Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2012 19:27 - КЛОШАРЯТ И КОТЕТО
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 15149 Коментари: 21 Гласове:
43


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Клошарят и котето

            Посрещнахме сити и доволни 2012 г., гърмяха пиратки и бутилки, мазно се разливаше вино и ракия, даже в храма се усещаше едно приповдигнато настроение… На 2 януари решавам да се поразходя из квартала – да разгледам следпразничен Пловдив, да се видя и чуя с този-онзи, да разпитам за стари приятели и гаджета, да изпия едно кафе и проветря главата. Пък може и да намеря достоверен източник за градската мълва, че Мара Мисса след резултата си от изборите, който клони към статистическата нула, направила опит да се метне в ледените води на Марица, ама и замирисало на пържени кюфтета и отложила суицидния акт за по-добри времена.

            Приятно студено е, димят комини, малко хора се мотаят по улиците. Почти всичко е затворено и празничната украса е самотна. Работи само кварталната сладкарничка „Червената шапчица” – пет миниатюрни масички, усмихната домакиня, много вкуснотии и най-важното – има пепелници. Заръчам кафенце и паля цигара – заслужен отдих след дългите усилия около трапезата. Освен усмихнатото момиче зад тезгяха, компания ми прави и красива група от две момичета и две момчета – весели, озарени от коледно настроение, любов и обич се е събрала в тях, че става непринудено радостно и свежо.

            Потънал съм в съзерцание, размисъл и приятна следпразнична умора. Проскърцва вратата и влиза в сладкарницата клошар. От тези дето всекидневно срещаме – големи, кални, без връзки обувки, стар, избелял и с мазни петна балтон, стигащ до прасците, нещо като шал, допотопна ушанка с кръпка, развлачена чанта, на която има нечетлив надпис, сякаш всичко в него е мизерия и бедност, отчайваща бедност, бездомна. Човекът сваля ушанката /дълги прошарени, сплъстени коси, разрошена брада, също толкова мръсна като косите/, почтително поздравява: „Честити празници на всички! Да сте живи и здрави, да илядите!”. Не, определено не е циганин. Заглеждам се в него – кафяви, тъжни очи и леко притеснение, усмихва се благо, независимо, че животът го е захвърлил „като каса в дъното на коридора”. Познат е на сладкарката, защото и тя се усмихва:

-         -  И на теб Честита Нова година, бай… ! Ще искаш ли нещо?

-          - Ами, чакай да погледна, че това ще ми е на мен празничното ядене. Я ми дай едно малеби. Колко струва? Един лев? Имам, имам. Я да видя дали ще имам и за една боза?...

Странникът сваля едната ръкавица /черни, напукани ръце/ и дълго брои монети, пресмята нещо, после ги изсипва пред момичето:

-          - И една боза, малка. После ще сипеш и малко млекце в кофичката като изям малебито. А да си жива и здрава.

Девойката, явно запозната с процедурата, изпълнява машинално поръчката. Клошарят приседва все така притеснено на свободна масичка, оставя торбичката на земята, откопча балтона и извади от пазвата си бяло, бяло като сняг коте. Мъничко, чудно красиво животинче, което уплашено заби нокти в някакво подобие на пуловер, а стопанинът му го погали нежно и свали в скута си:

-          - Леко, леко, няма страшно, ще те нахраня и теб… - после се поогледа притеснено, извърна поглед към нас, сякаш очакваше някой да възроптае, да го нахока, че е влязъл с животното… - Извинявайте, то няма да навреди, Мария знае, аз само за няколко минути.

Сладкарката усмихнато извинително погледна към нас: „Няма да ви пречи, нали? Той, бай… е много благ човек. От два-три месеца се върти в квартала, с котето преживява.” Видя момичето, че одобрително гледахме бялото коте и успокоено постави пред странника пластмасова кофичка с малеби, полято с червеникав сироп и малка боза, а той с видимо удоволствие пое лъжичката и без да бърза гребна от сладкото изкушение. Едно от момичетата на съседната маса се разнежи при вида на котето и помоли да си поиграе с него, човекът с усмивка разреши. Животинчето гледаше уплашено, но девойката бе толкова нежна и красива, че и то посегна с лапичка към нея…

Всичко ми изглеждащо някак си мистично, странно, мило, тъжно, топло. Загледах се в клошаря, който с видима наслада бе навел глава над малебито и осъзнах, че вероятно това бе и новогодишната му трапеза. Къде спи, как преживява в този студ, каква е историята му, обича ли, мрази ли, обичали ли са го, все неща, които исках да го попитам… Изгреба сладкото изкушение, допи си бозата и се обърна към момичето зад тезгяха:

-        -  Ще ми сипеш ли една чаша мляко, че и то е живинка?

