избяга няколко пъти и му отвърна, оня опита с прави и крошета и пак увисна. Кънчо изкара първия рунд с леки поражения от няколко клинча, в които пое тежки ъперкъти. Вторият рунд започна при бурна и необуздана подкрепа от страна на домакините от Ловеч, които си имаха захапка от войните с плевенчани. Кънчо започна смело да настъпва, откри се и … срещата приключи. Не видяхме кога Кънчо се разсея и удряча от Плевен го намери, та се наложи лекарска намеса, защото Кънчо твърдеше, че е още на „банкета” от предишната вечер. Следващият бях аз срещу някаква звезда от ЦСКА, финалист на „Странджата” в категория 67.5 кг./тогава имаше такава/. Краката ми трепереха не от страх, а от вълнение как ще изглеждам в очите на мадамите, които иначе ни подкрепяха сърцато. Противникът бе момче с блага физиономия, което ме успокои и надъха. На ринга съдията нещо ни каза за правилата и ударите под пояса, пожела успех и ни раздели в противоположни ъгли. По онова време нямаше каски и можех да разгледам физиономията на противника си с бързината на рентген: изглеждаше спокоен, но имаше нещо инфантилно и добронамерено в него. Гонг. Бях бая ячък тогава и се нахвърлих, ако губя поне да губя с хъс и достойнство. Оня избяга и ме нацели с един прав. Беше по-висок и се постара да държи дистанция. Опитах пак да го приклещя в ъгъла, а добродушкото пак избяга и пак ме улучи с ляв прав. Най-после влязох близо до него, тоя изрева нещо като „о-о-о” и съдията ни раздели. Застана срещу ми и ме предупреди, че съм го ударил под пояса, а това било забранено и ако продължавам… Размина се и пак каза „бокс”. Цесекистчето умееше да избягва моите удари и да отвръща. Леко, но методично. Така и свърши първия рунд. Щангата вее с пишкир и ме хвали:

-   Браво, издържа. Много добре. Опитвай пак. Ако го нацелиш с него е свършено. Играй близо до него.

Втори рунд. Взел съм си солука и тръгвам решително: „Сега ще видиш к‘во става с тебе”. Оня като машина повтаря пак – дръпва се, увисвам, а той ме нацелва. Гадна работа. Усещам го, че почва да се хили на опитите да го довърша. Правя се на замаян. Изчаквам в единия ъгъл. Идва да ме довърши и успявам да го приближа. Едната ми ръка е зад тила му, а с другата му „вкарвам” няколко ъперкъта. Съдията пак ни разделя и ме предупреждава, този път официално. Следващия път пробвах с „балтия”, удар с отворена ръкавица, пак предупреждение. Трети път… Съдията спря мача и  посочи моя ъгъл. Не разбрах какво става, но оня настояваше да се прибирам. Гледам часовника – има още цяла минута до края на втория рунд. Щангата ми обяснява, че съм дисквалифициран за нечиста игра. Вдигат ръката на противника, а когато протяга ръка да се поздравим му обяснявам, че „ако се бием по моите правила съм го утрепал за секунди”. „Ами то ... затова има правила бе пич…” – отговаря  оня нахално и ми идва да го почна още сега, но в крайна сметка приемам загубата с мъка и примирение. Можеше да е по-лошо, поне не ме нокаутира.

Следващата категория бе за Райко – до 71 кг. В нея почиваме.- демек без бой продължаваме в следващия кръг, печелим точки. Безславно губим  следващите срещи. Особено тежко бе поражението на Коко в тежка категория. Някакъв благородник на име Деян Кирилов го проснаь, така че не успяхме да го свестим. Лекар. Линейка.

За неделя оставаше само срещата на Райко. Можеше и  да си ходим. Точките бяха спечелени, но останахме заради банкета и да се омешаме сред големите звезди на родния спорт. Имаше много уиски, ракия, бира, богата вечеря, много речи /пак Мартински и Шопова/, ловешки оркестър, тип „широка самодейност”, танци, усамотяване с непознати девойки и други неща, които не са много за писане. Е, като се понапихме потърсих моя противник от ринга, но момчето бе „на ушенце” с бегачка  от „Кърпачев” и му се размина, май.

В неделя станахме трудно. Тежко и бавно се придвижихме и до стадиона. Някой подметна на Райко – „Аре бе, само за теб ще се разкарваме! Като че ли можеш да биеш този изрод?”.

