Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2014 18:09 - За червената пустиня
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4034 Коментари: 5 Гласове:
41

Последна промяна: 21.07.2014 00:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

За червената пустиня

/Никола Даскалов. Няма оазиси в червената пустиня. Сиела, 2014/

            Вземете си тази книга. На всяка цена, защото тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме съзнателно да ни буди в сънищата, за неразказаното вчера. Него го няма в учебникарските страници, обществото съзнателно и почти насилствено е принудено да не си спомня за голямото Зло-комунизма. А беше вчера, беше толкова скоро.

            Авторът, осемдесет годишният  Кольо Даскалов е преминал през стъргата на Белене, а след това до 1989 г. животът му все е белязан от дамгата: „убит баща от Народния съд, въдворяван в трудово-възпитателно общежитие…”, но не се занимава само със своите премеждия. Прави нещо по-важно, покрай личната си съдба анализира в книгата технологията на Злото, системата за тотален контрол, страх и подчинение още от юношеските години. През личното битие ще разберем, че дори на 13 години един ученик може да е „контрареволюционен елемент”, да подготвя саботажи срещу народната власт, да мечтае да изсвири погребален марш на „вожда и учителя” Г. Димитров и в крайна сметка да … пише дневник, който по никакъв начин не кореспондира с щастието, заляло България в края на 40-те год. на 20 век. Изчакват го да навърши 18 год. и тръгва по пътя на милиционерския произвол, за да стигне до Белене. Книгата на Даскалов, освен всичко друго, е и класическа илюстрация на зловещата теория за „удара по средата” – основен  елемент в теорията на Лео Бронщайн–Троцки. Да се нанасят  жестоки, неочаквани, труднообясними удари върху хората, напълно безпричинно, безкритично, да държиш в перманентен страх цял народ, да създаваш мъченици на съмнението и подозрителността, да поглеждаш най-близките си с едно на ум, защото не знаеш откъде ще ти се стовари поредната репресия. Поне аз в нашата мемоаристика не съм срещал анализи върху този феномен на комунистическия терор, а Даскалов го прави по прекрасен начин. Разбира се, с това задължително вървят откровените дивотии и простащината на социалистическите властници, включително  учителите в Ябланица и Тетевен.

            Младият Даскалов се среща по арестите, полицейските участъци и концлагера Белене и с невероятни хора, с непостижими характери на твърдост, безкомпромистност и човещина. Сцената с болния, разсипан и привидно рухнал Александър Гиргинов, който отказва каквото и да е сътрудничество с властта е една от най-паметните в книгата – стряскащ пример за висотата на човешкия дух. Разбира се, има и много място за безбройните доносници на властта, но отношението към тях е дистанцирано, човешко и с разбирането на непоносимостта на репресията. Характери..

            Убеден съм, че имаме крещяща нужда от такива разкази. Само чрез тях можем да измерим покварата на комунистическия режим, развратил безвъзвратно за половин век цяла нация и неуспели да се отървем от неговите метастази и досега.

            Нека накрая добавя, че в книгата са намерили място и един прекрасен предговор на Христо Троански и един мой послеслов, в който разказвам историята на баба и дядо, едно учителско семейство, преживяло заедно същия ужас на „удара по средата”. Разкази за съдбата българска, когато Средновековието ни посети в средата на 20 век. Надявам се, че сме успели…

            Наистина, купете си тая книга, ще научите повече за нашенския век на насилие и терор.




Гласувай:
43
2


Вълнообразно


1. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
20.07.2014 18:34

Заради всичко това БКП/БСП трябваше отдавна да е забранена!

Един пример:

Комунягите много обичат да лъжат, че майор Франк Томпсън бил “техен човек”. Ho пропускат да кажат нещо много важно – европейските комунисти нямат нищо общо с българските и спокойно може да се каже, че са се разграничили от тях.

Един премълчаван факт:

През 1946 г. братът - Едуард П. Томпсън (един от най-големите английски историци на XX в.) - идва за пръв път в България, заедно с майка си, за да се поклонят на гроба на Франк. Никога повече не тръгват за София. Това остава последната им визита. А Едуард дори доживя падането на стената през 1989 г. Едуард остава марксист, но се отнася негативно към съветския комунистически блок. След смазването от СССР на унгарското въстание през 1956 г. напуска Английската комунистическа партия. Осъжда и интервенцията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Книгата му за "Създаването на английската работническа класа" е толкова различна от скудоумието на българския комунизъм и марксизъм-ленинизъм, че тя никога не е преведена на български. Нещата трябва да се казват до край.

цитирай
2. apostapostoloff - Прочетох предходния коментар и
21.07.2014 06:55
се сетих, че "президентът" Петър Стоянов заведе английския престолонаследник принц Чарлз в Столипиново (!) и му пя там песен на "Бийтълс".

Защо го заведе там, а не на гара Томпсън?! Това се питахме и с вдовицата на Денчо Знеполски.

Отговарям си така: "Майката на всички беди е глупостта". А когато тази глупост се съчетае с комунистическа жестокост, става страшно, много страшно. Мисля си все пак, че щом се преживели всичко това и сме оцелели, ние сме народ- мъченик, народ- герой.
цитирай
3. haralanov - Ще трябва да я извървим червената пустиня.Просто няма как...
21.07.2014 10:23
Лошото е,че може да я вървим повече от 40 години...
цитирай
4. mitternacht - ...
21.07.2014 11:01
Ненормален строй. Ненормален...
цитирай
5. gosho568 - ...
21.07.2014 13:59
Сигурно е интересно четиво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5526385
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930