Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2016 11:35 - Политическа кулинария
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Политическа кулинария

             Има някаква странна мания щом наближат избори или политически борби нашенските политици да ги обхваща необузданата страст да готвят на екран. Не съм запознат със световната  политическа кулинария, но в България забъркването на манджи е съществен елемент от рекламния дрескот на партии и актуални политически фигури. Може би това е някакъв роден ориенталски патент. Принос, така да се каже, в съвременния изборен макиаж. Най-странното е, че модата „прихванаха” телевизиите. В момента само в трите „големи”/Нова, БТВ и БНТ/ се готви ударно във, внимавайте!, ... 9 предавания! Просто ум да ти зайде, ще каже човек, че в България сме си надделяли на масрафа,  лягаме и ставаме със световни кулинарни специалитети. Чак такъв кухненски разгул преди не съществуваше, по-скоро чат-пат готвеха политици като част от личния им пиар.

           Преди няколко години в „Бон апети” ролята на готвач бе изиграна от министъра на образованието Даниел Вълчев, който по странен начин направи обръщение във връзка с 24 май пред готварския плот на водещия Иван Звездев. За разлика от други политици, Вълчев заложи на нещо българско – показа майсторство в приготовлението на „странджански качамак с пръжки и сирене”. Е, предварително демонстрира и богата обща култура като ни съобщи, че всъщност това си е румънската мамалига, но нали сме заедно в ЕС може да се приеме и побългарения вариант. И бъркаше царевичната смес с  точилка. Така вицепремиерът влезе в течението на родните традиции в готварските предавания, когато се „презентират” народни манджи с цел да се доближат максимално до простолюдието. В такава тенденция след това се появи Надежда Михайлова.Нейнски, която облечена в „Макс Мара” представи „овнешко с праз и чесън”, също така и Мара Капон/Мисса/ „решена” в Гучи и Картие  показа майсторство в приготовлението на македонска капама с кисело зеле, чекане и чесън. Малко след това Нейнски отпраши като посланик в Турция/беше се подготвила, че турците обичат овнешко/. Не се знае къде е Мара Мисса, но тя има и други забележителни кулинарни подвизи. Когато бе в коабиция с Любен Дилови-син се появи с него при Гала и развяваща тлъстини Мисса обяви, че ще направи омлет от 12 яйца/!!!/ по рецепта на ... Джина Лолобриджида/!?/. Шокирах се  в началото, но като си спомних, че самата Мара Мисса омита на една ядене 28 кюфтета, напрежението ми отмина и свалих кръвното.

            Другата тенденция в политическото готвене е тази, която трябва да ни представи достиженията на изисканата европейска кухня със заквасена сметана, кедрови ядки, аспержи или крем брюле с розмарин. В това кулинарно течение се проявиха през годините  Антония Първанова, самата Кунева-Пръмова, Илияна Йотова, а Анастасия Мозер преди време ни показа приготовлението на тексаски пай с киви и грузински коняк. Някой си пък Максим Минчев с много труд и четене в аутокюто успя да спретне тайландска супа с джинджър и водорасли. Не пропусна да подчертае, че с нея много впечатлил приятелите си от царското движение, но нищо не каза за водещите му офицери от ДС. Тъй де, царски хора не могат да ядат сланина с праз или капамата на мисса с кисело зеле и чекане. Вкусовите рецептори на Кунева-Пръмова или Гергана Паси са пригодени за по-изтънчени продукти на световната кулинария. За тях задоволяването на глада не се нарича ядене и готвене, а най-малкото „Гурме”, в който се спазва бон-тона на изискаността, финеса и потропването на сребърните прибори. Задължително над масата виси портрет и на Неговото Му Величество Симеон кадет Рилски.

Миналата седмица в БТВ се появи циганката Бони с малкото цигане в семейно кулинарно шоу. Загледах се и си викам: „Ще видим една кулинарна циганска манджа!” Да, но Бони нареди на цигането да приготви ястие със сьомга, маслинова паста, размарин, каперси, чери домати и бейби спанак. Веднага загасих телевизора, защото се убедих, че гурме модата е победила и в компактните цигански махали.

