2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 18669 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2010 15:16
Изборната Мадам Помпадур в България! И Бай Ганю – сега!
Един раблезиански призрак броди из Родината без умора. Прави омлети с по 13 яйца,/при Гала, съвместно с Дилов-син/ спира свлачища, посрещат я с торти и пасти, вместо с хляб и сол, ръшка от партия в партия, татрузи се на всякакви дебати, посещения из паланки, друса кючеци, после се смирява на опера, свети със значки и шарений от постери и винили, обикаля с джипове по черни друми, в зависимост от целта се кланя на патриарха, папата или равина, обича празници, пикници, балове и поклонения и често ги организира сама като предварително се е погрижила да бъдат отразени максимално широко, харчи луди пари за външния си вид и ако някой се осмели да я попита откъде, тя ще ви отговори „от Господ, Маркс или дядо”, ако си представи/ а тя не може/, че не е депутат ще се хвърли от Радисън. И точно от Радисън, защото така е по-шик. До тук всъщност описах един нашенски вариант на тежкото заболяване политическа хипербулия–най-отчетливо демонстрирано в историята между Мадам Помпадур/Жана Поасон/ и Луи XV. В нея вечният стремеж на кралската метреса-фаворит да играе всички главни роли в монархическия двор се превръща в политически проблем на Републиката. Столетия по-късно този синтром на разпищолената политическа всеядност гениално описа Алеко и за да го разберете в настоящата действителност прочетете следващите редове.
„Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная цигулка, запищи онзи ти кларнет!
Снагата ти е топола,
на мойто сърце кат" два кола.
На фустаня ти тегеля
изгори на мене джигеря...
Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! извика им бай Ганю и тракне с чашата по масата. Почнат "Каран-каранфилчето", бай Ганю тракне с чашата, спрат. Почнат "Не щеми ний богатство" пак тракне с чашата. Обърнат на "Зелен листец". "Хъ, видяхте ли сега! Е-е-е-е-ех! Гел кефим, гел!"...
По изборни времена се сещаме за Алеко и Бай Ганю обикновено в горния цивилизационно-обществен контекст, но винаги сцената ми е припомняла и за „Ъндърграунд" на балканските гении Костурица и Брегович, защото в откровено раблезианския филм и като типажи, и като отношение към "учената сериозност" на големите разкази, сякаш в него се преобръща тъмната балканска същност в карнавална органика. Ритъмът е друг – уродливата долница на нашенските полит-страсти при сърбите оперира с виталността на живота като веселие, независимо от безизходицата на тъмното ни битие. Някак си "Ъндърграунд" пренаписва в позитивни термини тъкмо прословутата "байганювщина", от която толкова обичаме да се срамуваме. А вече е спорно дали се срамуваме?
И тук някъде е тънката разлика във възприемането на света от балканския човек в обществено-екстремални състояния като изборите. При българите има нещо по–нагло, по-грубо, по-безпросветно дори в абсолютното спокойствие, ако лъжеш и мамиш избирателя. От времената на свищовския гений надлъгването между политици и народ е съвсем закачливо занимание, приятно даже. Нещо естествено е превъплащението на Димо Гяуров от неуспял кандидат във Варна и Добрич/събрал едва 28 гласа/ да се „впише” в Пловдив и то като водач на листа и мажоритарен кандидат, съвсем за нормално се счита присъствието на министър „Збогом” в уж културната столица Пловдив и да го твърди същия Стефан Данаилов, който си демонстрира неграмотността пред камерите. Съвсем в реда си е „елитарната шефка на цяла европейска партия” като Мария Капон, натруфена от Арман Бабикян като истинска Мисс с шалчета и джуфки да се обяви за „представителЯТ на народа” и да удари задник в „селския район” на пловдивското поле. Снобеещите лелички от центъра на Пловдив са изоставени, за да ги премени с фанелки със собствения си лик и да поеме по прашните пътища на Тракия и предбалкана. „Гел кефим, гел” би казал бай ти Ганя! Защото и той като героинята ни Капон обича глезотиите, които предлага луксът, но в името на „добруването” временно зарязва Виенската опера и я сменя с опушената „редакция” на вестника, който списва. Че бива ли бай ти Ганя да е опозиция – „днес леберал, утре консерва, то бива ли без мене?!” – незабравима жизнеутвърждаваща философия демонстрира гюловия търговец. Че бива ли Мария Капон на едно място – „днес ще се врътна при Праматарски, утре при бат Петьо, после Бойко ме чака,Гоце-президента и той, та чак до Яне ще стигна, ако трябва. И партия си имам, чи как без мене... и още: днес в Блюксел, утре в центъра на Пловдив, вдруги ден на Водопада в Карлово” - е неунищожимия житейски принцип на парламентарната мисска, другаруваща със социалистката Мая Манолова и скритата антикомунистка Елеонора Николова – „заедно и поотделно”, както се изразяват юристите. Е, завива се и към подкрепата за Гоце Първанов на президентските избори, може би, защото е изпратил бившия кмет на Несебър за посланик в Украйна, а той пък - Николай Трифонов - се явява цял Кум на неповторимата Мария Капон? ... Скрупули тук няма, никога няма и да има, защото балканския Ъндърграунд предполага самочувствие и автентична лъжа – „Кой, аз ли? Кво знайш ти бе, бакалъм...”
