- ЧИЕ Е ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО?

Копнах го от: kordon

 Автор: Едвин Сугарев

    Това е въпросът, който напоследък си задават всички наблюдатели, при това с все по-недоумяващи интонации.

    Ще се опитаме да отговорим конспективно на този въпрос, като се основаваме не на предположения, а просто на неговите структура и състав, както и на изразените до този момент намерения, намерили израз в публичните изказвания на неговия премиер и неговите министри.

То претендира да е програмно, но не е. Първо, защото в българската Конституция не фигурира подобна опция за уравление на държавата, и второ – защото около две трети от министрите в него имат съвсем ясни партийни ангажименти: или са депутати от подкрепящите го партии, или принадлежат към администрацията на същите, или са заемали ключови позиции в правителството на предишната тройна коалиция.

    Има и трето: защото в него наистина участват и някои експерти, но тяхната експертиза няма нищо общо с позицията, която заемат. Най-красноречивият пример: професорът по синтаксис Мариана Георгиева начело на министерството на младежта и спорта.

    То е коалиционно дотолкова, доколкото беше избрано с гласовете на БСП и ДПС – плюс “златния глас” на Волен Сидеров, който направи този избор възможен. Проблемът обаче е, че в случая не става дума за нормални партии, а за мутирали продукти на бившата комунистическа партия и нейния силов апарат – Държавна сигурност.

    Съвсем наскоро Калин Янакиев абсолютно точно анализира специфичния харектер на БСП, определяйки я като партия-монструм, която вирее най-добре в блатистите местности на размитата политическа отговорност, появили се заедно с пришествието на Симеон Сакскобургготски – и практикува най-успешно инцестни, морално извратени коалиции – каквато е прочее тройната – и бившата, и в още по-голяма степен – настоящата такава.

    Що се отнася до ДПС – за нея изобщо няма смисъл да се говори като за партия: става дума за политически продукт на ДС – и за концерн, който търгува с влияние и изживява на гърба на неукия си, етнически обособен електорат.

   Такива партии принципно са неспособни да отстояват политически идеи, да изпълняват поети ангажименти пред избирателите си, да спазват някакви общностни ценности и морал. Те са само маски, само марионетки, прикриващи чужди интереси и реализиращи своя властови потенциал в полза на определени олигархически кръгове. Тъй че отговорът на въпроса чие е това правителство не може да бъде намерен на политическата сцена – той трябва да бъде търсен зад кулисите, като се проследят нишките, под които БСП, ДПС и Атака танцуват своите куклени танци.

От тази гледна точка няма как да не забележим реалните мандатоносители на днешния националсоциалистически кабинет. А те са следните:

    1) Това изобщо не е българско правителство. Това е правителство на Путинова Русия – и основните решения за неговите приоритети се вземат в Кремъл, а не на Дондуков 1. Дори и руските медии забелязаха това, което не благоволиха да забележат българските: че новият български кабинет ще бъде с отчетливо проруска ориентация – за разлика от предишния. Заявеното от Орешарски размразяване на проекта АЕЦ “Белене” е най-сигурния белег в това отношение – като се има предвид, че именно на замразяването на същия проект дължим огранизираното и широко коалиционно сваляне на предишния кабинет. Не би и могло да бъде другояче, като се има предвид, че мандатодържателят на кабинета “Орешарски”, Сергей Дмитриевич Станишев, е пряк потомък на номенклатурната каста, която искаше да зачеркне националната независимост на България и да превърне страната ни в 16-та съветска република – и че е по рождение гражданин на СССР, а след това и на Русия – като едва през 1996 г. придобива българско гражданство. И като се има предвид, че в неговата партия в цялата си история е отстоявала руските интереси в страната ни, и че за нея и до ден днешен важи принципа на Румен Петков: “Ние винаги ще сме с Русия, а другите да си е..т майката” – става безпощадно ясно, че с новото правителство ни чака и радикална смяна на външнополитическия курс на България – по посока Кремъл. И още едно важно обстоятелство: фактът, че неистовият националист Волен Сидеров – барабар с цялата му парламентарна група – беше личен гост на Путин за неговия 60-годишен юбилей – хвърля светлина и върху въпроса кой е реалният архитект на стряскащия с фашизоидността си български национализъм. Същото обстоятелство между впрочем обяснява защо Сидеров е срещу западните монополисти, но няма нищо против руските такива – например в областта на енергетиката.

    2) Това правителство е правителство на ДС – и една от неговите функции е да възстанови накърнените позиции и интереси на оцелялата и до днес мрежа на ДС (например тази около “генералите” от типа на Любен Гоцев и неговия кръг), да реставрира нейното присъствие в държавния апарат и нейните функции като посредник между държавата и престъпния свят. Заявеното от външния министър Кристиян Вигенин намерение да възстанови на работа отстранените с указ на държавния глава посланици, свързани с ДС, е достатъчно ясен показател за тази очевидно дълбока и трайна обвързаност.

