Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2014 12:01 - Борис Христов - геният, превърнат в блуден син на България
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 9796 Коментари: 2 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Борис Христов – геният, превърнат в блуден син на България

            Тази година се изпълниха 100 год. от рождението на може би най-великият бас в оперното пеене. Годишнината е отбелязана във всички европейски столици, бяха написани хиляди страници за този български творец, който стана първият наш световен артист, най-значимият посланик на православната певческа школа, а неговият Борис Годунов се превърна в образец на майсторство и величие.

            Годината отминава и в България, както винаги, и това събитие някак си премина по-скоро тихо, скромно и срамежливо. Няколко концерта, няколко телевизионни предавания, няколко споменавания за величието на артиста и толкоз. Очаквах в родния му Пловдив да бъде акцентирането повече, но всичко отмина с един концерт. Е, все пак дома на културата в града ще се казва „Борис Христов”, но компенсацията е съвсем, съвсем крехка за мащаба на един от най-гениалните оперни певци.

            А в света отбелязването на годишнината продължи цяла година. Скоро приятел се върна от Виена и дълго ми разказваше за почитта, с която световния оперен елит се отнася към великия българин – портретите му висят на видно място в залите, придружени с подробна биография, непрекъснато се въртят записи от неговите изпълнения и всяко представление е посветено на годишнината от рождението на Борис Христов. В Италия неговият Филип Втори от „Дон Карлос” на Верди е припомнен като най-блестящото изпълнение на басова партия в оперното изкуство, а цялата година оперните изпълнения в страната са посветени на един от най-големите таланти, които е раждала българската земя. Представям си, ако този изумителен артист бе роден в Италия, Австрия или Англия!

            Всъщност отношението към Борис Христов е странен рецидив и комплексираност на българите от времето на комунизма, защото този великан е превърнат преживе в блуден син на родината си. Веднага след  1944 г. той е обявен за „невъзвращенец” и клеймото остава десетилетия. Стига се дотам, че когато умира баща му през 1961 г. Христов не е допуснат да го изпрати в последния му път, държавата му отказва входна виза. През 1967 г. тази същата държава все пак го допуска да изпрати поне майка си. За първи път от 1942 г. най-великият бас е допуснат да стъпи в родината си. Разказвали са ми как през 70-те години на път за Стара Загора/град, който истински тачи великана/ Борис Христов минавал няколко пъти през родния Пловдив, как се разхождал с неколцина познати по пловдивските улици и как нито един човек или партиен ръководител не се спрял да го почете, така както са правили светила на културата по цял свят, но пък за сметка на това през цялото време около него слухтели копоите на ДС. Дълго и тихо стоял пред родната си къща, обръщал се и мълчаливо продължавал пътя си. Сега тази родна къща се руши, а Пловдив няма спомен за величието му. Борис Христов, се е родил случайно в Пловдив, а града вместо да прегърне тази случайност и си направи световна реклама с нея, „възнагради” паметта му с една … неугледна пейка за 15 000 лв., които трябваше да вземат едни салапатняви дейци на пловдивската култура. Срамно до болка. Немислостивата одисея на великия син на България продължава цяло столетие!

            Записите му на църковно-славянски песнопения заедно с хора на катедралния храм „Ал. Невски” през 1976 и 1978 г. ще останат завинаги в съкровищницата на българското певческо майсторство, непостижим връх в православното песнопение! И може би затова, когато почина Борис Христов през 1993 г.  бе опят и изпратен от истинските българи именно в този храм. Църквата сведе по достойнство глава пред гения. Още си спомням душното лято, когато цялата парламентарна група на СДС чинно се построи пред ковчега на великия син на България. Костите му намериха покой след десетилетия на низвержение в собствената му родина. Официално приключил бляскавата си кариерата с концерт в  Българската академия в Рим на 22 юни 1986 г., Борис Христов оставя всичко от себе си на България. Малцина са сънародниците ни направили толкова много за нас. Но ще отмине юбилейната година и ще забравим великият българин, защото ние сме поразени нелечимо от комунизма. Забравата бе един от най-умело използваните похвати, за да не остане съзнание и памет за злините, които ни причини.

 





 

 




Гласувай:
37
0


Вълнообразно


1. planinitenabulgaria - Тъжната истина:
22.12.2014 04:00
Ако Борис Христов не бе напуснал България, нямаше да бъде Борис Христов!!!

Най-великите му достижения са в произведенията на Мусоргски, където той остава класика. Изпълненията му могат да бъдат надминати толкова, колкото да имаме втори Моцарт. Той изпълнява главните роли в двете му опери Борис Годунов и Хованщина, но пее и всичките песни на Мусоргски и песенните му цикли. В изпълнението на други автори също е силен, но има равни на него. Някога ни заблуждаваха, че най-великият бас е Шаляпин. Той също е велик, но не може да се мери с нашия. После за да засенчат Борис Христов химнословеха Гяуров, което също е недостойно. Да се противопоставят творци с цел политпроституиране е отвратително. Когато Борис Христов дойде да пее в катедралата Св. Александър Невски първите до него бяха Луканов и други комунисти. Хем неверници, хем в църква, хем против него бяха, не ги ли бе срам.
Понеже съм доста запознат с музиката, видно и от блога ми, препоръчвам на ценителите на изкуството да свалят от Интернет записа с всичките песни на Мусоргски, а после и целите опери Борис Годунов и Хованщина с него. Докосването до изкуството му в изпълнението на тези творби е нещо, което не се забравя за цел живот.
Днес тези творци не са популярни в масовата култура, защото колкото повече някой мяза на изрод, толкоз повече го уважават. Особено ако тежи над 150 кг. и "скача" на чалгаджийка. Ще преминат тези години, истинските ценности няма да отмрат. Класиката е вечна!
цитирай
2. nbrakalova - Затова пък министър Вежди Рашидов е ...
08.02.2015 00:11
Затова пък министър Вежди Рашидов е уволнил административен ръководител, защото си е позволил да похарчи много пари за Борис Христов (?!). Явно дори рекламата по повод 100-годишнаната на Борис Христов се счита за прахосничество.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5682013
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930