Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 18:13 - Семейство Павлови - опит за портрет от натура...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 9357 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 19.04.2011 18:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


Семейство Павлови – опит за портрет от натура…

          Огнян Донев и Любомир Павлов вече са вписани в Търговския регистър като собственици в "Медийна група България холдинг" ООД, която издава "Труд", "Седмичен труд", "24 часа", "168 часа" и още към десетина други вестници и списания. Управителят е Павлов, който се сдобил с 43 дяла, Донев е с 40, а „Принтмедия” със 17 дяла. След седмичен отказ да се впишат промените/фактическата кражба/ от 27 март е узаконена и сега ще последват нови обструкции от австрийските съдружници чрез Христо Грозев, но подобни битки не се решават по Търговския закон, а по друг начин, нямащ общо с правото. Ставаме свидетели на коронясването на новия медиен гуру Любомир Павлов – известен като Пъпката, защото за всеки, който го познава не  са тайна непомерните му амбиции да менторства в публичното пространство, а  в предизборен период това означава само едно – търговия с влияние, могъщи рекламни приходи и не на последно място властови ресурси.

„Царят на черния пиар”, както сам се нарича Павлов оглавява медийна група, която ще започне пушечен огън срещу конкуренцията – просто въпрос на стил. А не бе далеч времето, когато Диляна Грозданова, съпругата на Пъпков, се заричаше, че няма да живеят в неуютната ни родина, а ще се оттеглят на френската Ривиера, където семейството закупи грандиозен имот: „Тук не е много добро място за живеене. Хората са угрижени, мрачни. Много са напрегнати, стресирани, доста завистливи. В чужбина се живее по-скучно, но по-спокойно.” Изглежда Ница не е понесла на семейството и в предизборно време се решават на нова полу-светска активност. Битката със австрийските съдружници засега е спечелена от тандема Павлов-Донев, ще последват жалби до прокуратурата, оспорване на вписването, интервюта с взаимни обвинения, но основния артилерийски огън ще се насочи към конкуренцията с всички мръсни номера от ареала на управителя.

Иначе Любо е твърде интересна фигура, олицетворяваща злощастния ни преход. Десети ноември го заварва като ди-джей, дилър на грамофонни плочи и видео-касети, а иначе е завършил медицина и дори някой казват, че специализирал психиатрия. Баща му е секретар на БКП в Медицинска академия, активен борец против капитализма, специалист УНГ, лично предан на Т. Живков. От това време датират и заиграванията на Павлов с тогавашната милиция /говори се, че ставало дума за търговия с порно-касети/. За брат му Юлий се знае малко от ония времена, ако не са категоричните свидетелства на жената на Живко Попов /зам. Министър на културата/ Юлия, която е началничка на големия брат, че и той и бил пряко свързан с Шесто управление на ДС, а по-късно досието му е потънало в мътните води на прехода. Някъде в края на 80-те Любомир се жени за красивата журналистка Диляна Грозданова, чийто баща е генерален директор на „Инжстрой” и син на комунистическото величие Паун Грозданов.

След преврата Павлови стават активисти на „Подкрепа”, а Любо слага синята лента на протеста и се включва в стачките на „Пирогов”, но бързо е компроментиран от  лекарите и безславно се оттегля. Увърта се около Стоян Ганев и става учредител на ОДЦ, а брат му Юлий се настанява в друга партия от СДС – Християн-демократическия съюз. За Велико народно събрание не им се отваря парашута, но в 36 НС Любомир е вече депутат от СДС и активист за отварянето на досиетата/след като е успокоен, че при него всичко е прочистено/. По време на депутатството си усеща широките възможности за бизнес и регистрира през 1993 г. агенция „Експрес” с едноименното радио и вестник. В изданията си щедро ползва услугите на журналисти, които са известни с агентурни имена или заслугите им са в послушанието. Някъде от края на 1993 г. датира и близкото приятелство между Стефан Софиянски и Любомир Павлов, когато средите около Филип Димитров планират смяната на софийския кмет Янчулев. Пъпката оглавява предизборния щаб на Софиянски през 1995 год. и носени от сините избиратели влизат в общината, за да започне стремителния възход на Павлов към големите игри, рекламата и сериозните парични натрупвания. За кратко време става  банкер и основен играч в новоучредената Общинска банка, освен че я оглавява. До него в тези бурни времена е бившия му оперативен работник Свилен Мечев като благодарност за добрата съвместна дейност.

Софийска община се явява могъщ катапулт за възхода на семейството до девето коляно. То е навсякъде, където има лесни пари. И на хранилка са всички, включително балдъзата /сестрата на Диляна/ на Павлов, която по едно време обработва част от боклука на столицата чрез фирмата и` „Микс”, а площадката за балиране на отпадъците се оказва собственост на „Инжстрой”, която вече е на „Софстрой”, където управлява Ралица Грозданова. В същото време Диляна получава щедри подаръци, че по едно време владее цяла рекламна империя, свързана със София. После става депутатка от царското движение на кадета Рилски.

