Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2011 00:52 - Почина великият Киро Миланов !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 7173 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 27.01.2011 01:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отиде си голяма личност.
Изпълваше терена, носеше неповторимо обаяние, раздаваше си сърцето за публиката и отбора...
Киро Миланов беше преди всичко  много достоен мъж. Левскар, българин.
Бог да го прости !!!




image

Кирил Миланов(вторият клекнал от дясно на ляво) през 1976 година бе част от състава на Левски, който победи Барселона с 5:4 в четвъртфинал-реванш за купата на УЕФА.

Феновете на "Левски" скандираха името на Кирил Миланов по време на контролата срещу гръцкия Александруполис, спечелена с 4:0 .

Проверката започна с минута мълчание в памет на легендарния нападател на клуба, който почина на 62-годишна възраст вчера. През целия мач стотината привърженици на "Левски" в един глас скандираха името на Миланов.

КИРО МИЛАНОВ: МИЛКО БАЛЕВ МЕ ЗАТРИ!  15 декември 2005, 08:18  
image

Кирил Миланов е най-типичният таран в нашия футбол. Безумно як, отскоклив и агресивен, върлува като тиранозавър в чуждото наказателно поле. Обаче катастрофира зловещо. Майка му умира, а леля му е скалпирана. Жена му почива от рак. Разстрелват чичо му на 9 септември без съд и присъда. Като редник изкарва въздуха на старши лейтенант Димитър Пенев и е откомандирован от Станкето. Чопъра му дава куфар с пари, за да рита в "Ботев" - Пд, но той избира офертата на Вуцов за "Левски - Спартак". Ето шокиращата изповед на българския Кантона.

 
Родът ми живее в Дупница още от турско. Чичо го убили на девети септември. Все ми подхвърляха, че съм от фашистки произход. А баба казваше: "Дойдоха, взеха ми момчето и не го видях повече. Не ми го дадоха дори го погреба." Аз съм махаленско хулиганче. Не ме притесняваше нищо. Намесвах се, като видех бабаит да налита на по-слаб, няколко души да бият сам или да посягат на момиче. Тогава налитах. Странни са ми децата, дето ги тикат насила да ритат. Татко имаше големи ръце като мен. Връщаше се от работа на няколко ракии и ме почваше: "Къде беше цял ден, бе? Тебе стадионът ли ще те храни?"

 Майка ме пустосваше, щом пропусна

Боят не можеше да ме спре. Чувствах се роден за футболист. Че това е съдбата ми! Като малък бях слабичък. После заякнах. Първо ме слагаха халф. Ама щом ни поведяха, се изнасях напред и скачах, за да изравним. Теглеше ме да съм център-нападател. На "Бончук" идваха по 25 - 30 000 зрители. Целият град се изсипваше на стадиона. На 14 години играех в юноши - старша възраст. На 17 - при мъжете! Дебютирах срещу "Локомотив" в София. Котков и Начко ни вкараха в началото. Но Трайчо Спасов направи 1:2. А аз - 2:2. В "Марек" ми викаха Балабанката. Журналист чу обръщението и написа, че Балабанов изравнил. Татко псуваше: "Кой е тоя Балабан, дето те е правил, бе?" Майка се запали още повече. Щом пропуснех, ме ругаеше. Искаше всеки мач да вкарвам два-три гола.

 Строших волана и оживях в катастрофата

Тя загина в много страшна катастрофа. Имаше порок на сърцето и се влоши. Сестра ми се обади да я закарам с колата в болницата. С нас тръгнаха татко и леля. По пътя майка ми подаде нещо и каза: "Вземи, сине." Аз отказах. Но за момент се разсеях и се забих в един ЗИЛ с прицеп. Ударът беше страшен. Воланът щеше да ме изкорми. Обаче аз съм много як в ръцете. Така го хванах, че го счупих! Успях да го извадя и не можа да ме прониже. Прицепът разсече колата. Рязаха я с флексове, за да ни изкарат!

 

Държавата ме съди за смъртта на майка

Цялото ми лице стана в кървища. Тези белези са ми оттогава. Но аз бях най-добре от всички. Седалката се счупи и строши всички ребра на баща ми. А на леля прицепът й одра кожата на главата. Направо я скалпира! Мама береше душа. Закараха я в болницата в Радомир. Оттам веднага я препратиха в Перник. Но тя живя 15-20 минути и почина. 40 дни не казахме на татко, че умря. Погребахме я, без той да знае. Заведоха дело. Заради смъртния случай започна да ме съди държавата. Спаси ме аутопсията. Тя показа, че и без катастрофата на майка й оставали още ден-два. И баща ми си отиде. А съпругата ми почина от рак. От нея имам две дъщери. Втори брак нямам.

 

В родата бяхме цесекари

Баща ми и повечето роднини са стари цеденевисти. И аз им симпатизирах. Но после ги намразих страшно. През 1966 г. "Левски" водеше на ЦСКА с една точка. "Сините" гостуваха на "Черно море", а "червените" - на "Марек". Мачът беше уреден. Почна с 20 минути закъснение, за да знаем резултата от Варна. Титулярният ни център-нападател Трайчо Спасов не излезе нарочно. Аз бях само на 17. Ама им шибнах два гола и ги поведохме с 2:0! На почивката ме извика първият секретар на партията Станоев: "Кире, недей така. Догодина влизаш войник. Оставаш в Станкето, при нас. Ще служиш в КЕЧ-а. Всичко сме уредили. Ние с тях не бива да се караме." По телефона разбрахме, че "Левски" губи. Взехме да ги пускаме. Обаче те не можеха да вкарат. Цането ту удряше греди, ту изкарваше в аут. Накрая се отпуши и биха с 3:2. Станаха шампиони.

