Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2011 21:07 - Съветската "освободителка" няма да си тръгне така от София...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 6327 Коментари: 10 Гласове:
16

Последна промяна: 20.06.2011 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


image
Паметника на "вожда" Ленин пред Панаира в Пловдив - 1990 г.. Нашите хора го опаковат с кашони, пълни с боклуци и украсени с подходящи надписи, т.е. демитологизират го, преди да се намесим и да отлети в неизвестна посока. Така се прави.

Съветската „освободителка” няма да си отиде така от София…

        Подкрепям и се включвам във всевъзможни инициативи, особено ако става въпрос за очистване на комунистически, съветски, терористични или левичарски следи по земята българска. Присъединих се към  инициативата за капичване паметника в центъра на столицата, но поради отдалеченост нямам възможност да участвам в красивите концерти, пърформърси, митинги или просто сбирки, които целят… Всъщност какво целят ?

        Струва ми се, че всички искат „произведението на окупаторите” да се премахне, НО… така приятели просто НЯМА да стане. По няколко причини. Сега ще ги посоча, после ще разкажа една история, която бих споделил, ако съм на протестите, а накрая ще предложа решение, ако някой иска искрено демонтажа.

        Първата причина за липсата на желание за премахването на паметника е в Софийската община /нали се оказа, че монумента е под юрисдикцията на СОС/. Има ли решение за премахването му от 1993 г. – има, но не се изпълнява или му е минала давността. Ново решение на СОС няма, защото и никой не е внесъл проект за решение, включително и т. нар. десни съветници. Не може да се разчита и на кметицата Фандъкова. Моята съученичка от самоковската гимназия все пак е руски възпитаник, а там определяща е специфичната носталгично-героична вълна, в която „С тачанку вперьод” играе ролята и на химн, реквием и радостна ода едновременно. Като прибавим и „День победы”, „Смуглянка” и „Вставай страна огромная” и руската гимназия става непробиваем щит за паметника, морален, военен и всякакъв… Не знам, но има такава корелация у питомците на руските училища в България, не съм изследвал феномена, но е факт – чуят ли някоя от изброените песньовки и си представят, че  воюват с Вермахта и Хитлер. Така че община и кмет отпадат автоматически от пъзела. Иначе Фандъкова е добър и сговорчив кмет, спор няма.

        Втората пречка са многобройните просъветски организации от рода на „Че Гевара”, русофили, групи за приятелство,  „ветерани от войната”, разни пенсионерски клубове на „генералите от запаса”, ултра леви земеделци от съюза „Ал. Стамболийски” и цял сонм левичарски идиоти, които обаче са по-активни от свободно либералстващите десничари, които пеят песни, свирят, усмихват се подкупващо, рецитират стиша, но опре ли до конкретна работа /например да набият някой лумпен от геваристите/ никакви ги няма, защото било „ниска, гаменска и непрестижна работа”. Как си представяте „гуруто” Костов или Пламен Цветков да треснат един юмрук в мазните мутри на Румен Петков или Станишко, например? Няма да стане и това, драги приятели, никак няма да стане. Радикалните десничари отдавна са извън страната или отчаяни си стоят по къщите или пък просто са преминали към „разочарованото мнозинство”. Как си представяте, ако 50 000 се съберат около паметника и поискат да бъде катурнат? На другия ден съм сигурен, че няма да го има, ако не го съборят и самите протестиращи. Да, ама повече вой и квичене дигат рудиментите на комунизма.

        Мога да изброя още поне 10 причини, които възпрепятстват „легалното” премахване на оня с шмайзера от Борисовата градина, но по-добре да разкажа една история с паметника на Ленин в Пловдив. Той бе „ситуиран” на входа на Международен панаир-Пловдив, но го няма вече 19 г. Монументален паметник, произведение на изкуството /дали не бе дело на Любомир Далчев?!/, наведен напред вожд с десница, която сочи пътя на прогресивното човечество към комунизма… Веднага след „промяната” някаква смесена комисия го бе определила като „най-висока проба скулпторна творба, с изключителни художествени качества, непреходни във времето, съхранила вечния човешки устрем към съвършенство”. Още имаше в града и съветско консулство, което „координираше протестите”  на местните комунисти, а те не оставяха „коня у ряката”: ежедневно правеха шествия, квичаха лозунги за „вечната дружба” с „великия СССР”.  Временната управа на града се снишаваше, което не пречеше на нашите хора от митингите /млади, вдъхновени/ редовно да набиват и дразнят другарите около монумента. Абе дразнеше ни този паметник, много ни дразнеше и „Альоша”. Наши хора в общината помогнаха да проучим  монтажа – оказа се по-прост от очакваното /четири ж.п. болта и две големи планки/. /Не такъв е монтажа на „Альоша”, където са използвани релси и върху тях са монтирани бетонните пръстени, оформящи скулптората, иначе щеше и той да си замине в онези бурни времена./ За рязането на болтовете и планките на „Ленин” бяха цанени наши момчета от секцията на „Подкрепа” в СМК /строително-монтажен комбинат/, които в пълна конспирация, въоръжени с къртач и флекс една прекрасна неделна утрин разкъртиха и резнаха каквото трябва, а после маскираха „работата” с кид. Пак в пълна конспирация организирахме и демонтажа. Дадох половин депутатска заплата за доброто дело, колегата Жоро Бунов добави също, с ентусиазъм се събраха още пари и наехме най-мощния кран в Пловдив, а транспортът се уреди естествено от Кольо Попов – родственик от „Паркове и градини” управляваше подходящ мощен камион за извозване на скрап. Разплатихме се предварително и богато с хората.