    3)  Това правителство е на Делян Пеевски, реален собственик и управител на медийната империя, която с небивала повратливост смени раболепното си отношение към Бойко Борисов с нечувано обругаване – и помогна предизборната кампания да се превърне в перманентен черен ПР – което – с решаващата помощ и на прокуратурата, даде възможност да се стигне до днешното печално политическо дередже, при което съществуването на българското правителство зависи от добрата воля на Волен Сидеров.  Ала Делян Пеевски е просто наместник, реалният мандатоносител е неговият спонсор, банкерът Цветан Василев, който с направата на този кабинет за пореден път си осигури привилегията парите на държавните предприятия да бъдат влагани в неговата банка – срещу осигуряване на медиен комфорт – до изчерпване на ресурсите на управляващите, естествено.

    4)  Това правителство е правителство на олигархията – и точно това е най-важната негова характеристика. Името, с което улицата нарече неговия премиер – Олигарски, му пасна като мека ръкавица – и поне аз не виждам причина да бъде наричан по друг начин. То ще работи в полза на енергийните олигарси на БСП – за хора като Богомил Манчев, Красимир Георгиев – Фронтиера, Христо Ковачки и други подобни герои на нашето време. Намерението за отваряне на проекта АЕЦ “Белене”, което би било предателство на националните интереси, е повече от ясен знак в това отношение. То ще работи и в полза на заслужили труженици в преките партийни дела на БСП – като Георги Гергов например – известен с прякор Свинаря – вероятно той именно, по своя си, масонска линия, преопредели “правилното” поведение на главния прокурор Цацаров по време на предизборната кампания; предишната тройна коалиция му подари Пловдивския панаир – остава да видим какви ще бъдат неговите придобивки и от настоящата такава. Нама да бъдат забравени и току-що оправданите братя Маргини, нито пък други едни братя – Галевите; тяхната сестра, известна и под името Мая Манолова, добрала се до поста зам.-председател на парламента, ще се погрижи за това. Няма да бъдат забравени и Младен Михалев – Маджо, и всякакви други именити гангстери – най-вече Алексей Петров, който очевидно има и доста сериозен принос в осигуряването на предизборни компромати – “килърите” и “наглите” също могат да поотдъхнат и да излязат от душните зандани на следствените арести.

    5)  Колкото и странно да е, това правителство осъществява реално политическо представителство и за някои извънпарламентарни формации. Назначението на Зинаида Златанова за правосъден министър и вицепремиер по вътрешните работи и еврофондовете, предизвика брожения дори в редовете на БСП, изразени с въпроси като “Колиция с Кунева ли правим?”. Много особен ход е и назначението на Петър Стоянович, който по време на правителството на ОДС беше парламентарен секретар и началник на кабинета на министър Надежда Михайлова, а след това шеф на нейния кабинет и като лидер на СДС (2001-2003). Пак той водеше кметската кампания на сегашния премиер – и напусна синята партия, след като Орешарски беше отстранен заради нерегламентирани контакти с Васил Божков – Черепа – за да продължи кариерата си като важен функционер и дори лидер на "Движение Гергьовден" (2003-2010). Безкрайно интересно: това ли е реверанса към десницата за нейното активно партньорство в анти-ГЕРБ коалицията при последните избори? Да не говорим за това, че самият Стоянович е сърдечно свързан с още две видни фигури от този кабинет: с Мария Дивизиева, която е шеф на кабинета на Орешарски, и с министъра на здравеопазването Таня Андреева.

    6)  И най-накрая: това е правителството на Моника Йосифова, понастоящем вече съпруга на Сергей Станишев. Тук връзката се засича и с кръга на бившия министър от тройната коалиция Николай Василев: същата тази Мария Дивизиева беше шеф на неговия политически кабинет по време на тройната коалиция. Тя обаче е и член на борда на директорите на неговата компания “Експат Бата”, като заема тази позиция през 2011 г. – заемайки мястото на Моника Йосифова, която е учредител на “Експат” – и държи част от уставния капитал на фирмата. Вероятно мнозина ще си спомнят, че точно “Експат Бата” се оказа замесена в една от най-крупните афери с придобиване на земи чрез тъй наречените “заменки” по времето на тройната коалиция: в земите около “Камчийски пясъци” – като “Експат бета” АДСИЦ, в която Моника Йосифова има десетпроцентно участие, закупи 140 декара от вероятно подставена компания, която ги е придобила чрез заменка на безценица. Земите са купени в края на юли 2009 г. срещу 4.55 млн. лева  или 32 лева на квадратен метър. По същото това време средната цена на сходни терени е 40 евро на квадратен метър.
Днес тези земи са оценени на 5 000 000 евро – и съставляват основната част от материалните активи на компанията.

    Този случай впрочем е особено интересен – и заслужава по-специално внимание, поради което ще бъде анализиран подробно в някоя от следващите наши статии. А за нас сега остава отговорът, до който достигнахме: това правителство е на Русия, на ДС, на Делян Пеевски и Цветан Василев, на олигархията, на гангстерите, на Меглена Кунева и незнайно още на кого – но не е на България, не е и на нас, българските граждани.

И би било добре всеки да си зададе въпроса какво трябва да правим ние, българските граждани, с тази управляваща ни сган, чиито очевидни интереси се свързват най-вече с това да предават и продават нашите такива.

Източник: svobodata.com