 

За благодарност ни праснаха с 4:0

С нашата аванта участваха и за КЕШ. Стигнаха полуфинал! На следващата година ние изпадахме. Те вървяха четвърти-пети и не играеха за нищо. За мерси ни праснаха с 4:0. Пощурях от тая неблагодарност. В Станкето се хвърлях с глава върху бутоните им. При наш удар топката мина голлинията на ЦСКА. Димитър Пенев я изби отвътре. Съдията не видя ситуацията. Тогава Пената стана Футболист на годината. Аз му казах: "Нали си най-добрият играч? Защо не си признаеш, че е гол?" А той ми вика: "Кой си ти, бе?" И ме напсува на селянче. Аз го ударих в корема. Пенчо повърна нещо бяло. Изкарах му всичко от стомаха. Заместникът на Добри Джуров извади пистолет На "Бончук" си еба майката. Дойде "Бърза помощ".

На стадиона беше генерал Стою Стоев, първият зам. на Добри Джуров.

Това джудже си извади пистолета и се развика: "Как може редник да удря старши лейтенант? Тука няма ли Народна милиция?" Обаче публиката обърна колата на генерала. А запорожеца на рефера го направиха на парчета! След десет дни у нас цъфнаха двама старшини от военната милиция. Казаха да си обличам униформата и да идвам с тях. После добавиха: "В Грудово ли искаш или в Звездец?" Закараха ме в комендантството в София. Направиха ми документи за черния полк. И тръгнахме за гарата. На вратата се разминах с един капитан. Той попита: "Ти ли си Кирил Миланов?" Отговорих: "Да." Офицерът беше командир на строителното поделение на пети километър. Цесекар, но мой почитател. Гледал миналагодишния мач. Видял, че ние ги направихме шампиони. Заповяда на фатмаците да ме оставят при него. Така ме спаси.

 

Без късмет нищо не става.

Първият секретар ме обвини, че съм продал мача с ЖСК "Славия" В Станкето бях като цар Дарий! Влезех ли в кръчма, поръчвах на всяка маса по бутилка водка. Черпех наред. Цигани, българи, не ме интересуваше. Но първият секретар на БКП Станоев ни обвини със Сапинев, че сме продали мача срещу ЖСК "Славия". Аз станах и казах: "Това не е вярно. Щом ме обиждате така, аз няма да остана повече в "Марек”! Събра се цялото ръководство на града. Цял следобед ме натискаха да остана. Ама аз не клекнах. Шефът не беше свикнал да му отказват. Заплаши: "Ако се махнеш, ще затрия не само теб, но и семейството ти!" Самоволно нямах право да си сменям отбора.

 

Преминах в "Академик" - София

Десният бек на студентите инж. Чалев ми е земляк. Той веднага ме покани при тях. Имаше закон, че ако те приемат да следваш, можеш да напуснеш. По тоя параграф преминах в "Академик". Там се засякохме с Жоро Соколов. Ама той вече беше свършил курса. Само пиеше и правеше лигавщини. В София ме подгони носталгията. Вечер се прибирах да спя в Станкето. Понякога си оставах до сряда!Непрекъснато ме искаха различни отбори. Симолията и Ковачев четири-пет пъти спаха в Дупница. Причакваха ме от заведенията и ме навиваха да премина в ЦСКА. Обаче след мача, когато ме откомандироваха, не исках да чуя за тях.

 

Чопъра ме гонеше като диверсант

Най ми досаждаше покойният полковник Никола Миланов. Тогава Чопъра беше шеф в "Ботев" - Пловдив. Веднъж ми обеща седем-осем хиляди лева на ръка. Толкова струваше един апартамент. Но аз не се навих. Една вечер се прибирам от кръчмата и ми казват, че ме чака един човек. Гледам - пак Чопъра. Вече нямаше как да избягам. Той ме вкара в колата и каза: "Парите, които ти обещах миналия път, сигурно са ти малко. Сега ти нося още." И извади куфарче, фрашкано с десетачки и двайсетачки. Не искаше разписка за сумата. А само да му подпиша молбата за "канарчетата". Най гявол обаче излезе Вуцов. Той уж риташе с мен в "Академик" - София, а ме навиваше да премина в "Левски -Спартак".

 

Киро е единственият неамнистиран български футболист

Шокиращата изповед на Кирил Миланов продължава. За награда, че го води в "Левски", Иван Вуцов получава чин от ДС. Дупничанинът цяла година отказва да носи фланелката на Гунди. ЛС обещава да легне на "буферите" за купата, но първият зам.-министър на МВР разваля договорката. Йордан Стойков деветдесет минути рита Миланов в кръста. Но на банкета Бумбо е нокаутиран така, че губи пулс. Кире е осъден за средна телесна повреда, но играе за евротурнирите в чужбина. После Милко Балев го зачерква от футбола. Таранът още остава единственият неамнистиран наш играч!

 

Вуцов е голям гявол

При студентите Вуцов се лепна за мен. Взе да ме навива да премина в "Левски - Спартак". Пет-шест месеца бяхме в една стая. С мен спеше, с мен ядеше и пиеше. Това ме учуди, понеже Вуцата го беше шубе от мене. Като играех в "Марек", му виках: "Ей, ще ти мина през корема, бе. Ще ти изкарам червата!" И той не смееше да ме прибилижи. Пазеше ме от комсомолско разстояние. От 7 - 8 метра! Иван е много страхлив. Заради мен му дадоха чин въпреки присъдата Габровецът имаше присъда за нивалиновата афера. Заради нея не му дали чин при обединението. Ако си осъждан, нямаш право да работиш в МВР. Обаче Иван драпаше. Обещали му, че ще го военизират само при едно условие. Ако ме доведе в "Левски - Спартак!" Най го беше страх да не ме отмъкне ЦСКА. Не ме пускаше да ходя на срещи със Симолията и Ковачев в "Под липите". Накрая се навих. Вуцов стана началник на ЛС вместо Алдев. И аз не съжалявах. Направиха ме офицер, дадоха ми апартамент и жителство.