        Посветените в плана не бяхме повече от десетина. От т. нар. „временна управа” се доверихме само на д-р Мишо Кръстев, който като убеден антикомунист „благослови” идеята и обеща да поеме първоначалния гняв. На 1 май 1991 г. комунистите в Пловдив си правеха митинга от 11 часа, а след това планираха шествие до Панаира за свиждане с Ленин./Срещу 50 лв. тогавашни пари служителка в пресцентъра на БСП-Пловдив издаде с удоволствие плана на партията си за „деня на международната трудова солидарност”./ Нашият 1 май бе планиран рано-рано. Около 5 часа сутринта паркира крана до паметника, след десетина минути дойде и камиона за извозване, позакъсняха хамалите, прекалили предната вечер с почерпките, които щедро им спонсорирахме, но около 6.30 часа всичко бе готово. Овързаха „вожда на революцията” с въжета, прекараха някакви синджири откъдето трябва, закачиха ги на крана, натиснаха някакъв лост и придържан от полупияните хамали „произведението на монументалното изкуство” се откъсна от постамента, заклати се, но тръгна към каросерията. В интерес на истината разхвърчаха се няколко парчета от крайниците, но в крайна сметка се паркира в превозното средство. Пак го връзваха да не се катурне, опъваха здраво въжета и вериги, пустосваха, псуваха, даже имаше ексклузивни предложения да го изтърсят направо в коритото на Марица, която кротко си шумеше на два метра, неподозираща за зловещите планове. После огромният камион забуча, зави, замириса на изгорели газове, но тръгна с натоварения Ленин. И досега не знам къде го откара, къде разгърдения шофьор му отреди място за престой, а не трябваше така да заебаваме един световен вожд на ВОСР. Останаха пред панаира парчета бетон от постамента, разрязаните болтове и железата от планките /също голям пропуск, че не си запазих за спомен малък трофей/, много фасове от „Стюардеса” и „БТ”, май и няколко шишета „Каменица” за прочистване на главите. Веднага и на място се разплатихме с момчетата от СМК-то, даже увеличихме хонорара /подкрепаджии, уж наши хора, но си знаеха правата за работа  извън графика/, предупредихме ги, че „не са ни виждали този ден” и се разделихме с взаимни похвали. Доволни и любопитни заседнахме в кафенето на хотел „Марица” отсреща като избрахме местата с най-добра видимост към остатъците от паметника. Нещо голямо, безсмислено и уж трайно вече липсваше от ландшафта на Пловдив, появиха се и първите сеирджии и градски коментатори. Минаха няколко групи с червени знамена, огледаха зачудено, защураха се около железата и отпрашиха революционно възмутени към площада. Пиехме трето кафе, когато откъм моста се зададе първомайското шествие на пловдивските комунисти. Разбрали за покушението, променили маршрута и дошли да се убедят с очите си, че „Ленин го няма”.

        Нямаш представа, любезний читателю, какво последва! То не бяха речи, то не беше трагедия, то не бяха лозунги „Сини фашисти”, „Мародери”, „Изроди”, „На съд”, „Върнете ни Ленин – той е наш”, циркът продължи с речи на местните червени водачи Жан Виденов и Борис Стоянов, разни представители на „трудовия народ”, накрая се изправи и самата Велислава Дърева, която заплаши с „международен скандал” и „ответна реакция от съветското посолство”, даже пусна някоя и друга сълза в гнева си, което окончателно подлуди бабите и дядовците, придирящи за „Сполука”. Нашата весела компания се любуваше на червения гняв, скрита зад прозорците на кафенето, без да си даваме сметка, че ако ни бяха открили щеше да стане страшно. Отправиха се към общината, където д-р Кръстев кротко и мирно поел гнева комунистически, обяснил, че е събота и е невъзможно да се събере временния изпълнителен комитет, че този „вандализъм” е дело анонимно на „знаете ги нашите хора, има и екстремисти, не можем всички да контролираме”, но Дърева не приела обяснението и пак заплашила с „чутовен дипломатически скандал”. После се разпръснало първомайското тържество унило и съкрушено от загубата на вожда.

