Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2011 09:03 - Какво да правя?! Търся съвет или помощ.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 10978 Коментари: 14 Гласове:
21

Последна промяна: 21.05.2011 09:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

imageПовелителите на "свободната преса" в БГ

Какво да правя?! Търся съвет или помощ.

 Или за блогърството, авторството, жълтата преса, историята и комунизма.

                Не съм бил никога особено ревнив към текстовете, които публикувам в блога си. Винаги съм мислел, че това пространство е открито и достатъчно освободено от предразсъдъци, дори съм се радвал, ако някой ползва мой текст, препечатва го или цитира част от скромните ми писания. Доста приятели са ме предупреждавали да не правя така, но разбиранията ми за свободна територия на духа, възгледите, жестовете и известно интелектуално заиграване си останаха непроменени.

                Докато… Преди три дни ми се случиха разни неща, на които, признавам си, не знам как да реагирам и дали въобще си струва усилието… Надявам се приятелите от това безбрежно виртуално пространство да помогнат. Да посъветват, за акъл се обръщам към тях, така да се каже.

                За какво става дума.

                Дълги години носех в себе си историята с пловдивската тютюнева стачка от май 1953 г. – един величав протест срещу комунизма, отнесъл в отвъдното доста обикновени хора, работници, прокудил други в емиграция и „наградил” трети с лагери или затвори. Носех разказа на милия отец Храбър Марков /Мир на праха му!/ - униатски свещеник в Пловдив, опитал вкуса на всички репресии от началото на 50-те години на 20 век, изключителен ерудит и достоен мъж. Все отлагах да се заровя по-издълбоко в тази история, минаха години, времената сякаш не предполагаха интерес към изстъпленията на комунистическата власт, конфузното мълчание обхвана като лепкава кал обществената памет. Дойде модата на „свободното споделяне” в нета и отново се разрових в документите и паметта на малкото останали свидетели на ония времена. Дълго и мъчително издирвах кои са били организаторите на стачката, последователността на събитията, синдикалните искания, правех опити да открия живи свидетели, да документирам разказите им, разрових се и в безкрайните регалии, които предлага Комисията по досиетата…

                Скромното ми изследване публикувах на 22 май 2010 год. в блога, което може да прочетете и сега на следния адрес: http://toross.blog.bg/politika/2010/05/22/plovdiv-mai-1953-pyrvata-stachka-sreshtu-komunizma-v-iztochn.549706 . За огромна изненада то предизвика спонтанен интерес сред читателите. За седмица бе прочетено от около 3 000 души.  Не крия, че почувствах удовлетворение – все пак ставаше дума за факт от новата ни история, премълчаван с десетилетия и покрит с тежък саван от идеологически табута. В края на годината редакторите и собствениците на в-к „Анти” бяха попаднали на статията и я публикуваха в два поредни броя – бр. 47 и 48 от декември 2010 г. Отбелязвам, защото  е важно – статията бе публикувана в пълния и обем, без да е променена дори една запетайка. Благодарен съм на  хората от „Анти”, уважавайки скромния ми труд по този начин, за което има немалка дан и прекрасния приятел  Милен Радев.

                В началото на тази година получих покана от департамент „История” на Нов Български Университет и Съюза на репресираните след 9.09.1944 г. за участие в национална конференция на тема „Съпротивата срещу комунистическия режим в България /1944-1989 г./. На 23 март 2011 г.  представих  статията/изследването/ си за тютюневата стачка на въпросната конференция в НБУ в присъствието на доста хора, които помнеха онези зловещи събития. Почти видях удовлетворението за положените усилия да се възкреси част от антикомунистическата съпротива в България. Ще продължа да го правя и занапред, поне така ми се струва, че е правилно.

                Оня ден приятели ми донесоха в-к „Седмичен Труд”/дори не знаех, че излиза такъв/бр. 20 от 18 май 2011 г. на чиято 24 стр. е публикувана статията „Свекърът на Меглена Кунева наредил разстрел на работници”, подписана от Татяна Мачковска. Материалът представлява съкратен вариант на спомената блогърска статия от 22 май 2010 г. като авторката изрично споменава в началото, че „Христо Марков, за всичко, което е открил за този уникален политически протест, разказва в своя блог”. Формално – цитиран съм коректно, но от целия материал има само две изречения, които не са от статията ми в блога. По-гадното е, че от текста ми е останало само, че комунистическият шеф Иван Пръмов е наредил на милиционерите да стрелят в стачкуващите /исторически факт, който мисля, че доказвам/, а липсват изцяло важни имена, факти и събития, което не дава въобще представа за протеста и причините, довели до него.