 

Гунди предрече, че ще го заместя!

Беше ми кумир. През 1965 г. стана за пръв път и Футболист, и Спортист на България. вестник "Футбол" взе огромно интервю с него на две страници. Журналистът го попита кой ще го замести. Тогава Аспарухов е на 23 години. Но отговори така: "В "Марек" има едно момче. Казва се Кирил Миланов. Той ще ме замести и в "Левски", и в националния!" А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? Не събирам ни снимки, ни статии за мен. Но това интервю си го запазих. Ако беше як като мене, можеше да оживее на Витиня Катастрофата му преживях тежко. Гунди умрял, пронизан от волана. После "Алфа"-та се е запалила и изгарят с Котков. Можел е да се спаси, ако имаше ръце, яки като моите. Благодарение на тях оживях в подобен удар. Когато отидох на "Герена", раната още кървеше. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. И я хвърлих зад шкафчето! Казах на домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея. Не че подражавах на Кройф.

 

С капо не се излиза

Публиката разбра жеста ми и ме обикна веднага. Един журналист ме попита защо не играя с № 9. Аз му казах: "Като смяташ, че си по-достоен, ти ритай с него. Аз не мога!" Чак след година надянах деветката. Още първия ми сезон започнахме да мачкаме. "Левски" направи 14 поредни победи и един равен. Най-болните ни фенове се ядосаха за хикса. Тогава Сашо Костов пусна лафа: "С капо не се излиза!" Няма да ми подобрят рекорда Аз съм единственият български футболист, който стана голмайстор в европейските клубни турнири. През 1976 г. бях стрелец №1 в КНК с 13 гола! Рекордът ми не може да бъде подобрен, защото това състезание вече не същестува. Държа и друго постижение. Същата година вкарах десет гола на финландския "Рейпас". Шест тука и четири там! Но никой от УЕФА не ми даде голмайсторската купа или поне флагче.

 

Борис Велчев умираше за мен

Членът на политбюро ми бе голям фен. Често се обаждаше на жена ми и казваше, че ще ме чак пред "Бояна". Палех колата и се срещахме пред резиденцията. Обикновено Велчев искаше само да ме види и да си поговорим. Но, уви, изпадна в немилост.Бях много як Можеше да изпия два-три литра концентрат и на сутринта отивах на тренировка. Три дни преди мач обаче пазех пълен режим. Пушех малко. Не харесвах защитници, дето ми бутаха топката и трепереха да не ме ядосат. Обичах мъжкари, които ми влизаха здраво. Те ме амбицираха и започвах да ги мачкам и влача. Такива бяха Пламен Янков и Ангел Рангелов от ЦСКА. Не е вярно, че нарочно си прехапах езика, за да ни даде съдията дузпа срещу войската. Гелето ме изрита с бутоните в лицето. Тоя белег ми е от него. Обръщаниците от 2:0 за ЦСКА до 3:2 за "Левски" започнаха по мое време. Направих ги доста пъти.

 

Най-лошо риташе Георги Илиев - Майкъла

Той ме целеше със свирепи шпагати. Имах чувството, че ме удря с щанга през краката. Веднъж така ме изтеслари, че го гонех по тъчлинията. Най-голямото ренде беше бекът на "Пирин" Петър Петров. Той е от Врачанско. Егати убиеца! Същият е Илиев от "Дунав" - Русе. И Цоньо Василев не си поплюваше. Жечев се опитваше да ми посяга. Но после аз му влизах два пъти. В ЛС се сприятелихме. Защитниците имаха комплекси от мене. Щом някой тормозеше Панов или Войнов, аз му виках: "Ей, мамичката ти. Ако още един път го ритнеш, ще ти извадя окото!"

 

Ангел Карлов развали договорката с "Локо"-то.

 Защо нокаутирах Йордан Стойков - Бумбо ли? Тая е много дълга. Играхме финал за Купата на съветската армия с "Локо" - София. Мачът беше уреден. Спечелихме шампионата. Обещахме да подарим купата на "буферите". Те трябваше да ни дадат премиите. Но всички щяха да станат майстори на спорта. (За това звание се получаваха пожизнени месечни надбавки.) Преди мача пихме и цакахме карти. Не тренирахме сериозно. Обаче изтече информация. На лагера цъфна първият зам.-министър на МВР Ангел Карлов. Стана и каза: "Ако загубите тоя мач, ще ви уволня всичките. Ще ви разжалвам до един!" Зорлем ги праснахме Нямахме избор. Тренирали, нетренирали, бихме с 2:1. Обаче локомотивци оскотяха. Пазеше ме Йордан Стойков. При всяко влизане ме риташе. Шеше да ми счупи кръста от шутове. Бумбо ме псуваше на селянин: "Аз да не съм като другите, да ти се плаша, бе!" Предупредих го, че все някъде ще го срещна. Той отговори: "Когато и където пожелаеш!" Взехме и купата. Отидохме да се почерпим. Банкетите в бара на двата тима съвпаднаха случайно. Не бяха планирани. Аладжата, Типеца и някои от нашите закъсняха. Тръгнаха да ни сдобряват с Бумбо. Аз исках да го почерпя Това не ми хареса. Казах: "Какво да се сдобряваме?" Но събраха масите и се оказахме близо. Попитах Бумбо: "Искаш ли да те почеря едно уиски?" А той отговори: "Кога ще се видим насаме?" Отвърнах, че може и сега. Хич не ми беше до бой. Кръстът ме болеше от шутовете му на мача. Излязохме навън. Той си свали сакото. Разпространиха слухове, че съм го цапардосал с желязо по главата. Глупости. Ударих само един път. Той падна и си удари главата в бордюра. Загуби пулс!

