Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2014 12:17 - Похвално слово за българския лекар - Оцелях!
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 6711 Коментари: 1 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Похвално слово за българския лекар - Оцелях!

            Животът е такава плетеница от изпитания, че никой, никога и нищо не може да те ориентира кога ще се наложи да стигнеш  там, дето всички са равни – болницата. Този път ми се наложи и на мен, след хиляди изпитания, нерви и клетви през последната година. А съм бил винаги скептичен към здравната система, която се е настанила в страната и изпълнен със съмнения и въпроси, но като дойде не пита, защото Оня, там горе ни праща едно след друго като във филм на ужасите, мъчнотии, болки и трептящи надежди за успокоение.

            Е, наложи ми се и на мен. При последното ми виждане с бившата ми жена бях „ощастливен” с крясъци и викове до висините: „Дано пукнеш, дано пукнеш! Умри, защо си още жив? Пукни!” Мълчах и се питах как можах да си самостоваря това природно и несъвсем нормално явление, изплетено от злоба и ярост, при това да го търпя цели 30 год., за да чуя накрая единственото и` желание с децибели, подходящи не на човешкия род. И буквално на другия ден клетвите на бившата ми жена ме стигнаха. Досегашните болки в десния крак и дясната страна на гръбнака станаха нетърпими, нечовешки и се отправих към личния лекар, който ми би някакви инжекции и ме отпрати спешно при д-р Павлов – специалист невролог. С мъка изкачих един етаж и зачаках. Д-р Павлов се оказа познат/О, Боже, с колко добри познати общувам без да им знам имената, без да знам дори професията им/ и като ме прегледа набързо ми написа направление светкавично да се явя в Транспортна болница в Пловдив, защото положението „въобще не ми изглежда добре”.  Стегнах набързо багажа и се явих в Транспортна болница в Пловдив, където бях изпратен на скенер. И тук си благодарих с късна дата. През 1998-9 год. бях директор на най-голямата транспортна фирма в Пловдив „Такси-1” и тогава дадох пари на болницата да се закупи модерен и мощен скенер и сега се оказа, че същия този скенер работи и ще бъда клиент на тази супер модерна техника. Всъщност затвърди се старото ми убеждение, че парите дадени за здраве, за медицински апаратура никога не са загубени, а тъкмо напротив. Оказа се, че имам огромна дискова херния в края на гръбначния стълб/по-късно се оказа, че дисковите хернии са две/ и сериозно ошипяване по протежение на гръбначния стълб. Тези два дефекта притискали нерва и болката слиза по целия десен крак и става нетърпима. Екипът на д-р Павлов се опитаха да направят всичко възможно, за да облекчат малко нетърпимите болки – системи, лекарства, грижи, внимание. За съжаление не помогна нищо и бях изпратен от лекаря в болница „Каспела” за консултация и евентуално насочване към операция. Събрах документите и се оказах при д-р Георги Ангелов – неврохирург в „Каспела” – който след кратък преглед ми каза, че трябва да се оперирам спешно, да си събирам багажа и да пристигам в отделение „Травматология и ортопедия”. Предварително един куп приятели, лекари, доброжелатели ми бяха казали в никакъв случай да не се подлагам на операция на дисковата херния и ошипяването, само в краен, ама в много краен случай, защото често след такива операции се стига до инвалидна количка и още по-страшни усложнения, а и при моите останали заболявания – диабет, хипертония, исхемична болест – операцията е рискова, крайно рискова. Но тогава се убедих какво е да имаш доверие в лекаря. Д-р Георги Ангелов е млад неврохирург, с изтънчени маниери и самочувствието на добре подготвения специалист, преминал през стъргата на богата практика „на терен”. И му повярвах, от пръв поглед му повярвах. Вече никой не можеше да ме разубеди, че ще се оперирам, то и болките продължаваха. Страшни, просто нетърпими. Постъпих в познатата ми вече клиника – чисто, модерно, направено, така както съм гледал по филмите. Успокои ме и това, че веднага при мен дойде д-р Милкотев-анестезиолога, който щеше да има задачата да ме постави за дълго в състояние на сън, докато д-р Ангелов бърника из тялото ми. И той е млад и готин, с прекрасно чувство за хумор. Обзема ме спокойствие. Постъпих в четвъртък и уж трябваше да ме оперират в понеделник, но се оказа, че ще се случи още на другия ден, петък. Отидох да изпуша две-три цигари.

            Най-страшното е очакването преди операция – протяжно, досадно, съмнения и страхове. Обаждат се близки хора и ме съветват да помисля още веднъж и още веднъж, да се откажа и отида на минерални бани, разни такива, но аз съм катил и вече бях решил, че ще играе ножа и нищо друго. Трябваше да започне операцията в 10 часа, но се проточи предишната и започна да ми минава през главата какво ли не.