                След два дни, ново двайсе! В бр. 21 от 21-27 май 2011 г. на в-к „Уикенд” на стр. 79 се появява неподписана /?!/ статия, озаглавена „Свекърът на Меглена Кунева потопил в кръв бунт на работници”. Този път преразказът е доста по-нескопосан – фактологични грешки, объркана хронология и странни конструкции като „тълпата се вълнува опасно”. Накрая, пак коректно/??!/, моя милост е споменат: „За първата стачка при социализма разказва в блога си пловдивчанинът Христо Марков”. Да де, но моят разказ се отличава съществено от предлаганият на читателите в „най-многотиражния вестник”. Вече загубих представа кое е коректно и кое некоректно…

                Не крия, че още си стоя с двата мастити вестника и се чудя какво да правя. Хубаво е, че все пак се разказва на по-широк кръг от читатели за  шашкънийте, сътворявани от комунистите, за „другаря Пръмов и компания”, за доблестта и недоволството, но предложените текстове са осакатени безогледно, преразказани некадърно,  просто не са мои. Излиза, че най-важното е участието на един комунистически сатрап в потушаването на стачката, който след десетилетия става свекър на някаква Меглена, която пък след още няколко десетилетия ще иска да става президент на Републиката. Остават скрити за читателите на „Седмичен Труд” и „Уикенд” причините за протеста, имената на организаторите, на убитите, хронологията на стачката, комичния страх у велможите, съдбите на основните участници, на техните наследници… Щях да подскачам от радост, ако вместо да преразказват, „авторите” бяха направили едно интервю с другарката Кунева-Пръмова и я попитат дали нейния свекър и е разказвал за тежката си борба със стачкуващите, заради, която е въздигнат от секретар на ОК на БКП-Пловдив до министър на земеделието, дали и е завещал разни негови иширети за омайване на първенците, за „кариерно развитие”. То и без това голяма разлика между Симеон, кадет Рилски и Вълко Червенков няма.

                Чета в карето на „Седмичния Труд” имената на Тошко Тошев и Венелина Гочева като „членове на издателския борд” и позивите ми към тоалетната стават нетърпими. Още повече се обърквам какво да направя. Да пиша някакво „право на отговор” – има ли смисъл при Тошев от с. Дриново? Да тръгна да ги съдя – нито пари, нито време имам да се занимавам. Да оставя без реакция двете осакатени публикации – не е честно пред читателите. Май наистина ще се окажем безсилни пред жълтите законодатели на журналистиката?

                Ей, за това драснах тези редове и искрено се надявам Вие, драги читатели, да дадете акъл какво да сторя. Нали народът казва, че две глави мислят по-добре от една, а повече?! Все пак сме в навечерието на 24 май – ще дават награди за „журналистическа доблест” или нещо подобно…



 

