Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2012 14:15 - За тайната борса на досиета, "Фашизмът", Кюлев, Г. Димитров
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4244 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 22.04.2012 22:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бившият депутат Христо Марков: Бащата на Емил Кюлев “случайно” го блъсна камион на “Орлов мост”
30 процента от “Фашизмът” са препис от книга на Александър Сталийски-баща 14 април 2012, 20:34, Блиц
в-к "Шоу", 11-17.04.2012 г., стр. 54-55

София, България
image     image 28 октомври 1992 г. Александър Сталийски се вихри на митинг на СДС. Снимка: Иван ГРИГОРОВ Тайният “дневник” на Георги Димитров, в който той признава, че е подпалил Райхстага, е изнесен от английски журналист и издаден в Лондон Христо Марков е роден преди 50 години в Пловдив. Един от създателите на СДС в Града на тепетата. Бил е депутат във ВНС и в 36-ото НС. В момента е един от най-активните и остроумни блогъри в Мрежата.


- Г-н Марков, вие имахте впечатляващо тв участие наскоро и разказахте между другите интересни неща и за т.нар. информационни борси, за банките с информация, с които се търгуваше още от началото на прехода. Преди време “ШОУ” направи интервю по темата и се оказа, че най-богатите “тържища на специфична информация” се намирали в Малта и Кипър. Но защо да ходим през девет земи в десета, след като и у нас явно може да се намери подобен тип “инфо”. Поне вие досега сте си го “пазарували” основно от България. Разкажете как се свързахте с “търговците”, как вървят “котировките”, какви са цените. И кои са най-интригуващите “експонати” от вашата колекция?
- Проблемът дойде оттам, че досиетата не се отвориха в началото на прехода. И се роди тази тайна, скрита, окултна власт. Това повторно скриване на тайните на прехода роди тези информационни черни “борси” на досиета, на документи, на тайни биографии на някои хора... Като един от създателите на СДС – Пловдив и депутат в 36-ото НС се интересувах от близката ни история. А който се интересува, той винаги намира начин да се снабди с нещо. В това няма нищо скрито и го знаят участниците в първия преход, че
в София и някои от по-големите градове
имаше една официална борса на тайни документи.
Основно се предлагаха копия от досиета, изнесени от служители на ДС. Много от тях бяха изнесли документите на агентите, които са вербували, и тези неща се продаваха в София. Защо колегите се правят, че не знаят? Ами в центъра на София беше пълно с едни странни хора, аз ги наричам “хора от сумрака, от мъглата”, които предлагаха досиета, но предлагаха и фалшификати.
- Сещам се за един христоматиен пример за фалшификат – партийната книжка на Стефан Софиянски...
- Партийната книжка на Софиянски беше изработен фалшификат, това е ясно. Но те предлагаха фалшификати, изработени от служби. И тук майсторството е човек да го разкрие, или не.
Проблемът с цените е малко по-сложен. За най-скъпия документ, който съм купувал тогава, съм платил 5000 лв. Което беше, горе-долу една депутатска заплата и малко отгоре.
Закупувал съм документ, отнасящ се до едно писмо на Йордан Агов, това е бащата на Асен Агов, до Нанка Серкеджиева. Всъщност писмото на Агов-баща е до Димитър Стоянов, който го препраща към Серкеджиева. Интересното е, че тогава Йордан Агов пише и до Димитър Стоянов, и до Нанка Серкеджиева лично. В това писмо той оневинява сина си, че не му давали работа, че имал някакви проблеми с английски журналист и прочее. Това е един от скъпите документи. После се оказа, че въпросният човек го е продал на още един колега същия документ пак за толкова пари.
Питам се, Асен Агов писал ли е в автобиографията си за срещата си с английския журналист в хотел “София”? И писмото до Димитър Стоянов донос ли е, или не? И той може би ще каже, че е било по задължение.
Ще ви дам един друг парадоксален пример. Когато през 1997 г. Иван Костов и Богомил Бонев приеха прословутия първи закон за отварянето на досиетата, в него имаше един много любопитен член, че ако един агент на службите бъде реактивиран, неговото име няма да излезе. И тогава ми разказваха познати, че по кафенетата около сградата на МВР на ул.”Шести септември” бъкало от кандидати за реактивиране.
Ще ви разкажа за един такъв. Беше депутат от Демократическата партия и агент на ДС до 1992 г. Казва се Димитър Стефанов и мисля, стигна до заместник на Стефан Савов.
Този агент “Чунтовски” беше завеждащ международния отдел на Демократическата партия.