 

Бумбо лежеше, увит в пешкири

Откараха го. Всички излязоха. Банкетът отиде на кино. Повиках тартора на "Локо" Начко Михайлов: "Пали "Пежо"-то и да ходим у тях." Бумбо лежеше, увит в мокри пешкири. Каза, че не помни нищо. Делото заведе шеф на "буферите", който ме мразеше. Съдиха ме за средна телесна повреда. Най ме беше страх от Начко. Той свидетелства обективно. Обаче други колеги се извъртяха. Някои като Венци Арсов дадоха странни показания. Лепнаха ми ефективна присъда. В пандиза спах само една нощ. Първата. После началникът на затвора ми каза: "Качвай се в някоя кола и се прибирай у вас. И не се показвай много на първо време." Запалих и се прибрах. От "Левски - Спартак" подготвиха указ за помилване. Но Милко Балев беше началник на канцеларията на Тодор Живков в Държавния съвет. И зачеркна моето име. След седмица замина с Тато на официално приятелско посещение в Япония. От ЛС издебнаха момента и внесоха нов указ. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: "Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!" Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: "Тоя гаден хулиган повече да не го виждам по терените!"  

Затри ме на 28 години.

Изиграх още четири мача Не можех да ритам у нас, но ме пуснаха в европейските турнири. Тука отвяхме "Шльонск" с 3:0. Пазеше ме самият Жмуда. Но аз им шибнах два гола с глава. После ни се падна "Аякс". В София паднахме с 1:2. В Амстердам съотборниците си глътнаха граматиките. Викам им: "Какво сте оклюмали, бе? Отиваме да ги бием!" Поведоха с 1:0. Изравних. Но ни вкараха втори гол. Все пак "Аякс" си е "Аякс". Това ми е последният мач. Теглих една на Крум Василчев "Синята" публика не можа да ме прежали. Измисли песен за мен: "Върнете ни Киро, Киро Миланов!" Аз съм единственият български футболист, когото не опростиха. Амнистираха всички. Участниците в нивалиновата афера. Побойниците през 1986 г. Хора, които хванаха да крадат по Европа. И изнасилвачи. Само мен - не! Шеф на футбола стана Крум Василчев. Той е македонче. Щом разформироваха ЦСКА и "Левски", му поставих моя въпрос. Той каза: "Ти ще си първият!" Обеща, че на следващото заседание ще ме опростят. Щял да гласува с двете ръце за мен. А за цесекарите и левскарите ще мислел после. След седмица оправиха Кокала, Сираков, Боби Михайлов и другите. Стоичков го опростиха след година.А мен пак ме забравиха. Веднъж го срещнах пред "Васил Левски". И му викам: "Какво става, бе, другарю Василчев? Нали щях да съм първият?" Той ме подмина. После позвънил на шефа на "Левски": "Тоя Кире се държи, сякаш той е Крум Василчев, а аз съм Киро Миланов." Накрая не издържах: "Я майната ти! Гадно копеле!" Дългата ръка на Милко Калев Балев Чуждите менажери продължаваха да ме гонят. Австриец три месеца стоя в София заради мен. Донесе ми виза и каза, че те ще ме оправят. Обаче сглупих да информирам нашия председател Борис Лазаров. Шефът се опули: "Какво? Ти си луд! Знаеш ли какво ще ни направи другарят Балев! Забрави!" Милко не можеше да ме диша. Зачеркна ме от футбола. По вестниците - ни ред за мен. Моите голове, мачове, титли, купи - всичко се изпари от справочниците. Все едно, че ме е нямало. Наскоро раздаваха карти за "Васил Левски". А на мен - йок. Казах им: "Имам над 30 мача в националния. Бях на световно. А играчи с 5 - 6 мача получиха." Те се извиниха и ми връчиха пропуск.

 

Вазата на Мъри

И с отбора на народа стана същото. Само на 50-годишнината ми ме извикаха на "Васил Левски". Нашите играха с "Локо"-то. Мъри Стоилов набързо ми даде някаква ваза. Каза: "Да си жив и здрав!" Някои по-стари запалянковци ме познаха и извикаха името ми. Но мачът започна. По радиоуредбата не съобщиха ни какъв, ни що съм. Даже не казаха, че имам юбилей. Стана ми много обидно. Яд ме беше, че отидох. Минах през тунела и се прибрах. Ни мач гледах, ни нищо.

 Черната овца

А истината се знае. Един път с треньорите на "Левски" отидохме да се почерпим. Засякохме се с Петър Жеков. Той стана и им каза: "България, момчета, е имала само трима централни нападатели. Единият е Гунди. Вторият - Киро Миланов. И третият съм аз!" Бях управител на "Ха наздраве!" в "Хаджи Димитър". После две години и половина - на базата в "Драгалевци". Но там възникна спор за собствеността. От година и нещо съм на "Георги Аспарухов". Отговарям за изкуственото игрище. То е голяма придобивка. На него може да се тренира по 24 часа на ден. Успехите на "Левски" се дължат и на него. Не носех кори и краката ми се нащърбиха като трион. Тогава играехме с дървени бутони. Дървесината се протриваше и пироните се оголваха... Налегна ме тромбофлебит. Пукнах капиляр и ме оперираха. Сега ходя с ластичен бинт.

