2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Община Стамболийски има уникален шанс!
Бяха времената след 1989 год., когато обществото потърси нови пътища към свободния живот, към други обществени отношения и в крайна сметка се опитахме да скъсаме с комунизма. До Пловдив имаше едно комунистическо недомислие, наречено община „Родопи” с население повече от 130 000 души, в което през 1987 год. комунистическите управници бяха решили механично да обединят всички селища на юг от Пловдив. Направи ми впечатление на местните избори през 1991 год. резултата в гр. Стамболийски, част от тази община „Родопи”. Там СДС направи един от най-добрите си резултати въобще в България – предимството ни пред БСП бе някъде 5 към 1. И резултата бе повече от логичен – в този град бяха създадени много бързо почти всички партии от СДС, а Демократическата партия на Стефан Савов имаше една от най-големите си структури въобще в страната.
Завъртяха се правителства и мнозинства, преходът се обърка или беше объркан и нещата зациклиха. Перущица, Кричим, Куклен и разбира се Стамболийски се отделиха от община „Родопи” и всяка нова община тръгна по собствен път – къде добър, къде не толкова, къде плавен, къде с много колизии. От новите общини най-стряскащо бе положението в община „Стамболийски” – рухна изключително силната местна икономика от времето на социализма, повиха се много противоречиви местни интереси, градът и четирите села не случиха на управници и всичко мина в руслото на инерцията и липсата на инициативност. Миграцията и демографският срив свършиха останалото, но и местните управници сякаш бяха лишени от иновативност, нестандарни решения и не на последно място силна воля да променят общинските дела към по-добро.
И съвсем скоро научих, че Герб издигат човек, който би променил статуквото в община Стамболийски, още по-приятно ми стана когато разбрах, че се казва Георги Мараджиев – един от тези, които преди 25 години тръгнаха още в началото за промяна, за различие в политиката и с много вяра в по-добрите времена. При разговор със стар познат от Стамболийски той ми сподели за г-н Мараджиев следното: „Жоро се направи сам. Никой не му е помагал или му е дал нещо наготово. Един от малкото в града, който заряза или го отказаха от политиката, но той пък се пребори и успя в бизнеса. Такива са малко хора и дано промени нещо в общината, защото там батака е пълен.” Стана ми приятно, защото не са много тези, които тръгнаха в началото със СДС, а после животът ги погълна – едни изпрати в други партии, дори коренно различни от идеите ни в началото, други просто ги изхвърли от активния обществен живот, трети направи пълни аутсайдери и вечно мрънкащи недоволници, а малцина са тези, които с главата напред продължиха да се борят с администрация, алчни чиновници или откровени крадци. Мнозина потънаха в блатото на тежката задлъжнялост и просто вдигнаха ръце и обявиха закономерен финал на активността си. Георги Мараджиев е от онези люде, които успяха въпреки всичко при това в една съвсем не толкова благоприятна среда, в една средна по големина община, която понесе тежко всички удари на прехода. Продължи с инат и успя. Много инат. Сега е човек със стабилен бизнес в същия град откъдето започна със сините знамена на СДС. Един от малкото, които могат да кажат – „Може и така!” А това е толкова величав повик за новите поколения – че може и по друг начин от тези, които свикнахме да виждаме в годините след 1989 год. Спомням си го като член на могъщата някога Демократическа партия на Стефан Савов – млад и нахъсан да промени себе си и хората около него. После СДС се изпокараха и Мараджиев стана жертва на крамолите и интригите в синята партия, но не избра пътя да избяга от родното си място – предпочете да си остане в Стамболийски и да се бори с всички сили. И успя, от малкото, но успя и има хора около себе си, които му вярват, а това е толкова сладка победа…Много ми се иска да дам пример на повече хора с Георги Мараджиев, защото наистина „Може и така!”, защото са малко тези, които преходът не ги изяде, но ги има и те са надеждата за една нова България – консервативна, традиционно жилава и успяла…Дали ще го доживеем, но определено такива хора вдъхват надежда, че племето ни ще се пребори за по-оптимистични времена!
И погледнах какво става в общината откакто е издигната кандидатурата на Мараджиев за кмет. Ами задрямалата община Стамболийски сякаш живна от малкото, което са направи за още по-малко време. Вече има интернет телевизия, сайт, фейсбук-група, дори тръгна и безплатен вестник, посветен на общинските проблеми. Все неща, които толкова години никой не си направи труда да подхване, а е толкова простичко – малко желание и хъс, нищо повече, за да видят хората, че не са забравени от Бога и Царя.
Идват местни избори, в които се слагат на предизборната сергия различни програми, платформи, идеи и инициативи, пласират се личности и амбициозни партии, а толкова се надявам хората да погледнат хората около себе си, които са успели и които могат да впрегнат сили и воля за обществения интерес на съответната община или населено място. Това е толкова важно, че трамплина на местната власт да стане и труден и по-гъвкав за всеки мислещ избирател. Убеден съм, че в община Стамболийски Георги Мараджиев ще успее, защото не отива в местната власт за обогатяване/той си го има/, не отива и за личностна реализация /постигнал го е/, а е от малкото, които желаят истинска промяна там, където живеят и където са се изградили като личности, където са се борили да съградят семейство и кариера. Община Стамболийски има уникален шанс, защото „Може и така!”.
Интересни лични запознанства на курсисти...
Интересни лични речи на курсисти от Пира...
ЗА РУСИФИЛИТЕ И ДРУГОФИЛИТЕ
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ И ВТОРА ЦЕНТРАЛА НА ФСБ В БЪ...
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов