Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2012 12:25 - Милиционери доносничат за милиционери в Пловдив - 1992 г. /поредица Пловдивските доносници/
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 14416 Коментари: 18 Гласове:
7

Последна промяна: 04.08.2012 15:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

imageimage
Първите две страници от милиционерския донос...

image
А това е един донос от края на комунизма за разни неверници...

imageСтановище на НДЗПЧ-Пловдив за някои от героите на милиционерския донос....

Милиционери доносничат срещу милиционери в Пловдив

     Посвещава се на пловдивските полицаи – щит и меч на БКП.

            Документът, с който ще ви запозная не е обичаен. Поне не и за поредицата ми, посветена на пловдивските доносници. Част е от огромния ми архив, свързан с пловдивската полиция. Ще  видите как служители на вече демократичната/уж/ служба топят колегите си. С две думи – пишат доноси срещу тях с прозаичната цел да спечелят, да си осигурят един вид индулгенция, да се издигнат в тъпата им служебна йерархия. За съжаление по това време не успяха да се доберат до високи постове, но го направиха … по времето на „нашето” управление от 1997 до 2001 г. Тази е истината и не съм от ония дето ще я спестят. Нали в историята няма „ако”, има „това е положението”, както казва гуруто Светльо Игов.

            Как се оказа у мен милиционерския опус на интелектуалния труд е най-логичния въпрос. Първо – това е малка част от новите доноси с уникален характер, появили се след 1990 г. и Второ – сигурен съм, че има у доста хора от тях, защото се оказа, че най-изпепеляващата страст на социалистическия милиционер е кариерата. Имах рядкото щастие или нещастие, но се оказах в епицентъра на процесите, за които след време разбрахме, че са били камуфлаж или дирижирано менте. След 13.10.1991 г. СДС спечелихме изборите и излъчихме правителство, имахме подкрепата на ДПС, притежавахме почти всички лостове на властта. Естествено, първите, които трябваше да бъдат сменени бяха старите кадри на МВР по места, в бившите РДВР-та се бяха разположили кадри от тежкия соц и местните координационни съвети на СДС тръгнаха да търсят кандидати за началници. Необяснимо и за мен процедурата се забави. И досега нямам отговор дали по вина на министъра Й. Соколов или на гл. секретар Богомил Бонев, но смените на местните гаулайтери зацикли. В Пловдив заседавахме няколко пъти, но се оказа, че на никой не му се занимава с мръсната работа – да се направят срещи с потенциални кандидати за полицейски шефове, да се проучат, да се номинират сравнително читави хора. И понеже имам афинитет към скандалните неща се заех с  мисията, пък и съм мислел, че го правя за доброто на СДС – нали щяхме да променяме системата. От състава на КС в града не срещнах кой знае каква подкрепа, всеки се дърпаше или предлагаше някое име и после изчезваше/като гледам сега някои от „героите” как се развиха, къде работят, с кого са близки и си обяснявам тогавашното им поведение, а други се сдобиха и с втори имена - агентурни/, други пък се увъртаха по-скоро за клюки и интриги. По онова време бе нужно решение на координационния съвет и поне двама депутати да се подпишат, за да отиде предложението до министъра. От местния КС се включиха да помагат май само Владимир Николов и Йордан Добрев от НДЗПЧ, а от депутатите бе само Златка Русева. Искам или не станах нещо като неформален кадровик за избор на шеф на РДВР- Пловдив. И се почна една…

            Откъде изтече информацията и досега нямам представа, но заподозрените можеха да бъдат само от местния КС или депутатите. От петък до понеделник, когато бях в Пловдив, в къщи се звънеше непрекъснато/нямаше мобилни телефони/, същото бе и в приемната в община „Родопи”. Все с желание за среща „по въпроса за директор на РДВР”. И преимуществено идваха полицаи с такива мераци, придружени от някой „доверен човек” – я от координационния съвет, я общинар, я депутат, я активист на някоя партия. Дифинитивно се подвеждаше разговора към същината: „АЗ съм толкова подходящ, а ония другите са такива мръсници и комунисти, нямате представа”. Взе да ми писва от кандидатите за полицейска слава, но колелото се бе задвижило, а и вестниците подклаждаха очакването за „нов директор”. Тогава чух такива неща от кухнята на местното МВР, които няма да забравя докато съм жив. То не бяха истории с партийни слагачества, то не бяха далавери, то не бяха истории с любовници и съпруги, то не бяха истории с побоища, кражби и нелегален хазарт, че пловдивското РДВР взе да ми се привижда като Содом и Гомор. И пишеха, страстно пишеха – неграмотно, злобно, обширно, но интензивно. Бързо ми стана ясно,че няма как да намерим милиционер, който не е бил член на БКП и е сравнително издигнат в системата/това бе изискване от страна на МВР/.  Тръгнахме по тангентата на най-малкото зло и след като ни писна със Златка Русева подписахме предложение за назначаването на полк. Иван Георгиев, което стигна до министъра и той бе назначен за шеф на РДВР. Заблудата ни бе пълна – кандидатите за полицейско-милиционерска слава не мирясаха. Продължиха доносите за „ония лошите”. Даже май с по-голяма интензивност. И пишеха, много пишеха… Един от началото на 1992 г. ви предлагам и съвсем съзнателно съм запазил оригиналния правопис и пунктуация. За достоверност, защото при нас авторът не успя, но след 1997 г. достигна висините на пловдивската полиция. Няма да му спомена името, въпреки че ми спретна след години отвратителни постановки и системен тормоз, но както са казали мъдрите хора – има добрини, за които най-голямата благодарност е пълната неблагодарност.

            А сега се потопете в нередактирания, автентичен полицейски донос. Който има сили да го анализира или обмисля, аз нямам…

                                               „ 1992 г.

Полк. Никола Динев: 10 г. партиен секретар на отдел криминален. Завършил две-годишна Академия за ръководни кадри в Москва, толериран от комунистическите лидери, съратници на баща му – АБПФК, какъвто е последния. Определят го като подлизурка, страхливец, не умее да работи с подчинените си, не поема отговорност за нищо, седи на страна – далеч от критерия Н-к Служба полиция. Знае за злоупотребите и кражбите на Полковник Карапетков и Иван Колев. Ядеше и пиеше с полк. Минев и Иван Мар…, бивши началници на Второ РУ. Динев им е подчинен. Знаеше и укриваше безчинствата на м-р Христо Ковачев в бара на ресторант Лайпциг. Динев е върл привърженик на комунистическата идея. Активен участник във възродителния процес. По рождение мръсник и пъдръжник на такива като м-р Благовест Гюлев, когото подготвя за Н-к полиция и свой заместник.

