Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2015 08:37 - Пеформаторският блок - като земеделците
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1438 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Реформаторският блок – като земеделците

 

            Съдбата на реформаторите вълнува вече няколко дни целокупното население след като водителят им Радан Кънев и Гроздан Караджов хвърлиха оставки в подкрепа на правосъдния министър Христо Иванов. Изведнъж правителството постави под въпрос съществуването си, коалиционните взаимоотношения сякаш се оплетоха в обвинения и интереси и не на последното място реформаторските заявки излетяха през комина на властта. И да съм ясен още в началото да ви кажа моята теза – Нищо такова няма да се случи, правителството ще продължи да си управлява,, ще има нов министър на правосъдието и това ще е. Поредната буря в чаша вода.

            Реформаторите успешно заемат вече година мястото на земеделците. Нямат обща програма, нямат идеологически разлики с Герб, единственото, с което се различават са непомерния брой министри. Да не говорим, че нямат  адекватна на властта си електорална тежест. Същата работа като доброто, старо и предателско БЗНС. Ако си спомняте другарите комунисти имаха запазени министерски кресла за земеделците, които „по право” се полагаха на техните „коалиционни партньори”. Едно от задължителните министерства за тях бе това на правосъдието – същото като сега. Какви промени имаше в БКП земеделците си имаха правосъдния министър в техния портфейл – като се започне от Ради Найденов, та се стигне до вечната Светла Даскалова, която прекара на този пост към тридесетина години. Имаше още няколко „постни дробчета”, които играеха роля на стръв за земеделците и при всякакви промени се стигаше до куриози, защото земеделец за власт душа дава. Кой каквото правеше земеделците все за министерства се биеха. И тази традиция не бе изолиран случай само по времето на комунизма – спомнете си съдбата на Народния блок през 30-те години, когато накрая Никола Мушанов, уморен от вечните разправии възкликва: „На тази земя може въздухът да свърши, но апетита на земеделците за власт и министерства – никога!”. И сега Реформаторския блок си има земеделци – без никаква електорална тежест, но със силово министерство и амбиции като за абонирани за властта. Същата история като около 9.септември 1944 год., когато едните земеделци заменят други все в коалиция с комунистите, докато се изтощават от вътрешни битки и в крайна сметка БКП ги подчинява хитро и подмолно и пълни лагерите и затворите с николапетковистите.

            Същата, ама абсолютно същата съдба носят сега реформаторите на управлението – дай им власт и им гледай сеира. Как мислите ще се раздели с властта Меглена Кунева?! Че тя е от пръмовото котило, което е свикнало през цялото си съществуване да е на власт. Разходете се до карловското село Войнягово и ще ви разкажат потресаващи неща за сегашната вицепремиерка – от чипровския килим, който и подарява другарката Дража Вълчева за сватбата до мега далаверата с габонските гори в началото на 90-те. От комитета на ДС за правата на човека, през Луканов и Костов, чак до Симеон, кадет Рилски и Станишката другарката Меглена Пръмова свято следва житейския принцип на др. Иван Пръмов – винаги бъди във властта. Така с преклонена главица той изкара в Народното събрание и в ЦК на БКП чак до 1990 год. и между другото отговаряше за земеделието, така продължава кариерата си и снаха му. Празно при тази фамилия няма и сега за нищо на света няма да се откаже доброволно от властта, ама за нищо на света, знайте го добре, другари и другарки!

            Като как виждате вие да се откаже от министерското кресло един Петър Москов, например. Ами, че то от километър му личи колко му е хубаво и комфортно да е министър. Нищо, че е от радановата партия ДСБ – ще стои като Гюро Михайлов в министерството до откат. И той има фамилна обремененост в тази насока като др. Пръмова. Спомнете си, че майка му Емма Москова бе един от малкото от костовите министри, които изкараха пълен мандат и промените я подминаха елегантно. Дори „железният” Иван Костов я пожали, въпреки че тя си изкара много тихо и кротко мандата и не се запомни с нищо. Просто забравете за оставка на Петър Москов и толкова. В Поморие на дасебарите им остава да пийнат бяло вино и замезят със сафрид. Е, може да драснат една декларация и да уплашат Бойко за пред хората.

