Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 13:53 - Сбогуване с Петър Манолов
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 3237 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 08.02.2016 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
             Щракни върху снимката!
08.02.1999 год. С Отец Д. Амбарев и Петър Манолов. В средата е сина на Петър художника Моно Петра.

Сбогуване с Петър Манолов

            Утре ще изпратим и него – легендарен антикомунист, поет, българин, чепат човек, просто Петър Манолов. Той е последният от поредицата дебели пловдивски глави, които се възправиха срещу комунизма, много преди всички останали и самообявили се дисиденти – Илия Минев, Стефан Вълков, отец Благой Топузлиев, отец Димитър Амбарев и сега Петьо.

            Отива си безвъзвратно една съществена част от нашия живот. Преселва се в отвъдното и последния от групата на бай Илия, създала Независимото дружество за защита правата на човека на 16.01.1988 год. и станал първия секретар на НДЗПЧ.

            Станахме близки още в далечната 1989 год., когато той бе обявил гладна стачка срещу властниците с искане да му бъде върнат отнетия от ДС личен архив. Бе станал кожа и кости, но там на ул. „Стамат Матанов” в Стария град в Пловдив всеки ден идваха хора, за да го подкрепят, а отвън дежуряха цивилни агенти на ДС. Когато отидох заварих там Биньо Иванов – също голям поет и антикомунист. Чакаха обаждане от „Свободна Европа” и намираха сили да се шегуват, а Петьо се обърна към мен с укор: „Що ти трябва бе, момче? Ще си направиш голяма беля – те не прощават.” А ги гледах като икони, защото на 27 години е истинско щастие да срещнеш такива хора. После заваляха телеграми от цял свят в подкрепа и милицията клекна и му върна архива, а бай Илия Минев продължи стачката от гр. Септември, последваха майските стачки на мюсюлманите, където се включи активно в организацията и отец Амбарев. Последва екстрадиция във Франция и участия в един куп конференции за правата на човека в комунистическа България, но Петър си остана преди всичко поет. Поемата му „Сто кръпки” бе най-цитираното литературно произведение по студентски купони като демонстрация на непримиримост към режима. Превърна се в литературния шлагер на цяло поколение младежи. Ето малка част от нея:

„На вас, болезнени ангели на Света, не ви трябва нищо!

Вас ви изгониха от театрите. В тях се въртят някакви тъпи пиеси.

Режисьорите ги поставят и псуват, актьорите играят и псуват,

осветителите псуват и осветяват, критичките озъбено се хилят

и възхваляват, съвсем; изкуство за изкуството,

но защо толкова много накъсани нерви,

защо толкова електричество за прожекторите,

защо толкова много нищо!

Киното стана недостъпно за всички ни, а телевизията вони

като духовен публичен** дом…

Ние свикнахме вече да можем без толкова много неща!

Господи, каква изумителна свобода!”

            Тогава, по време на гладната му стачка т. нар. „пловдивски интелектуалци” се орезилиха гръмовно с изумителното си писмо „За кого плачат?”, което публикуваха в „Работническо дело” и падението им стана пълно. Но той прости и на тях, направи го на едно четене със стихотворението си „Острия” и отмина, просто отмина с пренебрежението на силния дух.

            До сетния си дъх Петър продължи да е чепат и опак човек, да дразни с неординерното си чувство за хумор и остър език. Глождеше гузните съвести! Издаваше книгите си по стародавния си начин – като самиздат. И не искаше подаяния от никой – премина гордо през света и остана тъкъв какъвто го познавах преди десетилетия. Щастлив съм, че изкарахме няколко лета на коптора му – къщичка на Иракли дето се усамотяваше в топлите месеци и живееше като същински отшелник. Там беше най-истински и най-щастлив – далеч от суетата на множеството.

            Над чаша вино в гражданския клуб в Пловдив му взех последното интервю, което се появи във „Фактор” на 19.01.2015 год. със запомнящото се заглавие: „Живеем във време на режисирана свобода”. Много тъга и много пропилени надежди има в него, много спомени, когато бяхме „заклещени в комунизма, но вътрешно бяхме по-свободни.”

