Какво се случи в Пловдив след изборите?!

            Изминаха десетина дни след балотажа на местните избори, но в Пловдив още основно привържениците и симпатизантите на Герб не могат да си обяснят какво се случи и като как станаха такива трансформации, неочаквани подкрепи, унижения, дори лансиране на върли техни противници във властта. На пръв поглед обяснение няма, но ако се вгледаме внимателно в ставащото може и да се намерят обяснения.

            Безспорно съдбата на балотажа между Иван Тотев и Славчо Атанасов бе инфарктна по няколко причини. В крайна сметка съдбата му решиха само 1 416 гласа, предимно от циганските махали и район „Северен”, крепостите на Герб район „Централен”, „Тракия” и „Юг” се представиха слабо или направо загубиха. Така или иначе от най-добрия резултат в страната на парламентарните избори сега Герб едва-едва се добра до победата. За разлика от всички големи градове. Представителят на Патриотичния фронт Славчо Атанасов категорично няма тази подкрепа и резултатите за листата им говорят достатъчно. Протестният, негативният вот срещу Иван Тотев бе много силен и той в никакъв случай не бе „за” Славчо Атанасов, а просто „срещу”, но щаба на Тотев така и не го разбра това до края на кампанията, да не говорим за т. нар. му пиари – трътлести момета с прически ритана зелка. И още нещо безкрайно изненадващо. Реформаторският блок в Пловдив застана зад кандидатурата на бившия депутат от Герб Здравко Димитров – изключително близък с владиката Николай /Лудото Коле/, част от приятелския масонски кръг на Гочиту Гергов. Доколко самите реформатори са правили същинска кампания е отделен въпрос, но в крайна сметка самият Димитров взе повече гласове от хората на Кънев и Пръмова, но се класираха четвърти на финала. В крайна сметка тези 10 989 гласа на реформаторите изчезнаха на балотажа, просто се стопиха или отидоха директно при Славчо Атанасов. От проучванията става ясно, че привържениците на ДБГ на Меглена Пръмова на втория тур са подкрепили Атанасов или да бъдем още по-точни 97.3% от тях. Този парадокс има своето обяснение, защото водителката на пръмовчетата в Пловдив Сабина Петкова бе шеф на правния отдел в общината по времето на кметуването на Славчо Атанасов и сега до край бяха и стояха зад неговата кандидатура. При привържениците на ДСБ нещата са малко по-логични – едва 68.4% са подкрепили Атанасов на втори тур. СДС и земеделците в града клонят към статистическата нула в града. Все пак системата Хеър-Нимайер им даде едно място допълнително и съветниците им станаха 6. Четвъртото място в града на реформаторите и Здравко Димитров бе съвсем бледо копие на претенциите им по време на кампанията, още повече, че сама Дани Каназирева и нейния „Съюз за Пловдив” ги изпревариха чувствително – 12 673 гласа за съветници и 16 844 за Дани Каназирева. При тези резултати всички очакваха Каназирева логично да заеме мястото на председател на ОбС, за да се заформи наистина силна местна коалиция.Но и тук втория тур е „на кантар” – 66.4 % от привържениците на Каназирева са подкрепили Атанасов.

            Отмина втория тур и заявките се увеличиха. Изведнъж победителите и победените започнаха коренно противоположни сигнали. Истинско унижение за кмета Тотев дойде от София – изведнъж се оказа, че за областен управител е назначен светкавично … Здравко Димитров. Никой не каза и дума за мотивите как така човек, който се е класирал на четвърто място в завършилите избори и не е успял да събере подкрепа в родния си град ще дърпа конците в цялата област. Още в разговорите си с членове на партия Герб ми споделят, че това е било като леден душ за тях и последното нещо, което са очаквали е такова назначение. Да не говорим, че кампанията мина под знака на негативизъм на реформаторите към Герб и кандидата им. Те не критикуваха БСП или Славчо Атанасов, а основните им врагове бяха Тотев и Каназирева, с което съвсем се приближиха до кампанията на червения кандидат Гочиту Гергов. И изневиделица – областен управител  основния им враг Димитров.

            Не стана ясно и какви са мотивите за освобождаването на досегашния областен управител Розалин Петков, който сравнително добре си вършеше работата, още повече, че е човек от региона и общините са му познати. И за капак – той е от най-старите членове на Герб в община Кралово. Сега доста безпардонно бе натирен без ясни аргументи. Но изненадите не спряха, а станаха още по-нелогични.

            Кметът Тотев непосредствено преди първото заседание на ОбС обяви, че групата на Герб ще подкрепи за председател кандидатурата на Дани Каназирева. Това било най-логично с оглед на получените резултати. И точно да другия ден стана каквато стана. С гласовете на БСП, Герб, ПФ и РБ за председател бе избрана Сабина Петкова – шефката на пръмовата партия под тепетата и известна на целия град  като кадър от управлението на Славчо Атанасов. Заговори се, че вечерта преди избора са въртени телефони от кабинета на Меглена Кунева-Пръмова към Пловдив с обещания и заплахи. Най-парадоксалното е, че самия Тотев е агитирал своите хора за Петкова, независимо от думите му с увереността, че „така е по-добре за мен”. И в крайна сметка за информираните хора в града остана усещането за дългата ръка на вечния Гочиту Гергов, който впрегнал всичките си здрави контакти сред партиите в името на подкрепата на Петкова, както се изразил пред едва петимата съветници на БСП: „Сабина може да е на Кунева, ама е и мой кадър тук, така че си направете сметката”. Така се оказа, че в името на Петкова се обединиха БСП, Герб и Реформаторите. Шокът бе пълен и потресът го изрази най-точно Гечо Паздерката: „Ех, мислех си, че този път Гергов е отстранен окончателно, а се оказа, че правихме пак избори за него. Отврат!”

            Буквално на другия ден си отиде обиден и отвратен от задкулисните игри най-добрия заместник кмет в община Пловдив  гербаджията Александър Държиков, с чиято липса сериозно олекна експертния потенциал в общинските дела. Заговори се, че в разделянето на неговия ресор на две се осигурява писта на поредния кандидат на Гергов и компания. Просто не е истина какво се случва в Пловдив след изборите и все по-силни стават гласовете „За какво гласувахме?!” Е, имаше и откровено комични изпълнения. Преди изборите са заформи сериозна война между кмета Тотев и местния владика Лудото Коле, защото църковника категорично отказа да плаща каквито и да е данъци за светските имоти, които ползва. Кметът месеци наред отказваше да се появява заедно с негово високопреосвещенство, но… На номинацията на Здравко Димитров за областен управител се появиха и двамата и кмета тържествено и смирено целуна ръка на преосвещенството, украсена с вечния му „Ролекс”, примирен и тих, по-нисък от тревата. То и за такива случаи народът е казал: Беше каквото беше – булката е обща!”

Пишеш в началото, че РБ са застанали зад Здравко Димитров, а по-надолу, че "изневиделица – областен управител - основния им враг Димитров." Пак за реформаторите става дума.

"Бай Ганьо прави избори".