В семейната идилия настъпва лек смут в началото на 2005 год., когато Пъпката е арестуван от софийска градска прокуратура с обвинения за изземване на документи от общинска банка, нередности около акционерния капитал, безстопанственост и престъпление по служба. С него е арестуван и изпълнителния директор на банката Васил Пиралков. Верният авер Софиянски си измива ръцете с дежурното обяснение „не знаех”. Краткият престой на двамата в ареста е белязан с искане за напускане на килията, поради факта, че високопоставеният „не се чувствал добре” казва адвокатът му Илиян Василев. Разбира се, както става с такива арестанти делото е смачкано, размотавано, колкото трябва и завършва с предизвестено фиаско за обвинителите.

Лекият дискомфорт от разправията със съдебната система е преодолян и Любо се впуска в нови доходоносни начинания. Съмнителен източник като в-к „Галерия” твърди, че семейство Павлови „изцяло изтегля бизнеса си и го прехвърля във Франция”. Вероятно за тази констатация е послужил факта, че те се сдобиват със свръх луксозна къща в провансалски стил в Ница, уреждат с подобен имот и президентшата Антонина Стоянова/близка приятелка на Диляна Грозданова/, посредничат също в закупуването на имот от олигарха Николай Банев, но така или иначе Любо може да вирее само и единствено в родните предели, където от десетилетия му минават номерата безнаказано.

И се впуска в ново приключение.

 Мнимите войни на медийния фронт – стилът на Пъпката

 

 

След като става пълновластен господар на медийна група, назначил е главни редактори и отстранил неудобните съдружници Пъпката ще предприеме няколко задължителни хода, които се повтарят натрапчиво в досегашната му кариера. На първо място ще отрие фронт срещу конкуренцията, независимо от мотивите и средствата. Тиражите на „Труд” и „24 часа” стремително и трайно вървят надолу, приходите от реклама – също и трябва да се открие компенсаторен механизъм, чийто говорители са наглед „независими журналисти”. В броя от 9 април „24 часа” е изцяло посветен на „медиен октопод”, който е провидян в „групата Пеевски” от съветската възпитаничка на институт „Максим Горки” Ива Николова. Да, да същата неуравновесена „голяма уста”, която е длъжна да се продаде, където плащат по-добре. Така от защитничка на съветския колос „Альоша” след години се превърна в кандидат-кмет на Синята коалиция в Габрово, а сега се е приютила при червения олигарх Георги Гергов в неговата телевизия/между другото издържана с държавни пари, което си е тежък конфликт на интереси/. Та на някакъв семинар за свободата на словото същата Николова пищи, реве и точи сълзи за „последния бастион на свободата”, каквито били „24 часа” и „Труд”. Моля, моля? Но според Николова зад скандала с пъпковите съдружници се криела дългата ръка на Пеевски и Кръстева, които искали да купят и „последния бастион” и да наложат медиен монопол, то такива като нея нямало къде да ръсят мъдростите си. Впрочем за кметските и` подвизи и същността им съм писал подробно в - http://toross.blog.bg/politika/2010/06/14/iva-nikolova-syvetskata-veshterka-na-sinite.561700. След провала на изборите тя се зарече, че „ще си остана в Габрово да бъда коректив на властта, да разкривам далаверите в общината”. Е, не стана така, защото парите и „чара” на Гочето Гергов се оказаха по-силни. Както писа един приятел „червената кобила се изкачи до петия етаж на ЦУМ” – там е новото студио на „телевизионера” Гергов.

В същия брой на вестника се отделя специално внимание на кариерата на Д. Пеевски в неподписана/!?!/ обширна статия-портрет, която трябва да убеди читающите люде, че се е разпрострял „медиен октопод” навсякъде, включително в разпространителските фирми. Отвсякъде в тези „журналистически” достижения личи стила на Любо Пъпката – от мненията на Николова, през неподписания материал, до многобройните снимки на другия собственик Донев. За внимателно наблюдаващия е ясно едно – ще се води война на публичния фронт без правила, нещо като медиен кеч-ес-кеч-кян, в който с наближаването на изборите ще се включат и хора от задкулисието със „свободни парични ресурси”, които да се върнат с бърз политически оборот.

Ще се реанимират старите политически връзки /Царя, кадет Рилски, Софиянски, остатъците от СДС, нищо чудно и АБВ на оня с двете имена от Сирищник/, защото сделката е за около 60 млн. евро, според Грозев, а и Донев, и Павлов не са от хората, които да си прежалят парите… Целта е да се забравят и овъртолят същинските проблеми с придобиването на „медийната група” и как така един нормален търговски спор се превърна в акцент на обществен дебат за коректността на „почтените” бизнесмени. Възвращаемостта на вложенията минава задължително през политиката и тъй като явно Борисов не пасва в схемата Донев-Пъпката ще се реанимират бивши хиени. Засега в политическото задкулисие шета предимно Софиянски, зад когото изглежда е застанал вечния Череп-Васил Божков. Във Варна миналата седмица бившия столичен кмет е направил сондаж сред цариста Борислав Ралчев,  местните и софийски масони на тайна сбирка в Рогачево, което винаги е знак за нещо нечисто, мръсно и доволно непочтено. Пловдивската „Слънце” на Гергов също проявява нескрит интерес към възможностите, които разкрива влиянието и собствеността на медиите.

