Бедна ви е фантазията, драги читатели, какво настана! До края на деня на „лични съобщения”  получих 87 /осемдесет и седем/ запитвания, потвърждения и коментари, а явните мнения ги броях докато надхвърлиха 200, после спрях. И хората стресирани споделяха за героинята какво ли не: как като ученичка демонстрирала „френска любов” върху кренвирш, та я кръстили от езиковата гимназия „Мичето Кренвирша”, после припомнят като студентка по физика в ПУ как внесла нова иновация и преписвала формулите, предварително написани върху краката и`, а там се побирал цял учебник, други припомняха, че в началото на 90-те станала деец на младежкото комунистическо движение в Университета, после забягнала да работи като сервитьорка в Германия, върнала се след година и половина без да е завършила нищо, за кариерата и в панаира и изчезването на някаква конструкция, дарена от „Фернет”- Германия също разказваха. Припомнят фейс-приятелите и политическата и` кариера след 2000 г., за Праматарски, ДП, за Гоце Първанов, Трактора, Надка Михайлова, Яне Янев, Сретен Йосич и петте партии, които смени за 4 години. Въобще – хората се подплашиха сериозно. 

Но най-знаменателната реакция била, разбира се, на самата Мара Мисса. След като научила за фейс-истерията и нейната виртуална кандидатура веднага разпоредила на Бабикянчо да я разпространи във вестници и сайтове. Самата Мисса тутакси набрала телефона на нейната близка приятелка Соня Колтуклиева, която като живееща в Лондон трябвало да осигури „международната информация”. Колтуклиева „сондирала” познати и непознати в България за гръмовната новина и подхранвала надеждите на Мичето./Безумно бе, че няколко сайта се вързаха напълно сериозно на „новината”. А в "Стандарт" и агенция ПИК Мисса се охарчила с няколко хилядарки за публикации./ 

В офиса на Мисса на ул. „Тулово” бил свирен сбор и сътрудниците под вещото ръководство на Бабикян се заели с логистиката. Под знамената за денонощна рекламна кампания и коментари в сайтове се заели Албена Мирошникова от Варна и журналистката Милена Райкова, която трябвало да изработи подарения и` наскоро от Мисса телевизор. Около тях се въртял и някакъв северозападен бек, близък на Миронова от Кутловица, заместничка на Мисса. Закипял труд за „презентирането” на Мичето. Финансовото министерство също тръпнело за волята на Плевнелиев.  

Временно бил замразен и поредния въртоглав проект на Мисса, за който тя два пъти се срещала с Иван Костов, за да се прехвърли от РЗС на миналите избори, този път към Костов и още по-близо до другарката и` Тракторката Михайлова-Нейнски. Нещо не успяла да се спазари с ДСБ, относно финансите, но пък направила задушевна среща с ген. Атанасов, на който обещала логистична подкрепа от Мосад. 

И настъпва най-смешното и абсурдно „продуктово позициониране” на природния експеримент – взела та врътнала един телефон и до президентството и попитала кога, аджеба, ще я поканят, за да се „обсъди антикризисната програма”?!?!?! А в къщата на Плевнелиев изпуснали слушалката. 

Бясно и без умора Мисса продължи самопредлагането си, че по едно време се стреснах шегата да не стане горчива истина, но изглежда, че виртуалните реакции леко разклатиха психоделичните реакции на Капон и Бабикян. Да не говорим за коментарите в мрежата – там пожала нямаше. 

И вчера настъпи часът на истината за Мичето Мисса. Служебният кабинет се размина без нея за тъга на превъзбуденото гражданско общество и радост на зевзеците, сред които и моя милост. Засега…