Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2014 02:52 - Нашага Стена - тъжната ни рекапитулация
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 6078 Коментари: 6 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
image


 

Нашата Стена – тъжната ни рекапитулация

 

 

 

      На 9-ти ноември Германия чества събарянето на тяхната Стена, превърната в символ на комунистическото насилие и безчовечност, на 10-ти ноември и ние, българите ще отбележим/да, отбележим!/ падането на Тодор Живков, вътрешнопартийния преврат на Партията, което се надявахме да донесе мечтаната свобода и въздух. След 25 год. рекапитулацията ни е най-тъжната драма от всички бивши комунистически страни, напластена в колективното незнание за Злото, дори напротив – в България, както никъде другаде функционира производство на незнание за комунизма, липсва нашия символ на антикомунизма. Обединена Германия има своята Стена, превърната в гигантски символ на несвободата, Полша винаги ще има пристанището на Гданск, Солидарност и Йоан-Павел Втори, Чехия има своята 1968 г. с Ян Палах и  Хавел, Унгария своята 1956 г. и Къщата на терора в центъра на Будапеща, дори Румъния чества своята вендета срещу Чаушеску, а цял затвор са предоставили за техния музей на тайните служби, същото е в Словения, Хърватия, Словакия, Украйна, дори Албания. Само в България говорим и пишем някак си свенливо, правим концерти, а една дама като Румяна Коларова/тясно свързана с БКП/ ще връчва някакви възпоменателни медали. Пошло и елементарно до болка. Сега се сещам, че дори в Русия КПСС е извадена извън закона с Указ на Борис Елцин и няма партия да се обявява за нейна наследничка… Просто невероятно как произведохме за 25 год. подобно незнание за преживяното Зло и това по същество в България е тотална фалшификация на общественото знание за комунизма. Стига се до носталгия по Тато, по локумите и лимоновите резенки, дори псевдоинтелектуалци, а всъщност рудименти на тежкия соц писаха проекти озаглавени „Аз живях социализма”, което по същество бе една носталгична оратория на миналото ни, аритмия на преживяното тогава.

 

     Какво стана с България за тези 25 год.? Защо другите социалистически страни преживяха тремора на посткомунизма, а ние се мъкнем с него и няма начин да се измъкнем. Една от причините е чисто политическа – в България не се състоя никаква лустрация като елемент на справедливостта, просто нашия политически елит се оказа крайно страхлив и нерешителен що стане дума за лустрация и справедливост/само си спомнете управлението на Иван Костов и Петър Стоянов и тяхното срамно мънкане по темата!/. Същата история е с отварянето на досиетата, дори и днес още архивите на Първо главно управление на ДС не са предадени на нарочната комисия. А я погледнете какво стана в бившия източен блок. В Германия лустрационните текстове са в законодателството от началото на 1991 г. и отдавна решиха въпроса с архивите на ЩАЗИ, в Полша през 1992 г. бяха приети няколко лустрационни закона, свързани и с окончателното скъсване с Русия, в Унгария антикомунизмът и ограничителният режим върху бившите комунисти са текстове от Конституцията им, Чехия също отдавна реши този въпрос, дори преди две години в Румъния се приеха два лустрационни закона, а преди половин година и Украйна осъди комунизма ефективно, приемайки доста строги лустрационни текстове в няколко закона. В България няма нито един лустрационен текст в нито един закон, което само по себе си е посткомунистически парадокс с тежки отражения в обществото. Ние си избрахме и търпяхме два мандата президент, който си е бил доносник на службите с партизанско име Гоце, сина на секретаря на БКП два пъти управляваше страната като премиер, а цял сонм от богаташи са слушалки на ДС и те управляват задкулисието в тази тъмна, балканска страна. Това е резултата от добре организираното невежество за комунизма, превърнало се в цел на всички управляващи без изключение от 1990 год. насам и умело пренесено в образованието и академичното замитане на комунистическото минало. Историята на комунизма се учи още в средния курс на обучение във всички страни, живели в руската орбита, а в много от тях вече има научни институти за паметта, които непрекъснато бълват научни трудове, посветени на злодеянията на тоталитаризма. В България се правят няколко документални филма почти в спартански и читалищни условия, книги, посветени на този историографски феномен, се появяват само благодарение на ентусиазма на авторите и по правило са напълно пренебрегвани от публиката и издателите. И толкоз, това е!