image



Гласувай:
21


Вълнообразно


1. haralanov - Здравей!
21.05.2011 09:39
Не знам какъв акъл да ти дам приятелю!То е от ясно по-ясно,че Тошо и Венелина не представляват свободната преса в България.Може би трябва да поискаш ,,право на отговор".Все пак ти си автор на редовете за пловдивската тютюнева стачка от 1953г.И ако имаш право на отговор да им напишеш,че не искаш да ангажираш издания на ДС(да Труп и 24 часа са такива издания)да публикуват нещо без твоето съгласие.Излиза,че работилите за ДС(Тошев е един от тях)сега ронят фалшиви сълзи за жертвите на комунистическия терор.Срамно и грозно е!!!Бъди здрав приятелю!
цитирай
2. andrei - Здравей Христо!
21.05.2011 11:36
Добре е да поискаш отговор,защо така са осакатили публикацията ти.Моят скромен съвет е;повече хора от блог бг.да публикуват твоята статия,в собствените си страници.Аз ще постъпя по този начин,ако ми разрешиш разбира се.Поздрав и бъди здрав! Ще очаквам твоето разрешение на лични съобщения.
цитирай
3. zahariada - Предлагам...
21.05.2011 22:31
... с твое разрешение да ги залеем с препубликации. Ние сме хиляди в блога. Да пуснем твойте материали, кой когато може и иска. Лавината няма спиране!
цитирай
4. nadagr - Струва ми се, че
21.05.2011 22:40
работата е за юристи по авторско право.
Ако ти е необходима подкрепа, готова съм!
Поздрави!
цитирай
5. mirachopi - Знаеш,че винаги има един ''първи'' открил новина.
22.05.2011 02:37
В случая ти си се заровил и изровил една история много показателна за времето си,но както всяка новина ''журналята'' я подхващат и от снежната топка става снежен човек.Това което преживяваш,си мисля аз е тежеста на короната/хем си първи,хем всички останали ще започнат да си измислят и опорочават идеята/.
цитирай
6. kalin8 - Здравей!
22.05.2011 11:23
И аз не знам какво да ти кажа!
Страшна работа е нашата журналистика! Особено тези...Уикенди...Трудове..
Като Гочоолу и компания са- мазани пехливани!!!
Поздрави!
Б.
цитирай
7. kosara2008 - чест ти правят търпението и добрият тон, който виждам тук...
22.05.2011 17:51
представям си и огорчението, което има трайна диря - всеки трябва да получи подобаващото му се - тези мастити мастии - съд! и ги осъждаш по закона за авторското право и за пропуснати ползи....и после черпиш...с усмивка и удовлетворение...харесвам пословицата - не си оставяй, никога!,магарето в калта...

не може безнаказано някой си/някоя си да се кипри с твоя труд!писнА ми от крадливи мазньовци...