Дребен детайл при кандидатирането на двамата балкански герои е „мажоритарността”. По времената на Бай Ганю изборите са били само мажоритарни и за неговата кандидатура все пак са се подписали „повече от 700 души-гражданя от Парцал махлеси”, докато мажоритарката Капон в „демократични ширини” не се напъна да събира подписи, а пристана след съответното „благодарско” на партия РЗС. Може би, защото и в книжката на Алеко само един път героя му демонстрира своите предпочитания към женския пол с лапидарното: „Лъскава, Дявол да я вземе...”. А кажете ми как в изборно-цивилизационния контекст на преходните времена такава „лъскава” героиня ще напрегне корпулентното си тяло в Макс-Мара да събира подписи и ЕГН-та?! Че то си е направо унижение за изтънчената балканска душа.
Днес ми се наложи рано-рано да пообиколя някои села от Пловдивска област и дълго се дивях на възродения болшевишки стил в политическия пиар. От стъгди и стобори ме гледа блондинка с обилни масни депа по лицето, облечена в нещо като палто или сако/на руски – платье/ и шал в синьо-черна гама с малко жълто, но надписът е зашеметителен – „ПредставителЯТ на народа. Мария Капон”! Групичката, която лепеше се развозваше с фиатче, облепено цялото с плакати на „представителЯТ” – близка алюзия с Данко, Гочоолу и Дочоолу, а един Гуньо носеше кофа с тапетно лепило. Кой ли ще се захване да генеалогизира ценностните полагания в полето на политиката, кой ще напише историята на изпадането на "разваления" политически език от "високата култура" до типичния болшевишки стил. Защото не е случаен определителният член в посланието - „представителЯТ” – конотацията предполага, че клетия български народ има само един представител – нещо сумарно на Христос, Мохамед и Мойсей, стратифицирал себе си в „народа”. Вместо „един от народа” – „единственият от народа”. За съжаление Ноам Чомски не е българин, за да приложи принципите на психолингвистиката в това явление по ширините на пловдивското поле, демонстрирайки натрапчиво манията си за единственост и пренебрежение към плебса. По време на първата жътва от болшевишкия петгодишен план е разпространен плакат на съветската женщина, която е награбила с яки ръце два огромни снопа, а зад нея работи презрения селски плебс, за който революцията още не е дошла. Забележително е, че комунистическия пиар/по тяхната терминология агитпроб/ също е облякъл женщината в синьо-черна гама, като нашата пловдивска героиня. Е, на главата е с червено шалче, но в модерните времена е заменено с перхидролена прическа. Едно към едно е взаимствано посланието. В СССР – „Болшевисткому урожаю”, а при героинята „представителЯТ на народа”. Ех, Бай Ганю, Бай Ганю би възкликнал Алеко - "И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай Ганю? И да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!", защото в отчета на „ВашиЯТ народен представител Мария Капон” на последна страница има неологизма , че си почива с „КЛАСИЧЕСКА ОПЕРА” и наивният балкански избирател се пита има ли „некласическа опера”, освен ако „представителЯТ” не възприема "Каран-каранфилчето" като такъв жанр или може би „Союз нерушимьiй”. Пак, любезний читателю, погледни болшевишкия предизбирен плакат за урожая, въплатяващ новата женщина и се почуди на въображението капоново... Пък и си спомни, че преди да се отзове в България по избори Бай ти Ганя напуска тъкмо Виенската опера/”класическата” според определението в отчета капонов/, с която си почива мажоритарката от Пловдивска област. И при Ганя, и при Капон има едно симптоматично движение от „класическата опера” към „представителЯТ на народа”. Между другото, когато е на гости в Прага балканският херой изкълъпява на пиано песента „Открадна ла сей, бабина сланинка”, разпозната от домакинята като чешката „Slaninku”, и предизвиква да признание от човека с дисагите: „Обичам музика”, докато му свирят Сметана. В гениалния филм на Костурица с музиката на Брегович всичко е обърнато с намигване „към Европата” и някои анализатори на мега-културата ги изтълкуваха/филма и музиката/ като апология на "балканския автентизъм" за сметка на "космополитизма", още повече, че в проведената от филма редукция на моралното и политическото към телесно-битийното може да се открие откровено антимодернизационна опърничавост, но направена игриво и веселяшки със средства от автентичното ни битие и конфликти.