Подполковник Благовест Гюлев: син на Полк. Гюлев – бивш служител на органите на МВР-АБПФК, партизанин, бивш Н-к КАТ. С големи претенции и императорско самочувствие. Представя се като „голям” криминалист.

            Благовест Гюлев е съден от офицерския съд на честта за извършени криминални деяния. Запазен е като служител, благодарение на баща си и под давление на тогавашния комитет на партията. Съучасника с когото е извършил криминалното престъпление – майор Иван Печев е уволнен, а връскара Гюлев остава на работа, като е прикрит на по-ниска работа.

            Материали за гореизложеното има в кадровите дела на двамата служители. Наложително е да се подчертае, че кадровото досие на оставения на служба м-р Гюлев, със съдействието на отговорни служители отчасти е прочистено. Състава на офицерския съд на честта, понастоящем са пенсионери, но има и такива, които могат да дадат данни при евентоална проверка.

Полк. Иван Георгиев: Завършил в СССР. Обвързан и работел за … и комунистическите лидери. Партиен секретар е избран в Второ РУ през 1977 г. до 1981 г. Сина му – Димитър Иванов Георгиев е завършил Първи факултет на ДС-Симеоново. Иван Георгиев има супер заведение на бул „Независимост” със сина си на когото се води заведението и е в съдружие във фирма на Иван Колев – бивш Директор на Асансиорно-Монтажно У-ние Южна България. Знае за далаверите на Арабските тирове, който по втория начен зареждат на бензиностанцията на обувния завод. До момента на никого не е разрешавано да се спира на тази бензиностанция тирове, но Иван Георгиев е разрешил, от което се е облагодетелствал. Специално на тази бензиностанция е зареждал колата си, но никога не е плащал. Това се случило през периода 1991/92 г. и продължава.

            Укрива кражбите и злоупотребите на Полк. Васил Карапавлов, който е баджнак на полковник от София и работи във Второ Главно управление, а в последствие в 6-то. За същия е работил и Иван Георгиев.

            Иван Георгиев покровителствува Кап. Валери Баненкин, защото му е задължен поради извършеното престъпление от сина на Георгиев – Димитър катастрофирал в пиано състояние с големи последици. Случая е потулен от Баненкин.

            Иван Георгиев е оставил полицията на самоуправление и не упражнява никакъв контрол на отделните служби. Симулира, че работи много – страхлив, безочлив, безкруполен. Мечтае за генералски чин – болезнено състояние – дори пита циганина бръснар: До кога ще го държи СДС на този пост. Претендира, че работи за СДС, но досега не е направил никакви промени, дори държи секретарката си, която е наградена с Указ 1313 за добра работа по възродителния процес и нея подобни. Има вила в с. Брестник построена върху земя както всички номенклатурчици. Борис Михайлов и Генчо Златанов работели във Водстрой и КЦМ от където получавали и заплата, построили вила на Иван Георгиев, без каквито и да е било заплащане. Материалите също.

Подполковник Момчил Ямаков: Съпругата му Гита е бивш член и инструктор на ОК на БКП. Заедно с Никола Динев завършва в Москва. Тормозеше жителите преди 10.11.1989 г. тормози ги и сега, като ги нарича с цветисти епитети най-безцелемонно. Не спеше, за да угоди на властващите. Охранителната и полицейска работа е нещо с което неможе да се справя. Строй апартамент от „малките” срещу кино „Кочо Честименски” на заграбена земя. Деен ръководител на възродителния процес в региона. Подлизурко, страхливец, лицемер – негоден за нищо.

Кап. Валери Баненкин: Племенник на Стоянка Кръстенова. Партизански род и по тази причина издигнат до Н-к на Трето РПУ  по времето на Ген. Калудов и Областния Управител Кръстенова. Професионално слаб криминалист. Поддържа контакти и защитава непочтенните служители/далавераджии/ като ст. л-т Петър Терзиев и Петър Савов, старшина Тодор Шопов и Тодор Панев. Обича жените и алкохола. Изхвърля се като младо петле и е с голяма самочувствие, останало му от неговите покровители. Укрива кражбите  и престъпленията, извършени от полицаи. Укрива престъплението, извършено от сина на Иван Георгиев. Прикри и самозастрелялият се старшина Илия Илиев, заради задължението си от десетки хиляди левове при игра на комар в момента като зам. началник на отдел Криминален.

Димитър Кръстев: Дълги години партиен секретар на стопански отдел. След това Председател на Контролно – Ревизионната комисия на партията /БКП/ в Окръжно у-ние.Съществува дело за документна измама във Военната прокуратура – прикрит от Полковник Илия Тодоров – бивш Н-к на Милицията в Пловдив и заместника му Никола Динев, разбира се бивш и сегашен временно изпълняващ длъжността Регионален Директор.

            В сега съществуващата структура, Димитър Кръстев е издигнат от Никола Динев за Н-к сектор.

            Материалите за документната измама се намират при Полковник Петър Колев от стопански отдел и могат да се вземат. Също така двама офицери от стопански отдел са готови да разяснят нещата, не само по случая, но и много други неща – готови са дори да публикуват материали в пресата/При нужда ще бъдат посочени имената/.

Йордан Кюмюрджиев: От седем години на служба в МВР. Партиен секретар – групов в отдел стопански. За кратко време с протекции е издигнат до длъжност Н-к отделение. По настоящем е оставен на служба Н-к стопанска линия в Първо ПУ П-в.

            Явно демонстрира връзки със СДС, като разгласява, че ще бъде издигнат на ръководна длъжност. Тенденционно спеколира с името на Народния представител Христо Марков пред останалите служители, преставяйкиго като свой приятел.