            Разрових се в архива си и попаднах на една снимка, която е правена на 08.02.1999 год. /каква ирония ?/ и на нея усмихнати сме с двамата вече покойници – отец Димитър Амбарев и Петър Манолов. Петър ме е прегърнал бащински и сякаш чувам иронията му: „Е, за какво беше всичко това?...”

            Не знам, Петьо, не мога да отговоря и сега, но съм сигурен, че никой няма да ни вземе и по някой да ни замята – това, може би, ни стига, за това издържахме… Дали е суета или нещо друго, но вие ще си останете велики антикомунисти и ще стряскате нечии съвести, дори и там – отвъд.

            Много, много ми е мъчно за Петър! Не е справедливо да си отиде така. Дали е бил самотен или пък отново с иронична усмивка е посрещнал Оная с косата и както казваше – „Ако един поет не си заслужи смъртта, въобще не е поет!”. И дори в Рая ще тормозиш нечии съвести, Петре, защото много отдавна остави поетичното си завещание:

 

Монолог на Моно Петра

По-леко би се преживяло като ехо.

Останах камък. Сам. В морето.

Тежи ми!

Не тъжа.

Тежа.

С нозе дълбоко впити във земята,

за да не може някой да ме вземе,

по някого да ме замята!

Поне докато стана пясък!

Поне докато стана пясък!




Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. анонимен - Светла
08.02.2016 14:29
му памет! Помня един хепънинг в университета през 1988 година. Тогава Петър Манолов взриви присъстващите с поемата си "Стоте кръпки". За нас, чиито уши бяха привикнали на тогавашната пропаганда, подобна смелост беше направо нечувана.
По-късно и животът ни се преплете, после раздели..и т.н. За него сигурно могат да се кажат различни неща, но едно е факт - той има смелостта да се опълчи срещу тоталитарната система, когато това наистина беше опасно!
цитирай
2. antonra - Вечна памет на Героя!
08.02.2016 17:13
Бог да го прости!
цитирай
3. evalten - "Останах камък. Сам. В мор...
12.02 09:35
"Останах камък. Сам. В морето." Тази символика изглежда е действителна. През август на 1986 г. с няколко приятели от Бургас се отправихме при други, които бяха разпънали палатките си точно там - на поляната и в сухото дере зад каменната вила на Петър Манолов, на брега на морето, под Иракли. До тогава бях чувал за него, но не знаех нещо повече от това, че е поет, който недолюбва комунистическата власт, а това е особен проблем за всеки, дръзнал да изразява и заявява публично това. Вилата, разположена в края на гората, под и между дърветата, само на хвърлей от плажа, изглеждаше някак си много тайнствена и загадъчна, но и много предразполагаща с местоположението си за размисли, беседи, но и за много други, търсени от млади хора, неща. За съжаление, Петър Манолов беше заминал преди ден-два за Пловдив, по разни дела или за провизии /примерно/, та не ми е било писано при една такава случайната възможност да видя на живо образа един действителен пример за непримиримост на българският дух в едни безкомпромисни времена. След като свършихме запасите от вода, а чешмата, която беше единствена наоколо в своеобразния двор на поета, не ни удостои със своето внимание, се наложи да отидем по плажа до единствената станция/база на около 2 км. на север. Оказа се, че тя е на Благоевски районен комитет на БКП, и по студентски се възползвахме от всички екстри - баня, покупки в магазина, но докато не усетят, че не сме от "техните". Цените в магазина, като в магазина от търговската мрежа - 3.5 лв за 0.5 л. за бренди Сл. бряг, например. Що се отнася до метафората с камъка, вероятно е свързана с това, че нашите приятели ни показаха къде е единственото място наоколо в морето, където можем да намерим подводен риф и да наберем миди. Така и не можахме да го улучим. Та, нито миди ядохме, нито почувствахме тази особена атмосфера около "домакина", на живо. Съзнавам, че не е нищо особено това, което описвам, но все пак е един дребен щрих за времената, преди "демокрацията".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 7043437
Постинги: 935
Коментари: 6140
Гласове: 9449
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031