приятелски поздрав за теб !!!
цитирай
8. hatanasov - Приятелю...
22.05.2011 22:43
така ще бъде докато агентите на ДС работят "За Родину". А и предполагам, че знаеш как беше създадена "независимата" от читателите преса в Пловдив, а и в цялата страна.
цитирай
9. zaw12929 - Нищо не може да се направи срещу о...
24.05.2011 18:17
Нищо не може да се направи срещу омразата.
Явно сте се "включили" в борбата за президент, няма значение как
Защо Миглена да носи отговорност за действията на свекъра си. Такова отношение е от варварските времена, от фашизма , от комунизма, които не даваше ред на децата на кулаците, на бившите фабриканти и т,н,. А ние живеем в демократична страна и колкото и да се правим на "луди" на неразбрали и неволно допринесли уж за историята в същност исакаме точно това, което се случва.
Колкото и да разказваме сега за анти комунистическата борба, пак ще си останем онзи народ, които не можа да се противопостави и в същото време и от нас соцвремето си отиде, но като победа на външните сили.
Е добре, а какъв е приносът ни днес, да не сме последни по доходи и първи по смъртност.. ГОЛЯМ, ЗАЩОТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЕ БИЕМ, ДА СЕ ДЕЛИМ, ДА СЕ УНИЩОЖАВАМЕ,
СЪВЕТ ЛИ?! НЕ Е Е! НИКОЙ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪВЕТ. ВСИЧКИ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ОБЩИТЕ УСИЛИЯ ЗА ДОБРОТО НА ДЪРЖАВАТА, НО ТОВА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ.... СКОРО ЗАЩОТО НИЕ НЕ САКАМЕ ДА СМЕ ДОБРЕ А НЯКОЙ ДА Е ЗЛЕ, КОЙТО Е УСПЯЛ ПО ВЕЧЕ ОТ НАС. НЕКА ДА Е МИГЛЕНА. А ТЯ ДОБРЕ ЗНАЕ, ЧЕ ЗА НЕЯ НЯМА МЯСТО ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ЩЕ СИ СТОИ ТАМ... КЪДЕТО НЯМА ДА И ТЪРСЯТ СМЕТКА ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА СВЕКЪРА И
ПРЕКРАСНО МЯСТО Е БЪЛГАРИЯ, КАТО ПРИРОДА, НО... КАТО ХОРА НЕ СТАВАМЕ ЗА ПРИЯТЕЛИ И МОЖЕМ ДА СЕ ОБЕДИНИМ САМО ДА НАПРАВИМ НЯКОМУ ЗЛО.
цитирай
10. анонимен - ежедневие.bg
25.05.2011 06:29
Здравей, Ицо!
Случаят, който описваш, е характерен и почти ежедневие за много колеги, които работят в регионални медии, може бе все пак не толкова драстичен. В смисъл - преписване дума по дума.
Но да разкажа още по-отчайващ случай - в Хасково.
Колегите, кореспонденти на столични вестници, включително на "Труд", всеки ден чакат публикациите в местните вестници, за да "отразят новината" във великите си издания. Това, разбира се, дразни. И не е от вчера.
Преди няколко години с един колега подавахме заедно данъчни декларации за хонорарите. Незнайно защо нашият шеф не ги бе определил като "авторски", при които имаш право на 30 процента отчисления за "присъщи разходи", а по някакъв друг член, при който ползвахме само по 10 на сто намаление на данъчната основа. В резултат данъците, които плащахме, бяха и по-високи. Колегата от "Труд" обаче плати по-малко данъци от нас. Защото публикациите му се водеха "авторски". Смешното, или ако предпочиташ - тъжното, в случая е, че 95 на сто от "авторските" му публикации бяха преписани от нас.
Нещо да кажеш по въпроса?
Тодор
цитирай
11. antikom - Бившите "вацови", днешни "пъпкови" вестници имат богат опит в тази насока.
28.05.2011 09:31
Ицо, който иска да разбере каквото трябва ще го разбере.
Другото е губене на време.
цитирай
12. rebu - до №9
28.05.2011 12:50
Ти чете ли това което коментираш, или рефлективно реагираш - "Пише нещо срещу наш човек - да го защитя!!
цитирай
13. eloiz - Торос,
01.06.2011 17:14
може би това е решението - да се даде колкото се може повече гласност на онова, което си направил, и което са направили с твоя труд. У нас винаги става така, ако си затраеш за някоя мърсотия, то тя умира в небитието, затова трябва да отстояваш упорито правата си. Опитай да публикуваш материала, върху който вероятно си продължил да работиш и сигурно има нова информация в други вестници, потърси съдействието на някоя телевизия. Не се отказвай. За съжаление не мога да ти помогна с нищо значимо, единствено със съпричастност.
цитирай
14. анонимен - ТАТЯНА МАЧКОВСКА Е ПЛАГИАТ И КРАДЕ ЧУЖДИ ТЕКСТОВЕ РЕДОВНО!
10.10.2011 11:10
Напосоки споменавам: „Стамболов гони чужд кореспондент" – вестник „Седмичен труд“, 15 юни 2011 година. Същият текст е печатан преди няколко години пак в „Седмичен труд“, но подписан с моето име. Не знам от каква амнезия трябва да страда крадлата, за да препише текст от друг автор, вече отпечатван в изданието, в което работи.

И за да не се заблуди читателят, че Мачковска изпитва някаква любов необяснима към моите текстове, ще спомена, че дамата не е придирчива.

Богдан Миланов, сътрудник от същото онова отдавна отминало време, когато за вестник „Седмичен труд“ външен автор не бе мръсна дума, е преписван много повече от мене.
Същата „журналистка“ директно е преписвала и от инкриминираната някога книга „Какво са дали българите на други народи“ на Стилиян Чилингиров. Настолно четиво й е „Големите български сензации“ от Росен Тахов, от което сигурно преписва и докато спи.

Последен пример е отпечатаното пак в броя от 28 септември „Лекарска грешка погребва Иванка Ботева“. То пък е откраднато от доста често срещания в печата Валентин Бояджиев. Изобщо – от когото й падне.

Сега разкривам и последната тайна на госпожа плагиаторката: в чекмеджетата си дамата е натрупала от времето, в което е имала сътрудници, огромен брой ръкописи, които не са виждали бял свят с имената на авторите си. Затова пък периодично се появяват сега в „Седмичен труд" с нейното име.

Но млъкни, сърце – както бе казал един поет, от който вероятно на Мачковска много й се ще да препише, ама няма как! Затова пък наивници на неопределена възраст като мене – дал Бог!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540476
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031