 

Кире е единственият неамнистиран български футболист

Шокиращата изповед на Кирил Миланов продължава. За награда, че го води в "Левски", Иван Вуцов получава чин от ДС. Дупничанинът цяла година отказва да носи фланелката на Гунди. ЛС обещава да легне на "буферите" за купата, но първият зам.-министър на МВР разваля договорката. Йордан Стойков деветдесет минути рита Миланов в кръста.
Но на банкета Бумбо е нокаутиран така, че губи пулс. Кире е осъден за средна телесна повреда, но играе за евротурнирите в чужбина. После Милко Балев го зачерква от футбола. Таранът още остава единственият неамнистиран наш играч!


Вуцов е голям гявол
При студентите Вуцов се лепна за мен. Взе да ме навива да премина в "Левски - Спартак". Пет-шест месеца бяхме в една стая.
С мен спеше, с мен ядеше и пиеше. Това ме учуди, понеже Вуцата го беше шубе от мене.
Като играех в "Марек", му виках: "Ей, ще ти мина през корема, бе. Ще ти изкарам червата!"
И той не смееше да ме прибилижи. Пазеше ме от комсомолско разстояние. От 7 - 8 метра! Иван е много страхлив.
Заради мен му дадоха чин въпреки присъдата
Габровецът имаше присъда за нивалиновата афера. Заради нея не му дали чин при обединението. Ако си осъждан, нямаш право да работиш в МВР.
Обаче Иван драпаше. Обещали му, че ще го военизират само при едно условие. Ако ме доведе в "Левски - Спартак!" Най го беше страх да не ме отмъкне ЦСКА.
Не ме пускаше да ходя на срещи със Симолията и Ковачев в "Под липите".
Накрая се навих. Вуцов стана началник на ЛС вместо Алдев. И аз не съжалявах. Направиха ме офицер, дадоха ми апартамент и жителство.
Гунди предрече, че ще го заместя!
Беше ми кумир. През 1965 г. стана за пръв път и Футболист, и Спортист на България. Вестник "Футбол" взе огромно интервю с него на две страници.
Журналистът го попита кой ще го замести. Тогава Аспарухов е на 23 години. Но отговори така: "В "Марек" има едно момче. Казва се Кирил Миланов. Той ще ме замести и в "Левски", и в националния!"
А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? Не събирам ни снимки, ни статии за мен. Но това интервю си го запазих.
Ако беше як като мене, можеше да оживее на Витиня
Катастрофата му преживях тежко. Гунди умрял, пронизан от волана.
После "Алфа"-та се е запалила и изгарят с Котков. Можел е да се спаси, ако имаше ръце, яки като моите. Благодарение на тях оживях в подобен удар.
Когато отидох на "Герена", раната още кървеше. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. И я хвърлих зад шкафчето!
Казах на домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея. Не че подражавах на Кройф.
С капо не се излиза
Публиката разбра жеста ми и ме обикна веднага. Един журналист ме попита защо не играя с № 9.
Аз му казах: "Като смяташ, че си по-достоен, ти ритай с него. Аз не мога!" Чак след година надянах деветката.
Още първия ми сезон започнахме да мачкаме. "Левски" направи 14 поредни победи и един равен.
Най-болните ни фенове се ядосаха за хикса. Тогава Сашо Костов пусна лафа: "С капо не се излиза!"
Няма да ми подобрят рекорда
Аз съм единственият български футболист, който стана голмайстор в европейските клубни турнири.
През 1976 г. бях стрелец №1 в КНК с 13 гола! Рекордът ми не може да бъде подобрен, защото това състезание вече не същестува. Държа и друго постижение.
Същата година вкарах десет гола на финландския "Рейпас". Шест тука и четири там! Но никой от УЕФА не ми даде голмайсторската купа или поне флагче.
Борис Велчев умираше за мен
Членът на политбюро ми бе голям фен. Често се обаждаше на жена ми и казваше, че ще ме чак пред "Бояна". Палех колата и се срещахме пред резиденцията.
Обикновено Велчев искаше само да ме види и да си поговорим. Но, уви, изпадна в немилост.
Бях много як
Можеше да изпия два-три литра концентрат и на сутринта отивах на тренировка.
Три дни преди мач обаче пазех пълен режим. Пушех малко.
Не харесвах защитници, дето ми бутаха топката и трепереха да не ме ядосат. Обичах мъжкари, които ми влизаха здраво. Те ме амбицираха и започвах да ги мачкам и влача. Такива бяха Пламен Янков и Ангел Рангелов от ЦСКА.
Не е вярно, че нарочно си прехапах езика, за да ни даде съдията дузпа срещу войската. Гелето ме изрита с бутоните в лицето. Тоя белег ми е от него. Обръщаниците от 2:0 за ЦСКА до 3:2 за "Левски" започнаха по мое време. Направих ги доста пъти.
Най-лошо риташе Георги Илиев - Майкъла
Той ме целеше със свирепи шпагати. Имах чувството, че ме удря с щанга през краката. Веднъж така ме изтеслари, че го гонех по тъчлинията.
Най-голямото ренде беше бекът на "Пирин" Петър Петров. Той е от Врачанско. Егати убиеца! Същият е Илиев от "Дунав" - Русе. И Цоньо Василев не си поплюваше. Жечев се опитваше да ми посяга.
Но после аз му влизах два пъти. В ЛС се сприятелихме.
Защитниците имаха комплекси от мене. Щом някой тормозеше Панов или Войнов, аз му виках: "Ей, мамичката ти. Ако още един път го ритнеш, ще ти извадя окото!"
Ангел Карлов развали договорката с "Локо"-то
Защо нокаутирах Йордан Стойков - Бумбо ли? Тая е много дълга. Играхме финал за Купата на съветската армия с "Локо" - София. Мачът беше уреден.
Спечелихме шампионата. Обещахме да подарим купата на "буферите". Те трябваше да ни дадат премиите.
Но всички щяха да станат майстори на спорта. (За това звание се получаваха пожизнени месечни надбавки.)
Преди мача пихме и цакахме карти. Не тренирахме сериозно. Обаче изтече информация. На лагера цъфна първият зам.-министър на МВР Ангел Карлов.
Стана и каза: "Ако загубите тоя мач, ще ви уволня всичките. Ще ви разжалвам до един!"
Зорлем ги праснахме
Нямахме избор. Тренирали, нетренирали, бихме с 2:1.