Тя чевръсто измъкна кана и сипа мляко в опразнената пластмасова купичка на самотника, а той се обърна към котето, което весело си играеше с онова красивото момиче. Животинчето сякаш само това чакаше и скочи в обятията на окаляния човек  с дрипавите дрехи. Не, млякото не беше за него, а за пухкавото коте. Прихвана купичката с почернелите си ръце и я поднесе на бялата топчица. Имаше нещо тайнствено, странно и мило в сцената, която наблюдавах около обяд на 2 януари 2012 г. Самотният, дрипав и очукан клошар, намерил топлинка в кварталната сладкарничка се грижеше за  едно кой знае как попаднало при него животинче  да се нахрани, макар  и той да имаше нужда от топло мляко за измъчената си душа. Младежите и аз наблюдавахме смълчани, цигарата изгори пръстите ми, момчетата и девойките тихо зашушукаха… Котето сякаш галеше с розово езиче млякото, а дрипавият му стопанин се усмихваше. Като свърши млякото котето се протегна и сви на кълбо в скута на стопанина си. Момичето, което доскоро си бе играло с животинката стана и отиде до клошаря.

-          - Чичо, хайде да ми дадеш котето! Не го искам даром, ще ти предложа някой лев, например … 50 лева, толкова имам. – умолително гледаше с красивите си очи девойката.

Сега осъзнах, че тя си приличаше с котето. Поразително си приличаха това изкусително девойче, бяло и със същите сини очи като животинчето, от което не сваляше поглед. Клошарят вдигна тъжни очи и с блага усмивка и каза:

-          - Не искам да се сърдиш мойто момиче, но то ми е другарче… Заедно преживяваме, само двамата сме си.

Момчето от съседната маса погледна девойката и каза, че и той има 50 лв. Представях си какво означават тези пари за самотника?! Дали бе виждал в ръцете си толкова, колко ли щеше да преживява с тях? Той пак се усмихна тъжно:

-          - Разбери ме, мойто момиче! Другарче ми е, заедно с него студуваме и се топлим, много ми е скъпо. Много пари са за мен 100 лева, много, но не мога да ги взема. Порадвайте се, почерпете се за здраве с тях, а котето е женско, ако след време има котенца ще ти подаря, което си харесаш.Вие сте добри деца. Аз съм все из квартала, в двора на църквата „Св. Иван Рилски” се въртя, ще ви запомня младежи, идвайте да си играете с него, пък и тук Мария ме пуска да влизам, че другаде ме гонят. Не сме се делили, от малко го гледам, ако не е с мен ще и бъде много тъжно, те, котките така се привързват… Не ми се сърди, мойто момиче, но ми е другарче, живинка… - Странникът говореше с такава любов, с тих и благ глас, че ми прозвуча като проповедник.

Девойката не продума, погали котето и изтича към компанията, която вече бе на улицата, разказа нещо, момчето извади пари от джоба си и ги подаде,  тя се поколеба, прегърна го и заситниха в снежната пътека. Красиви като младостта.

Бях в ступор, нещо много човешко бе стоплило тясното помещение. Клошарят прибута котето в пазвата си, закопча балтона, нарами торбичката и с блага усмивка се обърна към двама ни: „Бъдете живи и здрави. Благодаря ви.” За какво ни благодареше? Къде затътри старите си обувки? Как щеше да преживее нощта? Дали имаше да нахрани душата си и котето? Откъде въобще бе се появил? Имаше ли близки, деца, роднини, приятели? Каква бе тая съдба?

„Другарче ми е… Живинка!” – кънтеше тихият му глас.

Тръгнах след него… Вървеше към кварталния храм.

Още вървя след клошаря и котето.

 image





Гласувай:
43
0


Вълнообразно


1. minavamottuk - Благородство
02.01.2012 20:25
в мизерията и мъката...всъщност ,къде е мизерията...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Жесток реализъм - в живота
02.01.2012 21:02
и в твоето описание. Не е за коментиране - всичко е ясно. Но ето какво ми припомни, Христо.

