Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2012 06:06 - Личности от бъдещето ни.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4402 Коментари: 5 Гласове:
17

Последна промяна: 16.09.2012 14:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Владимир Гошев и Димитър Пенчев - 10.9.2012 г., Куклен

Личности от  бъдещето ни…

            На 10 септември от Марсилия до Пловдив прелетя Димитър Пенчев. Да се видим, да поговорим, да се обадим на Владо Гошев в Куклен…

            Съдбата им е удивителна, а  приемат всичко някак си делнично, спокойно, с тиха тъга.

            Ако трябва да избера личности за бъдещето на страната бих се спрял на хора като двамата политически затворници – разчитащи на себе си, дори в ужасите на безизходицата, успяващи с труд и талант, никога не мрънкащи от съдбата, примирено и твърдо следвайки пътя и идеите си, смели, много смели, вярващи в приятелството, отдадени на семейството, страната, родното село, родовите корени и политическите си убеждения.

            В Куклен запалихме свещица на гробовете на трима велики антикомунисти и земеделци. Бе привечер, а от склоновете на Родопите подухваше същия вятър, който бе завял съидейниците на Владо да копаят землянки над селото, да се въоръжават, да подготвят съпротива, да разпространяват  забранената  литература на николапетковистите и айна сметка да ги отвее в Старозагорския затвор. А са били млади хора, току прехвърлили 20-те. Било е  1968 г. Чешките събития. И нашите момчета във вихъра на световната политика. Последните горяни…

            Водачът им е бил най-отдадения и чист земеделец, който съм срещал в живота си – Бай Тушо или Петър Попиванов, роден в с. Долно Тодораки, Кукушко през 1918 г., преселил  се в Куклен с голяма група македонски българи-униати и убедени земеделци-антикомунисти, участник във всички възможни конспирации в Асеновградско, хлебар и дълводелец в затворите. Отиде си през 1999 г. Достойно и тихо, както бе живял. Когато се запознахме през 1989 г. отнесох един шамар зад врата  с упрека: „Как е възможно, бе момче?! Да си роднина на Трифон Кунев, да живееш в Пловдив и чак сега да ме търсиш? Че аз бях „съквартирант” на Бай Трифон и Кръстьо Пастухов в Сливенския затвор, а ти да не дойдеш, да се прикажем, аз борбата не съм спирал…”. Можело да направим конспирация. Това чувах за първи път. По-късно научих, че от 1944 г. той все конспирации правил, организирал николапетковистите, събирал оръжие и взривове, пазил знамена и документи, водил си своята битка. През 1968 г. е в Старозагорския затвор с младите братя Гошеви, с Димитър Пенчев, с Петър Бояджиев и Фреди Фосколо /с него са партньори на дърводелския тезгях/, с Георги Заркин, Едуард Генов и още стотици. Давали им по 13 лв. на месец, нещо като затворническа заплата, а Бай Тушо видял, че младока Владо често остава без цигари: „Момче, от днес аз няма да пуша, тези 13 лева са твои. За цигари…”. Такива неща често се случвали зад стените на затвора.

            А Бай Тушо ни гледаше от белия мрамор с оня леко насмешлив поглед на препатилия земеделец. Свещиците догаряха със спомените.

            После се прекръстихме пред гроба на Петър Гошев – по-големия брат на Владо – мълчалив, красив,  неустоимо верен на идеите си, с прекършени младежки стремежи – със  счупени таланти по затворите. Владо проронва сълза и се унася в спомени. За миналото, за беднотията и лишенията, в която са живели. За обесения баща. И той тръгнал от рано на въоръжена битка с комунизма – „смърт чрез обесване”. Това била най-честата присъда за асеновградските горяни в края на 40-те години. „Отървали” се някои невръстни като бай Стефан Вълков, та ги „помилвали” с доживотна тюрма.

            Накрая се поспряхме със свещици пред гроба на Константин Симеонов. Също от Куклен, също затворнически другар. Почти ослепява там, но остава с непрекършена омраза към всякакво насилие. Преди да ги пуснат ги привикали да подпишат не декларация за сътрудничество, а обещание, че няма да продължават антикомунистическата си дейност в свободния живот, а селянина от Родопите Коста се провикнал: „На вас нищо не подписвам, ако искате още толкова да ме държите в затвора. Никога!”. Имало и такива хора.

            Вятърът подухва от планината, свещичките гаснат, а в гробищата е тихо, като в съня им.

            По-късно ще попитам Димитър Пенчев „Е, след толкова злощастия, премеждия, битки, как оценяваш пътя си?” и получих спокоен, мислен, може би, отговор: „Аз съм доволен от живота си. Въпреки всичко. Исках реабилитация на Никола Петков и възстановяване на истинския БЗНС. Случи се. Паднаха телените огради около границите. Нещо ме опази от злобата. България е член на ЕС, на НАТО, за което само мечтаехме по затворите. Нещастници са тези от ДС, защото работят за чужди интереси. Никога не го допуснах, нито за миг. Ние, българите, сме исторически обременен народ. Може би ще го преодолеем. Но, приятелю, страхотно щастие е да живееш във време, в което виждаш как системата рухва, как противникът ти върви по твоя път, принуден и унижен. Това е наистина величаво – да си победител в идеологическата битка, когато винаги си бил в привидно слаба позиция! Иначе е ужасно трудно да живееш, изгубил най-близкия приятел – разстрелян до теб на границата/Тук Бате Митко говори за Стефан Тутеков. Историята им съм разказвал другаде - http://toross.blog.bg/politika/2012/04/02/dimityr-penchev-obiknoven-geroizym-ili-adyt-v-bylgariia.932815 /. И въпреки репресиите, убийствата, мъченията, повсеместния терор, те, комунистите, загубиха битката. Историческата рекапитулация не е в тяхна полза. Аз успях и победих ДС с техните методи още през 1960 г. , не са толкова умни и всемогъщи, не са… Точно това ги вбесява и досега. Как да не съм щастлив човек?!..”