Обаче локомотивци оскотяха. Пазеше ме Йордан Стойков. При всяко влизане ме риташе. Шеше да ми счупи кръста от шутове.
Бумбо ме псуваше на селянин: "Аз да не съм като другите, да ти се плаша, бе!"
Предупредих го, че все някъде ще го срещна. Той отговори: "Когато и където пожелаеш!"
Взехме и купата. Отидохме да се почерпим. Банкетите в бара на двата тима съвпаднаха случайно. Не бяха планирани. Аладжата, Типеца и някои от нашите закъсняха. Тръгнаха да ни сдобряват с Бумбо.
Аз исках да го почерпя
Това не ми хареса. Казах: "Какво да се сдобряваме?" Но събраха масите и се оказахме близо. Попитах Бумбо: "Искаш ли да те почеря едно уиски?" А той отговори: "Кога ще се видим насаме?" Отвърнах, че може и сега.
Хич не ми беше до бой. Кръстът ме болеше от шутовете му на мача. Излязохме навън. Той си свали сакото.
Разпространиха слухове, че съм го цапардосал с желязо по главата. Глупости. Ударих само един път. Той падна и си удари главата в бордюра. Загуби пулс!
Бумбо лежеше, увит в пешкири
Откараха го. Всички излязоха. Банкетът отиде на кино. Повиках тартора на "Локо" Начко Михайлов: "Пали "Пежо"-то и да ходим у тях."
Бумбо лежеше, увит в мокри пешкири. Каза, че не помни нищо. Делото заведе шеф на "буферите", който ме мразеше. Съдиха ме за средна телесна повреда.
Най ме беше страх от Начко. Той свидетелства обективно. Обаче други колеги се извъртяха. Някои като Венци Арсов дадоха странни показания. Лепнаха ми ефективна присъда.
В пандиза спах само една нощ
Първата. После началникът на затвора ми каза: "Качвай се в някоя кола и се прибирай у вас. И не се показвай много на първо време."
Запалих и се прибрах. От "Левски - Спартак" подготвиха указ за помилване. Но Милко Балев беше началник на канцеларията на Тодор Живков в Държавния съвет.
И зачеркна моето име. След седмица замина с Тато на официално приятелско посещение в Япония. От ЛС издебнаха момента и внесоха нов указ. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: "Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!"
Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: "Тоя гаден хулиган повече да не го виждам по терените!" Затри ме на 28 години.
Изиграх още четири мача
Не можех да ритам у нас, но ме пуснаха в европейските турнири. Тука отвяхме "Шльонск" с 3:0. Пазеше ме самият Жмуда. Но аз им шибнах два гола с глава.
После ни се падна "Аякс". В София паднахме с 1:2. В Амстердам съотборниците си глътнаха граматиките.
Викам им: "Какво сте оклюмали, бе? Отиваме да ги бием!" Поведоха с 1:0. Изравних.
Но ни вкараха втори гол. Все пак "Аякс" си е "Аякс". Това ми е последният мач.
Теглих една на Крум Василчев
"Синята" публика не можа да ме прежали. Измисли песен за мен: "Върнете ни Киро, Киро Миланов!" Аз съм единственият български футболист, когото не опростиха.
Амнистираха всички. Участниците в нивалиновата афера. Побойниците през 1986 г. Хора, които хванаха да крадат по Европа. И изнасилвачи. Само мен - не!
Шеф на футбола стана Крум Василчев. Той е македонче. Щом разформироваха ЦСКА и "Левски", му поставих моя въпрос. Той каза:
"Ти ще си първият!"
Обеща, че на следващото заседание ще ме опростят. Щял да гласува с двете ръце за мен. А за цесекарите и левскарите ще мислел после. След седмица оправиха Кокала, Сираков, Боби Михайлов и другите. Стоичков го опростиха след година. А мен пак ме забравиха.
Веднъж го срещнах пред "Васил Левски". И му викам: "Какво става, бе, другарю Василчев? Нали щях да съм първият?" Той ме подмина.
После позвънил на шефа на "Левски": "Тоя Кире се държи, сякаш той е Крум Василчев, а аз съм Киро Миланов." Накрая не издържах: "Я майната ти! Гадно копеле!"
Дългата ръка на Милко Калев Балев
Чуждите менажери продължаваха да ме гонят. Австриец три месеца стоя в София заради мен. Донесе ми виза и каза, че те ще ме оправят. Обаче сглупих да информирам нашия председател Борис Лазаров.
Шефът се опули: "Какво? Ти си луд! Знаеш ли какво ще ни направи другарят Балев! Забрави!" Милко не можеше да ме диша. Зачеркна ме от футбола.
По вестниците - ни ред за мен. Моите голове, мачове, титли, купи - всичко се изпари от справочниците. Все едно, че ме е нямало.
Наскоро раздаваха карти за "Васил Левски". А на мен - йок. Казах им: "Имам над 30 мача в националния. Бях на световно. А играчи с 5 - 6 мача получиха." Те се извиниха и ми връчиха пропуск.
Вазата на Мъри
И с отбора на народа стана същото. Само на 50-годишнината ми ме извикаха на "Васил Левски".
Нашите играха с "Локо"-то. Мъри Стоилов набързо ми даде някаква ваза. Каза: "Да си жив и здрав!"
Някои по-стари запалянковци ме познаха и извикаха името ми. Но мачът започна. По радиоуредбата не съобщиха ни какъв, ни що съм.
Даже не казаха, че имам юбилей. Стана ми много обидно.
Яд ме беше, че отидох. Минах през тунела и се прибрах. Ни мач гледах, ни нищо.
Черната овца
А истината се знае. Един път с треньорите на "Левски" отидохме да се почерпим. Засякохме се с Петър Жеков. Той стана и им каза: "България, момчета, е имала само трима централни нападатели. Единият е Гунди. Вторият - Киро Миланов. И третият съм аз!"
Бях управител на "Ха наздраве!" в "Хаджи Димитър". После две години и половина - на базата в "Драгалевци".
Но там възникна спор за собствеността. От година и нещо съм на "Георги Аспарухов".
Отговарям за изкуственото игрище. То е голяма придобивка.
На него може да се тренира по 24 часа на ден. Успехите на "Левски" се дължат и на него.
Не носех кори и краката ми се нащърбиха като трион. Тогава играехме с дървени бутони. Дървесината се протриваше и пироните се оголваха...
Налегна ме тромбофлебит. Пукнах капиляр и ме оперираха. Сега ходя с ластичен бинт.