            Към 12 часа дойде д-р Милкотев и ме покани да седна на  някакъв стол, усмихваше се, шегуваше се, докато ми сложиха инжекция във вената  ме поведоха…

…И вече нищо не помня…

Събуждам се. Странно състояние – нещо съм леко схванат, в просъница забелязвам, че от мен стърчат разни тръбички, виси система над главата ми, кървища, миризма на болница, някакви симпатични момичета с бели престилки бутат количка с тялото ми, проскърцват врати, светлината е приглушена и сякаш много бяла… Над мен се навежда д-р Ангелов: „Христо, всичко мина добре. Много сложна операция. Оказа се, че дисковите хернии са две, а ошипяването бе огромно… Спокойно, не се движи рязко. Вечерта се обръщай на лявата или дясната страна, както ти е по-удобно. Как се чувстваш?” Едва сега разбирам, че операцията вече е минала, че д-р Ангелов си опитва да ме успокои в замъгленото ми съзнание, нямам болки, само някакво схващане в гърба, пристягане, дърпане и се светвам, че това е следствие от конците, с които са ме шили като съдран чувал. Събирам сили да отговоря: „Добре съм, добре.” Поглеждам големия часовник на стената: 18.25 часа! Пак поглеждам. Боже Господи! Шест часа операция и аз нищо не съм разбрал, там, в селенията на упойващите!... Поглеждам една от системите и разбирам, че съм включен на морфинов разтвор, явно за болките. Унасям се.

Събуждам се в доста по-адекватно състояние. Поглеждам пак часовника – 20.30 часа. Разбирам, че съм в нещо като реанимация, отделени сме оперираните с паравани, явно тази нощ ще се прекара тук, закотвен за леглото и опасан от системи, тръбички, колби. Усещам се, че под зелената завивка съм съвсем, ама съвсем гол. Пижамата я няма, абе нищо няма… И обръщам глава към сестрите. Оглеждам ги – Готини мацки са и разбирам, че съм жив. Извиквам едната и я питам дали мога да си запаля една цигара. Пуши ми се зверски. Тя ме поглежда и ме отрязва: „Още не си се събудил и за цигари мислиш. Тук това не може да стане, ще лежиш, че има още доста системи да изтекат…” На съседното легло женски глас простенва и ми става криво, че съм занимавал готината сестричка с моите глупости. Още по-надолу пък мъж иска нещо друго. Като в детска градина сме, само дето никой не може да мръдне от леглото. Лежим. Но забелязвам, че има телевизор. Ебати лукса! Но ми се пуши…

Към 22.30 часа оперираната маса от човеци се раздвижва, защото  е време да се сменят системите, дори ми носят някакъв съд да се изпикая – чисто блаженство. И подхващам отново разговора за цигарите.

Някъде по това време ми се стори, че по време на операцията съм сънувал, че съм като саламандър, онова митологично същество, което оцелява винаги, дори в огън. Древните смятали, че се ражда от лавата на вулканите и живее в нея. Та и аз така – все оцелявам, дори напук на враговете, в житейската лава, която непрекъснато ме облива, но саламандърската ми душа оцелява. И тогава, в болничните стаи ми се стори, че успявам да се преборя, човешката жилавост понякога се оказва разпростряна над мен и Бог ме пази с помощта на лекарите, дори и случайно.

Не можах да мигна цяла нощ. Местех поглед от изтичащите системи към часовника на стената, после към сновящите в сумрака две сестри, а понякога дори се опитвах да се размърдам. Към 4 часа сутринта един от оперираните в стаята реши, че трябва да стане и да тръгва на работа, после заключи, че вече не се стои тук, докато хората го чакат. Направи луди сестрите, развесели ме мен, а момичетата го вързаха за леглото, защото имаше опасност да обезсмисли усилията на лекарите заради нагона си към работа и приключения. Задоволих се да отбележа на двете момичета, че аз с моето желание за пушене в реанимацията съм цвете за мирисане пред колегата, който искаше да стане и да тръгне към трудовия си делник с прясна операция.

С нетърпение изчаквам да стане 6 часа и започвам упорито да поглеждам към вратата с крехката надежда, че ще се появи някой да ме отведе оттук и да си отида в отделението, дето мога и цигара да запаля на прозореца, въпреки че знам строгата забрана. Но системите са още вързани за мен, дренажът – също, пак ми се пикае, размирисва се на нови лекарства. Но към 7 часа пристига Ангелът-спасител в лицето на д-р Милкотев, който в почивния си ден е дошъл да види как са тези, които е упоил и оставил за дълго в ръцете на хирурзите. Още с влизането му почти изкрещявам: „Докторе, моля ви се  искам да си ходя в отделението, тук не ми харесва!”. Той се усмихва и казва спасителното: „Ама разбира се, след малко си тръгваме.” Откарват ме в стаята, където колегата ме очаква с усмивка и ме осведомява, че е имало хора, които са се интересували от операцията ми, притеснявали са се, разпитвали… Става ми приятно и в този миг ме стоварват на моето си легло в стая 213 на втория етаж, в блок 2 на болница „Каспела”, чувствам се сякаш съм си у дома/колко приятно е това чувство, макар и илюзорно/. Движа се по-свободно, идват приятели, които са купили нова пижама и ми помагат да се облека, системите текат някак си по-бързо, болките ги няма, въздухът е ефирен. Ставам, за първи път ставам, макар и трудно и в нарушение на всички правила паля цигара на прозореца, главата ми се върти, но се удържам прав и бързам да хвърля цигарата, тялото още не е подготвено за такова изпитание, пък идват и лекарите…

