И певци песни за лудостта пеят…

            Не знам дали да се чудя или възмущавам от пълната неадекватност на българския съд. Ще стане вече година откакто Пловдивския районен съд се занимава с девствеността на една откровено не съвсем адекватна 40-годишна жена. Вместо абсурдното дело да бъде отдавна прекратено,  съдът упорито се занимава с „обидата”, която понесла Албена Хинкова от Николай Славов, който се усъмнил в нейната девственост. И вече почти десетина заседания се разпитват свидетели, вадят се доказателства, викат се експерти, адвокати кръстосват юридически шпаги и журналистическата гилдия се забавлява. Шоуто придоби измеренията на гротеска, но съдът и страните не спират.

            Логичният въпрос е защо аджеба българският съд въобще се занимава с напълно абсурдни казуси и засега няма никакъв адекватен отговор. Вероятно такива безумни дела влизат в края на годината в т. нар. съдебна статистика, където се отчитат заседания, брой експерти, брой вещи лица, разпитани свидетели и т.н.

            Оня ден се проведе поредното заседание и на него лъсна очевадната истина, че лекарите се държат категорично по-адекватно от съда. Оказа се, че трета болница отказва да прегледа и да констатира дали е запазен хименът на въпросната Хинкова, сполучливо вече прекръстена от нашего брата на Хименова. УМБЛ „Свети Георги” и МБАЛ „Пловдив” категорично отказват да прегледат старата мома с обяснението, че … нямат достатъчен брой специалисти. Да, но адвокатът на поета Славов Иван Колев държи да се установи дали хименът на обидената не е  шит, т.е. възстановяван впоследствие. Но и частната МБАЛ „Селена” категорично, но в любезно писмо до съда отказа да извърши медицинската експертиза на Хинкова с мотив, че няма достатъчно свободни специалисти за подобна дейност. Трета болница казва на съда „Не ни занимавайте с глупости!”, но съдия Калибацев е упорит и сега ще търси такъв специалист сред записаните в регистъра вещи лица на съда. Така че делото мина във фаза „Търси се акушер-гинеколог”.

            Усетила пълното объркване на съда по казуса самата Хинкова не пропусна да направи забележка на съдия Калибацев как да си води делото, което го разгневи, но ищцата се размина само със забележка. След това бившата протестърка Хинкова/Хименова се отказа от поредния си свидетел Кирил Димитров, защото имала съмнение, че той е манипулиран. Не стана ясно от кого е манипулиран. Съдията обаче влезе в нейния стил и въпреки това разпореди на следващото заседание да бъде доведен и той лично да се убеди дали наистина е манипулиран. Хинкова пък контраатакува като поиска нов свидетел. Тя пожела да дойде в съда журналиста Христо Казашки, който не е бил, когато е произнесена обидата, но пък бил на следващото заседание на литературния клуб „Младост”, когато е обсъждана случката. Като допълнение Хинкова бе категорична за пореден път да се засекрети делото даже, когато се четат новопостъпилите доказателства като придружи искането си с налуден поглед и неустоима амбиция.

            При така създалата се ситуация съдия Калибацев отложи делото за 10 септември, както се изрази: „давам по-дълъг срок на страните да си починат от емоциите по време на заседанията”. До тогава страните ще дрънкат оръжия и ще се търси специалист, който да прегледа Хинкова и да даде заключение дали си е шила химена или е натурално девствена.

            Абсурдността в пловдивския районен съд излезе извън всякакви норми, страните нямат спирка, а ошашавената публика се забавлява искрено, но пък никой не се и замисля до каква безметежна налудност е докаран българския съд. За капак и временен  финал на сагата с девствеността на протестърката Хинкова, пловдивският поет Веселин Делчев написа стихотворение посветено на нея и го озаглави „Когато сексът е на сухо”. На следващото заседание на съда се очаква и то да бъде приложено към делото. Ето и творбата на поета Делчев:

По-силна и от катинар

на тенекиени бикини,

поезията не е само дар –

тя в Пловдив сочи кой е жив,

кой ще загине.

Изневиделица девици,

премазали с тепета всяка свалка,

не пускат да се шмугне даже спица,

та камо ли велосипеда на поета

без седалка.

Под мостовете на Марица шава,

но под съдийска тога няма грешка,

когато девствената поетеса вдига врява

срещу прободна забележка.

Поезийо, ти в Пловдив ставаш друга.

Преливаш до приклада на Альоша,

затъваш в уникални ципи.

И след метафоричния плуг

поетът сее само дрипи.

            Това е положението, драги читатели, всичко щеше да е абсурдно и комично, ако българският безпристрастен, независим и авторитетен съд не са занимаваше с налудността, която в страната ни става масова.