Майор Георги Рангелов: Повече от 16 г. ЗКПЧ и партиен секретар в Трето РУ. Угодничи на всички началници: Аргилашки, Илия Тодоров, Стати Белков, Янев от ДС, Рангел Бозуков – изпълняващ стрикно/до болка/ инструкциите на БКП. От началото на своята кариера тормозеше безпричинно служителите – душеше дори семейните възглавници, за да не „прегреши” някой. Служителите го мразят и подиграват в очите, но той е безочлив. Очите му са бели, но полицаите казват, че трябва задължително да са черни, като душата му. И този дългогодишен неграмотен майор деспод, лидер на БКП сега командва. Началник ена униформената полиция за охрана на обществения ред и КАТ в Трето РУ. Дори и след толкова години служба си няма понятие от заеманите длъжности.

Ст. лейтенант Петър Терзийски: Възпитаник на школата на БКП във Велико Търново. ЗКПЧ в армията. Безкруполен! Обича алкохола и жените. Ограбва чужд гражданин – долари, марки, левове. Върши далавери и кражби в Новотел Пловдив. Обръща в пияно състояние Рено 4. Заграбил е площадката на стълбището на стая в блока в който живее. Не помага на беззащитните граждани, покровителствува далавераджийте и криминалния контингент в района където работи. Търси собствени облаги – обигран и непочтен.

Лейтенант Стоян Плачков: Завършил школата на БКП във Велико Търново за ЗКПЧ в Армията. Мълчалив. Професионално слаб. Неподготвен за полицията – слагач. Муден, бавен – не взема самостоятелни решения. На принципа „Ако не си с началника, значи си против него.”

Кап. Живко Желязков: Завършил е в Сан-Петербург. Обича масата с чаша и да го черпят. След като се напие се блъска с колата си по парапета и стълбовете на моста на Захарна фабрика и никой не му обръща внимание. Срещу него на етажа живее професионална проститутка работеща с чужденци , а самият той и е сводник. Дълги години се занимава с нея и получава частта си като такъв. Не му се работи.

Подполковник Дамян Шаламанов: Няма необходимото образование за офицер и длъжност. Изпраща подчинените си в командировка по време на така наречения възродителен процес , за да ходи на гости на съпругите им, под предлог, че им носи заплатите. За злоупотреби, подкупи и катастрофи в Столипеново е уволняван два пъти. Но понеже баща му е „наш” човек и е носел по-право доставял много животни безплатно, собственост на ТКЗС на Димитър Стоянов и Семерджиев, след което винаги го връщат на работа. Очевидец на горното е старшина Димитър Гозански. Шаламанов изнудва пиян водач на МПС и на безценица купува новата му Лада.

Подполковник Илко Колев: Бивш инструктор на БКП и комсомола. Завършил е в Москва заедно с Никола Динев и в последствие приемник на полк. Митко Георгиев Н-к полит-отдел на БКП в бившето Окръжно у-ние. След съкращаване на горната длъжност е назначен в отдел кадри на РДВР.

Майор Владимир Ангелов: 10 г. ЗКПЧ на Четвърто РУ. В момента в Пето РУ-Тракия е Зам. Началник. Протеже е на полковник Митко Георгиев с прякор „Урко” – така са го нарекли подчинените му.  За „големи” партийни заслуги е изпратен за Н-к в с. Калояново, жителите на селото се надигат и не искат да го приемат като Н-к. И го гонят. Назначават го в Трето РУ. Зам. Н-к отделение. Пеперуда! Неспособен да се занимава с нищо. Пълен некадърник.

Кап. Стефан Стоицов: От голямата фамилия Стоицови – най-малкия ….. на партизански род. Протеже на Стоян Станоев от Трънско. Женкар, комарджия до безбожие, подкупен – слабост към парите. Неспособен да е ръководител, а е издигнат за Н-к на Второ РУ. В момента е ръководител на отдел нравствен, кражби, коли. Завежда престъпността работейки в Столипиново със Здравко Ботев от с. Орешец. В комбина са с крадците от които краде часовници, марки, долари след „уж” залавянето им. Лично е бил подчинен на Иван Георгиев и Димитър Свещаров в Второ РУ

Старшина Нешо Бончев: Шофьор на Никола Динев. Години наред използва служебното си положение, за да закопува с предимство мотори и ги продава. Самият той е съставял списъците за закопуване на техника. Сега в двора му има два трактора с ремаркета, мотори и ред друга техника с неизвестен произход придобити по спеколативен начин.

За Иван Гъдев – Директор на РДВР – бивш: В качеството си на началник на Второ РУ извиква следователя Антон Стоянов, водещ делото срещу съпругата на Панталей Пачов, тогава Първи секретар на ОК на БКП и му заповядва да промени протоколите за оглед на местопроизшествието/става въпрос за катастрофа, при която съпругата на Пачов блъска жена с автомобила си и след намесата на Гъдев е оневинена/. Тъй като никой не е сигурен къде са отишли старите протоколи в дома на Стоянов няколко дни след това е извършена кражба с взлом от „неизвестни лица” без да са откраднати много ценни вещи.

            Стоянов е абсолютно сигурен, че са търсели протоколите, което личи от местата, където е търсено и начина на извършване. Няколко дни след това на Стоянов е предложено, за изненада на всички и за негова собствена изненада да замине на курс  в СССР, където да си направи операция на очите/както и става/. „Намекнато” му е от съответните лица, че трябва да е благодарен. В момента Стоянов е предупреден да не говори, защото и за него има какво да се говори, но той е готов да го сподели пред когото трябва и да покаже старите протоколи. Както винаги обаче едва ли някой ще докаже намесата на Гъдев за тези неща.”