            Ами тези оперетъчни фигури Лукарски и Ненчев? Как ги виждате доброволно да се откажат от министерствата си? Това е такъв луд нонсенс, че наистина е абсурдно. Лукарски е толкова нелеп в ролята си на министър, че ни накара да съжаляваме за оня велик герой Ненчо Неев – „Ебати държавата, щом аз съм и министър!”. Този персонаж го домъкнаха от агитката на Локо- София и стана шеф на СДС, за да докаже абсурдното правило в България, че и магаре може да стане политик и дори началник в икономиката. Упорито се говореше, че в главоломната му кариера основен дял има олигарха Николай Гигов. А пък аз си го спопням, че този тулуп през 1996 год. бе водач на младите социалисти-студенти, които подкрепяха правителството на … Жан Виденов. Бяха доста гръмогласни с червените си знамена тогава. И този човек сега е министър на икономиката?! Питайте стария седесар Николай Гацев за него и ще научите потресаващи подробности за тежкото комунистическо минало на Лукарски. Та този човек сега да се откаже от министерството?!

            За военния министър Николай Ненчев няма да привеждам аргументи, защото той си е просто … земеделец, т.е. ще стои министър до откат. Досега в нашата история няма случай земеделец да се е отказал доброволно от министерски пост. А хората на Касим Дал и Корман Исмаилов просто нямат министри и ще се правят на ударени в реформаторските дандании.

            Така че по въпроса за министерските оставки бъдете спокойни – няма да има случай на доброволно абдикиране от така важната за реформаторите власт. По-важен е другия проблем – като какво ще стане с Реформаторите като цяло, като идеология и като утвърждаване на сериозния политически терен. Вече почти година те са едно желе от пет партии без идеология, без ясен политически профил и без единно ръководство. Няколко пъти се заканваха да свикат обединителна конференция и да си изберат ръководство като така преминат плавно към създаването на единна политическа сила. Не би – отложиха всичките си намерения. В началото изглеждаше това да е проблем за лидерството на реформаторите. Към днешна дата може да теглим чертата и за това – Радан Кънев загуби битката за лидерството при реформаторите категорично, въпреки че в началото имаше добри шансове, но си ги пропиля сам. Понеже страшно много обича камерите и глаголи по всякакви въпроси изпадна в собствения си капан. Историята с оставката вече я игра и тя все изглеждаше оперетъчна и изкуствена, после самия Кънев замлъкваше, докато се забрави. Да си спомняте, че той подаде оставка и като говорител на реформаторите? И така си остана и досега – говорител в оставка е и към настоящия момент. По-късно самия Радан прехвърли усилията си към обединителен конгрес на целокупните реформатори, но и тази му идея се провали. Още тогава написах, че им е бедна фантазията на десебарите какви номера може да им спретне др. Пръмова само и само да е тя на талвега на властта. Така ще бъде и занапред и няма да има мир и единодушие, докато Пръмова не се почувства лидерстваща. И засега тя успява, просто е по-умна от хората на Радан Кънев. И на последните избори това се доказа категорично. СДС се представи относително добре и си взе своето в местната власт/Монтана, Карлово, Калояново/, най-малко няколко негови кандидати за кметове спечелиха пак, Партията на Пръмова постигна успех в Плевен и Добрич и завоюва нормално представителство, дори добро за съуправляваща, докато ДСБ се провали с гръм и трясък в Хасково и Варна и фактически има кметове само в един район на София и в Перущица, което е прекалено скромен резултат за огромните амбиции на Радан и хората му. Дори в силния някога за тях Пловдив не можаха да излъчат кандидат и се примириха само с един съветник.Може би и тази нервност предизвика свободните изпълнения в последната седмица и по всичко изглежда, че ще остане самотен протеста на младия лидер на ДСБ. Разликата с Иван Костов е огромна, много значителна и не е в полза на новия водач.

            С тъга ще трябва да прогнозирам, че пътя на Радан Кънев към личностната му еманципация засега е май само един – да излезе самосиндикално от Реформаторския блок и се опита да направи нещо самостоятелно. Той така или иначе загуби лидерството в самата коалиция и може, колкото и авантюристично да изглежда, да изиграе ролята на радикалния десен, ако му стиска и намери възможност за разширяване на подкрепата си. В противен случай ДСБ ще остане партия на тесните жълти павета, обожествявана от джихадисти като Женя Георгиева, но пък задължително произхождащи от комунистически семейства. И може би така ще бягат от перманентния им страх и комплекси. Борбата им ще бъде оттук за спасението на лидера си и намирането на обществения им статус, в краен случай пак ще се съберат до паметника на Съветската армия с тежестта на генетическите им наследства и самогероизирането.

            Засега Реформаторския блок продължава да защитава профила си на бутиков сегмент от избирателите, да удържа сравнително успешния си бранд, преди всичко заради красивия носталгичен спомен от сините времена, но са изправени да решат въпросите за собственото им лидерство и адекватна дясна програма, зад която да застанат всички, но към днешна дата интересите им са насочени преди всичко да запазят местата си министрите им, но пък те са толкова личностно безпомощни, че и с тях и без тях – все тая. Засега остава единствено земеделската идеология – на всяка цена във властта.






Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5682043
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9269
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930