Д-р Ангелов подробно ми обяснява сложността на вчерашната интервенция, получавам съвети и напътствия, някак си ми е по-леко сред такива хора. И се започва лечението, оставям се в ръцете на сестрите и лекарите, които вече чувствам като част от семейството ми. На втория ден вече ставам и мога да излизам на терасата, пуша и се радвам на хубавото време, на третия ден вече слизам да си купя кафе, на четвъртия ден вече съм с корсет и ходя съвсем нормално, макар и бавничко. Постъпих на 16 октомври, оперираха ме на 17-ти, изписаха ме на 22 – ри, конците ми махнаха на 27-ми и още всичко ми е като на филм, филм на ужасите с щастлив край.

Написах всичко това с една огромна благодарност към двама български лекари д-р Ангелов и д-р Милкотев от болница „Каспела” в Пловдив, защото непрекъснато се пише за здравна система, лекарски грешки или корупция. А всъщност пропускаме, че имаме все още прекрасни български лекари, които не само са подготвени, но не забравят, че са полагали Хипократова клетва и работят за хората. И тук е мястото да кажа, че и в двете болници никой не ми поиска пари, никой! Това е истината и съм длъжен да го кажа, защото няма да е честно, ако го пропусна. Убеден съм, че българската държава трябва да направи всичко възможно да задържи такива лекари в нашите болници, да лекуват българите, не да бягат от тази разсипана държава. Ако има реформи те трябва да започнат от две жизненоважни за всяка нация области – здравеопазване и образование. Страховитата демографска криза може да се преодолее само с реформи в тези две области, решителни и безалтернативни, но за това трябват смели политици, които в България все по-трудно се срещат. И тук въобще не става дума за пари, а за мъдрост. Ако трябва такива лекари да взимат по 100 000 лв. заплата, но държавата е длъжна да ги задържи и запази на всяка цена. В болничната стая си мислех колко ужасяващо е хиляди наши лекари и сестри да търсят успеха си извън страната, защото същата тази страна, която е инвестирала в тях не може да им осигури условия за развитие, за работа и адекватна реализация. Както казваше един приятел от болничната стая: „Кръстоносен поход за здраве и образование! Друг начин за спасени на България няма, няма.”

А иначе, ако имате нужда от неврохируг – д-р Георги Ангелов, болница „Каспела” в Пловдив, гаранцията Ви давам аз, защото съм го изпитал с всички процедури преди и след шестчасовата операция!

Въпреки това – по-добре е да не се стига до там, но съдбата е стоглава ламя и тя обича да си устройва за нас изпитания, а ние ги преодоляваме, доколкото можем. Все още можем.

Във всеки дреме един саламандър.

 




Гласувай:
38
0


Вълнообразно


1. getmans1 - Пожелавам ти бързо възстановяване а иначе чувството ми е познато ...
02.11.2014 18:50
... И моя анестезиолог беше млад мъж и голям чешит, докато ме боцкаше ми пееше шеговита песничка-закачка с тема Здравната каса.
Всеки ден по никое време в стаята ни влизаше една лекарка с абсолютно безадресния въпрос „Как сме днес?“ и като се увереше че сме добре се усмихваше и си отиваше. Едва на шестия ден разбрах от една сестра че това е моята операторка която ме „извадила от трапчето“.
По късно като разбра че не съм и нямам намерение да сменям личния си лекар /направил грешката с мен/ малко се учуди но това учудване го разбрах и си го обясних след като тя каза „Може би на твоето мислене се дължи бързото ти възстановяване.“а аз действително бързо се възстановявах.

За мене урока е че трябва да проявяваме взаимно уважение и разбиране във всички области на живота, а на такива лекари винаги ще съм благодарен.
Благодарен съм и на екипа на джипито за следоперативното ми лечение.
цитирай
2. vmir - Честито!!!
03.11.2014 09:49
Хвала на читавите лекари! Пожелавам ти много здраве и успешно възстановяване!
цитирай
3. murka12 - Поклон пред българския лекар!
03.11.2014 14:54
Аз също имам впечатление от Каспела и мога само това да кажа: Да сте живи и здрави всички , и да останете в България! Не ви давам за никакви други чужбински прехвалени докторя.
цитирай
4. enjoy6 - Поздрави и
05.11.2014 16:54
бързо възстановяване!
Похвално е, че имаме такива добри лекари!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7003926
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9446
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930