Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2015 20:03 - Злото е безсилно, ние сме вечни, с нас е Бог!
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1348 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

image


Злото е безсилно, ние сме вечни, с нас е Бог!

Отец Йордан Василев е роден в монтанското село Добри дол и се посвещава на православието от малък. Служи в редица епархии, но се задържа най-вече в Пловдив и селата около него. Отец Йордан веднага след 10.11.1989 год. се включва и в политическите борби и става член на ЗМС-Н. Петков и дружеството на йеромонах Хр. Събев. Неуморно продължава мисионерската му дейност и досега – издава книги, участва в граждански инициативи, написа и редица летописи от историята на църквата, включително за избитите свещеници от комунистическия режим. Написа книга за добридолския манастир „Света Троица”, за видинския митрополит Неофит, за клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий” и още много творби от историята на българската църква.

-         Отец Йордане, в навечерието на светлите Рождественски празници сме. Какво не бива да забравят миряните сред шумотевицата на празниците?

-         В името на Отца и Сина и Светия Дух! Мнозина от вас, когато за първи път са отваряли страниците на Евангелието, вероятно са се смущавали и учудвали: за какво е този списък от странни древни имена, които днес четохме в Евангелието от Матей? Защо е необходимо изброяване на едни четиринадесет рода, след това на още четиринадесет и още четиринадесет? А работата е там, че евангелистът е искал в тези кратки редове, в този списък с имена да ни припомни цялата история на Стария Завет, когато хората са очаквали Спасителя на света. Зад всяко име стои историята на нечий живот: тук е и праведният Авраам, който не жалел нищо за Бога, който тръгнал след Господа; тук е и праведната Рут, която оставила отечеството и приела вярата в Единия Бог; тук са и грешници, и праведници – всички те са предци на Господа Иисуса по плът. Вие ще кажете: откъде знаем кои са били тези хора? Сложно е за нас да разберем всичко това. Защо веднага не ни се казва какво е нужно за нашето сърце? Но ние трябва да знаем, че трудното начало на Евангелието, което изисква от нас известни усилия, сякаш обозначава целия ни духовен живот. Това е Божието слово, а не някакъв вестник, който си прочел и начаса си оставил; то изисква от нас съсредоточаване на мисълта и сърцето. И онзи, който преодолее трудността на първите редове, след това ще продължи по-нататък, и ще му бъде по-лесно. А онзи, който отваряйки светата книга, си каже: „Някакви непонятни думи, няма да чета по-нататък“ − той така и ще си остане без словото Божие. Значи, трябва не отгоре-отгоре да четем, да прелистваме Свещеното Писание, а да се задълбочим в него с цялото си сърце и ум. И ще видите, че и тези имена са нужни, и всичко, което е написано тук има значение, защото книгата за родството на Иисус Христос говори за Него като за предсказания Цар Избавител. Тя ни напомня, че Господ стана сродник на човека по плът, че стана един от нас, че Той, както и ние, има деди и прадеди по плът, че влезе в човешкия род. В тази книга на родството биха могли да бъдат вписани всички хора, милиони, милиарди хора – всички те са станали роднини на нашия Господ, Той се сроди с нас, въплътен от Назаретската Дева, от Дева Мария.

-         Да, така е, но нашата църква след 9 септември 1944 год. сякаш загуби своето предназначение. Защо стана така?

-         Защото комунизмът е безбожие и грях, а ние се подадохме на греховното служение на Бога, ако може да се нарече служение. Нашата църква изпадна в тежък грях и още го носим като бреме, от което не можем да се отървем. Свещеничеството и то изпадна в това грехопадение. Църковната история след 9 септември не е проучена достатъчно добре. В много манастири и църковни истории нахълтват лица, които в миналото са били безбожници, гонители на вярата, партийни функционери и е естествено да представят нещата в съвсем друга светлина. В моите книги се старая да напиша истината за тези тежки, безбожни, комунистически времена. Те са били най-страшни за българската църква.  В момента има недостиг на личности, които милеят за българщината, за Църквата. Например понятието „религиозен туризъм” е обидно. Манастирите трябва да бъдат духовни хранилища, да развиват стопанска дейност не само за своите нужди, а и за благотворителност. Хората трябва да се просвещават истински, не само с плакатни медийни изяви, иска се силна мисионерска дейност, тъй като много хора са се отдали на суеверия. Един от начините да стигнем до хората е с книгата в ръка, защото „В началото бе словото.”

-         Може би е редно да припомним на миряните за Мисията на Иисус.