 

     И учудва ли ви, драги читатели, че се заговори последните години за „нормализиране” на дискурса за комунизма като най-голямото зло, сполетявало човечеството, дори тежки научни авторитети заговориха, че той, комунизмът, бил някаква модернизация на обществото и е допринесъл за добруването на българския народ. В България както никъде другаде в Европа тече от десетилетия една страшна реабилитация на нещо крайно перверзно и отблъскващо.  Само един пример. Книгата на Митьо Гестапото, последния шеф на Шесто, озаглавена симптоматично „От Девети до Десети” бе разпространена безплатно във всички читалища на България. Все едно разказите на Ерих Милке да се тиражират в цяла Германия. Да не говорим за безконечните спомени на Огнян Дойнов, Константин Чакъров, Любомир Левчев, на самия Тодор Живков, които по правило се презентират като значителни достижения на мемоаристиката. И по правило се заглушава, възпира и пречи на всякакъв научен опит за разкриване истината за комунизма. Отделих преди време повече от година да проучвам причините, развоя и последствията от голямата тютюнева стачка в Пловдив от май 1953 г., когато повече от 20 000 работници протестират ефективно и това става всъщност първата антикомунистическа проява в Източния блок. Стачката е удавена в кръв, по центъра на Пловдив и около гарата са извършени разстрели от упор, разпратени са в затвори и лагери стотици работници. Публикувах проучването ми и то бе широко отразено в почти всички сериозни научни издания в Европа, но в България се премълча, защото … този който командва разстрелите в Пловдив е др. Иван Пръмов, а той, видите ли, бил свекъра на „дясната” Меглена Пръмова-Кунева. И в България бе наложено тотално и пълно ембарго на публикацията, защото … абе защото оная с изкривените уста имала родствена връзка с един комунистически сатрап, на съвестта, на който тежат десетки човешки живота.

 

     Ами спомена, историята и истината за най-жестоката разправа с държавници в цяла Европа – Народния съд? Ами кой разказа за над 30 000 убийства без съд и присъда само за няколко дни след 9 септември? Ами къде е историята на легионери, ратници, отецпаисиевци, анархисти и николапетковисти? Кой разказа за стотици хиляди изпратени по лагери и затвори, съсипани семейства, изселвания, преследвания?... Още свенливо се мълчи, че горянското движение в България е по същество една гражданска война,водена от отчаяни хора, на които е отнето всичко, дори и достойнството. Кой знае, че е имало радио „Горянин”? Някой да е чувал за големите селски бунтове в Северозападна България в началото на 50-те години? Че тогава селяните от Кулска околия се вдигат масово и водят битки, да, сражения с комунистическата власт? Някой от нашите ученици и студенти да знае, че в България са тримата най-дългогодишни политически затворници в цяла Европа – Васил Узунов от Чирпан, прележал в затворите 31 год., Илия Минев от Септември – 28 год. и Стефан Вълков от Асеновград с 26 год.? Някой да знае? Да се сеща някой за бай Иван Гинчев – единственият депутат в две Велики конституционни народни събрания и два пъти не подписал Конституцията? Не е разказана историята в пълнота на Георги Заркин, на Георги Даскалов, Александър Гиргинов, Борис Арсов и на колко още титани на съпротивата срещу комунизма. Убийството на Георги Марков още се крие в разни папки на всесилната Държавна сигурност. Ами касапницата устроена от БКП в концлагерите? Белене, Ловеч, Скравена, Богданов дол, Огняново, Босна, Ножарево – топоси на комунистическия ужас, за които спомена постепенно отмира, потопен в мемоарните бълвочи на дейците на БКП и ДС?! И в цялата тази свинщина учудващо ли е, че олигарсите в страната са нискочелите наследници на тези убийци и масови престъпници от българската комунистическата партия?...

