2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 10222 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2011 07:51
1931 г. - студент в Лондон
Проф. Асен Христофоров се завърна в Пловдив… А градът липсваше.
Реабилитацията на големия пловдивчанин проф. Асен Христофоров събра на Кръгла маса на 17.11.2011 г. в Държавен архив – Пловдив икономистите проф. Румен Аврамов и проф. Боян Славенков, литераторите проф. Светлозар Игов, проф. Николай Аретов, проф. Клео Протохристова, доц. Владимир Янев, проф. Юлия Николова, директорката на Националния литературен музей Катя Зографова, дипломанти, писатели, че и хора като племенника му Ромил Атанасов и моя милост, които познавахме значимия икономист и писател. Дойдоха и мнозина пловдивчани, но липсваха т. нар. представители на общественото мнение – медиите. Някои от тях дори се подразниха, че им бе изпратена покана за събитието, зер – има по-величави събития като сесията на Общинския съвет или делата за изборите. То е така – пловдивска, провинциална, постмодерна история.
А колцина са личностите от града, които 40 год. след смъртта си могат да съберат цвета на икономическата и литературна наука в страната?!
Преди 20 години употребих много усилия, но все пак общинския съвет именува една улица на негово име и после пак го забравиха. Този титаничен ум, английски възпитаник, крупен икономист, фин и съвършен стилист в литературата, тормозен и унизяван от комунистическата власт, принуден да се превърне в доброволен отшелник в рилските простори, се завърна в родния Пловдив с полагащото се уважение и респект: академичен тритомник, издание на БНБ от 2010 г. с част от икономическите му трудове, две литературни пътеписни повести, а в третия том много документи от дългото му надлъгване с ДС и БКП и една чудна встъпителна студия на проф. Аврамов; с обзорната книга на проф. Аретов „От Лондон до Мацакурци през Белене”; със специалния брой на сп. „Литературна мисъл”/2011, №1/, посветен на писателя; с още неиздадената дипломна работа на Соня Млекарова от 1986 г.; с опоетизираното слово на доц. Янев; с блестящата импровизация на проф. Славенков; с ерудитския анализ на проф. Игов и най-паче със спомените на Ромил Атанасов и пишещия тези редове. Постарах се да представя и моя статия за неблагополучията, които му създават т.нар. „пловдивски дейци на културата” в далечната 1956 г., всъщност, местни литературни дерибеи на хранилка в ДС, от завист правещи зло на превъзхождащия ги интелектуално.
Г-н Кандит от Говедарци, както сам се определя, тръгва от „оня прашен пловдивски площад с жълтата къща”, учи в Берлин, завършва Роберт колеж, после икономика в Лондон и въпреки блестящите перспективи се връща в България, за да стане на 33 год. доцент, а на 35 професор по финансови и административни науки, да положи основите на модерната статистика и на конюктурния цикъл в икономиката, а на…37 год. ще бъде пенсиониран и уволнен завинаги от висшите училища в страната. Просто вече властва БКП, а непокорния учен си е позволил да напише: „След 9.09.1944 г. върху българското народно стопанство легна грижата за изхранването на окупационните руски войски в страната, и то в още по-голям размер, отколкото изхранването на германските войски в миналото”. Забранено му е дори да ползва думата инфлация в трудовете си. Арестуван, държан в следствените килии в Дома на слепите в продължение на 6 месеца с абсурдното обвинение, че е английски шпионин, без присъда изпратен в Белене, след това се отдава на доброволно отшелничество край с. Говедарци. Характерният викториански дух в икономическите му трудове на умереност и постепенност завинаги отстъпва място на оня див и красив живот в Рилските реалии, „опакият човек” ще се потопи в преводите на Дж. Джойс, Джером К. Джером, Ш. Бронте, Дж. Лондон, Х. Филдинг, преследван от доносители и правоверни партийци ще носи проклятието на физическата изолация, защото както пише един от хората на мрака: „Христофоров е краен реакционер, голям англофил, мрази дълбоко всичко комунистическо, последовател на Чърчил и английските консерватори”. И ще напише оная чудна мацакурска летопис „Вуцидей”, останала все още недооценена от литературната наука, но спечелила читателя завинаги с неповторимия стил и тънка ирония. През 1953 г. всемогъщата ръка на злото ще му спретне наблюдателно дело „Хиена”, докато той в светлика на газената лампа в „Бърлогата” ще ни остави романите „Ангария” и „Иманяри”, рустикално-пасторалните пътеписи „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила” и накрая лебедовата си песен „Откровения”. Дали са знаели другарите, че когато лишават българската икономическа мисъл от един голям учен, печели българската литература самобитен творец, блестящ стилист и изискан преводач?...