            Всичко дотук може да се приеме и като лека закачка, като уикендно разпускане, ако в тази кулинарна политическа демонстрация не прозира поредния цинизъм на политиците  ни. Защото последните месеци, някак си между другото, научихме, че обикновените хора се хранят с боклуците от САЩ, Европа и Азия, докато имахме цял европейски комисар в защита на потребителите – същата Меглена Кунева-Пръмова. Та въпреки нея или може би точно заради нея България е единствената страна в ЕС, която не изисква на митниците си спецификация на хранителните продукти и няма никакъв контрол в проследяването на храната от обора до масата. Традиционнен продукт като лютеницата се „произвежда” от концентрат и нишесте, а преди месец се оказа, че сиренето ни продължава да е пълно с палмово масло и няма нищо общо с истинското саламурено сирене, което произвеждаха бабите ни. Скоро начих нещо потресаващо – България е единствения пазар на ПРАТ от САЩ и Европа. Знаете ли какво е прат? На това американците и европейските ни „партньори” викат на всякакви отпадъци от пуйки,  гъски и кокошки – кожи, трътки, шии, които се използват за трупно брашно в екарисажите. Та след 1990 год. този прат се изкупувал от предприемчиви български „производители” и се влагал в нашенските малотрайни колбаси. Прекарвал се през ситно мелещи машини и се „влагал” в кренвиршите ни, например. За да е картинката пълна има и марж за прекупвачите. В САЩ пратът се търгувал за около 40 стотинки, а в България цената му е вече нашенски 90 ст. И пак сметката излизала като се вложи, където трябва и с повечко подправки и оцветители. Доскоро певецът Тодор Трайчев пък бе най-големия вносител от САЩ на ... шкембе, ама оттатък океана преди да ни го шитнат му изтегляли всички мазнини и белтъци и оставали само замразени кубчета от мускулна маса. В САЩ го използвали за храна на животните, т.е. за фураж, докато тук си го хапвахме във вид на шкембе-чорба. Май още се внася този фураж във вид на така любимото ни шкембе. И даже още го сервирали, въпреки че има вкус на гумена дъвка. Въобще, станахме по естествен път потребители на субпродукти от Азия и САЩ, които хората изхвърлят или хранят животните с тях, докато тук намираме начин да ги „вложим” в местни специалитети. Така преди години се появиха „рибни кърначета от яз. Кърджали”, където наемателя на част от язовира Иво Карамански/Лека му пръст/ ловеше всякаква риба, включително и слънчевки, мелеше я с кости и вътрешности, пълнеше телешки и свински черва и „рибния деликатес” потегляше към пазарите. И все пак родното ноу-хау от риба бе по-приемливо от американския прат или обезбелтъчено шкембе.

            То и тук си има обяснение на родна почва. Миналата седмица статистическия институт обяви, че в България в началото на 2015 год. имало по-малко от 200 000 крави, докато след края на Първата световна война българските крави наброявали над 1 500 000 глави – справка статистически справочник на БАН за 1920 год. Ще рече, че вдовиците от войните, старци и бабички са гледали повече добитък, отколкото сега, когато уж разполагаме с „европейските фондове и субсидии”. Почти век по-късно. Така погледнато – що да не „задоволяваме потребностите си” с палмово масло, прат и шкембе отатък океана? Чак след един пълен мандат правителството на Сергей Дмитриевич се сети да направи Агенция за контрол върху храните, но няма и да чуете за нея, защото от пазарите ще изчезнат доматите от Турция или чесъна от Китай, например. Така си върви и досега.

           Родните ни изтънчени политици кожи, шии и палмово масло не вкусват – за тях има простолюдие, нежно наричано електорат по избори. Е, понякога може да се появят в „кулинарно-шоу” я при Гала, я при Звездев или Ути Бъчваров и да научат зрителите как да си приготвят суши, гъши дроб с моцарела или желирана сьомга  с рокфор. Дови  има специално предаване за фърст – готвачи, а там се появи дъщерята на бившия царист и депутат/мандатоносител/ Тошо Пейков, която вещо ни обяснява какви тънки мезета и изискани блюда готви на любимия си бивш депутат от БСП Спас Панчев. За качамака с пръжки и капамата с кисело зеле и чесън насреща са Даниел Вълчев и Мария Капон-Мисса.

            Ама  и чичо от село има хубава приказка с кулинарен привкус – „Не е виновен този дето яде зелника/български продукт/, а който му го дава.” Въпрос на гледна точка.

 

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5445666
Постинги: 877
Коментари: 5977
Гласове: 9210
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031