            Трудно е да премислиш думите на този човек след смъртна присъда, затвор, мъки в „голямото каре”, както нарича цивилния живот в България, опит за бягство, разстрел на приятеля, пак затвор за 9 г., живот в сливенското лозе, вече семеен с дете, когато започва провалът с преименуването на българските турци през 1985 г. един от 11 българи в Белене, заедно с 450 турци пак е Димитър Пенчев, следва изселване в Бобов дол, заплахи за убийство, после екстрадиране за Франция, след намесата на приятелите Петър Бояджиев и Фреди Фосколо и последна битка с ДС, емигрантски живот… Житейска сага за описване, за филм, за размисъл.

            И още нещо запомних от среднощните разговори: „Винаги съм мислел за приятелите, с които съм заедно. Такъв съм, така съм устроен, аз съм отборен играч. Най-свободен се чувствах в Бобов дол, защото тогава бях сам, провеждах битката си индивидуално, по моите правила. И успях.”

            Такива хора има в България. За бъдещето ни. Дали го осъзнаваме, дали правим нужното да понаучим за тях повече, да разкажем и запомним фактите от голямата битка с комунизма на онези момчета и момичета?

            При всеки такъв разговор си спомням онази сцена в Ямболския съд и подсъдимите Димитър Пенчев, Петко Илиев и Жеко Стоянов. Момчета – с надежди, мечти, момичета, приятели, близки… И майките им с разбрадени ръченици. Бащите с напукани селски ръце и мъжки сълзи. И смъртните присъди.

            Колко много има да разказват тези хора, колко малко знаем за тях, за борбата им, за плетениците на съдбата, за българската съпротива…

            Удивителни хора са земеделците! В среднощната ни среща Владо Гошев извади стогодишна реликва,  завещана му от великия Бай Тушо. Той пък я пазил десетилетия с риск да попадне в затвора само заради нея, после я оставил на младия последовател от Куклен. Знаме. Оранжево. Поизбеляло, поскъсано тук-там, но запазено за 103-те години, в които се е развявало по митинги и събори, крито и мачкано. В средата е извезан Сеяч. Българин. Селянин. На нивата. Небето е синьо с бели облачета, сякаш вее вятър от Родопите. И запазен надпис: „Селска земледелска дружба, с. Куклен, Станимашко” и годината – 1909 г.

           Владо и Димитър Пенчев  се поклониха, като пред светиня.

            Интересни хора има в България.

            Личности за бъдещето ни...


Владо Гошев със знамето от 1909 г. Има хора, които пазят паметта на предходниците.


С Димитър Пенчев - 10.9.2012 г., Куклен


На изпроводяк, Пловдив - 11.9.2012 г.


План за неутрализирането на българската емиграция и нейните връзки в България от ДС-Стара Загора, изготвен през 1988 г. от ст. л-т А. Бенишев. Документът не от комисията на Баба Яга - Ек. Бончева. Д. Пенчев вече е във Франция и фигурира като ИР/изменник на родината/ с връзка в Ямбол Жеко Стоянов - обект на ДОР "Дивак", в Раднево Петко Илиев - обект на ДОН"Чифчия", в Ст. Загора Тодор Кавалджиев - обект на ГДОР "Реабилитатори", в София Димитър Балчев - обект на ДОН "Гад" и още много такива разработки на ДС, която така или иначе в крайна сметка капитулира пред хора като Д. Пенчев.





Гласувай:
17
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Трябва да се пише
16.09.2012 10:50
Ицо, прекрасно е, че се срещаш с тези незнайни за българите герои. Но те си отиват един по един - неизвестни, забравени, неоценени. Знам много добре, че тази порода хора не ламтят за почести и слава, но както ти самия казваш, те трябва да са пример и идеал за бъдащето ни. Младите българи трябва да знаят какви деди и падеди са имали. Та за това - целуни им ръка и ги помоли да хванат перото и да напишат какво и защо са преживяли. Ако вече не им стигат сили - да разкажат пред твоя диктофон, пък ти да поемеш дълга да де остане погребан в забвение героизма им. Да ти пратя ли моя диктофон?
цитирай
2. анонимен - Впечатляващо - такива хора има все още из България -
16.09.2012 13:13
Не мога да проумея как толкова години тези неща не се записаха, разказаха, а хората в другите източни страни вече изучават времената на комунизма в училище...
цитирай
3. анонимен - Христо, чета те с огромен интерес -
19.09.2012 12:26
от теб научих толкова неща, за които не съм и подозирала ! Продължавай. И пази разказите на тези хора - уникални са. Радка Инджиева
цитирай
4. анонимен - Тази история със запазеното знаме е уникална -
19.09.2012 13:17
едва ли някъде из България ще се намери знаме на политическа партия от 1909 г. Хвала на този земеделец, че го е запазил.
цитирай
5. prarodinata - Г-н Марков, благодаря Ви, че ни з...
23.09.2012 14:23
Г-н Марков, благодаря Ви, че ни запознавате с хората, които намериха смелост да се опълчат на безродната комунистическа власт. Напук на властващата от 1944 та до днес антибългарска шайка, която иска всички ние да вярваме, че организирана съпротива срещу комунизма у нас не е имало, че днешното овчедушие на българина има дълбоки корени. Не! Вие доказвате точно обратното със снимки, истински истории и документи. Дълбок поклон пред героите на Вашите разкази и огромна благодарност към Вас за тези вълнуващи срещи!
Където е текло, пак ще тече!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5445683
Постинги: 877
Коментари: 5977
Гласове: 9210
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031