Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2014 11:22 - Орешарски си тръгва, но оставя дясната си шайка
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2968 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Орешарски си тръгва, но оставя дясната си шайка

            По всичко изглежда, че този тулуп Орешарски ще си тръгне. КТБ бе изненадващ пирон в ковчега на фискалния баланс,  Здравната каса се гъне от недостиг, в земеделието е спряно всичко, свързано с европейските фондове, а парламентът така и няма да актуализира бюджета. Протестите все пак изиграха своята роля, най-малко, че осветиха порочните практики в управлението, наглостта на управниците/цяла година сградата на Народното събрание е обградена като защитен бункер/ и накараха хората да се взират по-внимателно в луксозните ни управници. Но това не бива да се забравя, контролът на гражданското общество трябва да бъде един перманентен обществен мониторинг, защото в противен случай и следващите ще ни лъжат, ще се отдадат на политическата некоректност и предателство, което стана стил в родната политика.

            За съжаление, дясното го развратиха до степен на отблъскваща некоректност, направиха го „фабрика за луксозни съдби” по израза на един бивш президент и  този извратен стил става обичайна практика. Няма никакви скрупули да се прескочи от СДС към БСП, например, да сменяш по няколко пъти партията, да избереш коренно противоположна позиция от вчерашната и от това да не последва никаква санкция. Нека като пример погледнем съвсем отгоре правителството на Орешарски и ще ни се завие свят, страничен наблюдател на база битието на съставните му части съвсем спокойно ще го отнесе към тоталната хамелеонщина и отчайващата безпринципност.

            Самият Пламен Орешарски е продукт на „десните” Иван Костов и Надежда Михайлова. Този човек беше инсталиран като заместник-министър на финансите в правителството 1997-2001 г., където се изявяваше като „твърд” седесар, набра популярност и Надежда Михайлова без никакъв свян го направи неин заместник в партията. Зад нея в периода 2001-2003 г. плътно стои фигурата на Орешарски и беше възнаграден от българската Пасионария с кандидат за кмет на София, тогава пък се появи един Череп и работата се сговняса до нетърпимост. Да, но оперирания от скрупули Пламен  чевръсто се ориентира към БСП и Станишка, за да стигне до настоящите висоти.

            Негов заместник в правителството е одеозната фигура на Даниела Бобева, която бе министър в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г., а после стана учредител на неговата ССД през 2001 г. За тези двамата анализатори казват, че са типични маши на задкулисието – отиват там където ги повикат, независимо от партийни пристрастия.

            Другата линия на това правителство е на семейство Стоянович. Там нещата са объркани и странни до неузнаваемост. Самият Петър Стоянович е любим кадър на Надежда Михайлова като неин секретар в министерството, а след това от 2001 – 2003 г. е международен секретар на СДС, зам.председател на СДС-София, после юнашки прескача и става председател на „Гергьовден”, появява се при учредяването на АБВ и след това през 2012 г. е основоположник на партията на Меглена Пръмова-Кунева. Сега се подвизава като министър на културата и очакваме следващото му политическо превъплащение, а злите езици говорят, че не криел симпатиите си към Николай Бареков-Дудука.

            В началото на новия век здравната министърка живее на семейни начала с Петър Стоянович, ражда му скъпо отроче и с неговия мощен седесарски гръб тя става активист в младежкото СДС, след това пък става представител в УС на Столичния медицински холдинг  на коалицията „Баба, дядо и внуче”/БЗНС, ДП и „Гергьовден”/ и разбира се като всички видни седесари акостира в редиците на БСП като приятелка на Моника Станишева – депутат от гражданската квота на червените и после министър с бившия си любим Стоянович.

            Продължаваме с жените на Стоянович. Шефката на кабинета на Орешарски е Мария Дивизиева, с която активно се занимава прокуратурата. Тя е преминала за отрицателно време през какви ли не превъплащения. Заместник-министър на почти детска възраст на НДСВ, после става шеф на щаба на седесаря Димо Гяуров във Варна, после се ориентира към стария си покровител Николай Василев, преминава през партията на Меглена Пръмова-Кунева и работи активно като неин организационен секретар. Заживява с Петър Стоянович и му ражда дете, за да стане шефка на кабинета на бившия син Орешарски, а наскоро прокуратурата я погна за нейни далавери като заместник-министър в Тройната коалиция. Семейната идилия „Стоянович” в това правителство е повече от нагла и безочлива.

            Заместник на Стоянович е лицето Велислава Кръстева, която  по време на управлението на Костов бе доведена от мъжа си, депутата от СДС Илия Петров от Враца в столицата. Чевръстото провинциално моме бързо се усеща, че няма перспектива при СДС и прескача в ДПС като зарязва Илия безочливо. Става любимка на Емел Етем и Ахмед Доган и се оказва шеф на кабинета на лидера на ДПС и негов медиен съветник и пиар. А преди това близостта и с Христо Бисеров я прави, забележете „главен съветник” на Йордан Соколов в 38 НС. Тогава и тя е еуфорична седесарка, просто да се чудиш и маеш какво става в тази „фабрика за луксозни съдби”.

            Същата съдба като на Кръстева има и сегашния заместник-министър на труда и социалната политика Светлана Дянкова. Скромно, безлично провинциално момиче, което е доведено от Габрово и Севлиево с висшите протекции на Христо Бисеров и остава депутат на СДС в 37, 38, 39 и 40 народно събрание, като любимка на Иман Костов е произведена в шеф на социалната комисия в парламента. Последва патрона си Бисеров и рязко завива към ДПС и става заместник-министър при Тройната коалиция, каквато е и сега. Синьото минало отдавна е забравено, подритнато под масата и Дянкова смело крачи в коловозите на управлението.