        Следващите събития си имаха и логичния завършек. В пленарната зала на Великото народно събрание комунистите/Лилов/ четоха декларация за „безпрецедентния вандализъм в Пловдив, в който участвали дори депутати”, на местна почва в пресата се подхвърляха конкретни имена на организаторите /моя милост, отец Амбарев, Жоро Бунов, Тинко Аджаров, Левон Симонян/, но доказателства за съпричастност нямаше. За авторитет прокуратурата образува следствено дело „срещу неизвестен извършител”, гледа го, разследва, разпитва две – три години и накрая по „липса на доказателства” го прекрати. То и никой вече не се сещаше, че пред Панаира имало паметник на Вожда на социалистическата революция.

        Такава бяха времената…

        Есента спечелихме изборите/парламентарни и местни/ и за три месеца в Пловдив бяха преименувани всички, пак повтарям ВСИЧКИ улици и площади, които имаха дори повей от левичарство и комунизъм, за което трябва да сме благодарни на двама покойници – председателят на ОС Теодор Димитров и шефа на нарочната комисия Христо Аджаров. Само в Пловдив се появиха площади с имена „Стефан Савов”, „Никола Мушанов”, „Стойчо Мошанов” или улици като „Асен Христофоров”. Препънахме се само с паметника „Альоша”, но там нещата не зависеха от нас, пък излезе и здраво монтиран  на неподходящо място.

        Разказвам тази история, защото е симптоматична и се отнася пряко и до приятелите, които искат да капичват паметника в Борисовата градина. За случая има хубав лаф: „Лозето не иска молитва, а мотика”. Колкото и хепънинги, концерти и протести да се организират около него той сам няма да слезе от постамента и си тръгне, възмутен от мъдрите слова. Трябва да се направят и малко усилия на ръба на закона. На първо място да се събере една малка сума, с която десните съветници в СОС, например Вили Лилков и Мартин Заимов, да бъдат стимулирани/като десничари не правят нищо без пари/,  да издирят плановете за монтажа на паметника /има такива в отдел „Градоустройство”/, а после да внесат предложение за изпълнение на решението от 1993 г. за демонтажа, да настояват и вдигнат врява. Ако не се ангажират общинските служби /по вероятно/ да се премине към план „Б”, който е сходен с описания по-горе. Малка групичка от верни и дейни люде в пълна конспирация да наеме трима-четирима алпинисти, които да се възкачат до оня с шмайзера и проучи на място монтажа и демонтажа. Има хиляди начини, по които да стане. След това да се потърсят спонсори с повече финансови възможности, които да отделят една сума/не толкова голяма/ за наемането на хеликоптер – познавам поне трима, които ще дадат пари за това богоугодно дело. Калкулират се още разходи за десетина хамали и се избира подходяща дата – да е адска жега по възможност, защото тогава пенсионерските съюзи пазят членовете си да не ги тресне някой слънчев удар; да е почивен ден, защото тогава „генералите от запаса” се грижат за здравето си и отмарят в „Монтерей”. И се дава старт на акцията с хеликоптера, който да се сниши, а хамалите завържат „композицията”. После се издига и да го носят, където искат, може и на Витоша да го чучнат. Това е. Не изглежда толкова сложно – иска се само групичка по-луди хора, които да си „сложат главата в торбата”, защото ще има вой и протести, а може и „дипломатически скандал”, но паметника ще е отлетял… Аз ще осигуря сините кърпички, с които Костов, Мартин и компания да му помахат.

        Само това е начина, според мен, ако някой иска искрено да премахне паметника на една армия окупирала две години България, наложила комунизма, не изгърмяла един патрон на бойното поле в страната, на всичко отгоре не загубила в бой нито един войник тук… Иначе ще си стои и слуша безкрайни речи за оставането и демонтажа му за радост на геваристите и Пламен Цветков.

        Изборът си е пак наш.