 

    Къде, къде е нашата Стена, пред която да се поклоним на жертвите, да си направим рекапитулацията, че 25 годишния преход е всъщност и едно гигантско усилие за раздяла с комунизма? Май наистина ние сме най-зловещо поразени от античовешката идеология, че е променен генетичния баланс на нацията и насочен към забравата и пепелта на отминалото време за Голямото Зло.

 

     Загубихме битката за справедливостта, на път сме да загубим и битката за историята. Битката за парите на народа отдавна загубихме – те отидоха в паста на комунизма и на тях още дълго ще се радват наследниците му. Гордиевият възел е в спомена и последиците от червената хунта, окупирала страната половин век и разсипала силите на една нация, отнела и желанието за съпротива. Българинът след тези масови издевателства, убийства и терор предпочиташе да се спаси от страната, да избяга по-далеч, да се дистанцира от зловонието в собствената му страна. И вече четвърт век ние сме единствените, които не са си отговорили на въпроса „Добро или зло беше комунизма?”. Само ние, българите не сме го направили и няма да го направим, за съжаление.

 

     Разказът за голямото Зло-комунизма- е основополагащ за нацията ни, но май загубихме тотално тази битка и съвсем не е случайно, че се опитваме да празнуваме нещо си на 10 ноември… В същото време нацията изтича към други страни, защото тук са се настанили хората, които развяваха червените знаменца или техните деца и внучета. Основополагащият въпрос за една страна е въпросът за справедливостта и възмездието, но ние останахме и без сили, и без воля за тотална промяна, уморихме се от изкуственост и демагогия…

     Аз поне ще поздравя приятелите, с които тръгнахме да променяме обществото преди 25 год. Опитахме. Излъгаха ни. Не успяхме. Предадоха ни. Но опитахме, опитахме. Нека, ако други имат сили да го направят, но много, много се съмнявам. И ми е тъжно, непосилно тъжно за пропилените ни надежди….

 

 

 

 

 





 

 

 



Тагове:   преход,   терор,   БКП,   ДС,   комунизъм,   Ло,   10 ноември,


Гласувай:
23
0


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Успяхте, успяхте!
10.11.2014 05:16
Успяхме!
Постигнахме всичките си цели:

1. Свалихме комунистите от власт
2 Сдобихме се с многопартийна система
3. Извоювахме свобода на словото и печата
4. Извоювахме правото на свободни избори
5. Въведохме пазарната икономика
6. Приватизирахме държавната собственост
7. Изгонихме държавата от стопанския и личния живот на гражданите
8. Присъединихме се към НАТО
9. Присъединихме се към ЕС
България постигна фантастични неща и е вече на 48-о място по стандарт и качество на живота.

Що се отнася до комунизма, де Валера е написал следното: "Ние можем да победим държавата, като напълно я игнорираме." Точно това правят читавите българи- те пет пари не дават за лустрация, антикомунизъм и пр. Гледат си хората бизнеса и ние вървим уверено напред и нагоре.

Не мислите ли, че от дърветата не виждате гората?!
цитирай
2. getmans1 - „ Искрицата надежда е по-силна от страха“ ( Сюзан Колинс в „Игрите на глада“)
10.11.2014 07:39
25 години си получаваме своята „искрица надежда“ и кротко си чакаме, и кротко ще си чакаме и така ще си отидем от света, с надежда.
цитирай
3. vmir - Няма усилие, което да не е произвело резултат.
10.11.2014 08:25
Въпросът е какъв резултат ни устройва. Щастлив съм, че никога не съм бил от мерзавците, които са харесвали времето на комунизма. Трябва да си много мерзък и долен тип, за да си стискаш очите какво става наоколо с хората, които не са имали късмета да са родени в бедно семейство с безгранична амбиция да властват над останалите с цената на национално предателство и заклеймяване на всяка хуманност или пречка като "буржоазен предразсъдък". Още по-мерзък тип трябва да си, след като старателно потулваните престъпления излязоха на бял свят, да продължаваш да лъжеш и мажеш, че всичко е било цветя и рози, а несъгласните с това са фашисти, екстремисти, реваншисти или ренегати.