Ще си отиде ненавършил 60 г. там, в подножието на Мальовица, сам, в жежкото лято на 1970 г.
Онази вечер той се завърна в Пловдив. Разказвахме за него, а от фотосите на изложбата ни гледаше с неговия иронично-гневлив поглед. Компания му правеха селските чудаци, които обезсмърти във „Вуцидей”. И припомнихме част от есето му от „Откровения”, в което се е прощавал с града под тепетата: „Пловдив! И площад „Преслав” под гранитния юмрук на Сахат тепе с Часовниковата кула на върха, която още не можех да видя… И къщата на северната страна на площада – двуетажна, най-близка до тепето, цялата боядисана в жълто… От нея тръгнах по света. Живял съм с години в Цариград и Лондон, с години или само с месеци в Берлин и Кийл, в Париж и Женева; опивал съм се в майски нощи от светлините по двата бряга на Босфора или от малкия Ерос, тъй хрисим сред омайната феерия на площад „Пикадили”; прехласвал съм се денем в дивното Цюрихско езеро с неговите щръкнали до възбог брегове и нощем в приказния остров сред Дунава в Будапеща, откраднал сиянието на звездите; виждал съм и други чудеса в тая стара, измъчена Европа и често се завръщах унил и потиснат. Но щом свърнех към Пловдив, към оня площад с жълтата къща под тепето, странен трепет прогонваше унинието и топлинка сгряваше сърцето. Такава е магията на родния кът!”.
А официалният Пловдив липсваше онази вечер! Сякаш е много богат с европейски интелектуалци от мащаба на Асен Христофоров!?
Последните години пловдивската община финансира няколко книги на местни автори, някои от тях без никаква литературна или научна стойност, а Асен Христофоров още чака издаването на неговите събрани съчинения. Почетни граждани на Пловдив са и хора, които историята отдавна е забравила, неоставили никакви следи, дори навредили на града и околностите, а нима проф. Христофоров не заслужава посмъртно да му бъде връчено това звание, за да се възстанови поне отчасти историческата справедливост?! И още – в Пловдив има „Альоши”, Братска могила, десетки паметни плочи на бойци и интербригадисти, а няма дори един мемориален знак за възпоменание и памет на един европейски ерудит. Между другото, доц. Владимир Янев направи това предложение, под което се подписахме участниците в Кръглата маса…
Искрено се надявам, че ще се намерят управници с поглед в бъдещето и направят малкото усилие, за да възкресят спомена за незаслужено забравения мащабен икономист, преводач и писател!
Може би последната снимка на писателя - 1970 г., сред дивната красота на Рила
Убежището, Бърлогата на Христофоров в наши дни. Потегната и реставрирана от Ромил Атанасов.
Говедарци, гледано от Бърлогата. Там, където живеят мацакурци...
Още за проф. Асен Христофоров може да прочетете в:
- Николай Аретов. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. София: Кралица Маб, 2011.
- Асен Христофоров. Избрани произведения и документи. Обща редакция и встъпителна студия Р. Аврамов. Т. 1-3. София: БНБ, 2010.
- Специален брой на сп. Литературна мисъл (2011, № 1), посветен на Асен Христофоров
- Христо Марков. Асен Христофоров-40 год. от смъртта, 100 от рождението на великия българин, 2010 – http://toross.blog.bg/politika/2010/08/10/asen-hristoforov-40-g-ot-smyrtta-100-g-ot-rojdenieto-na-veli.589348
- Христо Марков- Пак за Асен Христофоров и трагедията му - http://toross.blog.bg/politika/2010/09/29/oshte-za-tragediiata-na-asen-hristoforov.613006
- Вихрен Чернокожев - Въпреки соцреализма - http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/macakurci.htm
Тагове:
КРАСАВИЦИТЕ НА ДРЕВНОСТТА. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Ц...
22.11.2011 17:48
22.11.2011 20:36
23.11.2011 09:10
26.04.2012 10:29
Аз лично устно агитирам и пропагандирам големия учен и писател.
26.04.2012 10:30
Аз лично устно агитирам и пропагандирам големия учен и писател.
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов