Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2016 10:41 - Страстите на православната ни църква
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1375 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Страстите на православната ни църква

            Май светите дни на Страстната седмица са най-подходящи за тези размисли. Те няма да ни умирят или да ни възторгнат, ще са далеч от възнесението Му и святата радост, че човечеството е намерило своя Спасител, който изкупи на кръста греховете на всинца ни. Ще стане дума за нашата, българската православна църква, Богуспасяемата църква на българите, където дирим успокоение, поменаваме светлите ни мъртъвци, смирено се обръщаме за помощ към Него, споделяме радостта на Възкресението, боядисваме яйца, палим свещите и приемаме богууханието на тамяна.

            Сещаме се за църквата ни само по празниците и вината е изцяло на клириците за това, защото те са овластени да ни напътстват  в дебрите на вярата, но забравяме, че църквата е всъщност на хората, но вярващите хора, на тези които пълнят храмовете, даряват и съпреживяват. И тук идват няколко големи вини на нашата православна църква. На първо място вече четвърт век БПЦ не анатемоса, не произнесе присъда срещу престъпленията на комунизма. Няма канонизиран нито един мъченик на вярата, погубен от комунизма. Нашата църква страшно мълчи по този въпрос. А има избити хиляди свещеници, чиято единствена вина е била, че са пазили християнската вяра, че не са се превърнали в слуги на комунизма. Има жестоки примери за това. Като отец Константин Бъчваров от с. Торос, който е измъчван и убит в милицията в Луковит, а след това тялото му е рязано на парчета и в селото е докаран ковчег с разпарчетосаната снага на отеца. Никой от тези мъченици не е обявен за светец, въпреки хилядите свидетелства за мъченическата им смърт. Докато католическата църква отдавна обяви за блажени избитите от комунизма католически свещеници. Като свещеник Евгени Босилков, за чиято интронизация дойде лично папата в България. В България има разрушени стотици църкви от комунистическата власт. В село Румянцево, бивше Блъсничево е разрушена църквата, за да се освободи място за поредния паметник на комунистичеки поборник. Дори руската православна църква канонизира стотици техни свещеници, които са избити от болшевиките, но в България няма смелост и истинска вяра някой да стори това.

            За  всичко това българската църква мълчи гузно и не обелва дума – висшия клир предпочита да се обвея в славата на лъскавите одежди и преклонението на миряните пред тях, но пък те все повече намаляват и губят истинското си спасение пред Бога.

            На второ място е греха на нашата църква пред обществото. Тя просто няма становище за нищо. Единствената им активност е когато става дума за пари и дарения. Но да сте чули мнението на църквата ни за бежанците, за абортите, разводите, за празничния ни календар, за големия въпрос, който стои пред нея – оправдано ли е свещенослужител да си продаде душата на Сатаната и да служи на комунистическата Държавна сигурност. И тук има потресаващи примери като нарушаването от попове на тайната на изповедта, на най-съкровените човешки тайни, споделени пред духовния отец.

            Тия дни отбелязахме 30 год. от аварията в Чернобил и разбрахме, че украинската църква е анатемосала с най-страшните проклятия ръководителите на СССР и Украйна от онова време, които всячески са се стремили да скрият трагедията. Нима в България не бе същото в ония страшни дни преди три десетилетия? Спомняте ли си? А да сте чули Българската православна църква да е казала и една дума за това? Да е осъдила и порицала  престъпниците от нашата ръководна тогава БКП? Мълчание.

            Мълча нашата църква и когато преди 25 год. ръководните кадри на комунистическата партия се настаниха на предните места в храма по Великденските празници и запалиха свещ. Аз си ги спомням чудесно тогава, включително и един в генералска униформа. Сякаш забравихме хайките по големите празници, когато копои от ДС и агентите им следяха да не се черкуват младите. За половин век една партия посегна и успя да унищожи вярата на един народ, но нямаше и няма църква, която да върне безвъзвратно погубеното.

            Дълги години за всичко бяха обвинявани свещениците от т.нар. Алтернативен синод, върху Христофор Събев се сипеха обвинения за всички неблагополучия на БПЦ. Тогава висшия клир на църквата ни се активизираше. Но мина време, дойде Царя и верните му пажове като Борислав Цеков, които приеха нарочен закон с който ликвидираха съществуването на Алтернативния синод, а Събев бе прогонен отвъд океана. Но се видя тогава, че не те са причина за неблагополучието на висшия ни клир.Даже напротив – хората на от. Събев се оказаха прави – почти целия Свети синод са агенти на Държавна сигурност! Представяте ли си какво унижение е това за църквата ни,  представяте ли си кои са ръководили духовните съдбини на хората?! Няма Алтернативен синод, но проблемите на вярата и православието си останаха същите, даже се задълбочиха. Нашата църква се е отдала на леност и пустословие, изпаднала е непоправимо в симония и делата на БПЦ са оставени в ръцете на хора като пловдивския владика Николай, който е попаднал от години в плен на Сатаната и няма нищо общо с истински православен митрополит. Не случайно хората го наричат Лудото Коле.

            И защо ли се не учудваме, че от десетилетия в българското училище православния канон е загърбен, нашата вяра просто липсва в сърцата на децата… Сякаш някой е забранил на нашите църковници да организират неделни училища, да влязат в клас и се захванат с преподаването на Закон Божи като свободноизбираема дисциплина, както е било преди 1944 год. Да, но БПЦ търси вината в държавата, която не ги вкарала в училищата. Мисионерската дейност на църквата е забравена отдавна, защото за нея трябват подготвени и себеотдайни клирици.

            Страстната седмица е седмица на страданията, защото страст идва от страдание и сега е времето да се кажат истините за православието ни. И в мрачината на църковното тайнство да си зададем тези въпроси, защото Спасителя биде разпнат, за всички нас, пое нашите грехове върху себе си, преживя предателството и в неделя ще възкръсне, за да ни убеди, че животът има смисъл и в собственото ни битие, но водачите на православната ни църква отдавна са далеч от народа си, а той е всъщност църквата ни.

 

 




Гласувай:
4
1


Вълнообразно


1. danailvdimitrov - не лепи своя етикет на другите хора
09.05.2016 15:11
"Сещаме се за църквата ни само по празниците" - говори само от свое име! Не прехвърляй това на другите, това, че ти не си православен далеч не означава че целия ни народ е такъв.

"Като свещеник Евгени Босилков, за чиято интронизация дойде лично папата..."

Това, че не различаваш еретик от православен само говори за големия ти духовен проблем. Време е да се замислиш сериозно....не остават много дни! Всички ще се изправим на Съда и тогава оправданията няма да са валидни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5730575
Постинги: 899
Коментари: 6036
Гласове: 9274
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031