Името му не излезе през 1997 г., но излезе сега. Ето този е един от реактивираните.
Разбирате ли гадостта на този процес? Значи, бил си агент и ако станеш повторно мръсник, ще бъдеш чист. А този, който не се е съгласил да бъде повторно мръсник, е бил оцапан. Така че между тези хора има и жертви.
- Тук според мен има и друг, много по-важен момент. С реактивирането на тези агенти се слага знак за равенство не между хората, а между комунистическа България и демократична България, между стария репресивен апарат на режима и новите тайни служби, които по дефиниция би трябвало да са демократични. Говори се, че новите агенти на тези служби са обидени от реактивацията, защото не искат да работят рамо до рамо, макар и невидими, с изхабените ДС-доносници...
- Именно това се вижда. Целият този процес на т.нар. тайна власт беше редуциран от различните управления на МВР и ако за нещо може да бъде похвалено сегашното ръководство на МВР, то е, че прехвърли по документи почти цялото наследство към архива на Комисията по досиетата. Отделен въпрос е, че мястото на всички тези книги е в Държавна агенция по архивите. Значи, не може до 1982 г. от всички документи на държавата да е снет грифът за секретност, включително от заседанията на Държавния съвет през годините, а само и единствено, забележете, архивът на Държавна сигурност все още да носи гриф “Строго секретно” и да го открива цяла комисия. Питам, какво правят тези документи все още в тази комисия, а не са в Държавната агенция по архивите?!
Ето защо се говори, че тази комисия, волно или неволно, се превръща в нова Държавна сигурност. Председателят на Европейската платформа за памет и съвест каза при посещението си тук, че във всички страни от бившия източен блок документите на бившите тайни служби се трактуват само като документи, а не като средство за въздействие върху обществото по един или друг начин. Ако и у нас беше така, нямаше да се роди този т.нар. черен пазар на досиета. След 20 години аз казвам, че съм го ползвал, купувал съм оттам. Ако искате, ги наречете “компромати”, въпреки че компроматите са неистински документи.
Но аз съм купувал и много оригинални документи. Самите ченгета през 1991 г. взеха да се топят един друг, за да станат шефове на регионалната дирекция на вътрешните работи в Пловдив. И имам на почти всички шефове на регионалната дирекция оригиналните биографии с техните подписи.
Между другото погледнах скоро в автобиографичните справки на бившия ни президент Желю Желев кога е писан “Фашизмът” и се оказа, че не съвпадат нещата. Отишъл да представя книгата в Чехия и Полша – нали разбирате, че това не се връзва с “репресия”!
Аз засякох удивителни съвпадения. Почти 30 процента от “Фашизмът” е буквален препис на една малко известна книга, която е забранена, разбира се, до 1990 г., на доктора по право Александър Сталийски, министър на правосъдието преди 9 септември 1944 г. и баща на покойния военен министър Сашо Сталийски. Заглавието й е “Фашисткото учение за държавата”. Това е най-сериозното изследване след труда на Мусолини.
Живеем в измислена реалност. На контролирания елит.
В края на 1989 г., вместо да ни водят към Министерския съвет и парламента, трябваше да направим онова, което направиха гражданите на бившата ГДР. Спомняте ли си, че те обградиха сградата на ЩАЗИ.
Тази тайна, окултна власт у нас репродуцира мръсния преход.
Това е истината.
Например кой знае, че си отиде един уникален човек, единственият в Източна Европа депутат в две учредителни конституционни народни събрания, който при това не е подписал конституцията нито през 1947 г., нито през 1991 г. Този удивителен човек се казваше бай Иван Гинчев от село Обнова, Плевенско.
След 10 ноември в залата на Народното събрание по повод спора срещу досиетата бай Иван възразяваше. И тогава Александър Лилов зададе страховития въпрос, който беляза целия ни преход: “Кой сте вие, господине?!” Разбирате ли – това е разделителната линия в нашето общество. Ние сме бонзите, елита, а кой си ти, бе, от село Обнова, Плевенско. Но просто моралните критерии са унищожителни.
След 1944 г. по една инструкция на ДС всички синове и дъщери на офицери, на елита, са наричани “бивши хора”.
Ето как е разделено това общество – “бивши хора” и други.
Затова е тази битка за паметта и съвестта – истината да излезе наяве. Това крият документите.
- А как смятате – партенка ли е “досието” на бившия президент Петър Стоянов? В една публикация се твърдеше, че той бил агент “Виктор”.
