2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5959 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2011 20:28
„Кръв” и „Брутално.bg” – блестящата проза на Тодор Кръшков
Трудно е да пишеш за толкова близък. За приятел. Тодор Кръшков е човек, без който студентското време в Пловдив нямаше да е същото през 80-те години на 20 век. Или го създаде мълвата такъв, или пък безбройните му ухажорки… Нямам обяснение за този феномен. После Тошо бе от хората опитали „и меда, и жилото” на прокопсалата ни демокрация – пресни демократи и доносници направиха всичко възможно в Карлово да очернят живота на човек, който бе хиляди пъти по демократ от тях. Изглежда накрая отстъпи той – финият и толерантен приятел си тръгна от Подбалкана, за да опознае като журналист Хасково, просто Зорница остана до него.
Пенелопа си взе Одисей в тракийската Итака.
Бе от малкото пишещи проза /нали знаете, че студентките ги впечатляват мелодраматичните стиша?/ - талантливи, мрачни, мъдри и тъжни разкази. Публикуваха го рядко – традиционен неконформист, неординерен бунтар. Крадохме булка за Борю от Ямбол, защото иначе „Бъчвите” скучаеха, запивахме дори в … библиотеката, понякога готвех нутрии, напиването се превръщаше в удоволствие и песен. Тодор предизвика малка революция в дамския състав на пловдивската бохема като се … ожени, но пък му потръгна след 1989 г. в бизнеса. За да катастрофира в карловските чукари, тормозен от властните чугуни. Плати със здравето и нервите си. Премести се в Хасково и написа чудни разкази /поредицата му за Пешеходеца е великолепна литература/, започна и роман.
Първият „Кръв”/2007г./ стана събитие в спихналия литературен живот на страната, номинираха го за роман на годината, но официалните рупори на посредствеността премълчаха. А романът бе в рядката жанрова разновидност на белетризираната журналистика, толкова популярен на Запад /Труман Капоти/, изграден върху действителни събития, груб реализъм на места, убийства и разплата, красиви жени /образът на рускинята Лена е чудесен, и авторът се влюби…/, комично-абсурдни местни дерибеи/великолепно описани са кмета Христо Войняговски и помощниците му Станко Маринов и д-р Райчев/, местни забележителности /Боро Мъжът/ и карловските ченгета, които повече обичат хапване и черпене, отколкото „борбата с престъпността”, разбира се - неизбежните съвременни герои – мутрите и магистратите. На моменти ужасът и събитията преминават в специфичен литературен хорър /изяденото от гризачи трупче на бебе в болницата, масовата екзекуция в края на книгата/, докато читателят установи, че авторът разказва по сръчен начин реалния наш, преходен живот. Като Пътя, по който тръгнахме всички българи, за да се натресем на нещо уродливо и невнятно за душите ни. На романтичната бохема. Колко символично е първото изречение в романа? – „Пътят приличаше на бедняшка риза.”
В края Тодор Кръшков обещаваше продължение, защото „всички български романи имат нужда от дописване”. И го „дописа” тази година, в Хасково, където се развива действието. Озаглави го „Брутално.bg” в синхрон с всичко, което се случва около нас. Тошо продължи напрегнатата „екшън” стилистика от „Кръв”, но сякаш и годините са наложили акцентите – корумпирани политици, нагли и безкрупулни, „брутални” разсъждения за живота, който ни налагат да живеем, послушни слуги в лицето на съдии, следователи и прокурори, „облагородени” мутри – бивши милиционери, мудни, подли и тъпи ченгета и стряскащото – децата са станали хладнокръвни убийци. Нещо в генофонда ни е променено невъзвратимо, страшно и Брутално. Единадесетгодишното цигане Асен е станало двоен убиец, защото друго дете не искало да яде пръст, момиченце ревяло и му рушало спокойствието/”лепка такава”/, но всъщност това са проекциите на нас, родителите – то е гледало как лихвари пребиват баща му и го карат да се храни с пръст от саксията, а баба му непрекъснато го гълчала. Свят – български. Наш. И като контрапункт лукса, всесилието и арогантността на местния велможа Иван Славилов и полицая Стефан Колев /Що ми се струва, че и двамата имат реални прототипи в обществения живот на Хасково?! – Бисеров, Петров, Стаматов, подлогата Н. Вълчев или Захари Желязков-Шишарката…/.
Освен набиващото се умело водене на разказа Кръшков притежава и една специфична кинематографичност в наратива, не залита в описателност и тежък диалог, толкова характерен за съвременните романи. Между другото, застиналата в комунизма съвременна българска литература в жанра на романа от 1990 г. упорито премълчава наистина стойностните заглавия, а те се броят на пръсти и са свързани също с документалистиката – „Да оцелееш в Ада” на бившия затворник Савко Калата и „Патриархат” на Георги Мишев. Сред тях са и двата романа на Тодор Кръшков.
В плетеницата от тягостни събития журналистът Емил /прототип е самият автор/ е колкото потърпевш/хасковският олигарх го осъжда/, толкова и някак си изнесен в друг свят, малък, провинциален, но свят на типичните местни образи, често аутсайдери, луди, отдадени на алкохола или примирени в ежедневието млади дами, бленуващи за Белия кон. Нашият живот, в който светът Не е голям и спасение не дебне отникъде – дебнат убийства, подкупи, гаври, депутати-олигарси, безхарактерни следователи, гадни ченгета, кметове-идиоти, охранители-мутри, понякога чувствителни курви и крадливи цигани. Техният конрапункт, освен самия Емил, са точно местните чешити като зъболекаря Енев или колежката Маргарита-Маргото. Очаквах любовната история с нея, защото не може тънък ценител на женската красота като Тошо да не спретне отчаян хепиенд – Маргото в къса поличка с привлекателни бедра, там горе в изоставеното село, в двора на порутения дом, където ще намират успокоение в къщата на куклите за малкото момиченце.
Романите на Кръшков не са чисти криминалета, въпреки сходствата/то в родната литература нямаме и добри примери/, още по-малко са като популярните в последните години „полицейски романи” /Д. Петрунова/, донякъде се родеят с „вулгарната проза” на Христо Калчев, но не са и такава, въпреки че авторът споделя - формулата на успеха е „Кръв и сперма!”. Предлага ни се четиво с обигран език и фокусиране върху горещи теми, родеещо се с добрите западни трилъри, дори ги нарекох по-горе специфични хоръри, но и такива не са, защото не всичко е патология, по-скоро ставаме съпричастни на едни особени ноар-романи, експресирани с обществен песимизъм, плътни герои и задължителното присъствие на femme fatale, поне за мен – явление в новата ни проза. Напомнят ми на някои от тъжните, прочувствени песни на една световна звезда, родена в Хасково – Аспарух Лешников. Същият приглушен, безнадежден песимизъм с лека, едва усещаща се оптимистична хармония, скрита някъде в интимния свят на двама самотници. Съвременна ноар стилистика в прозата.
Да, двата романа на Тодор Кръшков трябва да се прочетат, защото литературното ни блато няма да допусне ярка, силна проза. Купете си един наистина модерен, интригуващ и овладян автор. Романи, които шокират с ежедневието ни. Освен всичко друго се четат леко, с любопитство, защото се оглежда в тях „животът по-гаден от смъртта”, пък и вече дори в Хасково „не всички светофари работят в неделя.”
Не може Тодор да не подари "Брутално" на красива дама, няма как да се случи...
Тагове:
08.08.2011 01:03
08.08.2011 02:15
08.08.2011 03:19
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов