Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2012 22:33 - ИНТЕРВЮ С КАТЕТО ЗА БЛИЗКОТО МИНАЛО, СДС И ДРУГИ НЕЩА
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 3355 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 08.12.2012 22:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Пускам си едно интервю, което Катето взе от мен оная вечер, защото с нея винаги има какво да си кажем, пък и прави един чудесен сайт, препоръчвам го на всеки, който се интересува от субективната журналистика - f2f tv. Имам толокова много неща да разказвам, да напиша, но очите ми изневеряват вече, умората ме гони и май остана само да споделям тук-там разни неща. Иначе съм пропуснал да кажа, че една от радостите ми е, че станах кръстник на прекрасната и голяма дъщеря, тогава и двамата имахме по едно дете, после добавихме по още едно и така си вървя живота.
Ексвеликият депутат Христо Марков: СДС е красив юноша… който потъна в забрава… Търси се вълшебното цвете… Публикувано на Декември 8, 2012 от Екатерина Костова  image

Христо Марков

        Можеш да го срещнеш на Главната улица в Пловдив, облечен небрежно като турист на разходка; из калдъръма на Стария град под мишница с току-що купена картина от изложба; сред различни събития под тепетата и в столицата – като презентатор, водещ или просто част от публиката.  Можеш да го срещнеш, разбира се, на хиляди още места в страната. И най-много там, откъдето е тръгнал – Торос, само че на адрес в интернет, където е блогът му. Носещ товара на всичко, което помни. И на иронията, с която се е ваксинирал срещу забравата. Отдавна се канех да правя интервю с него, но сега то се случи, някак, от само-себе-си… Провокирано от годишнината на СДС и от един истински десант на бивши сини лидери в Пловдив тези дни.  Христо Марков – филолог по образование, артист по душа, поет по политически убеждения и за мен лично – приятел по съдба…

Екатерина Костова - Ицо, сякаш беше вчера и в същото време преди 100 години – от Петър Манолов и Екогласност с подписката им ли започна синята идея в Пловдив за теб?

Христо Марков - Ами вчера, вчера, Кате, но нашето синьо вчера стана вече 23 годишен младеж, но не поумня. Разбира се, че за мен започна всичко от протеста на Петър Манолов, после подписката „Рила-Места”, приятелските кръгове, бяхме си направили и клуб „Трифон Кунев”, събираха ни Ваня Зидарова и Жоржета Чакърова. Но организационно направихме нещо с подписката на „Екогласност”, разбира се. Още си пазя копие от нея в града – за две седмици съм събрал точно 278 подписа, има много интересни имена сред тях, има и много повече отказали… После с приятели добавихме още и станаха някъде около 500.

Екатерина Костова – Синът ти беше съвсем малък тогава… Ти рецитираше стихове по Главната след поредната среща с приятели в Бъчвите… Всички слушаха Свободна Европа… Малко хора обаче се включиха в еко-подписката. Какво накара лично теб да го направиш? Не те ли беше страх? Или младостта притъпява страховете, а бунтовното чувства кипва адреналина?

Христо Марков – Моите разправии с властта започнаха още като студент. От няколко студентски бригади, особено последната в Царимир през 1987 г. След нея ме изхвърлиха от ДКМС по личното настояване на Милена Калудова – партиен секретар на ПУ. Основните доносници бяха все „наши” момчета от Комсомола. Сега , когато може да се четат досиетата се изумих колко нещо са писали срещу скромната ми поетична личност – три папки по 200 стр. Такива изчадия на човешкото падение като Росен Топалов, Константин Ковачев, Филип Кондев, Тодор Бистрашки, Ивелина Ангелова и още много… Като им четох глупостите, които са донасяли един ден в комисията излязох и отидох да повърна. Да не говорим, че си имах и чисто биографичен мотив да тръгна по площадите – баба и дядо лагеристи, роднинска връзка с Трифон Кунев… Такива неща. Нямаше как да направя друг избор, той си бе генетично в мен.

Екатерина Костова – Защо избра точно Демократическата партия? Години по-късно разбра, че и в нея е имало хора с досиета..

Христо Марков – Демократическата партия избрах по-късно. Преди това бях председател на ЗМС-Н. Петков, просто трансформирахме на 21.12.1989 г. клуба „Трифон Кунев” в ЗМС. А във Великото народно събрание на ДП не достигаха четирима депутати , за да направят парламентарна група и аз, Г. Бунов, Г. Спасов и Зоя Комитова отидохме „назаем” при Стефан Савов и аз си останах там до 2007 г. Членувал съм само в тази партия, но след като си отиде Савов един комплексиран и откровено глупав човек като Праматарски я съсипа. А проблемът с досиетата и при нея е като при другите – неизбежен, но разкрит много късно.

Екатерина Костова – И все пак, да се върнем обратно преди 23 години… Създадохте буквално “революционни комитети” в областта – ти се кандидатира именно от региона, не от града… Помниш ли хората, които ви посрещаха? Кое и какво изгубихте по пътя след това?

Христо Марков – Ето, че паметта изневерява. Във Великото народно събрание бях избран от най-големия мажоритарен район в България – 99-ти пловдивски, който включваше цялото четвърто кметство и половината от пето кметство на града – центъра и половината от Кършияка. Борех се в район със 120 000 жители , докато после разбрах, че имало мажоритарни райони с 12 000 избиратели като този на Росен Карадимов в Ямбол. В Пловдив всички кандидати победихме на първи тур – нямаше такъв град в България. От региона бях избран вече в следващото 36 НС, когато и управлявахме за кратко. Тогава бях секретар на парламентарната група на СДС. По време на тази кампания за изборите на 13.10.1991 г. с Илиян Шотлеков бяхме единствените , които обиколиха всяко селце в региона, направихме това, което бях правил и в изборите за ВНС – от къща на къща, с прекрасен екип. Много голяма част от първите хора си ги спомням чудесно, бих казал, че сме приятели и досега, но почти без изключение са вън от политиката. Тогава се искаше и смелост, имаше страх, а по-късно дойдоха конформистите. Много горд се почувствах, когато миналата седмица в Анево, до Сопот влизам да си купя цигари в селското магазинче, а там възрастно семейство ме посреща „Г-н Марков, ние ви помним, помогнахте ни за земеразделянето…” и жената отърча до къщи да ме почерпела. Помнели ме с добро. Разплаках се. Ето , тези спомени не може да ми отнеме никой и са ми адски скъпи. Колцина са депутатите, които могат да бъдат запомнени и разпознати след 20 г.?

Екатерина Костова – От Великото народно събрание до днес – кои събития би включил в твоята лична историческа антология на демократичния преход?

Христо Марков - Сериозен въпрос, но на прима виста: събитията на 14.12. пред Парламента, първата национална стачка срещу правителството на Луканов, изборите за ВНС, приемането на Конституцията и събитията около това, изборите за 36 НС и правителството на Филип Димитров, както и глупашкият начин, по който загубихме властта, после повторното гонене на комунистите от властта през 1996 г., изборът на Петър Стоянов, приватизацията чрез РМД и „потенциални купувачи”, мутренските войни, възшествието на Георги Гергов през всички власти, появата на нови биографии в политиката, унищожаването на политическото от Симеон, кадет Рилски, разбира се приемането ни в НАТО и ЕС, а през последните години е убийственият демографски срив, който се оказа напълно неподвластен на регулиране. В недалечно бъдеще провиждам нещо като гражданска война. И нея ще направим със закъснение, заради рудиментите на комунизма и криворазбраната етническа толерантност…

Екатерина Костова – А в твоята политическа биография какво би избрал да отбележиш като най-важно? Романтиката на началото и къртовската работа преди първите демократични избори, избирането на Конституцията, гладната стачка, партизанския отряд, оттеглянето от активната политика или нещо друго?

Христо Марков – Приятелствата , Кате. Скоро с Йордан Василев си припомняхме всъщност с какви велики личности ни е събрала политиката. Гладната стачка споделяш с хора като Блага Димитрова, бай Георги Баев-Джурлата, Жоро Липовански, Стефан Савов, проф. Чирков, ами да споменавам ли хора като Георги Мишев, Киро Маричков, Тодор Колев, Петър Слабаков, Марко Ганчев, Желю, Сашо Сталийски, Тодор Кавалджиев, Димитър Пенчев, Маргарит Минков… Ами великия бай Иван Гинчев – единственият в цяла Европа, който е бил в две конституционни събрания и двата пъти не е подписал Конституцията, че той е цяла история… А иначе като мои лични успехи мога да отчета доста текстове в Закона за земята, създаването на Закона за младежта и спорта, текстове от Закона местно самоуправление и администрация, скоро преброих 147 мои предложения, които са влезли в различни закони… Скъпи са ми спомените от гладната стачка, защото в исторически контекст излязохме прави. От световното в САЩ-94 – успях да видя на живо тази емоция българска. А създаването на първи частен партизански отряд бе първият протест срещу правителството на Жан Виденов, когато никой не мислеше да протестира, но ние избрахме сатирата, парадокса за протест и стана нещо хубаво.

Екатерина Костова - Какво значеше култовата реплика на Петър Стоянов “Кажи си, Иване”? И кое разедини, всъщност сините?