            Като го прочетох отново се замислих дали да го публикувам – това си е класически милиционерски донос с всичките му атрибути – неграмотност, наглост, смесване на истини и лъжи, злоба и отмъстителност. А колко много подобна плява съм запазил от онези бурни времена, че дори е грехота… В крайна сметка и текстове като този са част от близката ни история, документално свидетелство за времето, обяснение за неблагополучията и нещастията, случили се в Пловдив… А може и авторът, като го прочете, да се засрами от себе си, да се покае, да стане по-добър, независимо че е достатъчно богат и нагъл. Реших, че в крайната рекапитулация е да го оставя и като свидетелство за времето. Пловдивско-полицейското…





Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. анонимен - От Бачо Кольо
01.08.2012 10:27
Ицо, съчувствам ти за отвращението, което си изпитвал докато се е налагало да четеш тези мърсотии. Аз съм сърбал същата попара. Но най-гадното е, че тези кариеристични доноси съдържат огромен процент истина. Комунистите бяха създали едно уродливо във всяко едно отношение (за какъв морал може да говорим) общество, в което границите между престъпление, безотговорност, произвол, издевателство или злоупотреба бяха напълно размити. И внушителна част от неблагополучията на т.н. ни "преход" се дължат именно на дълбоката деморализация на цялото население, която те съзнателно провеждаха. "Това е положението" по С. Игов.
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Измет,
01.08.2012 12:07
издигнала се от най-нисшите и низши слоеве на "народа" благодарение на камунизъма и съвецката окупация. До девето коляно са все такива. И до днес.
цитирай
3. анонимен - Лъчезар Филипов
03.08.2012 22:01
Христо,
Бях се зарекъл, че ще те чета, без да взимам становище по спомените ти.Но...
Хубаво е, че се връщаш назад във времето, за да остане следа в историята. Лошо е, че се връщаш назад в история, единствено за да възвеличавш себе си, дори в най-големите сътворени от тебе простотии.
А, и да поставяш убедително всички други в позицията на миманс около личността си. Е, баста, както казват някои...Наясно си, че аз съм последният, който би се съгласил да бъде каквото и да е оформление около необикновените ти дисидентски прояви. Най-малкото, защото те изкарах от битовия алкохолизъм и те направих осъзнат дисидент, връчвайки ти с големи резерви през октомври 1989 г. декларацията на Екогласност за Рила и Места. Да, тогава приятно ме изненада. И само защото беше събрал 75 подписа от така нар. пловдивски културтрегери в "Кристал", затова те взех за петия пътник в шкодата на Здравко, заедно с Емо Пенев, тръгвайки за първата антикомунистическа демонстрация на 3 ноември 1989 г пред Народното събрание. Разбира се, преди това се отбихме и през апартамента на Сашо Каракачанов, и ти барабар Ицо с дисидентите. .
Не знаех, да се чувствам поласкан ли, когато прочетох, че ние с Емо случайно сме попаднали във великите ти спомени през 2009 г. за онова време.
Както и да е, това са теми, които и занапред ще се дискутират. Не мога да остана безучастен обаче към свенливите ти признания, че през 1992 г., си се "заел с мисията" да станеш "неформален кадровик за избор на шеф на РДВР- Пловдив".
"Тръгнахме по тангентата на най-малкото зло и след като ни писна със Златка Русева подписахме предложение за назначаването на полк. Иван Георгиев, което стигна до министъра и той бе назначен за шеф на РДВР."
Каква безизходност за онова време, Ицо, Бога ми?!
И понеже в блога ти, голяма част от феновете ти ще ти съчувстват за тази саможертва, реших да споделя истината за онова време.
Ти направи Иван Георгиев за началник на РДВР-Пловдив. Направи го със съзнанието, че слагаш неподходящ милиционер, но податлив човек, който ще играе по капризите ти. Иван Георгиев беше в пенсионна възраст и с това ти го държеше в ръцете си. Ако не те слуша, просто го пенсионирате.
На откриването на ресторант „Големия Бунарджик”, малко след изборите през октомври 1991 г. група полицаи около Румен Димитров, шеф на 1-во РПУ номинираха кандидатурата на Аркадий Хоменюк, началник на КАТ по онова време, като алтернатива на Иван Георгиев за шеф на РДВР в Пловдив. Каквито и да са били по онова време въпросните лица, днес не чета имената им в публикувания от тебе донос. Те ангажираха мен за номинацията си.
Ти беше депутат, а аз бях само кмет на бившето ІІ-ро кметство „Кичук Париж” в Пловдив.Нямаше как да наложа кандидатурата на Хоменюк. Най-жалкото беше, че в групата от 5 човека, която ти ръководеше при номинацията на Иван Георгиев беше и Георги Битюнев, бившия мой счетоводител в кметството. Битюнев вече беше станал кмет на ІV-то кметство, днешен район „Централен” и заедно с Муравей Радев представляваха БДФ в КС на СДС. Та Жоро Бютюнев прекрасно знаеше що за човек лансирате.Съпругата на Иван Георгиев беше служителка при мене, синекурна длъжност със средно образование, но номенклатура на РК на БКП. Бях най-младият и най-решителния кмет на СДС. Заедно с цялата номенклатура на БКП в кметството през март 1991 г. уволних и съпругата на Иван Георгиев, който по това време беше началник на едно от РПУ-тата.. Разбира се Георгиева не беше задълго безработна. Никола Кърпаров, шефа на затвора набързо я взе на по-скъпо платена работа.
Жоро Бютюнев знаеше какви заплахи отправи Иван Георгиев срещу мене за уволнението на жена му. И въпреки всичко, някак си така, по тангентата ти си изпълни мисията. Дано поне днес си дадеш сметка, с избора си на Иван Георгиев, на какво изпитание ме подложи...