КРЕПОСТНИ ДУШИ


Не е случаен пътникът,
нарамил всичко,
което можем да сберем в торба:
мечта и хляб, самотност и огнище
и побеляла от праха съдба.

Виелици стоусти са го хапали,
до кости го е мокрил бавен дъжд,
изтичали са дните му на капки.
И все пак пътникът ни беше чужд.


Не стигат думите – ушите много.
Коя събира
людете в тълпа?
Опипваха го подковани погледи,
кобура си
там някой разкопча.

Мълчаха всички – като пред обесен.
Миришеше на позволена смърт.
Да бе дошъл след век,
година,
месец,
да бе предупредил,
че е на път!

Страхливи,
неподготвени
и смъртни
изпращахме горчивия му гръб.
Отиваше си пътникът, размътил
душите ни с библейската си скръб.

А беше ден обикновен,
безличен:
ни за веселие,
ни за сълзи.
Вървеше пътникът,
нарамил всичко,
което можеше да ни спаси.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=11593&Level=3

За много години!
цитирай
3. toross - Благодаря ти , Слави -
02.01.2012 21:25
а стихотворението ти е разкошно ! За много години и на теб !
цитирай
4. goby3 - :)
02.01.2012 22:02
Бог слиза понякога на Земята!
ЧНГ!
цитирай
5. mitkaloto - Тъжно ми е. Но приятелство не се п...
02.01.2012 23:27
Тъжно ми е. Но приятелство не се продава.
цитирай
6. анонимен - :)))
02.01.2012 23:34
просто се разплаках...толкова тъжно и истинско...
за много години-мир,любов и топлина,и най-вече вяра
в доброто!
цитирай
7. bojo12345 - ЧНГ Христо!!! Разказът е чудесен!
03.01.2012 07:26
Всеки ден животът ни поднася изненади. Някои , като тази за клошаря е разкрила една малка част от благородството и любовта на този ЧОВЕК към животните!
Спомних си за един такъв стар клошар от времето на соца. Беше много интересен старик. Посещаваше закусвалня " Москва " и "Млечния бар" на главната в Пловдив! Беше с вехти, но чисти дрехи. Чакаше да остане храна от някого , хапваше остатъка и връщаше посудата на гишето.Там се хранехме с купони за храна като
спортисти - давали сме му купони.Той, след като се вземеше порция скара, хапваше
едно кебапче с една филийка и останалите две си ги завиваше в книжка.
В млечния бар сядаше на една маса сам и кога аз , кога някой колега или други посетители, му поръчваха ,я кафе, я мляко с какао или нещо сладко за хапване.
Този старец се усмехваше и кимайки, благодареше!
В млечния бар редовен посетител бе и най-големия тогава пловдивски художник - бай Златю Бояджиев, идваше, подпирайки се с бастуна, беше вече частично парализиран, но рисуваше със здравата ръка - той го нарисува ,
" Глава на старец"- картината беше изложена в градската галерия заедно с една "глава на негър"- за модел му бе един от студентите негри от ВСИ!
Но много добе помня,нито веднъж Бай Златю не почерпи стареца!!!
Сигурен съм ,че го е рисувал по памет!
Животът е странен, сега си мисля, дали този старец не бе някой ,който е бил из концлагерите , у този старец имаше нещо скрито, което той не казваше...?
Оше веднъж подрав за поста!
цитирай
8. goby3 - Аз пък очаквах, момичето все пак да ...
03.01.2012 08:33
Аз пък очаквах,момичето все пак да му даде парите,нищо,че не получи котето!
Може би,аз бих постъпила така.Щяла е да се раздели с парите,за да ПРИТЕЖАВА котето,можела е да се раздели с тях и за да има котето какво да яде...
цитирай
9. toross - Честита 2012 г. на всички, които съм пропуснал !
03.01.2012 09:52
Божидаре, много интересна история разказваш, не съм я чувал в пловдивските истории, наистина каква ли е била съдбата на този човек? Опиши я тази история, опитай се да припомниш имена, случки , събития...
goby3 - понякога живата ни предлага различно поведение в типични ситуации, знае ли човек...
цитирай
10. tota - Честита Новата 2012 година!
03.01.2012 11:34
Много хубаво си ни разказал един малък откъс от нашето съвремие...Когато си на дъното, но в теб струи искрица за живот да продължиш да бъдеш човек. Затова даряваш обич и полагаш грижи. Дори към едно малко същество - беззащитното котенце.
Преди време станах неволен свидетел на подобна случка...
Пред кофите за боклук седнал на земята клошар в прегръдка с кварталното куче...Каква нежност струеше от тях двамата прегърнали се...и очите им сияеха, въпреки нещастието им ...без дом и самотни ...
По вече не видях този човек ...който сякаш се беше пренесъл мислено в един друг свят.

