Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2014 16:55 - Къде останаха обещанията за Изборния кодекс?!...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1937 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Къде останаха обещанията за Изборния кодекс?!...

 

Миналогодишните протести имаха едно искане около, което в крайна сметка се обединяваха хора от различни партии, с разнородни интереси и оцветени различно и това беше искането за драстична промяна в Избирателния кодекс. Надеждата в новото парламентарно монозинство бе и за тази реформа – прекрояването на правилата, по които избираме депутатите. И обещанията от Герб и РБ бяха щедри и обилни – търсене промяна в Конституцията, мажоритарни избори, електронно гласуване, изчистване на списъците, промяна в системата на ГРАО и още, и още. Включи се и президента с искането за референдум, събраха се достатъчно подписи. Въобще – еуфорията роди нови надежди и упования.

Е, какво стана след изборите, другари и другарки, дами и господа? Едно голямо нищо. Поредното нищо, поредната кръгла нула. Да сте чули някой от изборите насам да заговори за промяна в правилата?! Няма и да чуете. Ще се уфлянкват до към месец-два преди местните избори и ще пипнат нещо незначително, колкото да замажат очите на хората, наречени електорат.

А какви времена бяха? Когато нямаше субсидии, когато бюлетините бяха цветни и без номера, поне кампаниите бяха весели и забавни, а се родиха и незабравими образи и екзотики. Нека разкажа за една.
         Стане ли дума за изборни процедури и политически абсурди винаги се сещам за една комична, напълно достоверна и симптоматична случка от 1994 год. Ако си спомняте изборите за 7 ВНС и 36 Народно събрание се проведоха с цветни бюлетини. СДС със синя, БСП с червена, БЗНС с оранжева, ама за зелената се уреди Либерална партия – Перник с един екзотичен лидер, който бързо стана национално популярен като Кире Либерало /лека му пръст – отиде си в крайна мизерия/. В предизборните си обръщения по БНТ имаше навика да кани приятелите си в актуалната нему граовска кръчма, където течеше купона. Благодарение на зелената бюлетина Кире докарваше докъм 1% и дори получаваше някакви държавни пари за този резултат. По знайни и незнайни причини в 36-то Народно събрание с гласовете на БСП и ДПС се прие разпоредба в закона, която гарантираше запазването на цвета на съответната партия, с който е участвала на предишните избори. Така БСП и СДС си гарантираха съответно червения и синия цвят, ама това правеше и Либералната партия на пернишкия герой. В деня на регистрацията сградата на ЦИК заприличваше на боксов ринг, на който обаче се млатеха шефове на партии. Който изблъскаше – получаваше цветна бюлетина без разни чертички. Така земеделците загубиха оранжевия цвят и бе присъден на партия „Български орел” с прекалено екзотична дама за лидер, която разказваше в обръщенията си за актуалните плетки и ковьорчета. Кире Либерало Борисов със зелената бюлетина ставаше национално значим, защото Андрей Райчев прогнозира, че само за „цвят” се взимат около 1%, защото селяните щели да си мислят, че гласуват за николапетковистите. След изборите Кире разказваше как станал първия политико-изборен заложник в новата ни история. Най-напред се появили хора от Зелената партия на Александър Каракачанов направо в дома му в Перник, дали му 1 000 лв. и го качили в джип /тогава все още редки/, после го тропосали на самия екологичен лидер, който му дал още пари и го затворил в луксозен апартамент с бутилка малцово уиски. Трябвало да подпише декларация, че няма да претендира за зелената бюлетина и я дава на партията със същото име. Да, ама тук Кире се изхитрил и казал, че трябва да го върнат до Перник, за да вземе печата на Либералната партия, пък му трябвало и да размисли докато пътува с луксозния джип. В Перник го изпуснали от очи и либералния лидер изчезнал безследно. Обявили го за национално издирване, но след два дни Кире Либерало се появи в ЦИК и хариза зелената бюлетина на коалицията ДАР или Демократична алтернатива за републиката. Да ви припомня що за фирмирование бе това. ДАР се създаде в средата на 1994 год. от някакви социалдемократи на Сашо Томов/Апашо/, от привържениците на АСП на Асен Мичковски и Валентин Карабашев и още някакви бабереци от бившата партия на д-р Дертлиев. Та тази екзотична коалиция също имала апетити за зелената бюлетина и чакали в засада притежателя и` до дома му. Още щом се появил го грабнали някакви момчета, теглили му два-три тупаника и го натоварили на последен модел „Мерцедес” с тъмни стъкла. Профучали край Каракачановия джип и го откарали в някаква вила на Витоша, където Либерало получил поредната бутилка уиски, тънки мезета и пари. Преди това Асен Мичковски го респектирал с няколко шамара за авторитет. Два-три дни Кире уж се опъвал, а истината била, че не му се разделяло с добрите условия и поставил нови изисквания. Разшумя се за изчезването на Кире по вестниците и този път нямаше мърдане. Предпоследният ден за регистрация в ЦИК Либерало се появил в целия си блясък и собственоръчно дарил заветната зелена бюлетина на социалдемократическата коалиция ДАР. Преди това го завели в ЦУМ /тогава държавен/ облекли го в костюм от зелена пясъчна коприна, обули го в „шпицари” с висок ток, нахлупили му едно бомбе и го препасали с колан с много голяма катарама, на която специално държал актуалния пернишки лидер. След подписването на съответните документи му дали още малко пари и го отпратили за Перник, където обаче още го чакали хората на Александър Каракачанов и го „светнали”, че са го минали много тънко от ДАР, а те били предвидили да му платят за бюлетината поне 10 000 лева. От тая сума на Кире му се завил свят и тръгнал да търси справедливост от независимата съдебна система като описал подробно отвличането и покупката на костюма и бомбето, ама бил измамен и си искал на всяка цена скъпоценната зелена бюлетина. Доколкото си спомням, съдът допусна делото за разглеждане, но преди първото заседание Кире пак изчезна и адвокатите на Зелената партия нямаше кого да представляват. Този път отсъствието му продължи, докато свършиха изборите, т.е. около месец. Един прекрасен ден се появи в Перник и даде шумна пресконференция, че хората на ДАР го държали в същата вила, но увеличили охраната, за да не се измъкне и отиде да се жалва за бюлетината. Гледал кампанията по телевизията, ама се ядосвал, че не му позволили да покани приятели от Перник да споделят качественото уиски и тънките мезета.

