Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2015 23:43 - Недялко Славов и Романът му "432 херца" или краят на хуманизма?...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 5168 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 30.06.2015 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

image

Недялко Славов и Романът му „432 херца” или краят на хуманизма?...

  

Писателят Недялко Славов ме изненада повече от приятно с последната си книга. Дълго време бе от интересните поети на Града под тепетата, с напредването на годините по естествен път се насочи към прозата, запазвайки поетичния си изказ. „Филипополски разкази” притежаваше толкова редкия в българската литература немски романтизъм с чудесен хумор разположен по топосите на Пловдив с лежерния лъх на нещо отминало в годините. След това Деко премина в по-обемните форми на романа и последваха „Фаустино”, „Вертиго” и „Портрет на поета като млад” като във всеки един от тях търсеше по неповторим начин божествената игра със съдбите, превръщането на детето в осъзнат индивид на предела, разказваше великолепно, поетизираше прозата и отнасяше в гънките на спомена отминалото ни време. Славов стана един от най-ярките представители на  повествователна „нова вълна”, сред който си струва да се споменат две имена: Ина Иванова и Сашо Секулов. Но той притежава и нещо, което го няма в нито един съвременен автор – умението да полемизира с реалността, да се мъчи в текста със „свръхземните въпроси, които никой век не разреши”.

            Последният му роман „432 херца” смело мога да нарека постижение в българската проза от европейски мащаб. Той просто е страхотен роман, без преувеличение! С него автора преминава във вселенското, общочовешкото, планетарното и по изключително умел начин е вплел един характерен и малко известен факт в сферата на музиката и от там го трансформира в ровене на битието ни, поставяйки извечния въпрос за творчеството и непоносимия товар върху създателя. Оставям настрана дори леко криминалния оттенък с дан брауновски елементи, защото той съвсем не е определящ в архитектониката на книгата. Сюжетът обаче е много завладяващ и почти неизвестен на широката публика. През 1939 год. пропагандният гуру на нацистка Германия Йосиф Гьобелс подписва генерален указ, с който нарежда да се промени трептенето на музикалния тон на 440 херца вместо дотогавашния на 432 херца и така се променя изцяло възприятието на музиката, насажда се у слушателя съвсем различно усещане за хармония и спокойствие. Променен е божествения ред в музиката с един на пръв поглед абсурден указ. Но удивителното е, че през 1953 год. „демократичният” свят възприема изцяло постановлението на нациста и утвърждава 440 херца за стандарт чрез Международната организация по стандартизация и така в целия свят се утвърждава промяната на тона „ла”, което има катастрофични последици. Разравянето в документалната история/тук на мен леко ми липсва засилването на тази линия в романа/ разкрива поредния мистичен сценарий. Практически промяната в тона на 440 херца е стара масонска идея, която през 1953 год. намира своята реализация, въпреки острите протести по това време, преди всичко във Франция. Промяната на тона на камертона донася различие  в мисленето на човечеството, защото това е всъщност промяна във вибрацията на Вселената, съответстваща на златното сечение или Божествената пропорция. Гьобелс променя него и тайните общества го възприемат като последователи на Бафомет. Така 432 трептения в секунда са загубени за света и светът губи природната хармония. Малко известен факт е например, че Миг Джагър прави свое проучване/финансира огромен обем изследвания във възприятията на публиката/, което категорично доказва положителните реакции, ако се слуша музика на честоти от 432 херца и вредното влияние на 440 – те.

            Това е сюжетната основа в романа на Недялко Славов, върху която се сблъсква младият музикант Нед и усилията му да преодолее с таланта си диспропорцията в света на творчеството. Звучи като тайна, полукриминална загадка, нали? Но не е съвсем така. Поставената свръх-задача е борбата между доброто и злото, прозата на автора придобива поетичния ефект на изказа и метафорите в него всъщност прогнозират и решават сблъсъка на един модерен неолиберализъм с естествеността на живеенето ни. Творецът се превръща в демиург, който намира себе си чрез божественото и трагедията е в несподелеността на усилието към високото творчество.

         Във времената на вонящата слуз на пошлости, на циничен кикот от алчност и властолюбие, се появява един роман-поема с език, който сякаш ни пренася в стилистиката на отминалото красиво, което сякаш забравихме. Струва си да се прочете „432 херца” само заради насладата от срещата с един забравен, фин и метафоричен български език. И това не е „изкуство заради изкуството”, а удостоверение и страст към изящната словестност, доказателство, че може да се пише увлекателно и така – красиви фрази, изчистен  слог, висок градус на действеност/ще е интересно някой скрупульозен анализатор да изчисли глаголната температура на романа/, не на последно място – разгърната образност, успоредена с диаболичното настроение у главния герой. Усеща се в целия роман как автора търси най-изчистената и стилна фраза, най-изразителната метафора в големия сблъсък между личността и творческия порив на неназованото, което си е всъщност доказателство, че поетът не е напуснал Деко и прозата му е просто продължение на поетичния свят гдето селенията на душата се превръщат в изказ. Не съм от най-добрите познавачи на съвременната българска литература, пък и не мога да прочета всичко, което ни залива като като нова продукция на издателствата, но ми се струва, че Недялко Славов е от малцината, да не кажа единствения, който ни демонстрира с прозата си подобен език на наратива. Още един сериозен повод да прочетем внимателно романа, най-малкото за да се насладим на изящния и красив начин на разказване. Дали краят на хуманизма няма да дойде и с безличния език? Може и така да е и затова подобни романи са и вик за другия, красивия и изразителен български език.

            Деко е един от малкото български писатели, които искрено вярват в Божията подредба. Тази подредба всъщност извежда изкуството до вечността и младият композитор върви към нея. В урагана звънът на камбаната ще се превърне в знак, че някъде, някога ще дойде „Мулатката, танцуваща върху снега” – мъжката мечта за вечност в еротиката.

Докато четях романа в ушите ми звучеше музиката на Моцарт, Григ или Хендел, вероятно в забравеното божествено трептене от 432 херца. Може би това е била целта на автора? Искрено желая добър път на книгата, но съм скептичен относно възприятието, защото българинът вече отвикна да чете модерна проза. А „432 херца” е изключително стойностна проза. Дано съм лош пророк…

 

          


 




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. lubara - На друго мнение съм...
03.03.2017 19:45
По -скучна и неразбираема, дори на моменти и наивно скалъпена в сюжетно развитие книга не съм чел напоследък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540604
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031