цитирай
4. toross - Лъчезаре,
04.08.2012 02:52
Изненада ме с писанието си, защото не очаквах, че четеш блога ми, за което ти благодаря. Ще си спестя и отговорите на твоите определения за личните ми амбиции и интерпретации, както и обидите - на тях се отговаря не тук , а другаде и по друг начин, но... Хубаво е да знаеш, че всяка дума, която съм написал мога да защитя с документи, всяка - запомни го. Та и тук така... Директно съм го написал - умишлено съм публикувал само един от доносите, за да спестя унижението на някои хора, но след писанието ти , може би ще го направя. Нима сериозно мислиш, че не съм бил запознат с кандидатурата на Аркадий - че той бе първият кандидат, с който ми представиха в канцеларията на НДЗПЧ на "Р. Даскалов" - направиха го Ст. Чучев и Й. Добрев, но ... Сега за първи път чувам за твоя съпричастност към РДВР-92. Откъде провидя тук пък стремеж за мое изтъкване и защо, също не ми е много понятно... От представените кандидатури тогава , след справка с Министерството, единствено Иван Георгиев нямаше литерно дело в ДС, който между другото въобще не познавах, преди да ми бъде представен от Златка, а днес намирам, че под подкрепа за кандидатурата му са се подписали и Аркадий и Румен /Бог да го прости/ - същите, за които говориш. Така че не знам на какви "изпитания" си бил подложен, но неприятности с Георгиев имах след година аз и то не малки, може да се срещнеш с него и да го питаш. А Аркадий бе оттеглен от неговите хора от НДЗПЧ след месец, защото дойде едно сведение за дейността му в "Тримонциум" и обработка на някои момичета там по делото с милиционерските игри/Соколов го потвърди/ - също може да го питаш. Което не попречи да настоявам пред Георгиев да бъде сложен за шеф на КАТ. Замълчах си и при назначаването на шурея му Ил. Йорданов за шеф на Трето РУ, въпреки възраженията, които валяха. Пазя си тези документи и се замисли защо не публикувам автора на този донос - оставям го на въображението ти. И да ти напомня - ние със Златка сме се подписали за кандидатурата на Ге
цитирай
5. toross - продължение
04.08.2012 03:17
оргиев, но стана след решение на КС на СДС в Пловдив и среща на група, вкл. Битюнев с почти всички кандидати. Не си спомням твое участие в КС по това време или си забравил, че стана кмет от квотата на ЗМС-Н. Петков, чийто член стана доста преди това?! Или си забравил !? Учудващо или не ти пазя и молбата за Земса и предложението за кметството, подписано от мен и Тончо Христов, както и това за Веско Чифчибашиев за "Тракия". Пазя и възраженията на някои от старите никола-петковисти срещу твоята номинация, адресирани освен до мен и до Гаро и Теодор, за това че си "син на стара номенклатура на казионното БЗНС в гр. Асеновград". Представители на ЗМС-а в КС по това време бяха Тончо, Иван и Евдокия - питай ги. И нали разбираш, че нямаше как да си назначен за кмет без предложение на някоя от партиите, членуващи в СДС по това време - стоят протоколите на ОбС и може да се разходиш да видиш дали пък това предложение не е от ЗМС-Н. Петков и не е подписано от моя милост като председател. Направи го - ще ти е полезно - пък после ще ти покажа и някои други неща за деятелността ти, мъченико на Иван Георгиев. И още нещо да те посъветвам. Лъчезаре, слава Богу , след 20-ина години архивите на ДС са сравнително отворени, разходи се до Комисията по досиетата и понаправи някои справки - също ще ти е полезно, най-малко за опресняване на паметта. Казвам ти го за бръщолевенията ти за "битовия алкохолизъм" и "осъзнатия дисидент", защото не теб са те изключвали от Комсомола, не за теб са валяли доноси в ПУ, не за теб са писали храктеристики за "родниството с Трифон Кунев и Христо Чернопеев, баба Рада Джавезова и дядо Манол Джавезов - засегнати от мероприятията на народната власт, въдворявани и двамата в ТВО", а май напротив... Това са факти и биографии, Лъчезаре и не могат да се пренапишат или да се измислят. Ама айде ще ти спестя някои "дребни" подробности. Иначе - остани си със здраве и ме чети внимателно.
цитирай
6. toross - Още едно доуточнение на лъжите -
04.08.2012 05:14
Прочетох втори път писанията ти, Лъчезаре, направих справка и открих поредната лъжа - "малко след изборите през октомври 1991 г. група полицаи около Румен Димитров, шеф на 1-во РПУ номинираха кандидатурата на Аркадий Хоменюк, началник на КАТ по онова време" - Какъв началник КАТ е бил Хоминюк по това време бе Лъчезаре, като си измисляш поне свери фактите?!! По това време " малко след октомври 1991 г." Аркадий беше още ст. л-т с последно предупреждение за уволнение от Иван Гъдев и не е помирисвал никакъв КАТ. Шеф на КАТ стана след назначението на Иван Георгиев, мисля месец - два след заповедта на Соколов и то по мое настояване пред Георгиев, да не говорим, че май и Румен стана началник на 1-во по времето на Георгиев. Това са толкова очевидни и лесно проверими факти, че се чудя на акъла ти като ги пишеш дали и ти си вярваш. Жалко...
цитирай
7. анонимен - Лъчезар Филипов
04.08.2012 09:06
Христо,
Явно съм предизвикал безсънната ти нощ. Съжалявам, че толкова навътре си приел приятелската ми ирония. Подведен, първосигнално си се плъзнал в милиционерска плоскост, отправяйки обиди към мене. И всичко отново е пречупено през неуправляемото ти ЕГО.
Е, темата няма да бъде изчерпана, но поне някои митове могат да бъдат развенчани.
Ти никога не си бил изключван от Комсомола.
Ако през 1990 г. приемах със снизходителна усмивка този аксесоар към CV-то ти, то през 2012 г. легендата, че си политически репресиран вече буди в мене само съжаление.
Да, на една от есените студентски бригади е имало комсомолско събрание, на което е обсъждано твоето поведение и е било предложено изключването ти. Човекът, спасил те от изключване, убеждавайки събранието, че една неразумна постъпка не трябва да става причина за провала на бъдещето ти, е моята съпруга. Мисля, че 27 години по-късно дължиш поне едно благодаря на Теодора.
Ако в онова време се е било стигнело до изключването ти от Комсомола, респ. от Университета, само Бог знае в каква посока си щял да залитнеш. Със сигурност не като политически дисидент.