Предния ден видяхме противника на Райко. Утрепа някакъв от Пловдив в първия рунд. Росен Ибишев – така се казваше райковия съперник. Национал от „Левски”. Висок и здрав, жилав като каиш, то май само мускули имаше по него, на „Странджата” нокаутирал кубинец и руснак, типичен удряч и сякаш му доставяше удоволствие да бие. Май от страх, май от самонахъсване Райко предишната вечер не барна алкохол, не подгони някоя от спортистките за сексуални щения, легна си рано и отвори много теми за майтап. „Готви се да издържи един рунд”, „Ако се опъне, оня ще го простре като прани гащи”, „Май ще изквичи още в началото”, „Абе иначе и нашия е здрав, може да издържи”, „Да, да нали видя какво се случи днес на майната…” – това бяха най-меките коментари за предстоящия бой на Райко с национала.

Вървяхме в неделната утрин към стадиона само от уважение към общия тим и с достойнството на изпълнения точков план. Водачът на селската ни миниделегация предложи на Райко да не излиза „да го блъскат”, щял да го пише контузен…

-    Абе, Щанга ти майтап си правиш, май?!  Как така ще ме пишеш контузен? Нищо ми няма. Няма да се излагам пред хората и то левскари… Ще кажат, че съм се уплашил. Ако не знаеш аз също съм левскар, точно пред тях ли да се излагам? Освен това за ташак никога не ставам, да знаеш /скоро щяхме да разберем какво е имал предвид/. – троснато му отвърна Райко и се запитахме дали няма основание прякора му  - Лудия.

Ама пък тогава разбрах, че за някои хора е най-важно в живота да не се изложат пред любимците си, да не се окепазят точно там, дето никой няма да ги упреква,  чест ли, достойнство ли, но имаше по онова време някакво чувство за принадлежност към общността на обречените. Така ми се струва сега, след четвърт век.

Срещата започна очаквано. Росен Ибишев вкара няколко тежки удара в диафрагмата на Райко, наслаждаваше се на реакцията и после разтресе главата на приятеля с няколко прави. Райко вдигна гарда плътно пред лицето си, но получи тежко кроше зад ухото. После още веднъж. Работата отиваше на пребиване. Публиката взе да вика „кърпата, кърпата”, демек приканваше Васко да хвърли пешкира в знак, че се отказваме, оттегляме героя от уличните битки, защото… Съдията погледна към нашия ъгъл, но Райко изсъска: „Щанга, никаква кърпа. Ще се бием.” Звучеше отчайващо. Ново кроше отметна главата му, после още едно, прав, прав, крос в диафрагмата.  Оня, Ибишев, сякаш взе да се озлобява, че Райко не пада и продължи с екзекуцията. В края на рунда свали гарда и ухилен погледна Райко – „Айде бе, отказвай се, че ще те размажа като хлебарка…” Райко също свали гарда и двамата се изправиха един срещу друг. Ставаше нещо странно. Нашият отвърна ясно: „Виж какво бе, тарикат, не можеш да ме размажеш, ами гледай да не стане кофти за тебе…” Удариха гонга.

Райко остана прав в ъгъла, а Щангата викаше силно:

-   Да се откажем,а? Ще те пребие. Недей така.

-   Виж какво, Щанга. Никога няма да се откажа, аз не обичам да ставам за ташак, ами сега ще го разпоря тоя, направи голяма грешка с лафовете накрая. Глей к`во става и се кефи.

Вторият рунд започна като първия: националът налетя като конска муха, за да продължи  малтретирането. Чуваше се дори свистенето на ръцете му, докато… И досега не разбирам какво стана. В един момент Райко замахна, после пак, главата на Росен Ибишев отхвърча назад и застина, стори ми се, че в погледа му имаше безкрайно удивление, ступор някакъв. Гардът му се смъкна надолу, а бесният пич от Торос го подпря отляво, после с дясната ръка го уравновеси, май се повтори упражнението. Скромната ни групичка изригна, публиката стана на крака. Последва десен в диафрагмата и изправяне с удар в главата, ново дясно кроше и националът, нокаутьорът Росен Ибишев се смъкна до въжетата, изпружи крака, а Георги Юнаков/още е треньор в „Левски”/ изтича на ринга с пешкира и шише вода. Съдията започна да отброява по-бавно, но видимо нямаше никакъв шанс да се събуди скоро боксовата звезда. Извикаха лекар, извадиха му гумата, взираха се в зениците, настана суматоха…

Вдигнаха ръката на нашия герой, а противникът още го свестяваха. Райко изчака да го смъкнат от ринга и отиде при него. Поздрави го и му остави един от запазените си лафове:

-  Пукаше ми за тоя мач, но никога не съм се оставял да стана за ташак на някой, така и живея – не може да вземеш за ташак Райко Йотов от Торос. Запомни ли бе пич?