Поздрави за разказа, Христо!
Успешна година!!
цитирай
11. nicodima - За много години!
03.01.2012 11:40
Дано добротата ни съпътства!
Знаеш ли, убедена съм, че Бог ни изпраща на пътя хора, които да ни помогнат да преосмислим битието си. Нищо не е случайно в този живот...
Та и при тебе - от Мара Мисса, та до жертвената доброта на един бездомник...
Поздрави!
цитирай
12. анонимен - Благодаря за този прекрасен раз...
03.01.2012 12:26
Благодаря за този прекрасен разказ, стопли ми сърцето!
цитирай
13. andrei - Честита Нова Година ХРИСТО!
03.01.2012 12:33
Прекрасен разказ...Там ти е силата!
цитирай
14. tera - Трогателен разказ
03.01.2012 15:10
Животните са по-добри от хората, това съм си мислела и преди. На котето не му пука, че стопанинът му е долен клошар и не си мечтае да е коте на баровец, стига му някой да го обича и да се грижи за него. Това съм си мислела и преди, като съм гледала немощни старци да разхождат кученца, облечени в ръчноплетени дрешки. А за клошара парите вече не са измерение за щастие, за него и с тях, и без тях дереджето му горе-долу същото. Кой знае каква лична драма го е сполетяла, за да се озове на улицата. Както го описваш може и учител нявгаш да е бил... знае ли човек...
цитирай
15. анонимен - Много тъжен разказ, но за съжаление ...
03.01.2012 15:17
Много тъжен разказ,но за съжаление поне 50% от него не е художествена измислица.
цитирай
16. анонимен - Грегориани
03.01.2012 16:26
Адско е
Напомня ми
https://www.facebook.com/note.php?note_id=122797474422201&comments
цитирай
17. vmir - Най-често, човек трябва да изгуби много, за да започне да цени малкото.
03.01.2012 17:03
Добро напомняне.
цитирай
18. анонимен - Браво за хубавия разказ!
04.01.2012 01:09
Хубава 2012 година !
цитирай
19. bojo12345 - Христо,прегледах по интернет...
04.01.2012 15:44
Всичко, което има за Бай Злати.Той има рисувани много портрети на неизвестни хора .А моите приятели от спорта , с които сме свидители на тези случаи и поддържам връзки , се виждаме по един два пъти през година- две.Единият е от Велинград и тогава бе рекордъор на маратон - Никола Симеонов, вторият е Георги , от Бургас, брат на ной-добрия треньор на хвърляния в България, Димитър Бахчеванов.Тези мои спомени са от 1967-68 година.Тогава ни правеше впечатление , че този старец има нещо, от което е пострадал,за да стигне до там, за да се изхранва по този начин. Но тойси имаше достойнство и не просеше. С вида си, с поведението си, печелеше съчуствието на околните и който когато можеше - му помагаше.
Може да греша за точните имена на портретите, бях на 21-22 г.Но, когато се видя с приятелите си ще ги питам те какво помнят.
Сега ,след като стана известно ,как някои са пострадали несправедливо от червения режим, мисля, че старецът е една от тези малтретирани личности!
На някоя среща на блогерите , може да се видим, ще ми е приятно да се запознаем.
С п оздрави: Божо.
П.С. Прочети поста ми за Димитър Бахчеванов!
цитирай
20. toross - Да, Божо -
05.01.2012 00:13
чудесен е такста ти за треньора, изключителен човек.
цитирай
21. born - Да. Пораждат се мисли в нормалния ...
05.01.2012 00:26
Да . Пораждат се мисли в нормалния човек. Честита Новата 2012 ! Късмет и здраве ! На Вас и въпросния клошар .
цитирай
22. juli13 - juli13
05.01.2012 08:53
Разплака ме !Дано Исус да помогне на този човек, моля се за красива промяна в живота му и след време ти да ни го разкажеш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7010436
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930