У читателите ти с въвличането на ЗМС – Н.Петков, ще остне убеждение, че сме квит, аз на тебе така, ти мене онака. Да кажем истината! Ти ме покани да стана член на ЗМС. По това време бях един от създателите на Независимото студентско дружество/НСД/ и бях негов представител в КС на СДС.С моето участие в ЗМС, ти целеше да придадеш политическа тежест на организацията. Няма лошо, лошото е че се опитваш да внушиш, че ти и ЗМС сте благодетели за политическате ми кариера. За това ще припомня изборите за ВНС. Аз можех да бъда в листата на избираемо място от квотата на НСД, но отстъпих това право на Пламен Джонов. Бях последен курс и ми предстоеше дипломиране, а Пламен беше 4-ти курс и студентите имаха нужда от представителство в Парламента. Пламен се отказа в полза на д-р Емануил Манев – главен асистен във ВМИ, без да съгласува това с нас, което и днес смятам за негова грешка. Никога няма да забравя вечерта, в която се регистрираха листите в РИК. БЗНС – Н. Петков в последния момент напусна СДС, с което се откри чудесна възможност за твоята реализация. И ти не я пропусна. Докато аз вечерта молих никола петковистите на събранието им в кино „Въстанник” да останат в СДС, в същото време, ти и Георги Бунов се вписахте в едномандатните избирателни райони в Кършияка и Изгрев, на мястото на техните представители. Нещо повече, ти допусна Евдокия Пенкова в последния момент да бъде пренаредена от първоначално гласуваното за Н.Петков място с две места по-назад в листата, което я лиши от възможността да стане депутат. На това прословуто събрание в кино „Въстаник” покойният Трифон Мирчев вероятно е видял нещо в мене.На 4-ти юли няколко дни преди падането на Петър Младенов, той ме срещана с посланика на САЩ Сол Полански, който изрази в Пловдив подкрепа на студентската ни стачка. За твоя информация, бай Трифон, на когото ще бъда признателен цял живот, в този разговор изтъкна пред Полански два варианта за мене. Едната, поиска неговото съдействие да продължа да уча в САЩ, а другата предложение да влезя във властта. Месец по-късно, след изтичане мандата на кметовете, бай Трифон беше председател на комисията, която ме номинира в КС на СДС за кмет на ІІ-ро кметство. Другия кандидат, когото комисията отхвърли ббеше на главния редактор на в.”Свобода”Здравко Атанасов. Бай Трифон беше моя морален и политически наставник! И пак за твоя информация, когато той стана областен управител на Пловдив, често, на път за в къщи се отбиваше при мене в кметството. Бай Трифон искаше да натрупам административен опит, за да издигне кандидатурата ми за кмет на Пловдив. Отлагането на местните избори за есента на 1991 г. заедно с парламентарните и нелепата му смърт промениха нещата. От смъртта на бай Трифон загуби най-много СДС, а Подкрепа се възползваха да наложат Гарабед Томасян за кмет...
Колкото до това кой от милиционерите е бил избран, и кой не през 1992 г. не е толкова важно. Ти не ме разбра. По важното беше, че СДС падна до тяхното ниво при назначаването на Иван Георгиев и публикувания от тебе донос е доказателството. А ти имаш съществен принос за това.
цитирай
8. toross - Лъчезаре, пак ти повтарям да не спекулираш с имена на мъртви хора, защото е
04.08.2012 15:11
гнусно и пак , и пак ти повтарям - за всичко , което пиша и говоря притежавам документи, до последната подробност. И въобще не става дума за бригадирското събрание, а за нещата след това, когато с Борето Ненов от Ямбол ни изхвърлиха /Жив и здрав е - мога да ти дам протоколите от събранието/, също така Максим Радев /ченгето, което отговаряше за ПУ/ може да попиташ.Става дума за събранията на Първа група , 4 к. БФ от ноември , декември /каква бригада тогава?!/, а Теодора бе , доколкото си спомням след нашия курс/не бригадата бе причината, само/. За последвалите събтия съм благодарен цял живот на Т. Петров от Хасково, който бе ком. с-р на нашта, немската група, на Бистра Ганчева, чийто дипломант бях и на Светльо Игов - това са хората, които ме спасиха от изхвърляне - цялата преписка си я взех от това време, ако имаш желание ще ти я дам да си я снимаш, за да не си измисляш. И тази сагата продължи до пролетта на 1987 г. - живи и здрави са и Тодор, и Ирина Ванчева, и Коцето Каменов, и В. Тишев, и Митко Петров, и Валери Стоилов, въпреки че е не е за вярване - жив и здрав е и Максим Радев - питай ги. Тук ще ти представя два документа - един донос срещу нас от аг. Васил/само да ти припомня, че въпросния агент Васил бе от вашия курс, дали си спомняш?.../ и едно становище на НДЗПЧ, заради което отпадна от предложенията Хоминюк, да ти опресни паметта. А за останалите ти писания са твои интерператции , за които няма нито един документ, ама нито един, имам други, които говорят обратното /ако не знаеш архивът на СДС - Пловдив остана у мен, след като бяха го приготвили 1994 г. да го изхвърлят Сабина и Лазар , когато останахме за постоянно на "БатемберГ", защото Лъчо си взе сградата на "Вълкович"2. Та с едно такси тогава натоварих чувалите и в къщи...Най-важните документи /копия/ подарих отново на СДС , на председателя им Караиванов през 2009 г., а мивалия месец П. Петров ми каза ,че нищо не е намерил от Караиванов. Но това е друга тема. А останалите ти интерпретации пък въобще не
цитирай
9. toross - продължение
04.08.2012 15:39
с врмето и фактите. По тогавашния закон не можеше да се регистрира нито един кандидат без предложение от централното ръководство на СДС, преминало през НКС, но драмата се разигра вечерта след като се прибрахме от София със Славян, Шишков, Стоянов и Андрей, всъщност може да го пречетеш тук - http://toross.blog.bg/politika/2009/11/08/kratka-istoriia-na-sds-v-plovdiv.431957. И никакво събрание във "Въстаник" не е имало същата вечер - ръководството на БЗНС си бяха на третия етаж в пълен състав - бай Трифон, Петко, Гено, Илия, Кабазата, Стамов и т.н. Скараха се най-напред с репресираните - Баталов, Дългърски, Чукански, а после със Славян заради бай Манол , защото бил монархист и легионер , а КС бе утвърдил Колю Мутафов. От Земса имахме формуляри от НКС с имената, ЕГН-та и т.