-         Има стара пословица: „Бог високо, цар далеко“. И така на нас винаги ни се струва, че Господ е някъде на небето, че Той е далече от хората, че нашата молитва може да не бъде чута, сякаш на Него Му е необходим силен звук или някаква необикновена святост, за да приеме нашата молитва. И ето днешното Евангелие ни отговаря: „Не, не се тревожете, Бог е тук, Той е с нас“. Свещеното тайно име Христово не е само Иисус Спасител, но и Емануил, което в превод от древноеврейски език означава „с нас е Бог“. Ето това свято име на Господа преобразява и нашия живот. Когато ние с вас недоумяваме как да живеем и как да постъпваме, помнете: с нас е Бог – Той ще помогне, ако се обърнем към Него. Когато се уморяваме, изнемогваме под товара на житейското бреме, когато страдаме, униваме, когато ни се струва, че нашият живот е напразен, че нашите усилия са безплодни, ние трябва да помним, че с нас е Бог. И това е главната ни надежда, защото се уповаваме не на човек, а на Бога, станал човек, на Господа, Който е тук, с нас, не далеко и не високо, а близко – защото Той Сам поиска да се приближи до нас. Ние вече се приближаваме към дните на Рождество Христово, вече пеем песнопението: „Христос се ражда“. И днес чухте евангелския разказ за това, как на Йосиф било предсказано в нощно видение, че неговата Жена ще роди Син, на Когото ще бъде дадено името Иисус, което означава „спасение Господне“, и Той ще спаси хората от греховете им. Това означава, че с нас е Бог. Към нас се приближава радостта и напомнянето, че всички ние, огънати под тежестта на своите грехове, грижи, скърби и болести, сега трябва да се изправим и да погледнем напред, да посрещнем Господа, както казва св. Григорий Богослов: „Христос слиза от небесата – посрещнете Го!”. И ние Го посрещаме, понеже Божият Син се е родил не само тогава, но Той се ражда за нас сега. Той –живее сред нас. Който отвори своето сърце за Него, той ще обитава с Него и ще узнае какво означават думите: „С нами Бог, разумейте, языцы, и покоряйтеся“, тоест разберете, невярващи, и се покорете, защото с нас е Бог, защото нашата вяра е вяра в Иисуса – Спасителя на света.

-         И все пак какво е чудото случило се преди 2015 години?

-         Събитието, извършило се преди двадесет столетия, е било толкова велико, че в историята на света нямало равно на него. Велика е тайната на благочестието, Бог се яви в плът. Малкият, неизвестен Витлеем, бедната пещера и „яслите на животни” станали център на внимание за целия свят и точка на отброяване на новото време, защото в тях лежал Невместимият Христос Бог. Бог – Владетелят на света – се явил като смирен Младенец, в Чието лице в момента на раждането малцина прозирали Божието величие, слава и сила. А нали този Младенец очаквал светът от началото на своята история, приемайки в пророчества Божието обещание за земното явяване на Спасителя и Изкупителя на човечеството: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля” (Мат. 2:6). И ето, с раждането на Христос дошъл краят на всички пророчества за Него. И това, което в Стария Завет било прикрито и сякаш обвито в мъгла, се озарило от явяването на Божествения Младенец и станало явно. Много младенци се раждали във Витлеем – и сред тях имало знатни и именити, но в лицето на нито един светът не разпознал Онзи Единствен, чрез Когото трябвало да се спаси и в очакване на Когото чезнел. Всичко в света се изменило едва с раждането на Иисус Христос, защото с Него завършило времето на закона и благодатта властно преобразила всичко живо и изтрила сълзите на безнадеждността.

-         Христос – Бог и Човек – се е родил и с раждането започнал Неговият кръстен път: трудовете за спасението на света и съзиждането на новия човек – Божиите чеда. Така ли е, всъщност?

-         Да, така е. А Витлеемската пещера, вместила смиреното величие на Сина Божи и Сина човешки, станала предобраз на Светата Православна църква, където ежедневно, при служенето на литургия, на проскомидията, като в ясли, на жертвеника лежи Богомладенецът Христос, вместващ в Себе Си целия живот от раждането до великата Голготска жертва: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан. 1:29). И всяка година, и всеки ден светът преживява Тайнството на Христовия живот на земята. Всеки ден Христос и се ражда, и служи, и умира, и възкръсва, възкресявайки света заедно със Себе Си. И пред лицето на вечността всички „дни в плът” на Господ Иисус Христос представляват един-единствен миг, в който Въплъщението, Кръстната смърт и Възкресението са взаимно свързани. За Бога един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден, и именно това е вечността, влязла в земното време. И нашите животи са пример за същото, защото и те текат към вечността, изтривайки времето. Огледайте своя живот. Едва започнал, той вече стремително се движи към своя край, и безпределният океан на вечността е готов да ни погълне. И човешкото сърце в мига на своя живот също трябва да стане подобие на Витлеемската пещера, където се ражда, израства, живее и царува Христос – Бог и Човек. И откривайки се пред Христос Спасителя, то – нашето сърце – ще се освети от Неговата Божествена светлина и ще стане силно с Неговата Божествена сила. И „животните” – нашите човешки страсти, живеещи в него – бягат от него във външната тъмнина и тогава с чисто сърце можем да принесем дар на Бога – своята любов, царувайки чрез нея с Христос.

-         Какво не бива да забравят никога нашите свещеници?

-         Да се изправят пред огледалото на живота, да се изправят пред Бога и да кажат дали носят това достойнство, дали са истински расоносци, дали са се обрекли да служат на своя народ, с това призвание, което имат, за което Йоан Златоуст казва "най-висшето призвание", а не да търсят временни ефекти и плакатни изяви. Необходима е дълбока, широка дейност, просветителна, възстановяване на църковните училища. Расоносците трябва да се отърват от страха, да помнят историята на православието и премеждията, през  които е преминало, да бъдат истински духовни водачи на миряните.

-         И накрая…

-         Дойдете всички, приятели наши, вярно да предпразнуваме Христовото Рождество. Да подражаваме на новозаветните светии и старозаветните праведници в тяхната силна жажда да посрещнат, да видят и да приемат родилия се Иисус Христос и подобно на тях, да Му принесем своята любов и смирение, за да станат смирените ясли на нашите сърца любими ясли на Богомладенеца Христос на земята. И не забравяйте, Божии чеда: злото е безсилно, ние сме вечни, с нас е Бог! Амин. 

 

 

 




 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5526385
Постинги: 883
Коментари: 5985
Гласове: 9222
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930