Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2011 16:15 - Проф. Асен Христофоров се завърна в Пловдив... А градът липсваше.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 10199 Коментари: 9 Гласове:
17

Последна промяна: 23.11.2011 07:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
1931 г. - студент в Лондон

image

image

     
     
Проф. Асен Христофоров се завърна в Пловдив… А градът липсваше.

           

Реабилитацията на големия пловдивчанин проф. Асен Христофоров събра на Кръгла маса на 17.11.2011 г.  в Държавен архив – Пловдив икономистите проф. Румен Аврамов и проф. Боян Славенков, литераторите проф. Светлозар Игов, проф. Николай Аретов, проф. Клео Протохристова, доц. Владимир Янев, проф. Юлия Николова, директорката на Националния литературен музей Катя Зографова, дипломанти, писатели, че и хора като племенника му Ромил Атанасов и моя милост, които познавахме значимия икономист и писател. Дойдоха и мнозина пловдивчани, но липсваха т. нар. представители на общественото мнение – медиите. Някои от тях дори се подразниха, че им бе изпратена покана за събитието, зер – има по-величави събития като сесията на Общинския съвет или делата за изборите. То е така – пловдивска, провинциална, постмодерна история.

 

            А колцина са личностите от града, които 40 год. след смъртта си могат да съберат цвета на икономическата и литературна наука в страната?!

 

            Преди 20 години употребих много усилия, но все пак общинския съвет именува една улица на негово име и после пак го забравиха. Този титаничен ум, английски възпитаник, крупен икономист, фин и съвършен стилист в литературата, тормозен и унизяван от комунистическата власт, принуден да се превърне в доброволен отшелник в рилските простори, се завърна в родния Пловдив с полагащото се уважение и респект: академичен тритомник, издание на БНБ от 2010 г. с част от икономическите му трудове, две литературни пътеписни повести, а в третия том много документи от дългото му надлъгване с ДС и БКП и една чудна встъпителна студия на проф. Аврамов; с обзорната книга на проф. Аретов „От Лондон до Мацакурци през Белене”; със специалния брой на сп. „Литературна мисъл”/2011, №1/, посветен на писателя; с още неиздадената дипломна работа на Соня Млекарова от 1986 г.; с опоетизираното слово на доц. Янев; с блестящата импровизация на проф. Славенков; с ерудитския анализ на проф. Игов и най-паче със спомените на Ромил Атанасов и пишещия тези редове. Постарах се да представя и моя статия за неблагополучията, които му създават т.нар. „пловдивски дейци на културата” в далечната 1956 г., всъщност,  местни литературни дерибеи на хранилка в ДС, от завист правещи зло на превъзхождащия ги интелектуално.

 

            Г-н Кандит от Говедарци, както сам се определя, тръгва от „оня прашен пловдивски площад с жълтата къща”, учи в Берлин, завършва Роберт колеж, после икономика в Лондон и въпреки блестящите перспективи се връща в България, за да стане на 33 год. доцент, а на 35 професор по финансови и административни науки, да положи основите на модерната статистика и на конюктурния цикъл в икономиката, а на…37 год. ще бъде пенсиониран и уволнен завинаги от висшите училища в страната. Просто вече властва БКП, а непокорния учен си е позволил да напише: „След 9.09.1944 г. върху българското народно стопанство легна грижата за изхранването на окупационните руски войски в страната, и то в още по-голям размер, отколкото изхранването на германските войски в миналото”. Забранено му е дори да ползва думата инфлация в трудовете си. Арестуван, държан в следствените килии в Дома на слепите в продължение на 6 месеца с абсурдното обвинение, че е английски шпионин, без присъда изпратен в Белене, след това се отдава на доброволно отшелничество край с. Говедарци. Характерният викториански дух в икономическите му трудове на умереност и постепенност завинаги отстъпва място на оня див и красив живот в Рилските реалии, „опакият човек” ще се потопи в преводите на Дж. Джойс, Джером К. Джером, Ш. Бронте, Дж. Лондон, Х. Филдинг, преследван от доносители  и правоверни партийци ще носи проклятието на физическата изолация, защото както пише един от хората на мрака: „Христофоров е краен реакционер, голям англофил, мрази дълбоко всичко комунистическо, последовател на Чърчил и английските консерватори”. И ще напише оная чудна мацакурска летопис „Вуцидей”, останала все още недооценена от литературната наука, но спечелила читателя завинаги с неповторимия стил и тънка ирония. През 1953 г. всемогъщата ръка на злото ще му спретне наблюдателно дело „Хиена”, докато той в светлика на газената лампа в „Бърлогата” ще ни остави романите „Ангария” и „Иманяри”, рустикално-пасторалните пътеписи „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила” и накрая лебедовата си песен „Откровения”. Дали са знаели другарите, че когато лишават българската икономическа мисъл от един голям  учен, печели българската литература самобитен творец, блестящ стилист и изискан преводач?...