 





Гласувай:
19
3


Вълнообразно


1. boristodorov56 - А нашия Альошка, как ще го гътнем?
05.04.2011 21:45
А нашия Альошка, как ще го гътнем?
цитирай
2. tili - Това е! Така трябва, а не да се четат
05.04.2011 22:29
послания от Германия и срещи с Глеб Панфилов. 300 души бяха... само!
А с монтажа на "Альошата" наистина се е занимавал Л.Далчев. Друг не е можел да го направи. Син на предприемач и брат на архитект. За Поета не говоря!
Далчев не е автор на Ленина. Не е! Не че за пари не би го направил. Студентите му викаха "венецианския търговец". Той заради неплатени пари се ядоса и напусна България. Срам ме е да го кажа, но е така!!!
цитирай
3. talkinghead - Гърневски
06.04.2011 01:53
Пачо трабадура на демокрацията като петел подскачаше кукуригайки за махането на "Алюша", но нещо извъртя дупето си.
цитирай
4. toross - Благодаря колеги, ценни неща научих от Тили.
06.04.2011 10:10
Не знаех за активността на Далчев по монтажа на Альоша. Проучвахме в ония времена и не Спас е инициатор - той се появи по-късно, когато стана кмет, дотогава не се е обаждал за паметника. Боре, Альоша е монтиран върху две ж.п. релси и върху тях са наслагвани гранитните пръстени , от двата крака до раменете на воина, после кухината е запълвана с бетон, но има инженерно решение да бъде демонтиран - единодушни бяха през 1991 г. специалистите, трябва само желание и повече време, още повече, че не всичко е изълнявано по предписание. В случая с този паметник в София е значително по-лесно, защото монтажът вероятно е като на Ленин пред панаира - въпрос на един ден, ако има хора да го направят, но ми се струва, че никой няма интерес за премахването му, защото сега паметника става привлекателен център за разни активности и от леви , и от десни. Да се виждат, да си говорят, да привличат внимание. Може и друго да се направи - да измислят акция за почитване, да го опашат със скеле и да си работят спокойно по демонтажа, няма никакъв проблем. В крайна сметка тези , от които зависи премахването му /съветници и общинари/ протестират до паметника, че не бил махнат, т.е. протестират срещу себе си, че не са си свършили работата - абе безумна, българска работа. Т. нар. десни в БГ години не могат да разберат нещо простичко, казано още от дядо Вазов - "лудите, лудите, те да са живи". А домораслите ни либертарианци и консерватори се правят на европейци /какво е това?/ , докато са опасани с комунистически символи и хиляди рудименти на ДС. Това е положението.
цитирай
5. smilodont - Е сътворете нещо де
06.04.2011 12:07
За двайсет години само с това ли ще се хвалим .
цитирай
6. momchil - Чудесен пост виж и http://momchil. ...
06.04.2011 15:07
Чудесен пост виж и http://momchil.blog.bg/politika/2011/03/07/marksizmyt-psihichesko-zaboliavane-li-e-kak-da-lekuvame-zabo.700771
цитирай
7. анонимен - Торрент трекер
03.08.2011 14:17
Лучший <a href=http://vitorrent.ru/>торрент</a> трекер без регистрации , где вы можете бесплатно скачать много фильмов, игры, музыки, программ и много другого. НАпример скачать <a href=http://vitorrent.ru/>торрент фильмы</a> с нашего <a href=http://vitorrent.ru/>торрент трекер</a> . Для любителей игр большой ассортимент <a href=http://vitorrent.ru/games/>торрент игры</a> , <a href=http://vitorrent.ru/games/strategy/75-the-sims-3-generations.html>The Sims 3</a> скачать бесплатно!
<a href=http://vitorrent.ru/>фильмы торрент</a> и <a href=http://vitorrent.ru/>скачать с торрента</a> и многое другое, например <a href=http://vitorrent.ru/>игры торрент бесплатные</a> , скачать <a href=http://vitorrent.ru/>сериалы</a> с торрента. Фильмы: <a href=http://vitorrent.ru/filmi/komedii/66-paren-s-marsa.html>Парень с Марса</a> , <a href=http://vitorrent.ru/filmi/komedii/51-all-inclusive-ili-vse-vklyucheno.html>всё включено</a> . <a href=http://vitorrent.ru/musica/>торрент музыка</a> всех направлений. Так же обратите внимание на <a href=http://vseserial.ru/>сериалы онлайн</a> , <a href=http://vseserial.ru/interny/11-interny-72-seriya-4-sezon-12-seriya.html>интерны 72 серия</a> , <a href=http://vseserial.ru/>амазонки</a> , <a href=http://vseserial.ru/>сериалы онлайн смотреть</a> . <a href=http://infofilm.ipby.ru/>блог о фильмах</a> .
цитирай
8. анонимен - backlinks services
15.08.2011 18:23
Aw, this was a really nice post. In idea I would like to put in writing like this additionally - taking time and actual effort to make a very good article… but what can I say… I procrastinate alot and by no means seem to get something done.
цитирай
9. yvobojkov - За пръв път чувам за тази история в ...
26.08.2011 19:53
За пръв път чувам за тази история в Пловдив. Поздравления!
цитирай
10. анонимен - keyword google ranking backlinks service
26.09.2011 05:35
page rank check best seo company <a href=http://xrumerservice.org>improve search engine rankings</a> buying backlinks
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5673911
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9268
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930