Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2011 23:20 - Приносът ни в кралската сватба ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 9828 Коментари: 9 Гласове:
34

Последна промяна: 30.04.2011 01:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
Блясък и разкош, да са щастливи, а ние да търсим някъде там и собствените си спомени и историческите ни веяния...


image

Ген. Владимир Вазов - героичен български воин, командир на Девета желязна плевенска дивизия от Първа българска армия по време на Първата световна война, брат на народния поет Иван Вазов, роден в Сопот и починал в Рибарица, даже и софийски кмет, просто българин...


image

Димитър Списаревски - въздушен ас, достоен представител на българския етнотип от 40-те години, роден в Добруджа, а загинал над Пасарел, но и днес му  се вее името като Наш герой във Втората св. война...


Приносът ни в кралската сватба …

            Гледах сватбата в  кралското семейство на Великобритания – радвах се, възхищавах се, удивявах се – блясък и разкош, красота и традиция – но, в главата ми все звучаха стиховете на един голям български поет и ми се струва, че в глобален исторически контекст за Европа, ние, българите имаме не малък дял в разкоша и блясъка, защото /прочетете словата, които казват повече от историческите книги, на мегатекстово ниво, май казват достатъчно/: -

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

            Пък и нещо друго. На площада пред Бъкимганския дворец веднъж са свалени знамената на британската армия. Само веднъж, когато командващият парада по случай 20 год. от края на Първата световна война нарежда: „Свалете знамената. Минава героят от Дойран, българският генерал Владимир Вазов!” И са снети знамената в чeст на великата „Девета, Желязна, Пехотна, Непобедима Плевенска дивизия!”, която с минимални загуби след години съпротива разпертушинва английските, френски и сенегалски войски… Братът на народния поет Иван Вазов се притеснил, поогледал скромната ни депутация, запристъпвал сконфузено, но знамената на  британската армия вече били снети в негова чест и изкомандвал: „Горе главите, с изпъчени гърди, ходооооом … марш!” /Който иска да намери обилна информация за събитието в интернет и справочниците за Първата световна война. /Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“/.

            След едно десетилетие над София летят английски самолети и почти унищожават централните квартали, а един скромен български пилот става първата жива торпила. Казвал се е  Димитър Списаревски и обичал футболния „Левски”, червеното вино и хубавите жени. Бил е само на 27 год. Не е удостоен с жест от армията на Великобритания, но е във всички военни учебници за въздушен бой… / Който иска да намери повече информация в справочниците за Втората световна война./

            Гледах церемонията по сватбата и по едно време ми стана гордо, че в „Девета, желязна, пехотна, непобедима Плевенска дивизия!” около Дойран прекарва три години прадядо ми Георги Нинов с четиримата си сина…

               





Гласувай:
34


Вълнообразно


1. thetrooper - Вечна слава!
29.04.2011 23:22
Вечна слава!
цитирай
2. tota - Поздрави за Постинга!
30.04.2011 10:22
Не можах да гледам сватбата...Но ми напълни душата с приносът ни в кралската сватба ... Има защо да вървим с вдигнати глави. Хубав ден!
цитирай
3. kalin8 - Знам за тези събития,
30.04.2011 10:42
но не бих се сетил да направя такаква връзка...
Поздрави!
Б.
цитирай
4. gothic - Аз никога не съм имал основания да ...
30.04.2011 12:07
Аз никога не съм имал основания да скланям глава....Поздравления!
цитирай
5. mirachopi - Научих нови неща,
30.04.2011 14:02
от поста ти,благодаря.И с гордост да носиш името и наследството на рода си.
цитирай
6. kabuli - Кабули
30.04.2011 14:52
Когато Държавата слезе от сцената, на нея се качва всякаква измет, без разлика на религия, пол, образование и етнос. Но само с една единствена "вяра" - лично облагодетелстване.
цитирай
7. newlogic - Кралската свтатба за мен е нещо като ...
30.04.2011 16:50
Кралската свтатба за мен е нещо като филм, а всички в нея са артисти. Като започнеш от приготовлението до изпълнението всичко е по сценарий. Показват на бедните хорица, това което им се иска да видят. Нали всеки, малко или много, иска да бъде принц или принцеса.
Едно представление от високо ниво и на висока цена. Интересното е, че покрай тази сватба, кралицата май успя да забогатее още повече, а нормалния човечец да даде и последните си пари, само за да бъде част от 'историята', само за да каже, че е бил на кралска сватба.
Незнам какъв или дали има български принос към това събитие. Англичаните никога не са 'властвали' над нас и по никакъв начин, техните крал и кралица, не са важни за българите, освен като актьори във филм.
Ние сме велик народ, по своему. Винаги сме били във война, често цялата държава е била сривана до основи, и затова не може да се похвалим с големи и богати замъци. Но пък винаги сме успявали да се изправим на краката си и винаги сме били страшилище за великите сили. Ние сме страна на войни.
Но сега времената са други и ние трябва да насочим вийнския си дух другаде и да се съвземем от положението, в което сме изпаднали.
България може да бъде отново световна сила, всичко зависи от нас!
цитирай
8. sevdabg - Удивително !!!
30.04.2011 23:48
Най- после нещо смислено в Блога по тази тема !

Поздрави!
Радвам се, че те открих.
Вече ще те сложа там, където
не бих пропуснала да те чета;)
цитирай
9. nibiru - до али
30.04.2011 23:52
Няма начин някой да не се изака на метенето. Какво да се прави - манталитет. Наш, роден, български. Може би пък точно тези странности на народопсихологията ни правят толкова устойчиви във времето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544311
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031