Юри СТЕФАНОВ

Вече седмица след отпадането на "Левски" от "Тампере" старите привърженици на "сините" не спират да споменават с носталгия името на Кирил Миланов. Заварваме го в квартал "Подуяне", където той живее от дълги години. Легендата на "сините" разказва как цял предобед се е борил с "Топлофикация-София" в опит да разбере защо след като винаги си плаща сметките точно и навреме, без в дома му някога да е стъпвал служител на фирмата, сега му е наложено да плати 1100 лв. изравнителна сметка.
Нападателят на "Левски" от 70-те години се оказва изключително приятен събеседник, който с удоволствие се връща към най-интересните моменти от живота и кариерата си. В края на разговора Миланов споделя, че най-голяма радост му носят 6-годишната му внучка Симона и работата му в ДЮШ на "Левски".

- През 1973 г. отивате в "Левски" като заместник на Георги Аспарухов - Гунди и веднага ставате известен с това, че отказвате да носите фланелката с № 9. Как успяхте да извоювате правото една година да носите № 14 по време, в което за всички футболисти бе задължително да носят фланелки с номера от 1 до 11?
- Когато от "Марек" пристигнах в "Левски", по време на подготовката дойде треньорът и ми вика: Миланов, обличай номер 9. Аз за себе си бях решил, че не мога да нося тази фланелка, не бях достоен - аз съм нов и да облека директно "деветката" на Гунди! Затова взех фланелката и тъй като по това време имахме само по един екип, я скрих зад шкафчето. Отивам при треньора и му викам: тренер, няма я фланелката, грабнах една от резервните, оказа се №14, облякох я и започнах да играя с нея. След това, като ни преименуваха на "Левски-Спартак", направиха нови екипи и ме задължиха да нося деветка.
- Как се вкарват 6 гола на финландци?
- Нямаше и два месеца откакто ми оперираха крака и имах 4-5 сантиметрова атрофия. Бях започнал да се възстановявам и идеята беше да играя 20-ина мин. Тогава Кирчо Ивков и Павката Панов отидоха при треньора Валяка Спасов и му викат, пусни го, поне да знаем, че е отпред. Мачът почна трудно, 1:1, после 3:2 и оттам като ги почнахме, не се спряхме. В реванша също ги убихме, аз там пък вкарах още четири и благодарение на тези 10 гола и после още 4 станах единственият българин, голмайстор в европейските турнири. И да ви кажа честно, още не съм получил и едно флагче от БФС за това си постижение. Не че ми е толкова важно, но просто да го имам като спомен, да знам, че поне футболните хора ме уважават. Дори Фабрицио Раванели, който отбеляза 5 гола в един мач, каза, че съжалява, че не е успял да изравни или подобри рекорда ми. Той го знаеше, беше се сетил, а тук, в България, никакво признание.
- Толкова ли е голяма разликата между "Рейпас" преди 30 г. и "Тампере" днес, че тогава поставяхте голови рекорди срещу финландците, а сега "Левски" пада 2 пъти с по 0:1?
- Много ми е болно за това, което се случи. Мъка ми е. Безспорно скандинавският футбол дръпна. Няма година, в която тим от Севера да не участва в Шампионската лига. Дори няколко дена преди втория мач се видях с Мъри Стоилов, Емо Велев-Кокала и Цанко Цветанов и те ми викат: Бате Киро, дай да те картотекираме за мача с "Тампере", да сме спокойни, че ще вкарваме. И аз си викам, само да ме държаха краката, и готово. Но за съжаление годините не прощават.
- Футболната ви кариера приключва преждевременно, на 28-годишна възраст, когато по решение на Милко Балев сте изваден от футбола доживот, защото сте искал да заиграете в чужбина. Така ли е?
- Да, тогава бях в страхотна форма, защитниците не можеха да ме спрат. В продължение на 3 месеца в София идваха представители на много клубове. С едни австрийци дори се бяхме разбрали, заплата 1800 долара, безплатно спане, ядене, пари на ръка. По това време беше просто невъзможно за футболист от България да излезе в чужбина. Около мен хората казваха: недей така, какво ще каже другарят Милко Балев. Е, той нищо не каза, просто ме изхвърли от футбола.
- Болно ли ви е, че постъпиха така с вас, голмайстор, рекордьор на Европа?
- Е, как да не ми е болно. Но има една максима - когато човек се роди, всичко му е написано на едно камъче. Каквото му е писано, това ще му се случи.
- Вие бяхте любимец на публиката. По времето, по което бяхте изхвърлен от футбола, феновете бяха измислили песен за вас - "Върнете Киро, Киро Миланов - любимецът на нашата публика". Според вас има ли разлика във феновете днес и тези преди 30 години?