 

            Ще си отиде ненавършил 60 г. там, в подножието на Мальовица, сам, в жежкото лято на 1970 г.

 

            Онази вечер той се завърна в Пловдив. Разказвахме за него, а от фотосите на изложбата ни гледаше с неговия иронично-гневлив поглед. Компания му правеха селските чудаци, които обезсмърти във „Вуцидей”. И припомнихме част от есето му от „Откровения”, в което се е прощавал с града под тепетата: „Пловдив! И площад „Преслав” под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя… И къщата на северната страна на площада – двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто… От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площад „Пикадили”; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали до възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!”.

 

            А официалният Пловдив липсваше онази вечер! Сякаш е много богат с европейски интелектуалци от мащаба на Асен Христофоров!?

 

            Последните години пловдивската община финансира няколко книги на местни автори, някои от тях без никаква литературна или научна стойност, а Асен Христофоров още чака издаването на неговите събрани съчинения. Почетни граждани на Пловдив са и хора, които историята отдавна е забравила, неоставили никакви следи, дори навредили на града и околностите, а нима проф. Христофоров не заслужава посмъртно да му бъде връчено това звание, за да се възстанови поне отчасти историческата справедливост?! И още – в Пловдив има „Альоши”, Братска могила, десетки паметни плочи на бойци и интербригадисти, а няма дори един мемориален знак за възпоменание и памет на един европейски ерудит. Между другото, доц. Владимир Янев направи това предложение, под което се подписахме участниците в Кръглата маса…

            Искрено се надявам, че ще се намерят управници с поглед в бъдещето и направят малкото усилие, за да възкресят спомена за незаслужено забравения мащабен икономист, преводач и писател!        

image

Може би последната снимка на писателя - 1970 г., сред дивната красота на Рила
image

Убежището, Бърлогата на Христофоров в наши дни. Потегната и реставрирана от Ромил Атанасов.
image
Говедарци, гледано от Бърлогата. Там, където живеят мацакурци...

Още за проф. Асен Христофоров може да прочетете в:

- Николай Аретов. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. София: Кралица Маб, 2011.

 

- Асен Христофоров. Избрани произведения и документи. Обща редакция и встъпителна студия Р. Аврамов. Т. 1-3. София: БНБ, 2010.

 

- Специален брой на сп. Литературна мисъл (2011, № 1), посветен на Асен Христофоров

 

- Христо Марков. Асен Христофоров-40 год. от смъртта, 100 от рождението на великия българин, 2010 – http://toross.blog.bg/politika/2010/08/10/asen-hristoforov-40-g-ot-smyrtta-100-g-ot-rojdenieto-na-veli.589348

- Христо Марков- Пак за Асен Христофоров и трагедията му - http://toross.blog.bg/politika/2010/09/29/oshte-za-tragediiata-na-asen-hristoforov.613006

- Вихрен Чернокожев - Въпреки соцреализма - http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/macakurci.htm

 

 





Гласувай:
17


Вълнообразно


1. анонимен - Струва ми се, че всеки един, който се ...
22.11.2011 17:48
Струва ми се, че всеки един, който се чувства част от Пловдив, би трябвало да прочете "Откровения"-та, за да почувства и неговия пулс през годините.
цитирай
2. bven - Като че нарочно вече липсва културният живот и някой, който да го отразява...
22.11.2011 20:36
Времена!
цитирай
3. tili - E, вчера беше подобаващо почетен
22.11.2011 20:40
в Народната библиотека в София. Явно иска време, а хора нямааа...
цитирай
4. анонимен - Поздравления, приятелю! Ти си от хората, коиго са направили много за завръщането му - не само в Пловдив.
23.11.2011 09:10
А в литературата, в съзнанието на съвременниците, в живота.
цитирай
5. toross - Благодаря ти Слави,
23.11.2011 11:10
това е малкото, което с теб можем да направим за един наистина десен интелектуалец. Все пак дори със закъснение трябва да има справедливост !
цитирай
6. zaw12929 - Поздравление за всички усилия: за постинга, за човека
24.11.2011 16:21
Питам, този Роберт колеж, в Истамбул ли е ?!
цитирай
7. toross - zaw12929, Да в Инстамбул е -
24.11.2011 17:26
най-престижното учебно заведение допреди 50 г. - обучението се води само на английски език, колежани са от цял свят надарени младежи.
цитирай
8. анонимен - Иванко
26.04.2012 10:29
Задайте си въпроса колко хора са чували днес за Асен Христофоров.Много малко за съжаление, но благодарение на книгата на Проф. Аретов стават все повече.
Аз лично устно агитирам и пропагандирам големия учен и писател.
цитирай
9. анонимен - Иванко
26.04.2012 10:30
Задайте си въпроса колко хора са чували днес за Асен Христофоров.Много малко за съжаление, но благодарение на книгата на Проф. Аретов стават все повече.
Аз лично устно агитирам и пропагандирам големия учен и писател.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540521
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031