Историята завърши справедливо за мъченика на демокрацията и цветната бюлетина – ДАР не можа да мине 4% и остана извън Народното събрание, след което се разпадна, а Зелената партия на Каракачанов получи гласове около статистическата грешка. На следващите президентски избори Кире пак се появи със зелената бюлетина и костюма от пясъчна коприна и в първото си обръщение разказа за пореден път историята с отвличането си.
Такива неща ставаха преди двадесетина години. Сега вече няма цветни бюлетини, но ги запазиха до 2001 год., цените на партии и гласове се вдигнаха, но нашите политици си запазиха манталитета на прозрачни хитреци и партийни брокери. Все за тая история се сещам, колчем започнат да „обсъждат” загрижено поредните изборни процедури. А нещата са простички и не се ли проумеят пак ще имаме не толкова представителна демокрация, защото хората вече не са будали.

На първо място това е незабавното въвеждане на мажоритарни избори в два тура на поне 50% от депутатите, а защо не и повече от половината като се предвиди и механизъм за отзоваване на народния избраник, който практически не участва в работата на камарата. Да не говорим, че 240 депутати са прекален лукс за страна с размерите на България – за такава промяна в конституцията можеше да се разберат още в началото на мандата. След като ще приемаме правилата и синхронизираме законодателството с това на ЕС са напълно достатъчни и 120 депутати.
Повече от наложително е най-после да сложим в ред тежкия проблем колко са избирателите в страната, колко са налични в деня на изборите, колко са в чужбина, въобще какъв е броят на потенциалните гласоподаватели. Простичко е решението – с активна регистрация в деня на избора или с въвеждането на избирателни книжки, защото в актуалните списъци на ГРАО има абсурди и недоразумения. Така ще се реши и фундаменталния проблем с фантомите и верижното гласуване на туристи от Турция.
     Напълно логично е предложението гласовете да се броят в регионални изборни бюра, за да няма контрол на купувачите на гласове върху определена секция, където са вложили „инвестицията”. От години е обществена тайна, че големите изборни далавери стават на ниво секционни комисии, а на места се купува и целия им състав. Ако първичното преброяване е в областния център се елиминират два големи порока: купуването и контрола на гласове и възможността за манипулация от най-ниското изборно ниво. А в света на технологиите забравихме електронното гласуване. Ако не може политическия естаблишмът да се справи да вземе и поне да декриминализира купуването на гласове, за да се омаломощят олигарсите и търговците…

И сега се сещам, че оня Кире бе фамилен съименник на настоящия премиер. И двамата – Борисов. Защо ме навежда тази аналогия към тъжни констатации?

 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7003667
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9446
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930