- Да, наистина, помня тези скандирания. Бях един от първите футболисти, за които бяха написани песни. В първите няколко години дори ми ставаше неудобно, когато отивах на мач и чуех тази песен и дори си излизах. За съжаление в момента има много малко публика. Слава Богу, в последните години левскарите почнаха да се връщат по стадионите. "Синята" публика е изключително вярна. Видяхте миналата седмица срещу "Тампере" до последно подкрепяха. Но за съжаление бяха 15 000, а аз през кариерата си не помня на Националния стадион да съм играл пред по-малко от 50 000-60 000 човека. Но сега ги няма и тези личности, които имаше през 70-те и 80-те. Сега парите като че ли са най-важните за играчите и те не играят с такъв хъс и сърце.
- По-възрастните привърженици още помнят епичните битки, които вие водехте с централния защитник на ЦСКА Ангел Рангелов.
- Помня един мач, в който съдията инженер Пармаков изгони Рангелов, след като с бутонките ми разби лицето. Това беше първият от култовите обрати от 0:2 за ЦСКА до 3:2 за "Левски". Та след този мач инженер Пармаков, който дотогава ни беше международен съдия, не помириса повече терен.
- Вашето поколение спазваше ли спортен режим?
- Да ви кажа, че сме спазвали, ще ви излъжа. Преди по-важните мачове спазвах режим. Четири дена преди двубоя не пипах жената, не пиех. Това, което мога да ви кажа, че едно време медикаменти и допинг не сме ползвали, възстановявахме се като нормални хора.
- Не мога да не ви попитам за вашето мнение по спорния преди време въпрос - кой е футболист №1 на България - Стоичков или Георги Аспарухов?
- През 1998 г., навръх 50-годишнината ми, присъстваха много журналисти, сред които Мичмана, Милко Стефанов и много други, та те тогава ме питаха кой е според мен футболист на столетието. Казвам им: естествено Гунди, а те питат: защо. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите говорят за Стоичков - "Златна топка", КЕШ, всичко, но въпреки това аз съм за Гунди. Защото Кралят на футбола за цял свят е Пеле, но ако в Бразилия се направи анкета за най-добрия футболист, над 90% ще посочат Гаринча. За пред света е Пеле, а за самата Бразилия Гаринча. И при нас е така - за пред света е Стоичков, но в България си е Гунди. Той просто нямаше шанс да излезе, въпреки че тогава на крака дойдоха от "Милан" да го искат.
- Какво мислите за централните нападатели в България от последните няколко години - Георги Иванов и Димитър Бербатов?
- Аз Жорето си го обичам като собствен син. Обичам го, защото излизаше с огромен хъс, огромно желание, а и срещу ЦСКА му вървеше. Беше истински лидер, който за съжаление като че ли в момента в "Левски" отсъства. За Бербатов какво да кажа - страхотен футболист. Има огромен талант. Пласира се, подава, вкарва, много ми харесва. Въпреки че съм левскар, не мога да кажа на бялото черно.




Гласувай:
15
0


Вълнообразно


1. bven - Бог да го прости!
27.01.2011 13:38
Има с какво да го запомним всички. Прави му чест, че е останал българин докрай.
цитирай
2. bojo12345 - Бог да го прости!
27.01.2011 13:48
Бог да го прости!
цитирай
3. kalin8 - Бог да го прости!
27.01.2011 18:44
Б.
цитирай
4. gothic - Вечна му памет! Последните му ма...
29.01.2011 14:38
Вечна му памет! Последните му мачове бяха моите първи съприкосновения с футбола...
цитирай
5. toross - Той беше наистина Голям -
02.02.2011 23:20
човек и спортист !!!
цитирай
6. анонимен - Здравейте!
27.05.2011 16:28
По инфарктни глупости не бях чел... Спрели му кариерата, защото искал да излезе... Ами кариерата на Димитър Якимов? Ами Кольо Цанев??? Ами Георги Денев??? Дано не се налага да изброявам още десетки имена, които "синята" милиция и ДС не допускат да излязат да играят навън, въпреки огромния външнополитически натиск върху страната ни!!! Та, през 1971г. бразилците от Паоло даваха 4.5 милиона щатски долара за Якимов и Жеков. След ареста им в Бразилия вдигнаха цената на 6 милиона долара за двамата, но нашите се допитваха до Солаков, Велчев, изгряваше и звездата на Живковия зет( взе отявлени сини лумпени, но имайки неограничена власт в ръцете си) и никой от тях не искаше да се застъпи за нашите момчета, които бяха покорили вече Европа и света с невероятно красивия футбол, който играеха. Второто полувреме на мача в Бразилия дори не се игра, след като дадоха на ЦСКА купата още на почивката.... А нашите Червени герои се наложи да чакат намесата на министерството на народната отбрана и Тодор Живков, тъй като на левскарите им беше трудо да помогнат на "червен" българин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6168294
Постинги: 921
Коментари: 6108
Гласове: 9355
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031