     Оня го гледаше блуждаещо, но май разбра. Всъщност, сигурен съм, че го помни още.

 Райко след месец си би нелегално камшика и отпраши за пореден път в посока на запад от България. Стана звезда от световна величина в първите свободни боеве. Чувахме за подвизите му на ринговете в Лондон, Мюнхен, Хамбург и Виена. Върна се след 1989 г. и преходът го смаза. Видях го преди две години в Торос. В дочен работен панталон, разкъсано ухо, небръснат, с гумени цървули, но ми припомни с усмивка „Ицо, никой не си прави ташак с мене. Нали помниш?” Но това е друга история, която тепърва ще ви разказвам.

 

 

 




Тагове:   Ловеч,   спорт,   бокс,   мечта,   Комсомол,


Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. zemaria - Това е един
20.08.2010 04:54
от текстовете, които са ми направили най-голямо удоволствие през цялото време, през което съм в тоя кенеф. Прочетох и предната част, наистина великолепно разказвате. Сещам се за Росен Ибишев, той е 3-4 години по малък от мен и аз спортувах и то в същата категория. С огромно нетърпение очаквам продължението.Категорията беше 67, а не 67,5-половин кило се спадаха ужасно трудно-предната завършваше на 0,5-63,5.
цитирай
2. eien - Поздравления, пишете страхотно!
20.08.2010 08:32
Благодаря.
цитирай
3. анонимен - Чудесен текст,
20.08.2010 11:43
четох го с усмивка, накрая и с лека тъга, но наистина ми стана готино... описанието е жестоко, а този е такъв образ Райко - написал си го жестоко!
цитирай
4. анонимен - ГОТИНО ПИШЕШ ,БЕ ПИЧ.....
20.08.2010 12:21
НАИСТИНА ТЕ ХАРЕСВАМ!!!
ЖИВО ,ОБРАЗНО И ОРГИНАЛНО.....МАЛКО Е СБИТО ,НО Е ЧУДЕСНО!
ДАВАЙ, САМО ТАКА!
цитирай
5. toross - Благодаря ви колеги, че
20.08.2010 12:40
ви е харесал скромния ми текст, просто житейска история, нашенски наратив, както би казал някой извисен литератор.
цитирай
6. lado - Широкоекранен цветен филм. За р...
20.08.2010 13:49
Широкоекранен цветен филм.
За разлика от черно-бялата ни действителност сега.
Великолепно!
Поздрави!
цитирай
7. haralanov - Здравей,Христо!
20.08.2010 14:03
Пак впечатляваш с написаното!Дори и тягостни,определени спомени от преди 1989г.вече придобиват романтичен привкус.А иначе Фрида е страхотна мадама!И на 100 години да е,пак ще хваща окото!
цитирай
8. boristodorov56 - Еми, нямат Вит бе, пичове и пички!
20.08.2010 18:59
Еми, нямат Вит бе, пичове и пички!
цитирай
9. toross - Да, Боре, така е
22.08.2010 10:05
понякога това, което имаш в детството е безценно... Може да се погледне и от този ъгъл...
цитирай
10. анонимен - webyr - Разказаното е разкошно,
22.08.2010 22:25
наистина един от най-хубавите текстове, които съм чел тук. Много образен език имате колега, много увлекателно разказано, има всичко в текста ви и житейска философия, и добра снимка на времето, и колоритни образи. В кратък текст сте събрали толкова симптоматични образи и картини. Браво, продължавайте да пишете такива текстове. Чета ви с огромно удоволствие...
цитирай
11. анонимен - Blagoi
25.08.2010 22:21
Ице, на 26 август се навършват 20 лета от умишления комунистически палеж на "партийния дом", защо не го отбележиш както само ти можеш! Поздрави!
цитирай
12. vidrica - Евала!
31.08.2010 19:28
Евала!
цитирай
13. zaw12929 - пишете по крато
01.09.2010 12:42
криза ,оцеляваме
цитирай
14. анонимен - Тоя последния не е в ред май -
02.09.2010 16:13
това е художествено произведение бе, ако искаш по-крътък художествен текст четете народни приказки или още по-добре книгата на Станишев - там всичко и кратко и много ясно.
цитирай
15. анонимен - Браво - текстът е
09.10.2010 22:53
страхотен, чакаме продължение!
цитирай
16. анонимен - Поздравления!!!
28.12.2010 11:46
Пишете страхотно. Моля, свържете се с мен, има какво да ви кажа. dimana_telegraf@abv.bg

Дерзайте все така!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5809463
Постинги: 902
Коментари: 6040
Гласове: 9292
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031