Не ме напуска чувството, че напоследък, включително с врътката „Донев-Пъпката” става дума за медийната актуализация на старите играчи, на които по един или друг начин Герб и Бойко сложиха прът в каруцата, прекъснаха стари зависимости, в които всички бяха доволни и щастливи. Нали спомняте 7.11.2003 г.? На тази дата в „Ескейп” се млатиха две мутренски формирования и после в обясненията си пред полицията съвсем невъзмутимо обясниха, че се събрали „да празнуват рождения ден на Стефан Софиянски”. Беше времето на кадета Симеон Рилски. В последно време не ме напуска чувството, че някой от задкулисието се опитва да ни върне в онези времена на щастливото доволство и никой няма да подбира средствата.

И така ще се пропуснат няколко уж невинни признания в тази така спорна сделка. Например, че господата Донев и Павлов съвсем елегантно са преметнали Комисията за защита на конкуренцията като не са поискали нейното разрешение за продажбата. От телевизионния екран Пъпката откровено си призна, че „немските собственици на пресгрупата са измислили начина да заобиколят КЗК”.  Как е станало това се мълчи, ще се помълчи още малко и ще се забрави, както винаги е ставало в големите далавери на прехода.

Впрочем днес /19 април 2011г./ „24 часа” свенливо ни информира на 8 стр., че „КЗК разреши сделката за „24 часа” и „Труд”. Пътят на Пъпката и Донев  към „независимата журналистика” е прочистен, очаквайте възшествието през борсата…

 







Гласувай:
13
0


Вълнообразно


1. gothic - Нищо ново не е научено, нищо старо не ...
19.04.2011 18:19
Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено....
цитирай
2. toross - Да, да приятелю -
19.04.2011 19:09
всичко в БГ се повтаря натрапчиво, много натрапчиво...
цитирай
3. haralanov - Лесно пък се заобикалят и Пъпката и Донев
19.04.2011 20:55
Простичко е!Никой да не си купува вестниците ТруП и 24 Часа и олигарсчета,като Пъпката и Донев фалират!
цитирай
4. talkinghead - Мошеници демократи.
21.04.2011 02:35
Такива като Пъпката, Теодор Димитров са скритите младежи\кадри\ на КГБ в Б-я.
цитирай
5. mirachopi - Егати далаверите,
25.04.2011 03:25
добре че не живея в Бг.
цитирай
6. анонимен - До всички
04.07.2011 18:34
Всеки коментар, изразяващ мнение, различно от оставените оплювки към Диляна Грозданова и семейството й, бива изтрит незабавно. Така, че просто не си правете труд да четете и да коментирате материалите в този блог!
цитирай
7. анонимен - Политици
17.07.2011 04:07
Докато такива, като Ст. Софиански, Любомир Навлов, Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Румен Овчаров, Серьожа Станишев, Надежда Михайлова-Нейнска не бъдат публично екзекутирани, заради белите, които извършиха, в България ще цари чиновническият феодализъм, юридическото безправие, политици ще се изживяват като стопански дейци, стопански дейци ще бъдат администратори, лекари ще бъдат политици или търговци, журналистите ще ни нареждат, какво мниние да имаме за този или онзи, за това или онова и живот за нормалния човек няма да има. Този нормален човек, който няма никаква нужда от държава и държавни чиновници, но дава пари - данъциу такси, рекети и рушвети, за да могат некадърниците станали чиновници да не умрат от глад, а да си бозаят от зържавното и общинското виме (бюджетите). Майната им на тези, които си траят и не саботират тази "политическа пасмина. quazimodo@abv.bg
цитирай
8. анонимен - Докато такива, като Ст. Софиански, ...
17.07.2011 04:10
анонимен написа:
Докато такива, като Ст. Софиански, Любомир Навлов, Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Румен Овчаров, Серьожа Станишев, Надежда Михайлова-Нейнска не бъдат публично екзекутирани, заради белите, които извършиха, в България ще цари чиновническият феодализъм, юридическото безправие, политици ще се изживяват като стопански дейци, стопански дейци ще бъдат администратори, лекари ще бъдат политици или търговци, журналистите ще ни нареждат, какво мниние да имаме за този или онзи, за това или онова и живот за нормалния човек няма да има. Този нормален човек, който няма никаква нужда от държава и държавни чиновници, но дава пари - данъциу такси, рекети и рушвети, за да могат некадърниците станали чиновници да не умрат от глад, а да си бозаят от държавното и общинското виме (бюджетите). Майната им на тези, които си траят и не саботират тази "политическа пасмина. quazimodo@abv.bg

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5673911
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9268
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930