н. Бунов, Евдокия и моя милост. А Евдокия бе зам . председател ан РИК 101 и въобще не бе сигурно дали ще успеем да я регистриране и на 9 място така се появи Венци , а тя стана 10-а - може да я попиташ. И 99 район не бе Кършияка /с изключение на кв. "З. фабрика" и "Г. Генов"/ а обхващаше 4 кметство. Кършияка бе в района на Л. Дългърски, вкл. Шекера - пак си измислил някакви райони, несъществуващи. Събранието , за което говориш бе след ригистрацията на листите, когато земеделците оспорваха регистрацията на бай Манол, както и подредбата на пропорционалната листа, водиха се дела и т.н. Влез в сайта на Петко Симеонов "омда" - той е описал ситуацията сравнително точно. Като сме им заели с Бунов местата защо не водеха дела срещу нас ? А за ВИК - вете не знам за комисията, оглавявана от Бай Трифон, но предложението , внесено за теб и Веско в Тракия е от ЗМС-а и подписано от мен и Тончо Христов - мога да ти го дам да си го имаш, заедно с протокола от КС на ЗМС-а, в който В. Мелин се възпротиви на кандидатурата ти с мотивите, които ти посочих вече. А кой, как , защо и кога е назначавал и в каква поредност са ставали назначенията в РДВР-Пловдив е важно, защото екслицираш неверни неща, но си остава за твоя сметк
цитирай
10. анонимен - Христо, П. Юруков съм, обади се да ти дам някои документи
05.08.2012 17:39
за този Лъчезар Филипов. Не знам дали знаеш, но той стана радикалдемократ и май е единствения , който в Пловдив го съдихме, защото открадна парите от членския внос на РДП. Страшен негодник и мръсник - сума време ни отне докато го изключим и осъдим заради далаверите дето завъртя в пратията. Като го изгонихме ние малко след това стана прислуга на НДСВ - той е свикнал да се върти насам-натам защото не става за нищо и единственото, което умее непрекъснато да си сменя партиите. Като стана паследовател на НДСВ го приютиха в областната управа и понеже не става за нищо друго го използваха да ходи и да слухти насам-натам, жалка история. Пълен некадърник, сам може да умре от глад на улицата. Обади се ще ти дам много интересни документи, които можеш да пуснеш тук , за да видят хората какви хора са се въртяли и в РДП, и в НДСВ€.
цитирай
11. анонимен - Лъчезар Филипов
05.08.2012 19:52
Българската действителност не е мръднала от времето на Тодор Живков, тя просто на всеки 7 години се възпроизвежда.
Изразиш ли мнение и дежурният Гоголев малък човек, в случая Акакий Петър Юрукович се появява и те изкарва крадец, негодник, мръсник без значение каква е истината.
Христо, обади се на въпросното лице. Ще ти даде решение на българския съд от 1997 г. , с което бях осъден/за неосведомените – делото е гражданско, не наказателно/ да възстановя на Радикалдемократическата партия дадена сума. Но знам какво няма да ти даде Гоголевия малък човек. Няма да ти даде последващо решение на същия български съд две години по-късно от 1999 г. с което се осъжда Радикалдемокрагическата партия и въпросното лице да ми възстановят същите тези пари, ведно със законовата лихва. Разбира се тези пари не ми бяха върнати...въпросното лице ги скри, прибра или направи нещо друго с тях, всеки както иска да прецени постъпката му. Тези пари и до ден днешен ми се дължат, но великодушно съм се отказал от тях и...все още не съм умрял от глад на улицата.
Но Христо, понеже си наясно що значи политическа репресия тази история заслужава да бъде написана. Защото начинът на действие от страна на тогавашния председател на РДП Александър Йорданов и неговата марионетка в Пловдив, най-добре характеризират времето на първата година от управлението на Иван Костов през 1997-1998 г.
Тук наистина има документи. В тях може да се прочете, как българският съд взима решение срещу мене, по презумпция „НЕ Е ЧЛЕН НА СДС”. От същата година моята съпруга е преподавател в Юридическия факултет и понякога дава въпросното решение като пример за репресивно решение. И прави чест на българския съд, че две години години по-късно изми срама и ВЪЗСТАНОВИ СПРАВЕДЛИВОСТТА!
Наистина ще се окажа единственият, който в Пловдив в условията на демокрация беше осъден макар и от граждански съд с политически мотиви.
Сядам да напиша тази история. Ще направя обществено достояние тази история и като водеща в мой собствен блог...
цитирай
12. анонимен - Лъчезар Филипов
05.08.2012 21:08
Христо,
Понеже обичаш да боравиш с документи и да изнасяш скандални истории, това лице иска да възобнови една стара мерзка история. Затова използва най-мръснишкия подход, като се опитава ме компрометира още веднъж, чрез тебе, като пощенска кутия, възползвайки се от политически спор.
За твоя информация, ако решиш да се вържеш на замисъла му! Преди промяна в ГПК съдопроизводството беше двуинстанционно. С решение на районен съд-Пловдив, потвърдено от Окръжен съд-Пловдив, по гражданско дело №... трябваше да възстановя на РДП, представлявано от Александър Йорданов определена сума пари.
С преглед по реда на надзора, обжалвах пред Върховен съд, който отмени решението на Районен съд Пловдив и го върна за ново разглеждане от друг състав. Районен съд-Пловдив осъди РДП, с председател Александър Йорданов да ми възстанови платената от мен сума. Окръжен съд - Пловдив потвърди решението, което влезе в сила и стана окончателно, без възможност за обжалване.Искарах изпълнителен лист, наех държавен съдебен изпълнител, но парите изчезнаха яко дим. Къде, само съвестта на въпросното лице е отговорна за това, ако му е останала такава....
Той твърди, че парите от членски внос на РДП са били откраднати от мене. Само това че е на преклонна възраст ме въздаржа да не го постигне това, което през 1997 г с бебе на 1 месец той ми причини...
Парите бяха използвани за командироването на Аспарух Панов и Михаил Неделчев в Швейцария, за участие на поредния конгрес на Либералния Интернационал. Искам да им благодаря, че в този изключително труден за мен момент платиха въпросната от собствения си джоб. Така че лицето Юруков дължи не на мене тези пари, а на Мишо Меделчев и Аспарух Панов.
Просто Александър Йорданов, чрез въпросната марионетка се опита да накаже всички, които напуснахме СДС през 1995 г. И за кратко успя. Да, в решението на Съда има текст „защото не е член на СДС”!За да предотвратя всякакви спекулации от подобни мерзавци, от тук настне цялата история с всички документи в моя блог.
цитирай
13. анонимен - Лъчезар Филипов
05.08.2012 23:33
Христо,