Необходима е обаче мяра. Когато апелирам за толерантност към онези бивши комунисти, които по своя воля са се отказали от практиките на терористичния държавен комунизъм и дори са им се противопоставили, мнозина ми възразяват: "Ама те и тогава са знаели какво се върши и са били част от него". На което ще възразя, че ако всичко се е знаело и се знае и без медиите, свободният печат и свободата на словото са излишен ненужен разход. Ето например, едва от този постинг сега аз научавам за разстрелите на стачници в Пловдив. Как ще знаят за това партийните членове, пред които потушаването на въпросната стачка е представяно като височайша милост спрямо излъганите от агентите на капитализма другари? Затова нека да сме милостиви и почтени спрямо сложилите оръжие противници, за да неутрализираме негодяите, които и до днес продължават да лъжат и мамят безскрупулно, че при комунизма е било ако не прекрасно, поне по-добре от сега.
цитирай
4. grigorsimov - "Разказът за голямото Зло-комунизма- е основополагащ за нацията ни"...
10.11.2014 09:10
А къде е в тази тъжна схема "световната демократична общност", която буквално ни диктува всичките досегашни промени, и ни контролира, и ни критикува, и заплашва, и ни налага санкции... - за всичко друго, но, "кой знае защо", не и за това, че у нас (фактически) не са отворени архивите на ДС, не се разследват престъпленията на комунизма, и реално, комунизмът у нас въобще не е осъден, както всъщност не е бил реално осъден и на Запад.
И защо същата "световна демократична общност", т.е. Западът, въобще не разгласяват, как, от кого, с чия идеология, и с чии средства бе натрапен комунизмът в Русия, и не само в Русия, - когато почти всички факти за болшевишката революция са известни, вкл. за народността на водачите и извършителите й, за финансовите средства, дадени им на разположение от еврейските банкери в САЩ и Европа...
Да. Нас ще продължават да ни критикуват, да ни санкционират и да ни унижават - затова, че схемите, диктувани от Запад, по които е принудена да се развива държавата "ни", след "голямата промяна", - дават логичните резултати!

Далеч не само нас, но особено нас - българите, ще продължават да ни унижават и да ни държат до дупка, в "приемната" на ЕС, до последния жив българин!

Ще ви цитирам само един кратичък цитат от тайните протоколи на задкулисните господари на света, където, надявам се, знаете - "княз е дяволът":
– "Ние винаги трябва да се стремим да унижаваме гоите, даже и без конкретен повод, - та накрая така да ги унизим, както само нашето гениално племе умее"!!

Против комунизма, западът говори, само когато трябва да напада и обвинява Русия и руснаците, - жертвите на комунизма. А че водачите на комунизма - до един са чисти евреи (и криптоевреи), вкл. Ленин и Сталин (дето уж не били) ... е тема табу!! Табу е и темата за планомерното икономичеко и културно унищожаване на благоденстващия доскоро Запад, за сметка на комунистически Китай, на който "световното задкулисие" е осигурило неограничени инвестиции, технологии, "ноу-хау" и... световните пазари.
цитирай
5. toross - Григоре, приятелю -
10.11.2014 11:05
за съжаление си напълно прав, но все пак трябва да се борим, нали? И ти го знаеш чудесно.
цитирай
6. staler - за съжаление григор е прав и трябва ...
14.11.2014 18:47
за съжаление григор е прав и трябва да се борим за което торос също е прав,но хаиде да се приземим както казваше гения живков.в тая връзка един процес срещу пръмов които стрелял срещу работниците през 50те е практически неосъществим/и би имал само морален смисъл/,докато един процес срещу кунева и подобните и,за нанасяне на вреди и загуби измерващи се в много милиарди,може да намери правни и юридически основания тоест да се осъществи и доведе до практически ползи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7044154
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031