Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2015 21:43 - Николай Христов - политическият Остап Бендер
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 7113 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Николай Христов – политическият Остап Бендер

 

            Бях втрещен, когато бивш мой съпартиец от Демократическата партия ме уведоми, че Ники Христов е застрелял свой приятел и се опитал да го представи като самоубийство. В медиите се зашумя един ден и случката затихна, така както някой от властта кри инцидента повече от 10 дни, а никой не обърна внимание на тенденцията, историята и парадоксите в тази трагична новина, защото тя е симптом, колкото и невероятно да звучи.

            На първо място ще е добре за сетен път да разберем, че нашенските политици са една горе-долу извадка от обществото – там има и читави хора, и глупави, и умни, и крадци, и честни хора, в крайна сметка там има и убийци, така както е в обществото. Но оттук започват тежките въпроси в конкретния случай.

            Първоначално ми стана мъчно за Ники Христов, защото без съмнение това е страхотна трагедия – да убиеш твой добър приятел. Наистина е тежко и трудно се преживява, ако може въобще да се преживее. После се замислих за тенденциите.  Познаваме се от 1991 год., когато Николай дойде от Враца като депутат в 36 Народно събрание. Беше един от лидерите на Радикал-демократическата партия, но не блестеше с нищо, но пък имаше усета да се харесва на началниците и градеше една сравнително добра политическа кариера. Настъпиха трусове в партията му и той я напусна като бързо се извъртя към Демократическата партия и лидера и Стефан Савов. На Елка Константинова и Сашо Йорданов не им стана приятно, но се преживява. В средите да демократите Николай Христов бързо стана един от постоянните членове на групата „шлиферите”. Така наричахме хората като Александър Праматарски, Веселин Методиев, Димитър Стефанов и самият Николай Христов, които винаги бяха готови коренопреклонно да насят шлифера на Стефан Савов. И това даде резултат – Николай се пласира от името на Демократическата партия и в следващото Народно събрание. Бе станал един от важните и близки сътрудници на Савов, което му отвори и пистата за нова политическа кариера вече като консилиери на стария лидер на демократите. Не се отличаваше с нищо, но пък имаше таланта да се увърта точно там, където трябва. Още в 36 Народно събрание се заговори сред парламентарната група за проблемите му с алкохола и честите му необясними отсъствия от важни заседания, но никой не обърна внимание на това, най-малко пък и ние от групата. Нашите хора трябваше да бъдат пазени. По едно време Николай започна да мъкне някакви цигани със себе си и да им осигурява поръчки за сериозни пари. Циганите правеха изолации на покривите. Първият ни сериозен скандал стана, когато ни извика с Теодор Димитров в София, за да ни пита защо неговите хора/разбирай циганите от Враца/ не са спечелили някаква поръчка на пловдивския панаир.  Тогава му вдигнахме страхотен скандал, но той продължи да си води циганите като бизнес-съдружници. Горе-долу същата история бе, когато Николай Христов лансира като представител на Демократическата партия скандалния кмет на с. Галиче Ценко Чоков с обяснението, че Чоков е бизнесмен пък ДП нали била дясна партия и трябвало да подкрепя бизнеса. Е, стана, разбира се – Ценко Чоков цъфна като кандидатура на Демократическата партия.

            След смъртта на Стефан Савов Николай Христов прехвърли обожанието си към класическия мошеник Александър Праматарски, който в крайна сметка успя да затрие партията, но Христов отново бе в ариегарда на организацията, заедно с другата фаворитка на Праматарски Мария Капон-Мисса. Бе вече заместник-председател на ДП, но ако е имало някакви сериозни усилия от негова страна то те бяха преди всичко към окончателното съсипване на Демократическата партия и към непрестанни далавери. За по-малко от 5-6 години екипът на Праматарски успя за затрие окончателно тази достойна организация с една от най-богатите политически истории в България. Разбира се, такива като Христов оцеляваха преди всичко заради личните си интереси в потъващия кораб. Но го бутаха или той се буташе навсякъде където имаше далавера, независимо от изпадането му от политическия естаблишмънт.

            Последните години въобще не съм се виждал с Николай и бях изумен, когато със съобщението за убийството научих, че е бил управител на Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието. Значи отново бе се промъкнал по втория начин до добре платена работа.  А напълно се шашардисах, когато разбрах, че е назначен там от Анелия Клисарова по времето на Пламен Орешарски – за такива като него с основни похвати приучени от добрия Остап Бендер всъщност няма значение – важно е да бъде да копанята и тя да е държавна. Проф. Лъчезар Аврамов в едно интервю сподели, че Христов го е заплашвал, защото си позволил да го критикува, дори наредил да се прави досие на учения за проектите, които изпълнявал. Нещо напълно неадекватно за човек, който все пак е бил три мандата народен представител, но пък и с нищо не е останал в съзнанието на хората, бил е популярен сигурно сред семейството и приятелите си, но – послушен и гъвкав. Парадоксалното е, че след сигналите на учените сегашния министър на образованието Тодор Танев също не е предприел нищо, ако беше го сторил сигурно нямаше да се разиграе трагедията с убийството.

            Поразпитах и не бе трудно да науча, че Николай Христов е назначен от министър Клисарова, но предложението е дошло от … ДПС като коалиционен партньор на социалистите. И картинката се закръгля. Българският Остап Бендер като демократ се прехвърля при ДПС и светкавично заема висок държавен пост, който запазва при още две правителства. Убеден съм, че проблемите му с алкохола не са спрели, иначе нямаше да се стигне до тридневния запой, завършил с изстрела в главата на приятеля. И тук ми идват наум няколко въпросчета. Кой и как е дал лично оръжие на този човек, след като от години има тежък алкохолен проблем и това съвсем не е трудно да бъде удостоверено? Кой търпи Христов като началник да не ходи на работа без никой да има информация за него, та се налага да бъде пуснат за национално издирване? Защо държавните органи десет дни криха истината за трагедията? Кой го е направил и с каква цел?

            Пътят на литературния герой Остап Бендер все пак е в архитектониката на една книга и е много симпатичен, а нашенският му двойник завърши кариерата си с убийството на най-добрия си приятел, но животът е по-богат от всяка една литературна творба. Особено в България, особено, ако става дума за политик, за съжаление…

 

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Обаче! За разлика от Кенеди аз мисля, че
28.07.2015 11:34
животът е много справедлив. В крайна сметка всеки получава точно това, което наистина заслужава.
цитирай
2. proj4o - Чудесно описание
05.08.2015 22:01
Благодаря на автора, за подробното описание на един типичен представител на депутатите отдясно и за основните принципи на кадровата политика там.

Искам да изразя, искренното си уважение, обаче, затова че нелицеприятните факти относно този Остап Бендер, този многопартиен функционер, този мошеник, нагаждач и подлизурко са описани без замазване на факти, с чудесен стил и език.

България ще стане по добро място, когато започнем да се делим на честни и мошеници, можещи и неможещи, съзидатели и приспособленци и първите започнат да управляват.

Поздравления, г-н Авторе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7010126
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930