Христо Марков – Не ми се влиза в такъв род анализи, защото ще кажа неща, за които после ще съжалявам. Просто реплика за изповедност, която винаги е липсвала на политиците. А сините ги раздели липсата на историчност, здравата основа на старите партии, превръщането на СДС в партия и накрая невъобразимото его на лидерите…Сега се замислям и за специфичния егоизъм, както и непрекъснатото пренаписване на биографиите на лидерите. Писна ми от хора, които се представят за едни, вярваме им на юнашко доверие, а след време излизат неща, за които не сме и подозирали, включително и зависимости от ДС. В крайна сметка в политиката винаги има и голяма доза лична история, личен разказ, който при десните ценности играе съществена роля. Това така и не го разбраха сините бонзи, за съжаление. Има го и сега при Герб.

Екатерина Костова – Може ли синята идея да се възроди под една или друга форма, според теб, днес?

Христо Марков – Има една формулировка, че в политиката всяко повторение се осъществява като фарс, но не е константно… Ако се появи силен, харизматичен, освободен от зависимости, мислещ лидер може да се възроди дори СДС. Българската политика е личен разказ и лично стремление, това е десният модел в България. Преди са разпознавали партиите по имената на лидерите: на Малинов, на Ляпчев, на Стамболов. Нима някой знае, че партията на великия Стамболов всъщност е била Народно-либерална партия. Ами николапетковистите…. После дойде партията на Савов, вместо Демократическата, партията на Мозер вместо БЗНС, та чак до партията на Бойко, не Герб, нали? Персонификацията в нашенския политически живот определя и бъдещето на формацията, за зло или добро. Колективната мисъл и действие е ляво, много ляво и винаги е носила злини. Така че, ако се намери подходящият лидер, може и да се възроди, но такъв не виждам сред тези, дето се подмотават около „старата десница”.

Екатерина Костова – През уикенда бивши лидери на СДС идват в Пловдив – но не заедно, а поотделно, всеки сам за себе си и със своята кауза – Петър Стоянов с Гражданския клуб, Надежда Неински с новата й формация за единство, Иван Костов с неизменното ДСБ… Защо избират Пловдив?

Христо Марков – Защото Пловдив е знак, много силен знак за синьото. Това е някаква носталгия по честната булка, която всички те са обезчестили с изнасилване и сега се опитват да се върнат при нея, но тя е семейна, има деца и не иска да се сеща за миналото си. Толкова – жалки остатъци от минала слава. Специално за Надежда Михайлова-Неински/жена, навредила най-много на СДС/ явно е настъпило време за поредния брак, сега с Шарков, Мартин и компания, след което ще последва много дълъг меден месец, в който тя ще търси поредното си лично спасение в някоя листа… Защо прави поредния си политически пирует, ами не се върне към предишния си „Демократичен алианс”, също нейно творение в СДС? Защо никой не анализира такива жестове, защо за пореден път някой се връзва на вече играни вечеринки. Нямаш представа колко бързо обикновеният син избирател усеща фалша на сламените герои – аз например се питам как стана така, че Надето е назначила най-много доносници за посланици след Калфин. Как е станало така, точно пък при нея? И тя не дава и дума да се издума за тази и деятелност…. Иначе да си се събират в Пловдив – ще увеличат постъпленията от политически туризъм и съм сигурен, че някоя част от тях ще прескочат на сгледа при Гергов, както вече са го правили многократно…

Екатерина Костова – Би ли се върнал в политиката и на каква цена?

Христо Марков - Ако ме покани читава организация, може и да размисля, но вече собствената ми цена е твърде висока – омръзна ми да ме лъжат и да вярвам на поредните дребни душици без никаква визия за бъдещето на страната. Иначе, ако ме питаш как гласувам, аз съм си решил моя морален проблем – винаги гласувам за тези, които имат най-голям шанс да бият комунистите…

Екатерина Костова - Ако трябва да събереш годините на СДС в няколко изречения, какво би избрал да изкажеш с тях?

Христо Марков - Красив юноша, умен и възторжен, който заболя от български синдром и рано хем остаря, хем оглупя и потъна в забрава… Търси се вълшебното цвете…

Екатерина Костова - Историята на прехода, всъщност, няма ли да остане само в спомените на хора като теб? Поколението на децата ни – те имат други потребности, друг поглед към света, към политическите реалности – със сигурност ще формират отношение, свързано с практичността, а не с емоцията. Кое искаш да им предадеш, за да запомнят?

Христо Марков – Един от най-големите европейски интелектуалци Цветан Тодоров, той, световният структуралист и модернист, каза: Всичко в литературата и живота е наратива, т.е. разказа. Ние страдаме от недоразказани истории, без финал, все нещо не е както трябва и от там идват и бедите ни. Ако сега децата не се интересуват при всички случаи, след години ще се поинтересуват от времената, в които са се родили, ще потърсят разказа, може би да си обяснят собствения си живот или този на родителите. И големият проблем ще бъде кой и как им разказва, но това са дилеми за осъзнатите нации, а ние май не сме такава.

 image



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5596478
Постинги: 889
Коментари: 5998
Гласове: 9239
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031