Диалогът Янева – Ченалова и мъж в плен на посредствеността

                                                                  Радой Ралин

            Върхът на съдебната система отново уж ни изненада с нова порция записи на лични, почти интимни разговори. В обществения фокус този път е разговор между бившата председателка на най-големия съд в страната – Софийски градски – Владимира Янева, бившата съдийка в този съд Румяна Ченалова и засега неизвестен мъж, който очевидно е навътре в темата. Дълго време не обръщах внимание, докато не се взрях в речевите похвати на дискутиращите, преди всичко на Янева, защото записът е неин монолог, разказ за ставащото. Внимателният  анализ ще ви доведе до изключително тъжни констатации за нивото на родните магистрати. Очевидно Янева е много в час с клюките в системата, но начинът, по който ги артикулира просто „кърти мивки” – толкова елементарна агресивност може да се срещне в разговор между провинциални мутри. И трябва сериозно да се замислим, защото става дума все пак за доста високо поставени магистрати, които си играят със съдбите на много хора, решават сложни казуси, в които често става дума за милиони. Помислете все пак за какво става дума. Ето моят прочит на предложеното ни от съдийките:

Този задъхан диалог, в по-голямата част от времето монолог, е осъществен с един елементарен, жаргонен език. Владимира Янева използва един твърде малък и беден обем от думи, които явно са й достатъчни, за да обясни всичко. Действа законът за икономия на речевите средства, употребени са много елептични и неразчленими изречения, което е признак на ниска езикова култура. Елептичните изречения са наистина признак на изключително, крайно ниска речева култура, без нюанси, без вариативност и предразположение за диалог. В самото начало на разговора между двете съдийки прави впечатление използването на малкото име на министър-председателя, с което се подчертава или голяма близост с него, или омаловажаването му, демек – „Бойко, че кво е той, аз съм шеф на СГС, в мен е и ножа и хляба”. С малките им имена са споменати и голяма част от хората на властта - Цветан, Сотир, Делян и др. Цялата реч е изпъстрена с диалекти и жаргони на твърде улично ниво – „тва, кви, опраска, щот, фърча” и др., което отново говори за крайно ниско културно равнище.

Янева често използва думи със силно експресивен оттенък, насочващ към катастрофа – „ужас, неудържимо, побеснява, вбесява, изпокарват се зверски, полудявам, драма, гъмжило”. За арогантността, безсрамието, престъпността и задкулисието на хората на най-висшите държавни постове и най-вече от съдебната система говори честото споменаване и изброяване на телефонните разговори, които те водят непрекъснато, а и на тайните срещи на две очи. И тези "позвънявания" са все за да прикрият нечие престъпление. При това се водят от тези, които са натоварени със задачата да наказват престъпността. Според Янева самият главен прокурор използва думи и изрази като "завоалирам", "все едно са те подвели". Совалките между висшите магистрати и хората на властта са безкрайни: Бойко Рашков при Бойко Борисов. Бойко Рашков  при главния прокурор, Бойко Рашков при министъра на правосъдието, Владимира Янева при Христо/Ицо/ Димов, Владимира Янева при главния прокурор, Владимира Янева при Ясен Тодоров, Ясен Тодоров при Бойко Борисов и така нататък - безкрайна совалка, изразена чрез еднообразни глаголи като "отивам", "отивам аз", "отива той", "фърча при" и т.н. във възходяща градация. Не по-малко впечатляващи са и есемесите и телефонните разговори, все свързани с уговаряне, завоалиране, прикриване, предупреждаване.

 Едни от най-често срещаните изрази в разказа на Владимира Янева са "аз му звъня", "той ми звъни", "той му звънна", "преди ... минути съм говорила с него по телефона", "говорили по телефона", "пак се обаждам". Изреченията "И пускам на Бойко един СМС.", "Вечерта Сотир ми звъни в 7-8." и "Аз му казвам виж сега." говорят за неофициална комуникация, за битови взаимоотношения като в квартална бакалия,  между представители на официалната власт, което е недопустимо, защото кръчмарския диалог е признак на тежка елементарност. Янева използва характерни фразеологизми, които са със значение на подкупност и задкулисие - "негов човек", "връзката с него", "най-мои хора". За чисто бандитски взаимоотношения говорят изрази като "Ако си отвори устата, ще стане страшно", "Казва му да ме опраска", "натискат го". Изреченията като цяло са еднообразни и елементарни, характерни за хора с бедна езикова култура и липса на по-голям набор от думи и синтактични конструкции. На накрая Янева прави очевадната констатация: „Службите са си на ДПС!”.

Ами – това е дами и господа, другари и другарки. Може да се добави още много, но и това е достатъчно. Единственото, за което се питам каква е тази сила, какво е това ниво, което е позволило на дамите да достигнат до висините на родното правосъдие?! Егати държавата, егати правосъдието!