Вниманието ми бе заето от съвремения донос от П.Ю. срещу мене, затова със закъснение видях публикуваните от теб последни доноси от края на комунизма.
Да, въпросният агент „Васил” трябва да е бил благодарен, че към оня момент не сте го набили. Повярвай ми, ако публикуваш това, което си правил на бригадата в Царимир, днес ще е много по-забавно от дисидентска политическа дейност между три ракии. Още повече, че опити да се руши партията, са наречени „брътвежи” на др.М.Карудова. Убеден съм, че да вкараш кон в бунгалото на бригадирките, днес с ексцентричността си ще е много по-романтична, отколкото да преоткриеш това, което всички знаехме, че Росен Топалов е глупак и подлога, а Бистрашки съвършен кретен. Та нима смяташ, че милиционерския мозък на топача Константин Ковачев и днес би оценил гениалното изпълнение за нощни фойерверки със запалените пердета в бунгалото на студентките.
Да, Теодора наистина в онова време е оценила невероятните Ви изпълнения, след като е успяла да обърне в твоя полза мнението на комсомолското събрание. Освен благодарност от тебе, днес Борислав Ненов може да оцени жеста й, описвайки цялата история в в очерците си „Подранили носталгии”.
Въпреки това, продължавам да си мисля, че истински осъзнатата ти дисидентска дейност, започна с декларацията на „Екогласност” за Рила и Места, която ти дадох да разпространяваш някъде към 23-24 октомври 1989 г.
И като гледам доноса, подписан от агент „Васил”, все ми се струва, че май на същата пишеща машина размножих текста на Декларацията на „Екогласност”. Осветли ме, дали лицето, криещо се зад псевдонима „Васил” не живееше по онова време на Ангел Букурещлиев, съвсем близо до пловдивския „Кристал”?
Поздрави!
цитирай
14. анонимен - Veko S. - Влезах да чета доноси на ченгетата, а
06.08.2012 14:44
попадам на някакви брътвежи. Ицо, какъв е тоя Лъчезар, бе човек? Аз бях член на КС в Пловдив до 1996 г. и нямам никакъв спомен за този чонек, освен смътен, че се въртеше при земса и после при радикалите. Откъде изплуваха тези хора, бе човек? Погнусен съм. Знаеш и винаги ще ти бъда благодарен, че ме запозна с великия Радой Ралин, който бе дошъл с Дим. Аврамов на защитата на дипломната ти работа за Трифон Кунев през 1987 г. Тогава мина блестящо и го отпразнувахме в "Тримонциум" - още помня лафовете на Радой и Игов, а беше смутно време. Не допускай такива хора, ами изтривай подобни глупости и опити да си пишат биографии някакви напълно непознати хора, защото в Пловдив винаги е имало такива хора, които се опитват да оригиналничат. Жалко е. Сега като чета милиционерските доноси и си обяснявам много неща. А и още нещо, помниш ли , че като се разчу кандидатурата на Аркадий/който още ми е приятел/ в КС на СДС дойдоха Минка и сервитьора Карбата и разказаха как ги е малтретирал да донасят за гръцките групи, искал и пари от персонала за ченгесарските игри. Тогава се скарахте с подкрепаджийте, които настояваха за Стоицов и Д. Кръстев, а аз ти казах да сложите някой , който не е бил вързан със слушалките от ДС. Съжалявам, че не съм запазил тези неща. Айде, поздрави и се обади някоя вечер.
цитирай
15. анонимен - Смаях се!
09.08.2012 15:43
Днес прочетох,че и Клео Протохристова била агент на ДС с псевдоним"Жана"!!!Боже,беше ми преподавателка...
цитирай
16. toross - Да приключа...
14.08.2012 00:53
Чудя се на последвалата дискусия - не гледахте ли Олимпиадата бе хора? Сега поглеждам и пак се чудя на страстта на се обсъжда и "уточнява". Страшна работа, ей. Лъчезаре, освен този донос, който публикувам тук мога /и май ще го направя/ да запозная читающата публика с още стотици подобни , отнасящи се до скромната ми особа и всички до един с някакви политически оценки, размишления и т.н. Та да се убедиш, че съвсем не е от 23 .10. "осъзнатата ми опозиционна дейност", както твърдиш. Включително едно време се сдобих с Оригиналите на двата протокола за изключването ми от ДКМС писани от Ирина Ванчева и Ваньо Тишев, тя е дълга и широка и съвсем не се изчерпва с бригадата, ама съвсем. И още стотици доноси - общо са 386 листа, Лъчезаре. 386 листа - и аз се удивих, когато ги погледнах - страшна работа. Научих неща, които аз самия не съм предполагал. Не , агента Васил не е човека , който предполагаш - лека му пръст. Пък и той бе член с Маргото на една друга група, който си бяхме нарекли "Силистра йолу", а от нея нямаше нито един доносник. И съвсем не са познати тези неща извън нея. Лъчезаре, ние не сме били в общи компании никога , нито в един курс или група, та така. Просто сме били в различни, много различни и разноцветни компании, а нашия курс съвсем нескромно бе запомнящ се - не си спомням дали на абсолвентския бал или при връчване на дипломите, когато Куцаров , тогава декан, произнесе знаменателната фраза: "За първи път се радвам, не тъжа, че се разделяме с един курс. Толкова ядове и толкова зулуми нито един курс не е създавал като вас..." А за бригадите си прав и тези знаменателни случки съм ги разказвал стотици пъти - дори и тук. Ето ти една история, който бележи щрих към тези величави събития със снимки даже - http://toross.blog.bg/politika/2010/01/04/posreshtnahme-2010-g-s-chushkopeka-i-edna-neveroiatna-istori.466257 . Ами това е , който иска да си пише и пита, отговарям със спомени и документи...
цитирай
17. анонимен - От Бачо Кольо.
15.08.2012 17:27
Ицо, да си ядем ушите! Бяхме тръгнали да оправяме България с разни Лъчезар Филиповци под ръка. Да ни пита човек, къде ни е бил акъла? Ама нейсе - виждали сме и по-лоши работи.
цитирай
18. toross - О, Бачо Кольо - такава е близката ни история - Лъчо, да го
15.08.2012 22:23
питаш няма да се сети въобще за теб, за победата в Столипиново и на кой се дължи всъщност, ама въобще няма да се сети, защото такива са били времената , според тях... И досега не си спомнят за онези велики времена, но това не бива да ни спира да си поне оставим спомените, без значение кой ще се упражнавя върху тях... И запомни, Бачо Кольо - не случайно се появяват тези коментари под статията за "демократичните" милиционери, съвсем не е случайно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5673911
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9268
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930