            Айде нататък с отвратителното номадство. Заместник-министъра на здравеопазването е Бойко Пенков, който бе директор на Здравната каса през 1999 – 2001 г. с личните протекции на синия министър  Илко Семерджиев. Директор на агенцията за защита на детето е друга синя ветеранка – Ева Жечева, докарана от Костов и компания от Сливен, но бързо ориентирала се към заветните червени барони.

            Нещо да ви липсва в този тъжен списък? Ами разбира се, като как се развиват кадрите на дамата на задкулисието Меглена Пръмова-Кунева. Това дето тя го говори за принципност, десни ценности и европейско поведение са приказки за пълни глупаци, а хората в Реформаторския блок изглеждат все повече като такива, докато я търпят.

            Заместник-министър на финансите е Людмила Елкина от най-близките дружки на Пръмова, член на ръководството на ДБГ, а преди това е член на ръководството на „Движение 21” на Татяна Дончева. Тя  и в момента е член на двете ръководства. Мария Дивизиева, която вече споменахме също е от пръмовата партия, а организационният секретар на Пръмова Калин Томов е високоплатен съветник в правителството на Орешарски.

            Има и една крайно скандална фигура в това правителство, което о, Боже дано почине по-скоро. Това е другаря Бранимир Ботев, заместник-министър на икономиката и енергетиката, отговарящ за туризма. Известен международен комбинатор, разбира се висше ченге от ДС, съдружник на Васил Божков, виден член на организацията на руските олигарси „Деловая Россия” и не на последно място секретар на Съвета по администрация в правителството на Иван Костов, което ще рече шеф на ситото, което определя движението по стълбата на луксозните съдби. Изключително близък със сините водители Марио Тагарински и Христо Бисеров  от времената на неограничената власт и разгул. Спомняте ли си далаверата Енгибарова-Шмид, тогава тя получи 70 млн. лв. в компенсаторни записи, които нахвърляха 250 пъти реалната стойност на отнетото от семейството и`.  Този далавера става повод да бъдат разследвани Ал. Божков и заместничката му Едит Гетова/също агент на ДС/. Стана грандиозен скандал, падаха глави и сини митологии. Ами този същия Ботев е осиновен син на същата Енгибарова-Шмит и играеше основна роля в далаверата. После същия далавераджия Бранимир Ботев става особено близък на Царя, граф Рилски и получи ексклузивни права да слага образа на Симеон по виното, произведено от винарната му „Розова долина” в гр. Баня/царското село/. Неведоми са пътищата олигархични…

            Ще стане страшно, ако се взрем в местните властелини. Там е страшно, просто излиза извън всякаква нормална политическа логика. Да вземем само пловдивския областен управител Венцислав Каймаканов. По времето на правителството на СДС 1997-2001 г. той е простоват, млад момък от с. Цалапица, но семейството попада под крилото на всесилния финансов министър Муравей Радев/имат дори някаква роднинска връзка/. На Каймаканов е харизана най-голямата фабрика на полуострова за цигарени опаковки „Юри Гагарин” и се започва… След това е взет под крилото на най-големия комбинатор сред кметовете Иван Чомаков и се кандидатира за независим в Пловдив, но въпреки огромните суми, които хвърля в кампанията се проваля. Чевръсто семейството се ориентира многопосочно: бащата Каймаканов към БСП, а сина към ДПС. С мощна финансова инжекция започват да гледат и крави в Цалапица, а Венцислав подарява на депутата от ДПС Джевдет Чакъров 300 000 евро, оформени като заем, но няма данни да са върнати и досега. За сметка на това и въпреки многодневните протести в Пловдив Венцислав Каймаканов е инсталиран за областен управител на Пловдив като квота на ДПС.

            Мога да продължавам още дълго за изключителната безпринципност и номадство , царящи във висшата администрация на това правителство. Тази тиня се възпроизвежда непрекъснато през години и няма никакво значение кой е на власт. Фабриката за луксозни съдби в България е действаща на бързи и постоянни обороти, тя омаломощава и малкото останали читави хора в тази страна, които гледат и не могат да го проумеят. Всяко следващо правителство трябва да има списък на тези хора и по възможно най-бързия начин се отърве от тях, защото те, същите ще го провалят пак, за да се завърти отново колелото и те си останат по местата. Дето вика народа „Кьорав карти не играе”. Другият изход е познатата ми теза за очистителна гражданска война…

           




Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. injir - Въртележка...
18.07.2014 12:03
Въртележка...
цитирай
2. andri - Как от олигарх можеш да се превърнеш в просяк
18.07.2014 14:26
Като ти вземат паричките внесени в банката, от богат можеш да станеш дрипльо.
А, когато не разполагаш с пари - нищо не можеш да си купиш. Нито храна, нито власт.
А можеш и от страх и притеснение сърдечен удар да получиш, още повече ако си политик с досие. Независимо че българските политици сменят цвят и партии като носни кърпи, идва времето когато мръсните им номера не минават. Банките фалират, политическата им кариера се сгромолясва. Най-много боли, когато чавек падне от високо и потъне на дълбоко. Излизането може да му струва и живота.
цитирай
3. andri - Орешарски все още не си е подал оставката
18.07.2014 14:28
може и да не я подаде, щом се разбра че не БСП е в основата на управлението на кабинета, а някой друг дърпа конците.
цитирай
4. injir - Краен сте относно гражданската ...
18.07.2014 15:53
Краен сте относно гражданската война. Хайде да минем без нея.
цитирай
5. planinitenabulgaria - Поздрав към всичките посочени
21.07.2014 17:06
в статията Ви идеот/к/и с музикално произведение, сомволизиращо делата им:

http://www.youtube.com/watch?v=6c_aM3Ub098
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5682013
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930