- Нищо не съм видял. С него сме приятели от създаването на СДС в Пловдив. Това, което съм виждал, е несериозно. Аз вярвам на документи, не на слухове. Между другото Петър Стоянов доказа, че е далече от тези служби. Което не мога да кажа за брат му Емил Стоянов, разбира се.
- Притежавате ли от т.нар. икономически досиета на прехода?
- Да. Например учредителните документи на Туристспортбанк , на Първа частна банка... Случайно след 10 ноември един камион прегази на “Орлов мост” бащата на Емил Кюлев – полковника от криминалната милиция Александър Кюлев.
- Преди малко споменахте Нанка Серкеджиева, главната архиварка на ДС, и в тази връзка се сещам какво ми разказа нейната кума Мария Радонова, роднина на Вапцаров и снаха на покойния генерал Крум Радонов. Когато Мария я попитала къде са протоколите от разпита на Вапцаров и от съдебния процес, Серкеджиева й оттоворила, че е “предала тетрадката” в Москва.
- Вапцаров, така или иначе, е направляван от Крум Радонов, изпратен от Москва. Мисля, че това, което Марин Георгиев публикува за Вапцаров, е най-силното и красноречиво свидетелство за него, при това – базирано на документи.
- Преди години известният историк Ричард Пайпс цитира извадки от т.нар. “Дневник” на Георги Димитров, издаден през 1951 г. в Лондон. Там се цитираше признанието на “героя от Лайпциг” – “да, аз драснах клечката кибрит на Райхстага”. Чували ли сте за този тайнствен “Дневник”, държали ли сте го в ръце?
- Това за мен е една дълбока мистификация. Изданието от 1951 г. е много спорно как е попаднало в Лондон. Там има една почти криминална история с неговото изнасяне. Според версията на английския журналист, изнесъл “дневника” малко след смъртта на Димитров през 1949 г., той му е бил предаден лично от него. -
На мен ми се струва съмнително източникът да е бил точно Георги Димитров.
В английската версия е обяснено, че това е текст, предаден лично от Георги Димитров. Изпитвам огромно съмнение това да е истина.
- Ричард Пайпс цитира и разсекретена в началото на перестройката стенограма на НКВД за тайната среща между Сталин и цар Борис Трети непосредствено след като българският монарх е посетил Германия и се е видял с Хитлер. И този документ ли ви се струва недостоверен? Впрочем Симеон Сакскобургготски никога не отрони и дума за него – нито на Запад, нито в България.
- Този документ е автентичен, защото поначало историята с позицията на царя в последните години от живота му е много неясна и много нееднозначна. И историците много внимателно би трябвало да се заровят в нея. Политиката на тайните в България не е от вчера. Това е работа на българските историци, която те не са свършили.
От 3-4 години тече процес на искане от страна на България Русия да ни върне архивите. Но се разбра, че наследниците на някогашните чекисти искат по 1 долар на страница.
А що се отнася до Симеон ... Нима той е коментирал своите три посещения в Москва? А те са документирани. В тези документи той фигурира като “Симеон, кадет Рилски”.
Малко хора знаят, че до навършване на пълнолетие българската държава му изплаща стипендия. И той трябва да е благодарен за тази месечна рента.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА



Гласувай:
12
0


Вълнообразно


1. prusev71 - Криминалният преход
21.04.2012 22:41
Ице, челсъм някои от книгите на Григор Лилов. където той говори за някакъв Център, който направлява събитията в България много преди 9-ти 44-та. Оказва се че неговата сила - финансова, конспиративна е огромна. За съжаление, добруването и възхода на българската нация не са му приоритет. Нашият дух е тотално смачкан - аз все още не виждам признаци на гражданско общество. Светослав Лучников през 2001 каза, че ОДС загуби изборите заради двойния морал и беше прав. Искрено се възмутих тези дни, когато четох че Доган, на лекция пред "кандидат-политици" е казал, че "морал" и "политика" са категории, за които търсенето на покритие между тях не носи полза за обществото. Много ми стана кофти, защото Костов ги говореше същите неща. Приятелю, това доказва, че са продукт на една и съща система, за която имам любима сентенция (заглавие-темане пред СССР в "Работническо дело"), а именно "Съветските болни - най-здравите болни в света"...
цитирай
2. анонимен - torross, кво ше каеш.....?
22.04.2012 21:36
http://news.ibox.bg/news/id_1506557378
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7039919
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031