Та приказката ми бе за родния политически Ъндърграунд, който се движи в случая с Мария Мисса/Капон/ по тангентата „ДКМС-Праматарски–Стоянов–Борисов- Гоце Първанов–ВМРО-Янев–ЕНП” и най-величавото превъплащение, преминало през годините, е в монолога на незабравимия търговец на гюлово масло: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?” Както се казва, дори „представителЯТ” на народа и електората мълчи при тези аргументи... Но в крайна сметка възможно ли е да си представим нашия живот без плакатите на Мисса, концертите с чалгия и хора`, друсащи се фолк-звезди в темпо-ритъма на самата Капон, безкрайни автобиографии с „продуктов маркетинг”, шалове, омлети с 13 яйца и кило спагети при Гала, поцелуйковщина я на Праматарски, я на някой израелски деец от Мосад, я на Дилов-син или Янето... Ама просто възможно ли е, драги читатели, да ни лишат от това върховно удоволствие, от разгула на долницата в нашенската политика?! Закъде ще сме ние бе, кьорпета, без Капон-Мисса ?...
Пред дверите на Гоце...
НАЛИ РАЗБИРАТЕ, ЧЕ СЕГА ГЕРОИНЯТА, МИСКА И "ПОЛИТИЧКА" Е ГОТОВА ДА ЦЕЛУВА ГОЦЕ СИРИЩНИКА КЪДЕТО И ДА Е, ПА ДОРИ ТОВА ЦЕЛУВАНИЕ ДА СТАНЕ В ДЪРВЕНИЯ КЛОЗЕТ НА СИРИЩНИК - САМО И САМО "ДА СЕ БОРИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА" С ЕНП, КОЕТО ОЗНАЧАВА - ЕДНОЛИЧНА НЕРОДЕНА ПАРТИЯ... АМИ ИМА ИСТОРИЧЕСКИ ПРИМЕР СЪЩЕСТВОТО, ОПИСАН ОТ АЛЕКО ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК.
Нова република тръгна от Пловдив с антик...
Избори ли?! Убийственият ефект "Ана...
Поздравления :))))
28.10.2010 14:49
миазмите на гоце-агентът на ДС:
Слави Трифонов
Велизар Енчев
Николай Камов
Велислава Дърева
Стефан Данаилов
Славчо Атанасов
Костадин Паскалев
Иван Гранитски
Димитър Томов
Меглена Кунева
Меглена Плугчиева
Петър Стоянович
Стефан Личев
Мария Капон
Андрей Бунджулов
Запомнете тези имена и не гласувайте за тях!!!Провалят страната ни вече 20 години!
#
ВИКТОР — 28.10.2010 @ 13:02
28.10.2010 15:06
28.10.2010 15:19
28.10.2010 18:18
Паралела е страшен и в този стил, има много хляб.
Карай нататък и бъди щастлив!
Успехи!!!!!!
28.10.2010 18:33
28.10.2010 19:54
миазмите на гоце-агентът на ДС:
Слави Трифонов
Велизар Енчев
Николай Камов
Велислава Дърева
Стефан Данаилов
Славчо Атанасов
Костадин Паскалев
Иван Гранитски
Димитър Томов
Меглена Кунева
Меглена Плугчиева
Петър Стоянович
Стефан Личев
Мария Капон
Андрей Бунджулов
Запомнете тези имена и не гласувайте за тях!!!Провалят страната ни вече 20 години!
#
ВИКТОР — 28.10.2010 @ 13:02
До един затънали в лайната дегенерати.
30.10.2010 12:30
30.10.2010 15:13
30.10.2010 15:15
30.10.2010 19:21
- Хенри Форд
01.11.2010 16:22
02.11.2010 12:51
"Любимата" съпруга на един мухльо-президент му дари крилца, за политическо летене...
04.11.2010 23:58
05.11.2010 23:10
06.11.2010 19:00
си закон, ще осигурят изпълнението на нещо конкретно и т.н. В противен случай
Бай Ганьо с неговите "магарета в парламента" ще е актуален винаги, а ние ще си останем "хилядолетен райх" на парламентарната анархия.
17.02.2012 19:10
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов